Румен(чо) Горанов

 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31422
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 18 Фев, 2016 1:54    Заглавие: Румен(чо) Горанов Отговорете с цитат

Четете, маскари, помнете и знайте!!

Цитат:
Румен Горанов: Вкарах 2 гола за националния срещу Кипър, имахме само 12 играчи


СНИМКА: КАТЕРИНА ГОРАНОВА
Румен Горанов е роден на 17 март 1950 г. в Плевен. Започва кариерата си в местния “Спартак” (1967-1970 г.). След това е в “Левски” (София, 1970-1971 г.) и “Локомотив” (София, 1971-1982 г.). 8 години изкарва в четири кипърски отбора, за да завърши кариерата си в Малта. Има 261 мача в “А” група (14 за “Спартак”, 2 за “Левски” и 245 мача за “Локомотив”).

Шампион на България през 1978 г. с “Локомотив” и двукратен носител на купата на страната през 1971 г. с “Левски” и през 1982 г. с “Локомотив”.
Има 34 мача за "А" националния отбор (1971-1979 г.), 2 мача за “Б” националния, 11 мача за младежкия и 5 мача за юношеския национален отбор. С юношите е европейски шампион.

Участва на световното първенство в Германия през 1974 г., като пази в първите два мача от групата. За “Локомотив” има 14 мача в евротурнирите (4 за КЕШ, 2 за КНК и 8 за купата на УЕФА). Футболист №1 на България за 1978 г.
След края на кариерата си е изпълнителен директор на “Локомотив”, а след това на “Кремиковци”. Управлява и дружеството “Академика” към Министерството на просветата.
В момента се занимава с бизнес. Женен, с дъщеря и син. Горд дядо на 8-годишен внук, сега чака втори. Синът му Румен също бе футболист в “Локомотив” , но вече прекрати кариерата си.

- Вратарят футболист ли е?


- Както казва един друг вратар, той е половин отбор, а в много случаи и цял. Знам, че питаш заради “Златната топка”. По принцип един вратар трябва много да направи, за да я спечели. Защото хората просто помнят головете на нападателите и гафовете на вратарите Защото можеш да спасиш сто удара и да пуснеш един, след което ще си виновен. За мен Мануел Нойер е най-добрият вратар в света. Доказа го. Много рядко се среща игра във всяка една фаза. Това е човек, който играе добре с крака. Лови топката, не я боксира. И следи играта. Аз го наблюдавах в доста мачове. И показа, че е един изключителен футболист.

- Значи ти си изключение, след като си ставал №1 на България.

- Ние сме малко изключенията. Шестима сме. Аз, Мони Симеонов, Джони Велинов, Жоро Найденов, Боби и Ники Михайлови. Но в Европа и света изключенията са още по-малко. Особено за “Златната топка”.

- Как започна кариерата ти?

- Като централен нападател. В юношите на “Локомотив” (Плевен). След това в техникума. И аз играя напред, вкарам два гола, след което се връщах на вратата, за да пазя резултата. И ме хареса на Фори Маринов баща му. Той ме привика. Калеса ме, че ставам за вратар. Бил съм висок, силен, виждал съм играта. Той забеляза първи, че хвърлям много добре топката. Тогава аз тренирах всичко по това време. Хандбал, волейбол, баскетбол, лека атлетика. Нямаше спорт, който да не съм опитал. Отборът ни по хандбал бе много силен. Тогава обаче се гледаше изключително много на ученическия спорт. Тогава нямаше седмица без някое междуучилищно състезание. И от там излизаха големите спортисти.

- Трудно ли направи адаптацията?

- Напротив. Всъщност аз съм единственият вратар в историята на България, който има два гола за националния отбор. Като полеви играч.

- Как така?

- Не си спомням коя година беше. Някъде след 1976 г. Отиваме на подготовка в Кипър и ще играем контрола с домакините. Ама сме точно 12 човека, защото “Левски” бе на турне в Индонезия и не се върна навреме. И започва мачът. Пази Стоян Йорданов, аз на пейката. Светльо Мирчев от ЦСКА обаче се контузи. И бате Йончо Арсов, който бе помощник, ме пусна да запълня мястото. Ама кръвта вода не става. Боре Ангелов ми пусна един дълъг пас, надбягах всички и вкарах. След това още един. Бихме 5:1. Христо Бонев на шега ме скастри - да не би да се натягам за място. Мирчев също се шегуваше, че му е изстинало мястото. След това отидох да играя в Кипър и в отбора ми бе един от защитниците. И се изненада. Пита ме дали помня как съм го надбягал, а идвам като вратар.

- Помниш ли първия си мач?


- Как да го забравя. Срещу “Ботев” (Враца) за купата. Бях на 17 години и половина. Разтреперах се, като ми казаха - днес ще играеш ти. А срещу мен един централен нападател, Илия Димитров, викаха му Линко Песа. Огромен. Но аз имах изключителни учители. Не трябва да се забравя, че Жоро Найденов бе треньор в Плевен, Кольо Стоянов, Кольо Пърчанов. Това бяха вратари, които с удоволствие ни показваха тънкостите. Помогнаха ми и другите спортове. Те ме адаптираха към вратата. Аз трудно боксирах. Гледах да я ловя топката и след това да я метна точно за контраатака. И инструкциите преди този мач бяха съвсем точни. Вдигай лакътя и коляното напред, иначе, ще те изнесе. Два пъти му влязох доста сериозно. И той се закани да ме изнесе. Ама не успя. И така мина бойното ми кръщение във футбола. Но не трябва да се забравя, че тогава и “Спартак” бе изключителен отбор. Говоря за 1967-1968 г. Много добри футболисти. Аз играех и с по-големите, и с набора си. Там се засякохме с Жоро Денев. Бяха го взели от Ловеч. С него бяхме в юношеския национален отбор. И като завърших техникума, ме приеха в Икономическия институт. И трябваше да се преместя в София. И така аз преминах в “Левски Спартак”, а Жоро - в ЦСКА. Това е 1969 г. След като станахме европейски шампиони за юноши, аз бях определен за най-добър млад вратар на континента Четирима човека бяхме в идеалния отбор. На финала бихме домакините от ГДР.

- Защо не проби в “Левски”?

- По много причини. Първо, там имаше двама вратари - Бисер Михайлов и Георги Каменски, които бяха стигали до националния отбор. Имах обаче и малшанс. Когато изиграх четири мача подред, получих една контузия. Христо Бонев ме нарани лошо. Не че го е искал. Той е изключителен мъжкар. Имах разрез отпред на коляното и месец се лекувах. Там като заиграеше един вратар, не го сменяха. Защото защитата бе изключителна. А аз бях младежки национал и трети в “Левски”. И реших, че трябва да си намеря друг отбор. Шансът ми беше, че тогава се разпусна ЖСК “Славия”и се раздели на две. И Никола Котков, лека му пръст, бе един от хората, които за ръка ме заведоха на стадион “Локомотив”. Ние се бяхме уговорили. Георги Берков бе треньор, който бе и младежкия национален отбор. И стана голям скандал. Аз напуснах, отидох войник в Жпвойски. Прекъснах и следването си, което бе изключително тежко. И като се уволних, трябваше да се върна в “Левски”. А вече бях национал, изиграл всички мачове от световните квалификации. И ме извикаха във федерацията. Бях категоричен, че искам да остана в “Локомотив”.


Заплашиха ме с наказание за 2 г. от “Левски”. Но взеха Стефан Стайков от “Спартак” (Варна) и нещата се успокоиха. И от “Локомотив” ми тръгнаха добрите години във футбола. Станахме два пъти балкански шампиони при младежите. В Скопие и в Румъния. В Скопие срещу Югославия хванах 4 дузпи поред. Това бе един от рекордите ми. Редовното време свърши 0:0 срещу Югославия. А тогава всички, които бяха в техния тим, играха след това при мъжете. Вратар беше Борут, който след това игра в Англия, с него останахме добри приятели.

- Кой мач никога няма да забравиш?

- Срещу Ирландия в Белфаст. Световната квалификация. Когато ми спукаха реброто и 20 минути играх така. Той ми е един от най-силните. Бяха направени двете смени. На терена не чувствах толкова силна болка. След това обаче настъпи ужасът. Като се изкъпах и застоях. Ужасяващи болки. Отидохме в болницата с лекаря и там ми направиха снимка и разбрах какво е станало.

- Защо те смениха в последния мач на световното в Германия?


- Заради гола срещу Уругвай. Топката мина под мен. Не съм сигурен, че съм виновен. Лобито може би също попречи. То доста пречеше понякога. Имаше и други причини. Имаше хора, които се опитваха да редят състава. А аз бях млад. Имаше си и партийна намеса. Каквито бяха времената тогава. Някои хора тръгнаха да се оправдават с мен. Но винаги вратарят го отнася. Спасяваш 100 положения, пускаш едно и си виновен.

- А как ви пропусна лобито да станете шампиони?

- Бяхме много силен отбор. Страхотен отбор. Тогава се сменяха поколения, а знаеш как, когато има подобно нещо, се изисква време. Да се сработят. А ние от 1973 година бяхме един и същ отбор. И след пет години вече нямаше кой да ни бие Просто си четяхме мислите. Покриваш грешката на другия, защото знаеш какво ще направи. На пейката имаше равностойни играчи.

- А как победихте “Динамо” (Киев)?

- С игра и с много мъжество. Няма да забравя как след мача, в съблекалнята, нямаше никаква радост. Сняг, дъжд. Всичките ни сили отидоха на терена. Имахме и късмет. Те удариха две греди, имаха и други положения.

- Това ли бе началото на края на Васил Методиев? Защото се говори, че заради това са го махнали, под натиск от СССР, а след това заради това падна с “Левски” от “Днепър”?

- Скоро видях бате Васко. Разцелувах го. Изключителен треньор. Невероятен мотиватор. Говореше с нас, майтапеше се с нас. Но за смяната се знаеше от доста време. Всичко бе по партийна линия, не от външен натиск. Някой от Кирковски район не го харесваше. Може и да се е престарал. За смяната ни казаха преди началото на зимната подготовка. Аз вече бях опериран един път. После Апостол Чачевски се задържа за доста кратко. Дойде пак Берков. Тогава пък започнаха да ни пускат да играем навън. Получих две хубави предложения, но не ме пуснаха.


От “Аустрия” (Виена) и “Хамбургер”. Във Виена - имаше и българска връзка хер Симеонов. Но “Локо” нямаше вратар. Аз бях офицер от Жпвойски и не ме девоенизираха. Николай Донев бе в “Академик”. След това се върна. И аз отидох 2 години в “Апоел”, две в “Арис” и две в “Олимпиакос” в Кипър. И като се прибрах, отидох в Малта при Генчо Добрев. 8 месеца и на 39 години се отказах.

- Как издържа толкова време?

- Със здрави тренировки. Имах три тежки операции. Едната в глезена и два пъти менискус. Но издържах. 4 години бях най-добър чужденец в Кипър.

- Защо вашето поколение не успя да се класира отново на голямо първенство?

- Наистина бяхме изключително поколение. Когато БФС ни събра, пак се огледахме. Тези, които станахме европейски шампиони. На човек му става приятно, като види своите колеги. Бяхме страхотен отбор. Отпред просто идеални. Краси Борисов, Панов, Денев. Само като ги споменаваш тези имена, и ти става хубаво. Според мен основната причина бе, че много късно ни пуснаха в чужбина. Там се трупа повече опит. Разбираш какво е професионализъм. Бази нямаме. Един отбор имаше един терен и една сгурия. Ходехме да тренираме в Мировяне, в Требич. И добре, че ги имаше тези селски стадиони. А като излизахме навън, просто се гледахме с почуда с каква база разполагат другите. Успехи имахме, но база пак нямаше.

- След като си спасил четири дузпи в един мач, на Начко Михайлов хващал ли си?

- На тренировки много. Защото много играехме. На вързано. На каса кола. Оставахме след тренировка. Аз с Васил Митков-Шопа, с Ването Здравков сме оставали още от времето в “Левски” на дузпи. Оттам тръгна всичко. Печелил съм и срещу Начко. Но се брои на едната ми ръка. Но Начко, ако решеше, нямаше да видя топката. Сигурно си е правил експерименти. Той бе невероятен човек и талант. Много години бяхме в една стая. Той бе духовно интелигентен. Много четеше. И беше едно момче, което много си патеше от добрината. Изключително добър човек. Извън терена. На терена беше звяр. Как ме е ритал на малки вратички! Обаче това е необходимо. Да имаш чувството да си победител. Това те движи напред. Ако се предадеш лесно, си загубен. Схрусква те машината.

- Колко пъти сте го крили на теста на Купър? Говорят се легенди за едно скочище на “Васил Левски”.

- Е, как се сети за това? Това си бе едно недоразумение. Някой разбрал нещо и айде. Крили сме го, как няма да го крием. Спомням си как се скара жестоко с този, който го въведе. Един път сам си го изкара. После го спукахме от майтап. За мен всичко бе пресилено. Копирахме от Запада, без да знаем за какво. Те го правели всяка седмица. И не за такова време, каквото бяха определили тук. Аз проблеми нямах с теста. Дори влачех целия отбор, въпреки че вратарите трябваше да бягат по-малко. Аз предолявах цялото. Много малко хора можеха да ме бият и на 100 метра.

Сега се сещам, че имаше и втори път, когато едва покри теста. Няколко дни след това вкара 4 за 5:1 над “Славия”. Скъсахме го от майтапи. Искахме да изкарва теста преди всеки мач. А той фучеше.

Той имаше изключително рязък старт. На 10 метра няма кой да го бие. А дългите разстояния ги мразеше.

- А как се почувствахте в Монако?

- Невероятно. Един изключителен мач на нашия отбор и Начко. Играхме на стадион, който не бяхме виждали. Излязохме за победа. С изключителна подкрепа на Министерството на транспорта. Летяхме с чартър.

И след мача влиза генерал Митрев и изтърси “Бах това “Локо”, кво направи “Монако”! И се спукахме от смях. Тези мачове са незабравими. С тях, с “Ференцварош”, с “Щутгарт”, с “Динамо”. Това трудно се забравя. За нашето време бяха сред най-силните на български отбор в чужбина.

- Кой беше най-неудобният ти нападател?

- Едни от най-неудобните бяха Павката Панов и Киро Миланов. От ЦСКА Петър Жеков бе изключителен нападател. На мен един от първите ми мачове с “А” група бе срещу “Берое”. Той още бе там, аз - в “Спартак”. И се бореше за “Златната обувка”.
Те, по-старите, се разбрали колко да вкара, а на мен не ми казали. И аз се мятам, спасявам, чудеса от храброст. И на полувремето Тошко Кръстев, с когото сме братовчеди, ме светна. Вратарят на “Берое”. Старите също. И след това пазих, но по-спокойно.

- И при титлата има един странен мач с “Левски” - 3:3 в последния кръг. Имаше ли договорки?

- Те не могат да се нарекат договорки. Просто джентълменски споразумения. Без да се набиват на очи. Не както сега. Онзи мач си го спомням. На левскарите не им се искаше ЦСКА да е шампион, а на нас ни трябваше равен. Бяхме си се разбрали помежду си. Нямаше треньори, нямаше ръководители. А на мен ми трябваше рекордът за най-много минути без допуснат гол. И първото полувреме не пуснах нито един. Ама тогава и ЦСКА би “Славия” с 5:1, колкото им трябваше, ако се бяхме издънили. Но всичко е минало. Ние си заслужавахме да станем първи. Което го доказахме и в евротурнирите. Тогава зимата ме оперираха от апандисит. И трябва да играем в Сливен. 2 седмици след операцията отидох при Шпайдела да му кажа, че ще играя. Д-р Цачев беше категоричен, че трябва да мине месец. Петко Червения идваше да ми прави масажи вкъщи. И бихме 1:0, хванах и дузпа. Тогава просто чувствах, че няма как да ти вкарат гол. Тогава всички вярвахме, че ще станем шампиони. Заради това и станах футболист на годината.

- Ти проблеми имаше ли по партийна линия?

- Не. Чак през 1986 г. за малко да пострадам. За мача, когато разформироваха ЦСКА и “Левски”. Аз се бях върнал от Кипър. Не съм присъствал. И някой от журналистите ме пита какво мисля по въпроса. И изтърсих - какво да мисля, то ЦК вече го е решил. За малко още тогава да приключа.

- Защо реши да не се занимаваш повече с футбол?

- Хубав въпрос. Много комплексни причини. Но най-важната бе, защото не обичах да лъжа състезателите, да обещавам и да не си изпълнявам нещата и накрая като изпълнителен директор да нося цялата вина. Това е причината за “Локомотив”. В “Кремиковци” бе друго. Там се смени собственикът, промениха се нещата и реших, че съм бил достатъчно във футбола. След това отидох в “Академика”, а след това в частния си бизнес. Въртим го фамилията. Задружни сме. Аз започнах да се занимавам с други неща. Синът ми опита малко, но не успя. Името му натежа. Така е с всички в “Локомотив”. Аз бях твърдо против да се връща там. Но сърцето му бе в този отбор.

- Защо си смени малкото име?


- Аз си го смених още в Плевен. Преди един турнир в Белинзона. Трябваха ми документи и отидох при нашите и им обясних, че искам да съм Румен. Румянчо не ми допадаше. Мама ме е кръстила така, защото вече е изгубила първото си дете. Пак е било момче. И заради това искала умалително. Вуйчо ми тогава бе кмет на Долна Митрополия и той ми го смени. Всъщност аз и двете имена съм ги сменил. Аз всъщност съм Радев, от дядо ми Радьо. Ама в юношеския национален отбор през 1968 г. се събираме четирима Радеви! Бончо, едно момче от Пловдив и едно от Русе, и аз. И бате Сашо, който бе от “Славия” треньор, ме пита. И аз - готов - може и Горанов. Да, ама имаше и Милен Горанов. И той от “Спартак”. Той отмаляше да ми бие удари. На новия стадион. Удоволствие.

- Кога за последно бе на стадиона в Плевен?


- Около изборите. Малко тъжно. Всичко е разсипано. Бях в спортното училище. В техникума. Видях си снимката. Аз съм обещал да им намеря човек, който да помогне.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Pride



Регистриран на: 28 Сеп 2006
Мнения: 4898

МнениеПуснато на: Чет 17 Мар, 2016 22:19    Заглавие: Отговорете с цитат

http://lokosf.info/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2/%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/964-%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9-66-%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum