Култови играчи
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 23 Апр, 2016 17:02    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.fanface.bg/boulevard/item/14074-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D0%B5%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B0.html

Страшен нечовек беше...Вече не ги правят такива... boast
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Сря 09 Ное, 2016 20:21    Заглавие: Отговорете с цитат

Последната антизвезда


Лионел Меси и Кристиано Роналдо са властелините на съвременния футбол. Суперзвездите. Веднага след тях идат Неймар, Суарес, Ибрахимович, Рууни... Нито един от тези великолепни кавалери на Цар футбол обаче не са и близо до Мирослав Клозе, голмайстор №1 в историята на световните първенства. Никога не е бил под прожекторите, но винаги е бил безценният.

Последният му гол, №16 на Мондиал в националния отбор, бе срещу Бразилия. За легендарното 7:1 в Велу Оризонте. А в последния мач вдигна най-ценния трофей във футбола - световната титла на най-митичния стадион "Маракана". От миналата седмица Клозе вече не е футболист. Започва работа като асистент в националния отбор. Нова кариера, стартираща с много носталгия.

Мирослав Клозе е последната суперзвезда от своя вид. Иначе казано - антизвезда. Когато през 2000 година нападателят събра очите на Бундеслигата с първия си сезон в "Кайзерслаутерн", авторитетното списание "Шпортбилд" го покани за интервю. Какво направи Миро с първата си заплата? Помогна на родителите си да боядисат семеен дом, за който почти бяха събрали парите си. Само няколко седмици по-рано 20-годишният Клозе играеше в седма дивизия, в никому неизвестния "Блаудах-Диделкопф".

Извъртяха се 16 години. Клозе вече е световен шампион, голмайстор на мондиалите, голмайстор №1 на германския национален отбор (71 попадения), втори по мачове за бундестима (137), двукратен шампион на Германия с "Байерн", жива легенда на "Лацио". Етническият поляк остана винаги здраво стъпил на земята. Затова и не позволи да има тежко пропадане в кариерата. Дори най-взискателните не могат да си спомнят за скандал с марката "Клозе". Може би след половин век освен рекорда ще се помни само радостта от головете му - с марково салто. Което дори не направи срещу Бразилия - на 36 години се страхуваше да не се контузи. Винаги е бил професионалистът за пример.

Клозе е единственият футболист в света, който има четири поредни медала от световни първенства. Също така никой друг не е играл в полуфинали на 4 поредни мондиала. Миро има по пет гола на две световни първенства, както настоящата немска звезда Томас Мюлер и перуанецът Теофилио Кубиляс. Абсолютен рекордьор по голове с глава на един Мондиал - пет през 2002-ра.

Всичко това е на терена. Но когато не става въпрос само за голове, Клозе е джентълмен от най-висша класа. Срещу "Наполи" на 26 септември 2012 година германецът вкара гол с ръка за "Лацио", а съдията не видя - посочи центъра. Миро обаче не удари топката нарочно, изтича към рефера и му каза за провинението си. Арбитърът стисна ръката му. "Попита ме дали съм играл с ръка и за мен не бе проблем да кажа "да", направих го", обясни Клозе. Цяла Италия се поклони на феърплея. Това обаче не бе инцидент. Седем години по-рано, докато играеше във "Вердер", Клозе падна в наказателното поле и реферът отсъди дузпа. Миро обаче скочи срещу съдията - нямало нарушение. Получи приз за феърплей. "Гордея се с наградата, но не я заслужавам. Просто направих каквото трябваше", рече Клозе.

Година по-рано в продължението той вкара победен гол в Битката за Рим срещу "Рома" - 2:1. Известните като неонацисти фенове на "орлите" издигнаха плакат "Клозе с нас", което бе прието като хитлеристки поздрав. Клозе размаха ръце към трибуните с молба да го свалят. А после каза: "Политиката няма място на стадиона!"

"Понякога се питам дали съм мечтал за всичко това - казва Клозе. - Аз исках само да съм част от националния отбор на нашето Световното първенство през 2006-а в Германия."

Всъщност Миро постигна много повече.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Съб 24 Дек, 2016 23:53    Заглавие: Отговорете с цитат

https://m.youtube.com/watch?v=weM3stUVtN4

Евертон Джилио Том

За статистиката :
- вкарвал е на ЦСКА,Левски,Славия,Лудогорец,Литекс,Ботев,Локо(Пд),Берое.

С екипа на Миньор бележи и наща врата blum2

Култов футболист!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 29 Май, 2017 8:54    Заглавие: Отговорете с цитат

PER SEMPRE

Благодарим ти, Франческо! Имаш нашата подкрепа



Футболът не е пари, брато! Футболът е страст, емоция и любов! Футболът не е трансфери, битка на бюджети и купи. Футболът винаги е бил и ще бъде преди всичко лоялност. Лоялност към отбора, който обичаш.

Именно затова Стивън Джерард е легенда. Легенда е и Райън Гигс, Пол Скоулс, Паоло Малдини. Все играчи, които знаят до болка значението на думата “лоялност”. Именно такъв е и Франческо Тоти. Принцът на Рим изигра последният си мач за “Рома” по простата причина, че вече не е желан поради една или друга причина в своя любим отбор. Срещу “Дженоа” той прочете и своето писмо към феновете, подкрепяли го през всички тези 25 сезона с екипа на “вълците”.

“Дойде моментът! Плаках всеки ден”, разказва капитанът в неговото писмо. “Това беше единствената ми фланелка. Това решение го взех заедно с жена ми и семейството ми. Бих останал още 25 години. Благодаря ти, “Рома”! Благодаря на семейството ми, на майка и татко, на моя брат. Бих написал поезия или песен, но не съм способен. Пробвах да правя това всеки ден през всички тези години. Проклето време. Настръхвам, като се сетя за 17 юни 2001 година (денят на Скудетото). От утре вече ще съм голям. Искам да посветя това писмо на вас. На всички тези, които пеят Тоти-гол. Това наистина е краят. Ще съблека фланелката за последен път, въпреки че не съм готов да го направя. Най-вероятно няма да бъда никога. Да изгася прожекторите не е лесно. Сега ме е страх, не е същото, като да бия дузпа. Позволете ми. Сега имам нужда от вас и от вашата любов. Нещо, което винаги сте ми давали. С ваша помощ ще мога да се хвърля в една нова авантюра. Благодаря на всички президенти, на “Курва Суд”. Да се родиш римлянин и романист е предимство. Да бъдеш капитан на този отбор е истинска чест.
Вие сте и винаги ще бъдете моя живот. Моето сърце винаги ще бъде тук с вас. Сега отивам в съблекалнята, където ще си дам сметка, че пристигнах като дете, а си тръгвам като зрял мъж. Горд съм, че ви дадох 28 години любов. Обичам ви…”.


И ние ти благодарим, Франческо! Имаш нашата подкрепа!
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 29 Май, 2017 18:14    Заглавие: Отговорете с цитат

Много силно... clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Пон 29 Май, 2017 19:39    Заглавие: Отговорете с цитат

Сигурно няма и на пръстите на едната ръка останали такива играчи вече. clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Съб 22 Юли, 2017 20:33    Заглавие: Отговорете с цитат

9 държави и 23 клуба за 22 години.
Себастиан Абреу постави световен рекорд с 28-ия си трансфер


1995-96: Defensor
1996-98: San Lorenzo
1998-04: Deportivo La Coruna
1998: Gremio (loan)
1999-00: Tecos (loan)
2000-01: San Lorenzo (loan)
2001: Nacional (loan)
2002-03: Cruz Azul (loan)
2003: America (loan)
2004: Tecos (loan)
2004-05: Nacional
2005-06: Sinaloa
2006: Monterrey
2007: San Luis
2007-08: Tigres
2008: River Plate (loan)
2008: Beitar Jerusalem
2008-09: River Plate
2009: Real Sociedad (loan)
2009-10: Aris
2010-12: Botafogo
2012: Figueirense (loan)
2013-15: Nacional
2013-14: Rosario Central (loan)
2015: Aucas (loan)
2016: Sol de America
2016: Santa Telca
2016: Bangu


Цялата статия тук
http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-3934968/Nine-countries-23-clubs-22-years-Uruguay-s-Sebastian-Abreu-sets-world-record-28th-transfer.html

Най-великия му гол на световното 2010
https://m.youtube.com/watch?v=bSwLZZGSJng
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lifes



Регистриран на: 03 Окт 2011
Мнения: 1774
Местожителство: Надежда

МнениеПуснато на: Съб 09 Сеп, 2017 7:46    Заглавие: Отговорете с цитат

Легендарният вратар Йоско Иванов

Тоя е от старата гвардия - Играчи, Биячи и Пиячи
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пон 11 Дек, 2017 19:57    Заглавие: Отговорете с цитат

Саво Милошевич: В Парма всяка сутрин слушахме сръбска музика по нареждане на Стоичков
Автор: topsport.bg


Легендата на сръбския футбол и сегашен вицепрезидент на футболната федерация на западната ни съседка Саво Милошевич даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Ликува като голмайстор на своите отбори в 7 сезона. Два пъти в сръбския гранд Партизан, три пъти в Сарагоса и по веднъж в Еспаньол и Селта (Виго). Роден е в Босна. През първите си два сезона в професионалния футбол вкара впечатляващите 60 гола. В националния отбор на Сърбия има 102 мача и 37 попадения. А в цялата си клубна кариера се гордее с общо 476 срещи и 197 гола в 8 отбора. Милошевич е една от първите чуждестранни звезди на Висшата лига, където се появи по едно и също време със славния Денис Бергкамп. Носител е на купата на лигата с Астън Вила. За него Парма плати умопомрачителните за 2000 година 25 милиона евро. Този ювелирен нападател е голмайстор на първия отбор-шампион на Сърбия и Черна гора през 1993 година. Триумфира и с титлата в Русия през 2008 година с екипа на Рубин (Казан). А с националния тим на Евро 2000 спечели "Златната обувка" за голмайстор №1 на турнира.

Мистър Милошевич, работите като вицепрезидент в сръбския футболен съюз. Кой е най-важният проблем, който трябва да разрешите сега?

- Големият проблем на сръбския футбол не датира от месеци, а от 20-30 години. Той е изцяло финансов. Икономическата криза, войните и много допълнителни събития са проблемът. Нямаме финансова подкрепа от правителството, а би трябвало. Няма и достатъчно частни фирми, които да помагат на футбола. Вижда се с просто око, че в инфраструктурата трябва да се направят страшно много неща. Футболът върви напред всяка година, а заради финансовия проблем ние не можем да го следваме. А когато изоставаш, е много трудно да си конкурентноспособен. Това е най-големият проблем. Вторият е със запалянковците. И за него имаме нужда от подкрепата на правителството. Истината е, че прекалено много "навиячите" у нас участват в политиката на клубовете. Това е огромен проблем. Те са навсякъде - в институциите, вътре в клубовете. Дори вземат решения, а това не е тяхна работа. Ето още един проблем. Разбира се, има и други, но опитваме някак да намираме решения за тях. Но за основните - не можем. А ако не се справим ще страдаме в бъдеще. Нашите клубове няма да издържат икономически. Ако не се разреши казусът с феновете, ще имаме проблеми и с УЕФА, и с ФИФА. Трябва да работим по-здраво за тези два проблема.

В какви отношения сте във футболната федерация с Александър Вучич, новият държавен глава на Сърбия? Помага ли той?

- Новият президент много добре знае за тези проблеми. Също и че няма да бъде лесно да се справим. Трябва да сменим практически цялата система във футбола ни. Не е лесно. Но как да промениш нещо, което е работило по един начин 40-50 години? Трябва да го направим професионално - федерация и клубове. Трябва да стигнем по-близо до Европа, до богатите държави, за да можем да се съревноваваме с тях. Налагат се болезнени решения, но трябва да ги вземем.

През последните години сръбският национален отбор беше в криза, но сега се класира за световните финали. Защо с толкова много звезди не можехте да се справите?

- Може би нямахме достатъчно късмет. И отново имахме големият проблем с феновете. Помните ли как ни наказаха с отнемане на три точки на мача с Италия? С тях щяхме да се класираме. После дойде и мачът срещу Албания в Белград преди няколко години. И пак ни наказаха, и пак не се класирахме. Футболът на игрището е едно, но нашите ядове идват основно извън терена в последните години. Но се надявам, че всичко ще остане само в миналото. Изиграхме добри квалификации, на добър път сме.

Славолюб Муслин бе човекът, който класира Сърбия като национален треньор. Популярен е в България с работата си в Левски. Как той промени националния тим?

- Той е човек с много опит. Бил е треньор не само в България, а в половин Европа. Знае каква работа трябва да се свърши. Индивидуално имаме много добри играчи, но именно той успя да направи от тях силен тим. Това е основният проблем, който имахме в миналото. Винаги сме разполагали със звезди, но дълго време нямахме силен отбор. Муслин обаче успя да ги изгради като конкурентен тим, който започна да печели важните мачове.

Да поговорим малко за вас. От малък започнахте в Партизан, а там вкарахте 65 гола в 99 мача. Какъв клуб е Партизан?

- Всички знаят, че заедно с Цървена звезда това в исторически план е най-важният клуб за Сърбия. В Партизан много държат да се работи добре с младите. Аз съм роден в Босна и оттам дойдох на 16 години. Академията на Партизан е една от най-добрите в цяла Европа. Сега, от класните играчи из Европа има немалко, които са започнали именно там кариерата си. Винаги политиката на клуба е била да инвестира и да гради таланти. Партизан спечели много пари в последните 15 години от продажбата на млади футболисти. А аз съм един от продуктите на това училище.

Бихте ли ни разказали през вашите очи съперничеството между Партизан и Цървена звезда?

- То е едно от най-атрактивните в света. През годините и двата отбора са имали страхотни селекции, които са правили паметни мачове. В последното десетилетие дербитата не ми харесват. Повече се набляга на екстремността по трибуните, което не е добре. Ние сме големи съперници, но това не се отнася вече за феновете. Те станаха екстремисти и сега гледаме един на друг като врагове. Това не е добре.

Кой е най-хубавият ви спомен от това дерби? Колко гола имате в мача на мачовете?

- Вкарах девет или десет. Най-добрият ми спомен е един полуфинал за купата. Не помня коя година беше. Може би 1992 или 1993-а. Победихме с 3:1, след като губехме с 0:1. Аз вкарах два гола. Това е най-добрият ми спомен от дербитата.

Много говорихте досега за проблема с феновете. Има ли разрешение? Защо са толкова опасни?

- Този проблем не е само в Сърбия, а в много държави. Според мен решението идва в законите. На първо място правителството трябва да ги промени. Трябва да има по-стриктни правила при такива прояви. Фенове правят незаконни неща. А ние във федерацията нямаме силата да сторим нещо против това. Нещата са прости - ако някой нарушава закона, трябва да влезе в затвора. Да бъде санкциониран. Ние обаче не го правим.

Защо правителството не реагира?

- Нямам отговор на този въпрос.

Бихте ли имал проблеми, ако на улицата ви срещне група фенове на Цървена звезда?

- Може би да, но не се страхувам. Точно в момента не е здравословно. Проблемът не е само в лошите отношения между феновете, а и щетите, които нанасят върху Партизан и Звезда. Тези неща трябва да се наказват. Трябва да има конкретни санкции. Ако не го направим, те ще продължат да вредят.

Защо Партизан само веднъж влезе в групите на Шампионската лига, а Цървена звезда още чака?

- Основният проблем е икономически - в целия сръбски футбол. Клубовете са принудени да продават футболистите си, още когато са на по 19 години. Невъзможно е да променяш състава си всяка година и да успееш да постигнеш добър резултат в Европа. В сръбската лига се получава, но когато излезеш навън и играеш срещу големите, имаш нужда от опитни футболисти. Трябва ти отбор, който е бил заедно поне две години. В нашите условия това е невъзможно. Всяко лято най-добрите ни футболисти напускат Сърбия.

Помните ли как вие напуснахте Партизан?

- Разбира се.

Бихте ли ни разказали историята? Продадоха ви за 5 милиона германски марки в Астън Вила.

- Ключов се оказа един мач на националния отбор няколко седмици по-рано. Играхме срещу Уругвай в Белград, беше една контрола. Победихме с 1:0 и аз вкарах гола. Важното беше, че Уругвай игра само преди няколко дни с Англия и завърши 0:0. Треньорът на британците Тери Венейбълс гледа двата мача и ме препоръча на президента на Астън Вила. След няколко седмици той дойде в Белград, за да преговаря с Партизан.

Имахте ли други оферти?

- Много предложения имах, защото два сезона поред бях голмайстор на сръбското първенство. За мен обаче най-голямото предизвикателство бе да играя в Англия. По това време нямаше много европейци във Висшата лига. През въпросното лято единствените двама от Европа, които преминахме там, бяхме аз и холандецът Денис Бергкамп. Тогава тъкмо стартираше Висшата лига. По-късно започнаха да идват много други звезди.

Имаше ли напрежение у вас, знаейки, че сте най-скъпият трансфер на Астън Вила?

- Бях млад и не осъзнавах този факт истински. Бях много мотивиран да направя нещо сериозно в Англия, защото футболът там бе коренно различен от Европа. Отидох в голям клуб, който сега не е в добро състояние, но исторически е изключително важен за страната. Той е един от най-старите в Европа. Това беше голяма стъпка в кариерата ми и трябваше да оставя следа. Беше удоволствие да играя на английските стадиони. Там където трибуните винаги са пълни, а терените - перфектни. Според мен в Англия атмосферата за футбол е най-добра в света. На Острова аз бях концентриран само в играта. Не мислех колко са платили за мен, колко ме гледат. Исках само да играя. Когато си на 21 години, трябва да си на терена винаги. Сега много футболисти напускат Сърбия, но не играят в новите си отбори. И имат проблем. Когато си млад и оставаш извън терена, губиш динамита в себе си. В Астън Вила за щастие аз играх почти непрекъснато три години поред. Това реално са трите най-важни години в живота ми, защото в този период израснах като играч и личност в една изключителна лига. Научих всичко за футбола.

Помните ли първия си гол за Астън Вила?

- Не беше в първия мач. Мисля, че беше в четвъртия срещу Блекбърн. Вкарах с удар от 20 метра с левия крак. Много хубав гол.

Астън Вила не може да се похвали с много успехи в последните години, но вие спечелихте купата на лигата във финал срещу Лийдс.

- Това пък е един от най-важните мачове в живота ми. Историческо и незабравимо е да си на финал на "Уембли". Това е най-важният стадион в Англия, на трибуните имаше 75 000 души. Мечтана сцена. Вкарах един от най-красивите голове в моята кариерата и победихме Лийдс с 3:0. Поех топката в средата на терена. Тичах сигурно 25 метра и с левия крак стрелях в горния ъгъл. Красиво беше.

Как решихте да отидете в Сарагоса през 1998 година?

- Искаше ми се да играя в Испания, защото много ми допада начинът на мислене там. Испанският футбол и школа са подобни на сръбските. Изпълних мечтата си. Преди имах предложения от Атлетико Мадрид, от Валенсия, от много клубове. Когато дойде моментът обаче най-настоятелни и конкретни бяха от Сарагоса. Затова и реших да отида там. И да, добро решение се оказа.

Къде е по-лесно да се вкарват голове - във Висшата лига или в Примера?

- За мен в испанското първенство. Но когато отидох в Англия, бях на 21. След три години там научих страшно много неща, които ми помогнаха по-късно в Испания.

Следващата ви стъпка е Парма, където отидохте за впечатляващите тогава 25 милиона евро. Защо там не успяхте да вкарате много голове? Подобно нещо се случи и с Христо Стоичков, който от Барселона премина там.

- Много неща се случиха в Парма. Имахме силен отбор, но не стартирахме добре сезона. Ще ви разкажа по-късно един анекдот за Христо, който игра там точно преди мен. Когато подписах с Парма, там имаше 36 отлични футболисти. Всеки очакваше от нас да спечелим първенството. Но ние започнахме зле в първите шест месеца. И за мен беше трудно. Дойдох в Парма точно след европейското първенство в Белгия и Холандия. Вкарах там пет гола, но после нямах време за почивка. Веднага отидох в Парма и се чувствах уморен. Целият отбор не игра добре. Започнаха и проблемите на президента с "Пармалат". Бяха финансови, естествено. Затова на никого не му вървеше. Ако говорим за процент на головете, не беше толкова зле. В 34 мача вкарах 15 гола. Това е почти 50 процента. Не е зле, но като цяло хората очакваха друго от нас. Имахме силен тим. Начело с Буфон, после Тюрам, Канаваро, Бенариво, Диего Фузер, Дино Баджо, Аморозо, Жуниор, Алмейда. Все големи играчи. Може би бяхме най-скъпият отбор в света по това време, но не играехме силно. Сега да ви кажа за анекдота, защото е уникален. Когато пристигнах в Парма, отидохме на подготовка в Алпите. Не помня мястото. Когато се върнахме в спортния център на клуба, отидох в съблекалнята и ... чух сръбска музика. Мирослав Илич, Цеца - все такива песни. Попитах: "Защо пускате сръбска музика тук?" Един от служителите ми отговори: "Не съм аз. Това е диск на Стоичков. Нареди ни всяка сутрин това да слушаме. И заповедта не е отменена". Така се зарадвах на това добро посрещане за мен в съблекалнята.

Наистина ли италианските защитници са най-добрите в света?

- Да и то с голяма преднина пред останалите. Италианската школа е фокусирана върху добрата защита. Така се възпитават младите. Когато отидох в Парма, видях как работят с тях. Още на 14-15 години ги учат в детайли да се отбраняват. Разбрах, че точка номер едно в работата им е добрата защита. Затова италианците са най-добрите защитници и затова техните отбори са спечелили толкова много трофеи.

Върнахте се от Парма в Сарагоса и веднага станахте голмайстор на отбора. После го направихте и в Еспаньол. Помните ли колко пъти сте бил реализатор №1 във вашия тим?

- Два пъти в Партизан, три пъти в Сарагоса. После и в Еспаньол. Седмият път е в Селта.

И никога в Астън Вила?

- Не. Там беше все Дуайт Йорк.

Как успяхте с Осасуна да стигнете до Шампионската лига?

- Това също е един от големите успехи в кариерата ми. Осасуна не е от големите клубове в Испания. Беше много трудно, но ние стигнахме до финал за Кралската купа и полуфинал за Купата на УЕФА. Станахме четвърти в Примера дивисион. Направихме това за три години и това влезе в първите редове на историята на Осасуна. Имахме наистина класен тим. Петима от титулярите бяхме много опитни. Към нас се добавяха обаче и силни млади играчи. Повечето от тях ги знаете днес. В Челси играе Аспиликуета, в Арсенал е Начо Монреал. Раул Гарсия играе в националния отбор на Испания, беше в Атлетик (Билбао) и Атлетико. Много юноши стартираха кариерите си с нас в Осасуна. Имахме един отличен треньор в лицето на Хавиер Агире, който ни подготви физически перфектно. Всичко това взето в едно направи тази силна Осасуна.

Памплона, градът на Осасуна, е известен с многото тореадори. Ходил ли сте на шоуто с бикове?

- Разбира се. Това е уникално преживяване. Случва се само по улиците на Памплона. Виждаш как биковете летят из целия град.

Един от най-големите ви лични призове е "Златната обувка" на Евро 2000. Помните ли на кого вкарахте тези пет гола?

- Два бяха срещу Словения, по един срещу Норвегия, Испания и Холандия. Играхме може би най-невероятния мач в историята на европейските първенства. Губихме с 0:3 от Словения след 70 минути, бяхме с десет души заради червен картон на Синиша Михайлович. За седем минути вкарахме три гола. Аз - два и Друлович - един. Мачът завърши 3:3. Най-лудият мач в живота ми.

Голмайсторският нюх учи ли се или е чист инстинкт?

- В последните четири години работих като директор в националния отбор на Сърбия и винаги казвах на младите: "Няма чувство за гола! Не можеш да предвидиш къде ще дойде топката. Дори този, който подава, не може да е сигурен къде ще я прати. Какво можем да направим? Важно е да намерим позиция в наказателното поле. И ако топката дойде, да я вкараме. Само на това можете да се научите. Не правете прогнози! Просто я чакайте."

Как вкарвахте основно головете си?

- Като процент имам 40 процента с левия крак, 30 с десния и 30 с глава.

Кой е най-красивият от тях?

- Беше в Сърбия срещу един малък отбор. Приличаше много на гола на Марко ван Бастен срещу Русия във финала на Евро"88. С моя добър ляв крак.

Имало ли е нападател, от когото сте се учил?

- Когато бях млад, идол ми беше Ван Бастен. След това, смея да твърдя, че най-добрият номер девет в историята е бразилецът Роналдо. А в последните 10-15 години най-много харесвам Дидие Дрогба.

На Евро 2000 Сърбия беше страхотна сила. Какво не ви достигна за още по-голям успех?

- Ако бяхме направили реми с Испания, щяхме да сме първи в групата. И нямаше да се срещнем с Холандия. Но ние загубихме с гол в седмата минута на продължението. Паднахме с 3:4. Така трябваше да се изправим срещу домакините. Беше твърде тежко.

Помните ли стотния си мач за националния отбор?

- Беше срещу Аржентина на световното в Германия. Добре... Имахме много лош късмет преди този мач. Четиримата ни основни защитници - Кръстаич, Гаранчич, Видич и Драгутинович се контузиха преди двубоя. Когато играеш без основната ти защита срещу Меси и неговите звезди, реално нямаш шанс. И ни разбиха с 1:6.

Имате 102 мача за Сърбия. Рекордьор ли сте?

- Не, бях. Деян Станкович вече има 103.

Миналата година направихме интервю с Дарко Панчев, македонската легенда, който каза, че войната в Югославия е ударила най-силно по футбола в региона. Съгласен ли сте?

- Ако бяхме играли всички заедно като Югославия, щяхме да сме един непобедим отбор. Представете си всички звезди на Сърбия, Босна, Хърватия, Словения, Македония и Черна гора на едно място. Нямаше кой да ни бие!

Защо днес има толкова много омраза между тези държави?

- Не е точно както хората си мислят. Да, има такива, които мразят другите. Но нормалните хора не изпитват омраза. Имаше войни, убивахме се. Но когато насилствено си принуден да правиш нещо е едно. А когато го правиш по своя воля е съвсем друго. Мисля, че чужденците виждат повече омраза, отколкото всъщност има. В спорта е различно. Никога не съм имал проблеми със съотборници от Босна, Хърватия, Словения. Там са различни отношения. Футболът е мост, който свързва хората.

През годините сте срещали български играчи. Какви са спомените ви от нашия футбол?

- От моето детство и дори до днес, идол ми е Христо Стоичков. Той е идол на цели поколения. Не само в България. В Сърбия го обожаваме. В Европа - също. Имах привилегията да го срещна в Барселона. Беше преди 10 години в един хотел. Не беше на мач. Горд бях да видя една от световните звезди на футбола лично. Помня, че Лечков беше също много силен от това поколение на България. Бях млад и гледах много футбол. Тогава точно България имаше отбор, който играеше сериозна роля на световното и европейското първенство. След това съм виждал много български таланти, но вие имате същите проблеми като нашите. След епохата на Стоичков не сте имали силен отбор. И вие трябва да се подобрите. Когато говорим за таланти, вие имате като нашите. Бербатов например е един от най-добрите нападатели в Европа за последните 10 години. Гледал съм го много пъти. Имате индивидуалисти, но нямате отбор.

Последният ви мач за Сърбия беше точно срещу България. Бихте ни 6:1, вие вкарахте два гола и реално уволнихте националния ни треньор Пламен Марков.

- Знам, че този мач създаде доста проблеми на българската федерация. А беше само една контрола. С нея трябваше да се простя с националния отбор и не съм очаквал да се случат такива неща. През първите 30 минути мачът беше много равностоен, България игра силно. Дори май поведе с 1:0. Но в един момент вашите като че ли по някаква причина просто спряха да играят.

Помните ли друг мач срещу България?

- Само една контрола в София. Завършихме 0:0. Никога иначе не съм се изправял срещу български клубове. А от вашия национален тим с мен в Партизан игра Предраг Пажин. По-късно направи добри мачове за България. Чакайте - помня и още един мач тук в Крушевац. България спечели.

Да завършим с вечната дискусия на съвременния футбол - кой е по-голям голмайстор измежду Меси и Роналдо?

- Меси е най-добрият футболист в света. Нямам съмнения. Имам огромен респект към Роналдо. Но Лионел не е просто най-добрият голмайстор, а най-добрия играч на последните 25 години. И може би в Топ 3 на цялата история.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 12 Дек, 2017 7:41    Заглавие: Отговорете с цитат

Абе това интервю ли е или кратка автобиография?! comando boast
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Вто 12 Дек, 2017 8:15    Заглавие: Отговорете с цитат

Получих тендовагинит от скролване, заеби. dash3
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 12 Дек, 2017 9:14    Заглавие: Отговорете с цитат

Обаче да измислят това заглавие са се потрудили,
*шокирващо
*олелебожичко

biggrin
иначе тоя младеж май с нищо не съм го запомнил...
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 24 Апр, 2018 8:42    Заглавие: Отговорете с цитат

Животът на един бивш футболист: Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин

„Всеки ден пия два литра твърд алкохол и шмъркам между 5 и 10 грама кокаин“. Това призна Клаус Лундеквам, легенда на „Саутхямптън“ и Норвегия. Славният защитник води тежка битка с наркотиците и алкохола, като на два пъти дори опитва да се самоубие. Хората, които се опитват да стигнат до него са посрещнати на нож. Буквално!
„Разхождах се в градината с голям кухненски нож – каза Лундеквам. – Папараците не смееха да пристъпят до дома ми. Живеех сам в продължение на месеци. Жена ми реши, че тя и децата ни не могат да живеят повече с мен. Тогава си казах, че ще пия и ще се друсам с наркотици, докато не пукна.“

Защитникът има 40 мача и два гола за родината си. Има над 410 срещи за „светците“ и е част от тима, който стига финал за ФА Къп през 2003 година срещу „Арсенал“ (0:1). За „топчиите“ по това време играят футболисти като Дейвид Сиймън, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Денис Беркамп, Тиери Анри и Нванкво Кану. Големите сблъсъци на терена и конкуренцията с големите звезди са част от провала му в последствие. През 2008 година слага край на кариерата си, но изглежда, че не е готов за живота след футбола.
„Чуствах се празен и непотребен, така започна всичко – призна Лундеквам. – Търсех нещо, което да ми върне адреналина. За първи път шмърках в Марбея с няколко приятели. След това не можех да спра. Криех се от хората, защото знаех, че ще познаят какво правя. Комбинацията от алкохол и кокаин ме караше да чувствам страхопочитание и параноя. Изобщо си мислех, че целият свят ме наблюдава и започнах да махам крушките в къщи. Катерех дърветата в двора и пълзях в градината. Крушките ги мислех за камери, а дните за минути. Заплашвах всички, които се опитваха да стигнат до мен. Бях много близо до смъртта, защото опитах да се самоубия на два пъти. Много ме болеше, че дърпах всички около мен надолу. Вината и срамът бяха твърде тежко бреме. Всичко, за което можех да мисля, бе алкохол, кокаин и хапчета. Вече не исках да живея. Реших, че за семейството ми е по-добре да съм мъртъв. Със ставането от леглото пиех чаша чиста водка. До края на деня изпивах до две бутилки. След като открих кокаина си помислих, че съм намерил нещо, което да ми даде вълнението, които изпитвах на терен с 50 000 души по трибуните. Колко много обаче съм грешал… Имаше дни, в които изобщо не докосвах храна. Получих и сърдечен удар след куп свръхдози.“
При един от случаите Лундеквам е хоспитализиран. Бившият защитник спи 12 часа, а като се събужда, отива да си допие.
„След като се наквасих, отидох и си купих еднопосочен билет до Рио де Жанейро – продължава разказа си норвежецът. – Бяха ми казали, че там е раят на красивите жени и евтините наркотици. Исках да умра там и сигурно така щеше да стане, ако не бях изпаднал в безсъзнание преди полета.“
А въпросният припадък може би спасява живота му.
„Тогава нещо ми подсказа, че просто не мога да продължавам така. Главата ми и душата се бяха предали напълно. Бях уморен и празен. Явно Господ чу молитвите ми – моите, а ти тези на близките ми. Започнах да ходя при най-добрите психолози и се подложих на лечение. Кокаинът трудно се отказва. Пропътувах ада, за да стана чист и без наркотици и сега съм благодарен, че съм жив.“

В момента Лундеквам помага на други хора, изпаднали в беда да стъпят на краката си. По думите му живее втори живот, в който няма алкохол, наркотици или хапчета. Няма ги и 50-те хиляди по трибуните. 45-годишният норвежец вече не търси загубения с футбола адреналин и аплодисментите от тълпата на стадиона. В момента Лундеквам прави всичко за ръкопляскането на своето семейство.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Съб 25 Авг, 2018 15:22    Заглавие: Отговорете с цитат

Трагичната история на Руския Пеле


Извън пределите на бившия Съветски съюз и страните, които попадаха под неговото влияние, името на Едуард Стрелцов не е толкова популярно.

В Англия, Германия или Испания историята му е позната само на най-ревностните изследователи на футбола.

На 22 юли обаче си заслужава да си спомним за Руския Пеле, който, ако беше сред живите, щеше да навърши 79 години.
Стрелцов си отиде от този свят едва на 53, през 1990-а, но четвърт век по-късно много въпроси около живота му все още търсят своите отговори.

Отгледан само от майка си София в Москва, Едуард по цял ден гони топката край фабриката, в която работи тя. Баща му е далеч - в Киев, където остава след Втората световна война.
Човек от ръководството на Торпедо забелязва Стрелцов и клубът го привлича в първия състав едва 16-годишен - нещо твърде необикновено за онова време. През 1954-а той играе във всеки един мач за тима си в първенството и дори отбелязва 4 гола.
Торпедо е клубът на автомобилния завод ЗИЛ, но в състава си притежава Ролс Ройс.
Стрелцов е просто феноменален на терена, а извън него е бохем със склонност към чашката и красивите жени, което не се харесва на управляващите.
Талантът му обаче е безспорен и още на следващата година получава повиквателна за националния отбор. Едуард само това и чака и стартира кариерата си с два хеттрика във вратите на Швеция и Индия.
През 1956 г. СССР се готви за участие на Олимпиадата в Мелбърн, а Стрелцов е надеждата на руснаците за златен медал. Звездата оправдава големите очаквания и показва целия си блясък в Австралия.
Сборная преминава през Германия и Индонезия, за да се стигне до полуфинал с България.
Нашите могат да спечелят в редовното време, но съдията отменя кристално чист гол на Димитър Миланов. Логичното се случва в 96-та минута, когато Иван Колев открива резултата, но в 112-та Георги Найденов проспива един лек удар на Стрелцов и той изравнява, а 5 по-късно асистира на Татушин и последният носи победата на СССР, която класира тима на финал.
След мача се говори за нова ера в съветския футбол - преди и след Едуард Стрелцов.



Кремъл обаче дава странна заповед и звездата е изваден от състава за финала срещу Югославия.
Сборная печели и без него, а арменецът Никита Симонян, който влиза на мястото на Стрелцов, след мача му предлага медала си, но той го отказва."Спокойно, Никита, ще спечеля много такива", усмихва му се Едуард.
Той наистина успява да се окъпе в слава, но едва ли предполага, че ще трябва да чака още не една, два, три или пет, а цели девет мъчителни години, за да се случи това.
През 1957-а Стрелцов се разписва победно срещу Полша и СССР си осигурява място на световните финали в Швейцария. Той е и причината Торпедо да завърши на второ място в първенството, а известността му вече прехвърля пределите на Съюза и печели 12 гласа в анкетата за "Златната топка".



Преди Мондиала всички очакват това да е първенството на Едуард Стрелцов, а руснаците дори мечтаят за световна титла.



Съдбата обаче има други намерения.



Две седмици преди началото на световното първенство той и още двама негови съотборници - Борис Татушин и Михаил Огонков, са поканени на голям банкет, организиран от армейски генерал, на който присъства управляващата върхушка.21-годишният тогава Стрелцов се забавлява през цялата вечер и поглъща солидно количество алкохол. На следващата сутрин махмурлукът е най-малкият му проблем. Освен с главобол, той се буди и с обвинения в тежко криминално престъпление - 20-годишната Марина Лебедева твърди, че е изнесилена от тримата футболисти.
С условието, че ще бъде допуснат да играе на Мондиала, Едуард прави самопризнания, но както може и да се очаква, властта не удържа на думата си.Стрелцов е осъден на 12 години, а и до ден-днешен няма категорична версия каква е причината за заговора срещу един от най-ярките таланти на футбола по онова време.



След десетилетия ровене в историята версиите са сведени до 4.



Женският мотив
Първата и най-пикантната от тях е, че мотивът е чисто женски. Екатерина Фурцeва, секретар на ЦК на КПСС и член на Политбюро, иска да омъжи 17-годишната си дъщеря за Стрелцов. "Никога не бих се оженил за тази маймуна. По-добре да увисна на въжето", били думите на футболиста, които достигнали до ушите на Фурцeва и тя не могла да ги преглътне. Много по-късно, тогавашният селекционер на Сборная Гаврил Качалин твърди, че лично съветският премиер Никита Хрушчов одобрява заговора.



Идеологическата версия
Твърде вероятно е Стрелцов да е наказан от партията за назидание. Комунистическият режим е искал да покаже, че никой няма да бъде пощаден, ако пристъпва правилата - без значение дали е със статут на суперзвезда. Още повече, че Едуард е кумир на всички млади хора с бунтарско мислене.



Политически причини
Властта стига до информацията, че Стрелцов смята да избяга в Швеция след световното първенство. Защо точно там? Шведите са много впечатлени от изявите му в мача, в който нанизва хеттрик и един от ръководителите на местната централа заявява, че "той е футболист, който си заслужава да се чака и 500 години, само и само да дойде".



Корпоративният заговор
Според тази версия, Едуард пада жертва на война между силовите структури в Съюза. Могъщите покровители на армейския ЦСКА и милиционерския Динамо искат да отслабят своите конкуренти - Торпедо и Спартак, тикайки най-добрите им играчи зад решетките. Знаменити са думите на радиокоментатора Вадим Синявски, който казва "Шампионите в пагони спят спокойно. Стрелеца е в пандиза и няма да им вкарва".



В крайна сметка Едуард е освободен след 5 години и започва да играе за заводски тим.



Магията му обаче понякога води 5-цифрена публика на аматьорски мачове. Сред тях, разбира се, не са само хора от народа, а и почитатели на Стрелцов от властта и техните семейства.Това принуждава Леонид Брежнев да свали наказанието му за участие в професионалния футбол и през 1965 г. той се завръща в Торпедо.Въпреки изгнанието, Едуард си въвръща формата и извежда отбора до титлата същата година, а 3 по-късно и до Купата на СССР. Психическите и физически проблеми от престоя в ГУЛАГ му тежат, но Стрелцов два пъти печели приза за Футболист на годината.Нещо повече - завръща се в националния отбор, за който записва още 17 мача и 7 гола.

5 години в затвора не могат да погубят Руския Пеле!

Стрелцов умира през 1990-а само на 53 от рак на гърлото вследствие на пристрастеността му към цигарите и алкохола.
През 2010-а бяха изсечени две монети с лика на Стрелцов, а ако играеше днес, трансферната му цена вероятно щеше да напълни няколко влакови композиции от тях.

Само можем да гадаем и какво щеше да се случи, ако Стрелеца бе играл на Мондиал 1958.



Вероятно щяхме да питаме: "Пеле? Да, очевидно бе брилянтен тогава. Затова и го нарекоха Бразилския Стрелцов."


fanface.bg
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 7152
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Чет 26 Ное, 2020 13:41    Заглавие: Отговорете с цитат

Диего Армандо Марадона !

От уредбата на стадиона в Неапол всеки път се чуваше : Уважаеми зрители, представяме Ви Мистър ФУТБОЛ !
Уникален дрибъл,скорост,пас,въображение,поглед,удар - той беше Бог с топката в крака.Сам обръщаше мачове и играеше в един Наполи и един национален тим на Аржентина без други звезди.ТОЙ беше единственият, той беше не звезда, той беше Галактика !!!
Мишел Платини казва за него : Това ,което прави сега Зидан с топката , Марадона го правеше със сапуна в банята !
Играл срещу най-грубите защитници в света, когато за картон трябваше да ти откъснат крака, хиляди пъти малтретиран на терена, но никога не се уплаши или стресна и продължи да чупи кръстовете на всички бранители......
..........................за пръв път го гледах на Мондиала в Италия 90'.
Аржентина не игра най-добрия си футбол ,но стигна финал единствено и само благодарение на НЕГО.Там един рефер даде несъществуваща дузпа за Германия,която така или иначе щеше да спечели след като гаучосите останаха с 9 души.Но Марадона умираше на терена тогава, въпреки че игра контузен през цялото време.Най-великия му мач е срещу Бразилия на 1/8 финал това първенство, лично за мен.

Марадона срещу целия отбор на Бразилия , изгледайте това видео :
https://www.youtube.com/watch?v=DaauHeSLqpo

Имах един комшия в квартала,който тогава имаше видео и отнякъде имаше касетка с мачове на Марадона за Наполи.Тази касетката я презаписвахме отгоре и гледахме стотици пъти до скъсване.
Срещу най-добрите защити в Италия на Милан,Лацио,Юве, Марадона летеше и нямаше сила освен грубия и неспортсменски фаул,която можеше да го спре...."Невъзможния гол" от пряк свободен срещу Юве,
загрявката с топка преди 1/2 финала за купата на УЕФА и още и още толкова много спомени, ДИЕГО ! Футболът тогава беше друг! Беше онова истинско зрелище,където по-бедният имаше сцената да победи по-богатия ! СТРАСТ, с която милиони хора по света ставаха и лягаха всеки ден ! Любов и чест,която се предаваше само със смърт !
Нищо общо със сегашните примадони и меки китки ! Футболът беше от друго измерение, а Марадона бе най-отгоре на своя трон !

Почивай в мир, Диего ! Никога няма да те забравя и благодаря на Господ, че се родих по това време, за да стана свидетел на най-добрият футболист за всички времена ! Дано Бог му прости ,там горе и просто му даде една топка, с която отново може да прави магията с нея !

https://www.youtube.com/watch?v=VmyssDtOiLM
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Страница 6 от 7

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum