Култови играчи
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 09 Ное, 2011 14:37    Заглавие: Отговорете с цитат

хаха
с който и да си говорих помни тоя мач на Шелист срещу Рапид Букурещ, biggrin
обаче мисля че не му е дебютен
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 09 Ное, 2011 17:04    Заглавие: Отговорете с цитат

PILATA написа:
хаха
с който и да си говорих помни тоя мач на Шелист срещу Рапид Букурещ, biggrin
обаче мисля че не му е дебютен


Ма мани да беше май първия път там дето зарад Тролея му вкараха оня баламски гол.. biggrin black_eye
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 05 Юни, 2012 12:55    Заглавие: Отговорете с цитат

Лудите глави на футбола: Хосе Луис Чилаверт
http://sporta.bg/?load=Football::Article&championshipId=656&id=1028570

Източник: Guliver/Getty Images
Виж още снимки (5)
Футболът е доказано най-обичаната игра в световен мащаб, а причините за това не са една или две. Този спорт технически позволява най-различни импровизации от страна на неговите най-запомнящи се артисти, което и често води до красиви и незабравими моменти на терена. Но заедно с грациозността, елегантните изпълнения и моментите на магия, тук има и нещо друго - култът към лудите глави.

Лошите и диви момчета, които заемат своите специални места в историята, феновете ги боготворят такива, каквито са. Често преминавайки границата, вършейки и недопустимото, но истински и искрени в поведението си. Всеки понеделник Sporta.bg ще ви припомни за някои от най-ярките представители на тази особена порода футболисти, които никога няма да забравим. В предишните ни публикации ви запознахме с Пол Гаскойн, Паоло ди Канио, Едмундо и Джон Тери

Един от най-колоритните вратари в историята на футбола се казва Хосе Луис Чилаверт. Той е от малкото вратари, които показват страхотни умения при изпълнения на преки свободни удари и дузпи. Хосе Чилаверт е известен и с буйната си глава като не веднъж е влизал в пререкания футболисти, треньори и шефове на отбори. Пълното му име е Хосе Луис Феликс Чилаверт Гонзалес.

Чилаверт е роден в беден квартал и бедно семейство в град Луке, който е на осем километра от столицата Асунсион. Има трима братя. Баща му работи като счетоводител, но има много трудности в намирането на средства за изхранването на цялото семейство.

„Мечтаех да съм нападател," казва по-късно Чилаверт. Докато играят по улиците в квартала, Чилаверт трябва да замести брат си на вратата, защото бил по-слаб от останалите. След това всички му измислят прякора Булдога, защото той показва първите си характерни черти още по улиците.

На 14 години той отива в Спортиво Лукено. По това време в този отбор са легендарните за 80-те години футболисти на Парагвай като Хулио Ромеро. На 18 години Чилаверт почти спира с футбола заради учението си в Икономическия университет. В крайна сметка той избира футбола и веднага прави своя дебют на вратата в националното първенство.

След края на мача Чилаверт си спомня само думите на своя дядо, че ще стане голям футболист. За съжаление обаче дядо му умира същата седмица и не може да види с очите си сбъдването на предсказанието. След това Чилаверт записва един сезон в Гуарани, където става шампион и е взет в аржентинския Сан Лоренцо, където треньор е Бора Милутинович. В този период Чилаверт започва усилени тренировки на дузпи и пряк свободни удари. Треньорът е удивен от ефективността на Чила.

През 1989 година идва и дебюта на Чилаверт с националната фланелка на Парагвай. Чилаверт прави впечатляващ дебют срещу Колумбия и един от най-големите си конкуренти на вратарския пост - Рене Игита.

Чилаверт носи победата на своя тим с точно изпълнена дузпа в края на мача и веднага става любимец на феновете. Когато съдията дава дузпата, Чилаверт пробягва целия терен на спринт, за да бие от бялата точка. Докато е в аржентинския Сан Лоренсо той среща своята бъдеща съпруга Марсела.

Първият удар! Чилаверт показва своята тъмна страна още по време на квалификациите за СП 1990. Чила получава гол от еквадорски нападател Авилес и изглежда радостта на еквадореца не се е харесала на Чилаверт, който го сваля на земята с юмрук и след това е изгонен. Чилаверт записва три години в испанския Сарагоса, преди да се завърне в аржентинското първенство. Чила подписва през 1991 година с Велес Сарсфийлд, където остава в следващите десет години и се превръща в легенда на отбора. Това е и най-успешния период на вратаря, който три пъти е избиран за номер 1 в света на своя пост.

Той успява да спечели титлата в Аржентина и Копа Либертадорес през 1994 година и Междуконтиненталната титла след победа над Милан. Тази година не минава и без изпълнение на Хосе Луис Чилаверт.

Велес губи от Химнасия и нервният вратар, разочарован от загубата, посича футболиста на противниковия отбор - Серхио Допасо. Това се случва в тунела и предизвиква масов бой, който за малко не приключва с големи поражения. Феновете и полицаите не успяват да се включат в мелето, а най-сериозно пострадал е треньорът на Велес - Карлос Бианки, който получава няколко шева по главата. Чилаверт не успява да се измъкне и е осъден на 13 месеца условно заради хулиганство. В същия сезон Хосе Луис Чилаверт бележи в един мач три гола от дузпи, с което става първия вратар в света с хеттрик.

През 1997 година отново на двубоя Колумбия - Парагвай, Чилаверт излиза с пълния си блясък и може би това е най-скандалното му поведение.

При едно съприкосновение с Фаустино Асприля, Чилаверт пада на земята и започва да се държи за главата. След това съдията показва червен картон на колумбийския нападател. Но след като се изправя на крака и Чилаверт получава червен картон, а съдията дава дузпа. В следващите две минути Чилаверт обяснява на съдията, че е капитан и не може да бъде изгонен, но реферът на променя решението си, като дава и дузпа за колумбийците.

След това Чилаверт отива при Асприля, който е седнал на скамейката и го удря в лицето, а друг колумбиец притичва и рита Чилаверт. Естествено, южноамериканските страсти много трудно се успокояват и няколко минути полицаите укротяват всички замесени лица до тъчлинията.

В същото време емблемата на Колумбия - Карлос Валдерама спори със съдията, дали парагвайския тим е направил всичките си три смени.

След това идва и най-големият успех на Чилаверт, който класира своя тим за Световното първенство във Франция 1998 и тима стига до 1/8 финалите. Чилаверт, заедно с Фабиен Бартес, са избрани за номер 1 в турнира. Именно заради страхотните изяви на Чилаверт Франция побеждава много трудно Парагвай с гол в продълженията на 1/8 финалите и тръгва по своя път към триумфа.


Много запомнящ е мачът Парагвай - България. Тогава Чилаверт успява да спре нашите нападатели и прави страхотен пропуск от пряк свободен удар. Въпреки това той става първият вратар, който се е опитал да вкара гол от пряк свободен удар на световно първенство.

Преди началото на турнира обаче Чилаверт също има проблеми с журналистите, като се опитва да набие един от тях, който се опитал да го снима. „Нямам проблем с тях. Те не могат да ме контролират. Не съм по техния вкус, защото не взимам наркотици и не ходя по дискотеки. Винаги ще им отвръщам, когато искат да си направят евтината сензацийка," заявява Чилаверт, докато е в Аржентина. Цели четири пъти Чила се е бил с журналисти, въпреки че не е от любимците на жълтата преса.

През 1999 година Чилаверт вече е световна звезда. Той отказва да играе за Парагвай на Копа Америка заради протест към правителството на своята страна. Чилаверт иска повече пари за образование и твърди, че хората от правителството са подкупни и не мислят изобщо за народа си.

В кампанията на световните квалификации за 2002 година, Чилаверт отново влиза на първо място във вестниците след като наплю в лицето Роберто Карлуш, и то точно докато бразилецът даваше интервю след мача. След това Чилаверт бива наказан за три мача, и не участва в първия двубой от Световното първенство 2002 година.

След мача Чилаверт се оправдава, че Роберто Карлуш го е обиждал расистки на индианец. „Ставай, индианец", след което Бразилия вкарва гол след изпълнение на корнер и Карлуш се хваща за гениталиите, гледайки към Чилаверт.

Вратарят на Парагвай губи самообладание и твърди, че всичко е започнало преди мача, когато Карлуш е твърдял, че този двубой ще бъде като на война по подобие на тази между двете страни от 19-и век, а Чилаверт е най-слабото място на парагвайците.



Преди Мондиал 2002 треньор на Парагвай е Чезаре Малдини, който често е критикуван. Чилаверт обаче като лидер на отбора подкрепя изцяло новия треньор. Прави грешка в мача с Испания, но въпреки това отборът му продължава към 1/8 финалите, където губи от Германия с минималното 0:1.

През 2003 година Чилаверт се отказва от националния отбор на Парагавай след като не успява да се разбере с отборните директори. Той записва 74 мача и 8 гола за Парагвай. Три пъти е обявяван за вратар номер 1 на годината от IFFHS. За постоянно се отказва от футбола през 2004 година след като става шампион на Парагвай.

През 2005 година е осъден на шест месеца условно във Франция заради злоупотреби с документите докато е бил в Страсбург.

След края на своята кариера Чилаверт не изневерява на своя характер. В едно интервю той директно нападна Марадона. Докато дон Диего бе треньор на Аржентина „гаучосите" загубиха от Боливия с 1:6, а Чилаверт се изцепи, че: "Не може бивш наркоман да носи такава отговорност на национален селекционер."

Също така Чилаверт защити и уругваеца Луис Суарес за расистките обиди към Патрис Евра. Според Чилаверт, по време на световното във Франция и докато е бил в Страсбург, постоянно е бил обиждан на расистка основа: Французите не спираха да ме обиждат, че съм от Южна Америка.

Интересното за Булдога е, че той се страхува да лети и да пътува с кораб, защото не може да плува. Чилаверт има колекция от пистолети, която както сам казва, че не използва. Иначе извън футбола Чилаверт е силно религиозен човек. Закупил е кола от местната църква само защото Папа Йоан Павел II е използвал същата кола при едно от посещенията си преди много години.
В много мачове Чилаверт излиза с нарисуван булдог на фланелката си.


http://www.youtube.com/watch?v=6bHjFl5VAj8&feature=player_embedded#!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 05 Юни, 2012 19:08    Заглавие: Отговорете с цитат

Хосе луис чавес,
та го нема Илиян Киряков да му напука репата....

еееееееееееех,какви футболисти имахме самооооо, Енгибар Енгибаров, Киряков, Вальо Найденов - чупи кости и се чува от Каучука, Яков Папарков,и още и още....
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 11 Сеп, 2012 13:43    Заглавие: Отговорете с цитат

Яри Литманен !
Една от легендите на футбола.
Той може всичко, да бележи, да подава, да преодолява технично съперник, статични положения, няма тайни за футбола Smile
Дали с глава с десен, с ляв крак, няма значение !
http://www.youtube.com/watch?v=kqhbfJXb4Oo

След два дни ще има благотворителен мач в София с негово участие.
Един от най-дълголетните играчи във футбола със общо 24 сезона от 1987 до 2011 година.

Един от последните му голове :
http://www.youtube.com/watch?v=6hGpHcOvUsk
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Сря 03 Окт, 2012 14:46    Заглавие: Отговорете с цитат

Херардо Бедоя - човека с 41 червени картона в кариерата си
( определено Дани Гаджев има бая хлеб да изяде )

Ето и една от последните му изцепки :
http://www.youtube.com/watch?v=qUFRjIEZSYU&feature=player_embedded#!
Gerardo Bedoya

Personal information
Full name Gerardo Alberto Bedoya Múnera
Date of birth November 26, 1975 (age 36)
Place of birth Ebejico, Antioquia, Colombia
Height 1.75 m (5 ft 9 in)
Playing position Defender / Midfielder
Club information
Current club Santa Fe
Number 19
Senior career*
Years Team Apps† (Gls)†
1995–1997 Deportivo Pereira 45 (3)
1998–2001 Deportivo Cali 118 (5)
2001–2003 Racing Club 54 (5)
2003 Deportivo Cali 18 (2)
2004 Colón de Santa Fe 33 (2)
2005 Puebla 15 (1)
2005 Boca Juniors 3 (0)
2005–2006 Atlético Nacional 29 (4)
2006–2010 Millonarios 102 (11)
2010 Envigado 7 (0)
2010 Boyacá Chicó 9 (0)
2011– Santa Fe 10 (3)
National team‡
2001–2009 Colombia 49 (4)
http://www.bocampeonweb.com.ar/Historia/jugadores/jugadoresB/bedoya1.jpg
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пон 08 Окт, 2012 9:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Идолът на северен Лондон

Пат Дженингс остана в сърцата на привържениците на непримиримите врагове Тотнъм и Арсенал.

Знаете ли кой е най-краткият път на предателството в родината на футбола? В Ливърпул той е колкото един парк. Да, прекосяваш "Стенли парк" и ставаш най-мразения човек в срещуположния му край. Защото от двете страни се намират стадионите на мърсисайдските гиганти и няма по-голямо падение от това да смениш клубната пренадлежност с тази на архивраговете.

На север от границата с Шотландия, в мъглявините на Глазгоу, биха приели по-лесно да станеш от протестант католик, отколкото да преминеш от "Айброкс" на "Селтик парк". Фланелката на грешника ще бъде горена, той трябва да понесе гръмки обиди и тежки клетви...

Но има и изключения. Например, въпреки че Денис Лоу изпрати със знаменития си гол с пета Манчестър Юнайтед в тогавашната Втора дивизия, носейки екипа на Сити, неговата бронзова статуя се извисява гордо пред "театъра на мечтите" „Олд Трафорд", а един северноирландски джентълмен и до днес би могъл да странства между „Уайт Харт Лейн" и "Емирейтс" и на всеки от двата стадиона ще го приемат с искрящи от признателност погледи. Името му е Пат Дженингс.

В 1649 г. Оливър Кромуел дебаркира в Дъблин и завладява Зеления остров Ирландия. Няколко века по-късно южната католическа част извоюва своята независимост, а северната протестантска остава лоялна на Обединеното кралство.

Естествено, футболът властва и там, както и на големия остров, и дори насред безмилостните сблъсъци межди протестанти и католици (една религиозна битка, шокираща с безмислената си жестокост нравите на ХХ век), той продължаваше да се играе и имаше своите герои, които прекосиха Ирландско море,за да станат идоли във великите английски клубове...

* * *

- Джими, Алън, хайде и днес по обичайните 10 удара във вратата, а ти, Пат, може да им оставиш да вкарат по някой гол, за да не бъдат съвсем без самочувствие преди утрешния мач!

Иронията и настроението се смесваха в кънтящия глас на Бил Никълсън като малц и ледът в чаша уиски. Централните нападатели на Тотнъм Джими Грийвс и Алън Гилзийн пристъпиха с респект и съмнение, за да определят кой ще е кралят на дузпите.

Слабоватото северноирландско момче от Нюри, което се бе присъединило наскоро към Спърс не трепваше при техните лъжливи движения. Въпреки младостта си той шокираше нападателите с големите си ръце - беше станал известен със серия от чудни спасявания с една ръка, когато всички биха могли да се закълнат, че виждат топката да лети в горния ъгъл.

Нещо повече, той се отличаваше с неповторимо чувство за позиция - бе винаги на правилното място в точния момент по време на мачовете. Използваше всички части на тялото, за да отразява свирепите удари, а шутовете му имаха страхотна сила. В това най-добре се убедиха играчите на Манчестър Юнайтед, на които той отбеляза гол, изпращайки дълга топка от вратарското си поле през 1967 г.

Дженингс бе страж между гредите на „шпорите" в продължение на 13 сезона. Той помогна за спечелването на Купата на Англия, 2 Купи на Лигата и Купата на УЕФА в знаменития английски финал срещу Улвърхемптън през 1972 г.

Незнайно защо, може би мислеха, че на 32 години той и големият футбол са разнопосочни понятия, Тотнъм решиха да го продадат на стария враг отвъд „Хай стрийт" в северен Лондон. Навярно се надяваха да отслабят Арсенал, предоставяйки им застарял и изчерпан вратар...

Напразни илюзии! Тери Нийл, мениджърът на „артилеристите", потри доволно ръце - Коледа бе след цели четири месеца, но той получи безценен подарък само за 47 000 лири - смешна сума за играча, който пристигаше на „Хайбъри".

Останалото е известно - големият вратар за 8 сезона стана за втори път легенда, а спасяванията му имаха цената на брилянтите, събрани в Бъкингамския дворец.

За националния си отбор Дженингс дебютира през 1964 г. срещу Уелс заедно с едно ексцентрично дългокосо момче - Джордж Бест, който по-късно бе признат за футболен гений.

Тимът на Северна Ирландия обаче достигна своя апогей в началото на 80-те години. Там играеха големи майстори - плеймейкърът на Манчестър Юнайтед Сами Макълрой, работохоликът в средната линия на европейския шампион Нотингам Форест Мартин О'Нийл, детето-чудо Норман Уайтсайд...

На Световното първенство в Испания през 1982 в една луда нощ, запомнена с жестоката красота на драмата си, те победиха домакините и оглавиха предварителната група.

Запитан какво би казал на испанците след този мач, мениджърът Били Бингъм отговори: "Бих ги посъветвал да изпият по една бира,за да се отпуснат"...

Големият вратар имаше най-съществен принос и за класирането на страната си на следващото Световно първенство в Мексико. Вече на 40 години, той правеше чудеса между гредите срещу Англия и Румъния. Бе пред оттегляне от футбола, но трогнат от чувствата на феновете, отстъпи: "Как мога да се откажа - та те ще ме тикат, дори да съм в инвалидна количка!".

В Мексико Пат изигра 119-ия си мач с националната фланелка и се отегли на 41 години.

Има хора,които не може да мразиш - в това бяха убедени привържениците на Арсенал и Тотнъм, които все още пазят спомена за великия североирландски вратар...

----------------------------------------------------------------------------

Роден е на 12 юни 1945 г. в град Нюри, Северна Ирландия.

Като дете тренира в дъблинския Шамрок Роувърс и в Нюри Таун от родния си град.

18-годишен е привлечен в английския Уотфорд, където веднага се налага като титулярен вратар и дебютира за националния отбор на Северна Ирландия.

През 1964, след един сезон и 48 мача за „стършелите” е привлечен в лондонския Тотнъм. Остава на „Уайт Харт Лейн” за 27 години, в които изиграва 591 срещи. Печели Купата на ФА (1967), две Купи на Лигата (1971, 1973) и Купата на УЕФА (1972).

През лятото на 1977, на 32-годишна възраст, се оказва излишен за „шпорите” и преминава във вечния враг Арсенал. Вместо скоро да приключи кариерата си, той обаче остава осем сезона и записва 327 мача, като вдига отново Купата на Футболната асоциация през 1979.

За националния си отбор има 119 срещи (световен рекорд за времето си и все още рекорд за Северна Ирландия). Участва на Световното първенство през 1982 в Испания, а през 1986, една година след като официално е прекратил състезателната си кариера, отново се връща на терена и играе в 5 мача за Тотнъм, за да се подготви за Мондиала в Мексико, където играе на 41-годишна възраст.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пет 12 Окт, 2012 14:17    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=peu7cBp3ero#!

Джей - Джей Окоча
Учителят на Роналдо и Роналдиньо

Рядко се случва футболист от друга държава да учи бразилските мега звезди на техника, да чупи кръстовете им с финтове и да ги оставя с пръст в уста на земята. Такъв играч заслужава истинско уважение. Огъстин Азука „Джей Джей" Окоча завинаги ще остане във футболните летописи като един от най-големите техничари, които някога са се раждали.

Роден е на 19 август, 1973 г., в Енугу, Нигерия. Прякорът му, който няма нищо общо с истинското му име, идва от по-големия му брат Джеймс, който пръв започва да тренира футбол в семейството и да се бъзика с него, наричайки го така. Примерът му е последван и от другия по-голям брат Емануел и много скоро Огъстин се превръща в „Джей Джей".

Както повече футболисти от Третия свят и Окоча израства играейки футбол по прашните улици, с камъни или пръчки за врати, ритайки всяко кръгло нещо, което му се изпречи пред очите. По-късно той споделя в интервю, че е било истински празник за него и неговите приятели, ако са успеели да се сдобият отнякъде с истинска топка. Негов идол по това време е Краля на футбола Пеле, най-вече поради липсата на конкуренция - семейството на Джей Джей не разполага с телевизор, а в местната бакалия продават дъвки, в които има единствено картинка с образа на Пеле.

През 1990-а 17-годишният играч заминава за Германия, за да се види с приятел и като на шега е помолен да проведе една тренировка с нискодивизионния Борусия (Нойнкирхен). След като скрива топката на немците, Окоча моментално подписва и постоянен договор с тях.

Кариерата на нигериеца продължава във възходяща линия. Две години по-късно той вече е футболист на гранда Айнтрахт (Франкфурт). Там той се събира с имена като Тони Йебоа, Томас Дол и Маурицио Гаудино и за отрицателно време Айнтрахт отново става фактор в Бундеслигата. Престоят на Окоча във Франкфурт ще бъде запомнен преди всичко с феноменалния му гол на 01.09.1993 г., във вратата на бъдещия страж от световна класа Оливер Кан, който по това време пази на Карлсруе. Джей Джей на два пъти с финтове праща Кан на земята, след което се подиграва с трима защитници и забива топката в мрежата. Попадението е избрано за гол номер 1 на сезон 93/94.

През лятото на 94-а обаче начело на Айнтрахт застава Юп Хайнкес, който се изпокарва с половината отбор (включително и с нашия човек) и в крайна сметка симпатичният тим изпада във Втора бундеслига. Окоча не се заседява дълго в Германия и приема предложението на турския Фенербахче, където отскоро вече са започнали да се наливат много сериозни финансови средства. В южната ни съседка Джей Джей прави истинска лудница и само за два сезона вкарва общо над 30 гола във всички турнири - солидно постижение за полузащитник. Той до толкова обиква страната, че дори приема турско гражданство, под името „Мохамед Явуз".

След страхотното Световно във Франция през 98-а, където Окоча прави каквото си пожелае с топката, френският Пари Сен Жермен брои колосалните за онова време 24 милиона долара за неговите услуги. До бомбастичните трансфери на Дрогба в Челси, а след това и на Ето'О в Анжи (Махачкала), това беше най-голямата сума, давана за африкански футболист в историята. За съжаление по това време „парижани" са в сериозна криза (на два пъти дори завършват в средата на класирането) и Окоча не може да разкрие пълния си потенциал.

Нигериецът обаче може да се похвали, че е бил важна част от развитието на едно смугло къдрокосо момче с големи предни зъби, което няколко години по-късно става най-добрият футболист в света - Роналдиньо. Той се засича с Окоча през последната година и половина от престоя на африканеца в ПСЖ и по-късно сам признава, че често след тренировка е оставал с него, за да попива от извънземната му техника. Друг колос, който също споделя, че се е учил от Окоча, е сънародникът на Роналдиньо - „Феномена" Роналдо. На Олимпиадата в Атланта през 96-а, Джей Джей патентова фирмения си финт „stepover" (от англ. - прекрачване), който почти веднага става любим на Роналдо. Той представлява плъзване на топката с вътрешната част на ходилото в една посока и рязко залъгващо движение с цялото тяло в другата, при което противниковият футболист е матиран и зоната, в която отива топката остава свободна.

По време на Мондиал 2002 Нигерия играе с Англия в предварителната група. Невзрачен мач, който завършва 0:0, но Окоча е запленен от атмосферата на английския футбол и френетичната подкрепа на фановете. Буквално дни след това той изрично моли мениджъра си да му потърси отбор на Острова. И предложението не закъснява. Огъстин парафира с Болтън Уондърърс, който по това време се бори за оцеляването си в Премиършип. За 4 години престой на „Рийбок Стейдиъм", Окоча се превръща в безспорен любимец на феновете и помага на отбора да стигне до 6-о място в класирането през сезон 2004/2005 - най-високата позиция на клуба в историята му. Още едно негово попадение става Гол на сезона - в мач срещу Уест Хем той взима топката от своята половина, ловко дриблира през повече от половината терен и с мощен шут от двайсетина метра препарира вратаря. Привържениците на Болтън почти всеки мач издигат транспарант в негова чест: "Jay-Jay - so good they named him twice" (от англ. - „Джей-Джей - толкова добър, че са му сложили две имена). Мениджърът му по онова време пък, Големия Сам Алърдайс, е категоричен, че Окоча е най-добрият футболист, с който някога е работил.

След като договорът му с Болтън изтича, следват кратки престои в Катар и Хъл Сити, преди да обяви отказването си от футбола. За известно време той се връща в родната Нигерия, където ръководи нощен клуб, носещ недвусмисленото име „Номер 10". Изглежда обаче краката все още го сърбят за най-великата игра. Наскоро се разбра, че Джей Джей Окоча най-вероятно ще подпише солиден договор с индийския Дургапур Вокс Чемпиънс, в новосформираната тамошна висша лига. Нека силата отново бъде с него...

Успехи :
Въпреки безспорните си гениални качества, Джей Джей не е печелил нито една шампионска титла на висша лига, в която се е състезавал. Най-високите му постижения на клубно ниво са бронзов медал от Бундеслигата с екипа на Айнтрахт (сезон 1992/1993), сребро с Фенербахче (97/98) и още едно второ място, но с Пари Сен Жермен (99/00). Успех за Окоча е и завоюваната през 1998-а Суперкупа на Франция, след като неговия ПСЖ побеждава действащия шампион Ланс с 1:0.

С националния отбор на Нигерия обаче положението е доста по-добро. Дългогодишният капитан на „суперорлите“ Окоча участва на три световни първенства (1994, 1998 и 2002, на първите две съставът преодолява груповата фаза), вдига Купата на африканските нации през 94-а, а две години по-късно се окичва и с титлата от Олимпиадата в Атланта.

В индивидуален аспект брилянтният плеймейкър също има с какво да се похвали. Той така и не печели приза „Футболист на годината в Африка“ (две втори места, през 1998-а и 2004-а), но пък за сметка на това на два пъти оглавява подобна напредвара, само че ежегодно организирана от британския медиен гигант Би Би Си. Освен това Окоча е избиран и цели седем пъти за Играч на годината в Нигерия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пет 30 Ное, 2012 15:27    Заглавие: Отговорете с цитат

Йън Райт - роден да завършва

Едно от най-големите гюмета във футбола.

Йън Едуард Райт е истинска вселена. Роден на 3 ноември, 1963 г., в Лондон, той е един от малцината “late bloomers” (играчи, които са открити късно за големия футбол), които достигат толкова високо ниво. Подписва първия си професионален договор на почти 22 години, с Кристъл Палас. Преди това лежи две седмици в затвора заради шофиране без книжка.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=qdjT_XwtkQo#!



След известен адаптационен период на „Селхърст Парк“, започва да бележи и вкарва общо над 100 гола в почти 250 мача за „орлите“. Това предизвиква сериозния интерес на друг лондонски тим – Арсенал, който го купува за цели 2,5 милиона паунда (рекордна трансферна сума за клуба по онова време) през септември, 1991-ва. Останалото е история...
Райт вкарва общо 185 попадения в 288 мача за „топчиите" (постижение, подобрено от Тиери Анри, през 2005-та година), което му отрежда второ място във вечната класация на Арсенал. За шест поредни сезона - от 92-ра до 97-а, чернокожият стрелец е едноличен голмайстор на своя отбор. С екипа на „артилеристите" той печели веднъж Премиършип (1998), два пъти Купата на Англия (1993, 1998) и една КНК (1994).

След Арсенал, за два сезона сменя няколко отбора (Уест Хем, Нотингам, Селтик и Бърнли), но без особен успех. Слага край на активната си кариера през 2000-та, на 36-годишна възраст.

Може би единственото, което помрачава прекрасните му постижения, е липсата на успехи с националния отбор на Англия. Райт има общо 9 гола за „трите лъва", но така и не попада в състава за голямо първенство. Неговият пик с фланелката на Англия са четирите гола във вратата на Сан Марино, в квалификация за Мондиал 94.

Извън футбола, той се занимава с какво ли не. През 1993-та издава сингъл, наречен „Направи правилното нещо" (Do the right thing), три години по-късно пуска своята автобиография, озаглавена „Експлозивната история на Йън Райт". Отделно от това постоянно е канен като гост коментатор, има своя колонка във вестник „Сън", води радио и шоу програми по телевизията, членува в различни благотворителни организации.

Двамата му сина - Шон и Брадли, също са футболисти, и в момента се състезават съответно за КПР и Чарлтън.

Йън Райт ще остане в историята и с бистрия си и пъргав ум, който е в пълен синхрон с играта му на терена. Позабавлявайте се с някои от най-остроумните му лафове, в типичния фин британски стил:

„Никъде не пътувам без моето блокче за рисуване". (Чистосърдечно си признава, че това е едно от неговите хобита)

„Аз съм емоционален човек и се наслаждавам, когато плача. Нали знаете филма „Плажове", с Бет Мидлър и Барбара Херши? Когато искам да се нарева хубаво, просто си го пускам" (Отново откровено признание, вече в още по-личната сфера)

„Отне му много бутилки, за да го изплюе най накрая". (По адрес на неговия съотборник Тони Адамс и неговото публично признание, че е алкохолик)

„Моето име обикновено е единственото върху устните на хората". (Помпа собственото си его)

„Остават ми още пет попадения, за да подобря рекорда от голове на Арсенал. Не, че ги броя де...".

„Не искам да съм прекалено остър към Дейвид Бекъм, но той просто ни провали". (Едвам сдържа яда си след мача с Аржентина от Мондиал 98)

„Не правя футболни прогнози. Никога не съм го правил и никога няма да го правя". (Смело и право в целта)

„Съдията раздаваше картони на абсолютно всеки. Имам чувството, че искаше да попълни лотарийния си билет с номерата на играчите".

„Трябва да замениш грубото с нежното. Това е същото като любовта и омразата, войната и мира, абе всички глупости от тоя род". (Без коментар)

„Определено не е забавно да бъдеш оставен сам, да вършиш черната работа, сам да изпереш цялото пране...". (Коментира част от домакинските си задължения)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Чет 05 Сеп, 2013 19:31    Заглавие: Отговорете с цитат

http://fanface.bg/glasat-na-fena/item/8281-%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8.html

един от най-големите!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 19 Окт, 2013 0:05    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.fanface.bg/ultra/item/8537-%D0%BF%D0%B0%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82.html

Много голям!!! clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
lokomotiv_sofia_iztok



Регистриран на: 20 Юни 2011
Мнения: 247
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 20 Окт, 2013 22:16    Заглавие: Отговорете с цитат

Metala написа:
http://www.fanface.bg/ultra/item/8537-%D0%BF%D0%B0%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82.html

Много голям!!! clapping


ВЕЧЕ СТАНА ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ ФУТБОЛИСТИ biggrin
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 05 Ное, 2013 2:26    Заглавие: Отговорете с цитат

Роже Мила - камерунския лъв

Един уникален човек, уникален футболист и уникална личност !

Роже Мила е роден в Яунде, столицата на Камерун, през 1952 г. Днес,, той все още е със статут на емблема не само на африканския футбол, но и въобще на континента. Участва в състава на „Непобедимите лъвове“ на трите мондиала през 1982, 1990 и 1994, отбелязва общо пет гола и е със съществен принос за първото класиране на отбор от Африка на четвъртфинал (1990). Държи рекорда за най-възрастен футболист, играл на световно първенство. В момента е член на комисията по футбол към ФИФА. Името му фигурира сред стоте най-велики футболисти за всички времена в класацията, изготвена от Пеле по случай 100-годишнината на ФИФА. В Камерун работи като съветник и говорител в президентството на републиката, посланик е на редица африкански каузи по света, включен е в доста проекти на ООН и развива широка благотворителна дейност по набиране на средства за децата в Африка. Наскоро излязлата му биография „Моят живот на Лъв“ пожъна голям успех и се утвърди като едно от най-интересните футболни четива, издавани през последното десетилетие.

Мила за себе си

Роден съм в Яунде, столицата на Камерун. Баща ми работеше в железниците, оттогава обожавам да се возя във влакове.

Започнах да играя футбол още на 13 години, бях дълго време в отбори от Дуала, а след това преминах в „Тонер“ (Яунде). Спечелих африканската „Златна топка“, и това ми помогна да отида да играя във Франция. Първият ми отбор беше „Валансиен“ и нямам кой знае колко доб­ри спомени от пристигането си там: когато долетях от Дуала, се оказа, че ръководството на клуба е забравило да ми уреди специализираната услуга по посрещане на пътник от чужбина, а след това се оказа, че ме взимат само на проби. В крайна сметка обаче останах доста време във Франция, след „Валансиен“ играх още в „Монако“, „Бастиа“, „Сент Етиен“ и в „Монпелие“ накрая.

1982, Испания: авантюра без загуба

Впрочем малко парадоксално аз станах известен едва след като навърших 30 години. Националният отбор на Камерун, в който бяха дебютирал чак на 26 години, се класира за световното първенство в Испания през 1982 г. Добре, че нашите бяха ангажирали за селекционер на отбора Жан Венсан, бивш национал на Франция, който внесе ред в състава. Когато пристигнахме в Испания, доста момчета въобще не бяха наясно къде се намират и срещу кого ще играем. В групата съперници бяха бъдещият световен шампион Италия, бъдещият бронзов медалист Полша и силният тим на Перу. Всички гледаха на нас като на някаква екзотика, тъй като в предишните първенства Африка беше представяна от отбори от Северна Африка - Мароко и Тунис, а съставът на Заир беше получил двуцифрено количество голове. Преди първия мач мосю Венсан каза: момчета, хайде да им покажем какво можем! Ето така започна всичко...

Излязохме в първия двубой с Перу, където трябваше да играем срещу звезди като Теофило Кубиляс. Този мач го бяхме спечелили, но съдията не ми зачете напълно редовен гол. Във втората среща удържахме 0:0 срещу Полша. Започна да се говори за отборите от Африка, тъй като Алжир беше победил Германия с 2:1. Настъпи третият мач с италианците. Мосю Венсан се постара да ни убеди, че не ни превъзхождат. В крайна сметка те поведоха, но ние изравнихме. Така без нито една загуба приключихме участието си, тъй като италианците имаха по-добра голова разлика от нас.

Приключения в Италия

В интерес на истината аз въобще не възнамерявах да играя на финалите в Италия през 1990 г., дори много преди това бях обявил, че се оттеглям от футбола. Само че в навечерието на мондиала през 1990 г. бях потърсен от президента на нашата страна Пол Байа. Обясни ми, че за Камерун ще бъде много важно да се представи, както трябва, на световното първенство. Тогава вече бях на 38 години.

При тегленето на жребия се оказа, че трябва да открием първенството, при това срещу световните шампиони от Аржентина. Представяте ли си, срещу Диего Марадона! Сега се очакваше да загубим с много, тъй като никой не ни слагаше в сметките. Преди мача бе съставен доста сполучлив план за опазването на аржентинските нападатели. В крайна сметка удържахме натиска и за всеобща изненада спечелихме с 1:0! После победихме Румъния с 2:1, а аз имах щастието да вкарам и двата гола в края на мача, след като влязох като резерва. В осминафинала трябваше да играем с Колумбия. Спечелихме в продълженията. И така - предстоеше двубоят с Англия. Малко преди края на редовното време водехме с 2:1 и вече се виждахме победители. В този момент им дадоха дузпа и Линекер изравни. В продълженията физически ние стояхме по-добре на терена, но те получиха втора дузпа и отново Линекер вкара победния гол.

Петият гол

Нямам кой знае колко добри спомени от Мондиал 94, когато вече бях на 42 години. Започнахме с равенство 2:2 срещу Швеция, но после загубихме следващите си два мача, като поражението от Русия беше с 1:6. Все пак отбелязах именно този пети гол, който ме направи и най-възрастният голмайстор на световни първенства.

http://www.youtube.com/watch?v=gaAq2LcbKPY
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 12 Ное, 2013 11:32    Заглавие: Отговорете с цитат

KРАЛ ДЖОРДЖ


или Джордж Таулон Мане Опонг Усман Уеа (роден на 1 октомври 1966 година) е бивш либерийски футболисти и настоящ политик. Прекарал е 14 години от кариерата си в Европа, като играе в тимове от Франция, Англия и Италия, като печели трофеи във всяка една от тези страни. През 1995 година, Уеа печели признанието на футболната общественост и става „Световен играч на годината“, „Европейски футболист на годината“ и „Африкански футболист на годината“.
Футболна кариера на Джордж Уеа
Уеа идва в Европа през 1988 година, когато Арсен Венгер го привлича в Монако. С тима от княжеството, либерийският футболист печели титлата във Франция през 1991 година. През следващата година преминава в Пари Сен Жермен, където играе до 1995 година и печели Лига 1 през 1994 година. С парижани, Уеа играе и в Шампионска Лига, където се превръща в голмайстор за сезон 1994-95. Милан го привличат през 1995 година, като с росонерите нападателят става шампион през 1996 и 1999 година, а през годината, в която преминава в миланския гранд, Джордж Уеа печели Златната топка. Той е наричан от тифозите Крал Джордж.

След като напуска Милано през 2000 година, Уеа преминава за кратко време през Челси, Манчестър Сити и Олимпик Марсилия, преди да се присъедини към тима от Обединените Арабски Емирства, Ал Джазира през 2001 година, като това е последният отбор на либериецът преди да окачи футболните обувки на стената през 2003 година.
Въпреки, че е толкова успешен футболист на клубно ниво, Джордж Уеа не успява да помогне на националния отбор на Либерия да постигне някакви по-значими успехи. Той дори сам финансира подготвителните лагери на футболистите, но така и не успява да играе на световно първенство, въпреки че през 2002 година е африканците са били само на точка от класирането за Мондиала.

Световен играч на годината на ФИФА за 1995 година

Джордж Уеа е единственият африкански играч, който печели тази изключително престижна награда, а в световен мащаб, той е петия футболист удостоен с нея. След него в класирането са Паоло Малдини и Юрген Клинсман.

Играч на Африка за 1989 и 1995 година

Нападателят печели наградата „Футболист на Афирка“ за пръв път през 1989 година, когато се състезава за Монако, а вторият път е бил, когато играе за Милан. Когато печели първата награда, тя е приета едва ли не като национален празник в страната му и хората празнуват по улиците, сякаш националният тим на Либерия е станал световен шампион.

Европейски играч на годината през 1995 година

Както споменахме по-рано, Уеа е единственият играч от Черния континент, който е печелил Златната топка в историята. След получаването на безценният трофей, Джордж на първо място благодари на Арсен Венгер, който го е превърнал в играч от световна класа и му е дал възможността да заиграе в Европа и да постигне тези успехи. Освен тази награда, играчът получава и призът Онз Мондиал, който се присъжда на Топ играчите на Европа.

Признанията през 1996 година

През тази година, Джордж Уеа получава наградата за Феър плей на ФИФА, но по-голямото признание идва от Африка, където той е избран за играч №1 на века. В същото време, Пеле е избран за играч на века за Южна Америка, а Йохан Кройф за играч на века за Европа.


Ето и компилация от някои от головете му като в историята остава този срещу Верона на Сан Сиро, като след корнер за Верона, Уеа взима топката от наказателното си поле , преминава през всички играчи и вкарва гол :


http://www.youtube.com/watch?v=qeO-Bzc_oOg
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 13 Ное, 2013 23:21    Заглавие: Отговорете с цитат

bulgarista написа:
KРАЛ ДЖОРДЖ


или Джордж Таулон Мане Опонг Усман Уеа (роден на 1 октомври 1966 година) е бивш либерийски футболисти и настоящ политик. Прекарал е 14 години от кариерата си в Европа, като играе в тимове от Франция, Англия и Италия, като печели трофеи във всяка една от тези страни. През 1995 година, Уеа печели признанието на футболната общественост и става „Световен играч на годината“, „Европейски футболист на годината“ и „Африкански футболист на годината“.
Футболна кариера на Джордж Уеа
Уеа идва в Европа през 1988 година, когато Арсен Венгер го привлича в Монако. С тима от княжеството, либерийският футболист печели титлата във Франция през 1991 година. През следващата година преминава в Пари Сен Жермен, където играе до 1995 година и печели Лига 1 през 1994 година. С парижани, Уеа играе и в Шампионска Лига, където се превръща в голмайстор за сезон 1994-95. Милан го привличат през 1995 година, като с росонерите нападателят става шампион през 1996 и 1999 година, а през годината, в която преминава в миланския гранд, Джордж Уеа печели Златната топка. Той е наричан от тифозите Крал Джордж.

След като напуска Милано през 2000 година, Уеа преминава за кратко време през Челси, Манчестър Сити и Олимпик Марсилия, преди да се присъедини към тима от Обединените Арабски Емирства, Ал Джазира през 2001 година, като това е последният отбор на либериецът преди да окачи футболните обувки на стената през 2003 година.
Въпреки, че е толкова успешен футболист на клубно ниво, Джордж Уеа не успява да помогне на националния отбор на Либерия да постигне някакви по-значими успехи. Той дори сам финансира подготвителните лагери на футболистите, но така и не успява да играе на световно първенство, въпреки че през 2002 година е африканците са били само на точка от класирането за Мондиала.

Световен играч на годината на ФИФА за 1995 година

Джордж Уеа е единственият африкански играч, който печели тази изключително престижна награда, а в световен мащаб, той е петия футболист удостоен с нея. След него в класирането са Паоло Малдини и Юрген Клинсман.

Играч на Африка за 1989 и 1995 година

Нападателят печели наградата „Футболист на Афирка“ за пръв път през 1989 година, когато се състезава за Монако, а вторият път е бил, когато играе за Милан. Когато печели първата награда, тя е приета едва ли не като национален празник в страната му и хората празнуват по улиците, сякаш националният тим на Либерия е станал световен шампион.

Европейски играч на годината през 1995 година

Както споменахме по-рано, Уеа е единственият играч от Черния континент, който е печелил Златната топка в историята. След получаването на безценният трофей, Джордж на първо място благодари на Арсен Венгер, който го е превърнал в играч от световна класа и му е дал възможността да заиграе в Европа и да постигне тези успехи. Освен тази награда, играчът получава и призът Онз Мондиал, който се присъжда на Топ играчите на Европа.

Признанията през 1996 година

През тази година, Джордж Уеа получава наградата за Феър плей на ФИФА, но по-голямото признание идва от Африка, където той е избран за играч №1 на века. В същото време, Пеле е избран за играч на века за Южна Америка, а Йохан Кройф за играч на века за Европа.


Ето и компилация от някои от головете му като в историята остава този срещу Верона на Сан Сиро, като след корнер за Верона, Уеа взима топката от наказателното си поле , преминава през всички играчи и вкарва гол :


http://www.youtube.com/watch?v=qeO-Bzc_oOg


тоа байно един мач мина целия противников отбор и вкара гол,
един от помнещите моменти покрай "цар футбол", както и недадената каса бира от Каптиев....
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Страница 4 от 7

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum