ДФС ЛОКОМОТИВ СОФИЯ
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4 ... 9, 10, 11  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 12:43    Заглавие: Отговорете с цитат



Книга на Петър Милушев за легендарният състезател на Локомотив в колоезденето Боян Коцев. Според мнозина това е най-добрият български колоездач в цялата история на този спорт. 3-кратен победител в обиколката на България.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 12:45    Заглавие: Отговорете с цитат

Колоезденето в Локомотив



Този спорт по показател европейско и световно равнище ако не наравно, то близко бихме го наредили до джудото, самбото и баскетбола в “Локомотив”. Наистина колоездачите нямат олимпийски и светов-ни шампиони, но на международни състезания от най-висок ранг са побеждавали десетки медалисти от световни и олимпийски първенства. За голямата класа на “железни-чарите” колоездачи говори и една анкета. Тя бе организирана по случай честването по възможно най-тър-жествения начин на 100-годишния юбилей на българското колоездене. В десетката на най-добрите колоездачи в България на столетието шестима души бяха от “Локомотив”: Боян Коцев, Димо Ангелов, Стоян Георгиев, Петър Петров, Димитър Колев и Ангел Кирилов. Останалите колоси, които влязоха в десетката, бяха Ненчо Христов (ЦСКА), Ненчо Стайков (“Левски”), Милко Димов (Сливен) и Цвятко Георгиев (Казан-лък). А поне още 7-8 състезатели от “Локомотив” имаха качествата и постиженията, за да влязат в почетната десетка на 100-летието. Това беше спорт през 50-те и 60-те години на миналия век - синоним на “Локомотив”!



Началото на този красив и зрелищен спорт можем да търсим още през 30-те години, ако изключим железничаря Марин Костов, който участва в Първата колоездачна обиколка на България през 1924 година. От стартиралите тогава 21 състезатели в гигантското състе-зание успелите да преодолеят за 18 дни 1833 километра само по черни пътища са едва 13 души! Сред тях и Марин Костов, който по-късно става войвода на железничарското колоез-дачно дружество.

В първите години е застъпен главно туристическият елемент. Организират се излети и походи до различни градове и исторически местности и забележителности на страната. Нашумял по това време е колоездачният маратон от София до Солун. По-късно вече започват да се организират и състезания до Кремиковския манастир, Самоков, Беледие хан, гара Искър, Перник и други маршрути. В тези състезания изпъкват с добрите си качества Борис Миланов (Лудото), Георги Шаламанов и Георги Футеков. Първите пламенни деятели, членове на ръководството, са Хр. Курдов, Т. Бобчев, П. Кожухаров, Ив. Милушев, Л. Димитров, Ил. Кючу-ков, Ан. Василев.

След войната председател на секцията колоездене при “Локомотив” става Хр. Курдов, членовете колоез-дачи нарастват на 120 души. Всички имат пътнически велосипеди, а някои от тях, главно младите, се снаб-дяват със състезателни. Почти всеки празничен ден се организират състезания, в които се отличават Борис Миланов, Д. Александров, Асен Алексиев и Ст. Тодоров. Б. Миланов с успех участва в обиколката на България през 1949 година, като от 103-ма участващи състезатели от цялата страна се класира 25-и. Победител е превърналият се по-късно в легенда Милко Димов от Сливен. Провеждат се състезания и за жени. Те участват в обиколката на Парка на свободата. Изпъкват с добрите си качества представител-ките на “Локомотив” Л. Петрова и Т. Христова.

Особено активна дейност развива колоездачната секция след 50-те години, когато се оглавява от възторжения, предан на колоездачния спорт Асен Бобчев. В продължение на 30 години той беше председател и член на ръководството на Българския колоездачен съюз. Именно по негово време израснаха няколко поколения колоездачи, които бяха гордост не само за “Локомотив”, но и за българското колоездене.

Да започнем с “тройката” Боян Коцев, Стоян Георгиев и Димитър Колев, която в годините 1950-1960 бе онова “златно съзвездие”, което разнасяше славата на българския спорт по много краища на света. Боян Коцев е един универсален състезател. Притежаваше всички качества за голям спортист - скоростна езда, издръжливост, спринт, катерач. С вроденото си качество на интелигентност и находчивост той усещаше дъха на колоната във всеки момент от старта до финала, чувстваше ходовете на съперниците още преди да са ги предприели. Беше истински творец в състезанието, готов да реагира мигновено на всяко зараждане на атака. И започваше така да размества колоната, за да получи ситуацията, която е най-изгодна за него и отбора. Боян Коцев изгаряше в борбата. Беше винаги недоволен от себе си, винаги търсеше максимал-ното. За него нямаше малко и голямо състезание. Често в интервюта пред журналистите казваше: “Във всяко състезание стартирам за победа.” Цели 10 години неизменно в “Локомо-тив” беше на върха, сред първите. И слезе от състезателното седло като кумир на хилядите свои почитатели, легенда, която още дълго ще се предава в поколенията. Боян Коцев бе определен за спортист N1 на петдесетилетието на “Локомотив”. Всичко започна от зашеметяващата победа в етапа Бад-Шандау-Хемниц през 1953 година на най-нашумялото по това време състезание - Пробега на мира, което наричаха “малко световно първенство”. След това шества по далечните пътища в обиколките на Египет. Три години беше в ударното звено на националния отбор, който последователно три пъти спечели купата, която завинаги остана в България и сега краси витрината на националния спортен музей в стадион “Васил Левски”. В обиколките на Египет Боян Коцев многократно носи жълтата фланелка на временен водач, печели множество индивидуални етапни победи, а през 1955 и 1956 година в крайното класиране зае второто място, след като остави след себе си много световни и олимпийски шампиони, победители в Пробега на мира и други големи международни състезания. Голямата година на Боян Коцев е 1958. През януари спечели бронзовия медал в обиколката на Египет. След това бронзовия медал и в Пробега на мира Прага-Берлин-Варшава. Тогава остави след себе си трикратния световен шампион на шосе - германеца Густав Шур, олимпийският шампион Виктор Капитонов (СССР). Стартира в бомбена форма през лятото в първата международна обиколка на България. При изклю-чително голяма конкуренция от страна на най-добрите състезатели на Франция, Белгия, Холандия и други европейски страни Боян Коцев успя да победи всички. През следващите две години при голямо международно участие отново окичи гърдите си с лавровия венец на победител. За да приключим със спортния път на Боян Коцев, нека прибавим победите му в пробега София-Букурещ през 1956 година и второто място в между-народната обиколка на Югославия, която беше спечелена от друг български колос в колоездачния спорт - Ненчо Христов.

Стоян Георгиев и Димитър Колев! Познавачите ги сочеха като най-елегантните и най-техничните български колоездачи. Приличаха си и по своята скромност, и по своята преданост към “Локомотив”. Спече-лиха по една обиколка на България, винаги бяха сред първите в между-народните обиколки на Египет, изкачваха се на почетната стълбичка на победителите в Пробега на мира Прага-Берлин-Варшава и други големи международни пробези. Стоян Георгиев прослави родината чак в далечна Индонезия, където се класира трети в Игрите на ГАНЕФО. Многократен републикански шампион на шосе и писта, рекордьор, има 10 участия в обиколките на България. През 1955 година се върна в отбора, спечелил бронзовите медали на Пробега на мира. Димитър Колев привлече вниманието със своята невероятна издръжливост и катерачески способности още през 1951 година, когато участва в голямото международно състезание Букурещ-Къмпина-Букурещ. Класира се трети, като допринесе много за спечелването на състезанието от друг българин - Димитър Бобчев от Бургас. Димитър Колев се състезава повече от 10 години с фланелката на “Локомотив”, като пет пъти стана шампион на шосе и няколко пъти рекордьор на пистови дисциплини. През 1956 година се класира пети в Пробега на мира.

А когато тройката от “златното съзвездие” завърши динамичния си спортен път, на локомотивския хоризонт се появи звездата на друг знаменит колоездач, откритие на Асен Бобчев - Ангел Кирилов. Три златни години има този чистокръвен локомотивец. През 1965 година се класира втори, само на 18 секунди след победителя в обиколката на България Хава (Чехословакия). Стана републикански шампион и се класира 13-и в обиколката на Франция. През 1966 година отново е републикански шампион, трети в обиколката на България. Върха в своя състезателен път достигна през 1967 година. Двайсетият юбилеен Пробег на мира привлече вниманието за кой ли път на целия световен елит. Участието в него е рекордно. Коравият локомоти-вец се класира втори и спечели сребърния медал, като едва не дублира триумфа на Ненчо Христов от 1957 година.

Идва времето на най-яркия представител за всички времена на българското пистово колоездене - Димо Ангелов! Възпитаник на ПЖИ “Тодор Каблешков”, този изключи-телно надарен пистов състезател подобри рекордите в почти всички колодрумни дисциплини. Неговото дарование се открои най-вече в дисциплината 1 километър от място. През 1971 година на международни състезания на софийския колодрум за купата “Сердика” постигна време 1 мин, 7 сек и 6 десети, постижение, най-добро в света за сезона. По-късно в продължение на 10 години то не бе достигнато от нито един наш състезател. В коронната си дисци-плина Димо Ангелов се класира шести на олимпийските игри в Мюнхен и световното първенство в Сан Себастиан.

Петър Петров навлезе в голямото колоездене с истински “бум”. На 19 години се класира (първо участие) осми в Пробега на мира Прага-Берлин-Варшава, а след това предизвика фурор, като съвсем изненадващо също при първо участие спечели международната обиколка на България. Това е безпрецедентен слу-чай в цялата история на българското колоездене. Дойде и лавровата 1987 година за малкия колоездачен гений. Стартира за втори път в “бомбена” форма на най-голямото многоетапно състезание за аматьори в света - Пробега на мира. Беше нисичък, слабоват, губеше се в колоната, но с голямо, “стоманено” сърце. Не случайно журналистите го нарекоха “гладиатор на далечните пътища”. Накрая малко не му стигна, за да грабне златния медал. Но да победиш на 20 години десет световни шампиони и да пропуснеш пред себе си само един, това наистина е феноменално. То може да се постигне само с талант, воля и мъжество! Голямата година на младия локомотивец не приключи само с второто място в Пробега. В същата блестяща спортна форма той застана два месеца по-късно на старта и в международната обиколка на България. И за втори път нямаше равен на себе си. Крайната победа спечели по начин, който някога се удаваше само на легендарния Милко Димов. През 1949 година този колос на българското колоездене от всичките 14 етапа спечели 10, сега Петър Петров от всичките 9 етапа спечели 6! Той излезе победител и в другите две класирания: “най-добър катерач” и “най-активен състезател в колоната”. С една дума, цяла класа над останалите участници в обикол-ката!

Към тези ярки звезди не можем да не прибавим и имената на техните сателити, които кой по-малко, кой повече трасираха възходящия път на колоезденето в “Локомотив”. През 70-те години името на Кирил Игнатов не слизаше от страниците на печата. Той беше непобедим в най-тежката колоездачна дисциплина - крос. Седем години печели шампионската титла на България. Успешно се представя в три световни първенства, където бяга наравно с професионалистите. Отличен катерач, той спечели изкачването на Витоша и на вр. Столетов. Успешно участие има в обиколки на България, пробега София-Варна. Друг знаменит локомотивец е русолявият красавец Славчо Николов. Той стана победител в нашумялата навремето международна обиколка на Турция, а след това се класира трети и в международната обиколка на България. Победител и в пететапния пробег София-Варна. Десетки са още колоездачите на железничарското дружество, които стават шампиони на шосе и писта и международни състезания. Трудно можем да изброим всички. Ето имената на някои от тези любими колоездачи на приятелите на красивия спорт: Димитър Котев, спечелил обиколката на България 1961 година, Любен Георгиев, Кирил Илиев, Стоян Александров, Никола Трайков с над 10 участия в обиколките на България, Асен Георгиев, победител в изкачването на Витоша, Захари Захариев, Стоян Анев, Иван Тодоров, Сашо Асенов, Недялко Стоянов и много, много други.

Дълги години модата в пистовото колоездене също се диктуваше от колоездачите на “Локомотив”. Имената им са записани със златни букви в аналите на колодрумните бягания: Димитър Михайлов - балкански шампион, рекордьорите и шампионите Ники Проданов, Боньо Новаков, Костадин Йорданов, Ботю Стоянов, Благой Димитров, Христо Тодоров, Никола Дячки, Жеко Димитров, Златко Тотев и т.н. И един куриозен факт - локомотивците Ангел Кирилов и Стоян Георгиев поставиха рекорди съответно на 2000 м от място и едночасово бягане, които не можа да подобри никой близо 10 години. Сред пистовите шампиони са също Боян Коцев и Димитър Колев.

През последните години други двама колоездачи на “Локомотив” поддържат имиджа не само на железничарското дружество, но и на българското колоездене изобщо. Шосейният бегач Ивайло Габровски, надарен щедро от природата, ненавършил 20 години вече шестваше по световните писти. През 1996 година печели обиколката на Сърбия за юноши. Това дава повод на треньора на националния отбор да го включи в представителния отбор за обиколката на България. И Ивайло едва не извърши чудо. В предпоследния етап при дъжд, силен насрещен вятър и изкачването на Беклемето, височина от първа категория, младокът се класира втори и на следващия ден на “последната права” към финала в София облече жълтата фланелка на водач в главното класиране. Само след 135 километра можеше да стане най-младият победител в обиколката на България за всички времена. Но младостта си каза думата. Липсата на опит в последните километри преди финала, а не липса на сили, стана причина да бъде “надхитрен” от останалите асове, да изостане и в крайното класиране зае шестото място. Остана му само утешението от първото място в класирането за най-добър катерач. През следващата година победата на Ивайло Габровски пак се изплъзна в най-голямото състезание в България. След третия етап той имаше близо 8 минути преднина пред втория в генералното класиране и само чудо можеше да му свали жълтата фланелка до финала. Но междуособиците, които настъпиха в националния отбор, принудиха младока да се откаже от състезанието. През 1998 година стана балкански шампион в бягането по часовник, както и шампион за катерачи на България и на критериум. Българската федерация по колоездене определи Ивайло Габровски за най-добър състезател последователно през 1997 и 1998 година. Мечтата му да спечели обиколката на България се сбъдна през 2003 година. В шест от осемте етапа той носи жълтата фланелка и в София финишира с лавровия венец на краен победител.

Пистовият бегач на “Локомотив” Найден Найденов още в юношеска възраст завладя световни върхове. На първенството на планетата за юноши в Англия се класира на четвърто място в бягането на 1000 метра от място. Една година по-късно в САЩ зае шеста позиция. Многократен шампион на писта, а неговият рекорд в коронната му дисциплина - 1000 м от място, не е подобрен и досега.

Най-голям дял за израстването на различните поколения имат треньорите Д. Михайлов, Е. Молдовански, Б. Коцев, Ст. Георгиев, Ст. Александров, Бл. Николов, Св. Берковски, Ст. Стефанов. Картината на развитието на колоездачния спорт в “Локомотив” няма да бъде пълна, ако не споменем възторжените и предани деятели локомотивци Ас. Бобчев, М. Чиширанов, М. Балабанов, П. Чупетловски, Сп. Попов, П. Милушев, Ив. Маринов и много други.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 14 Окт, 2009 15:06; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 13:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Хандбалът в Локомотив



Този красив, зрелищен спорт през 70-те години на миналия век навлезе като тайфун в коловозите на железничарското спортно дружество. На бърза ръка помете всички свои съперници, излезе извън границите на страната, където също защити реномето на първокласен европейски хандбален отбор. Титла на шампион на България спечели в три последователни години - 1972, 1973 и 1974. Също три пъти стана носител на купата на страната - 1967, 1971 и 1974 година. Два пъти спечели титла на европейски железничарски шампион. А когато бяхме свикнали да приключваме участията си още в първите кръгове на европейските турнири на шампионите, мъжкарите на треньора Ал. Керекенчев достиг-наха до четвъртфиналите на този авторитетен турнир. Та тези славни хандбалисти от 70-те години написаха златни страници в историята на “Локомотив”. Те имаха и невероятно темпераментна публика, която ги придружаваше и окуражаваше дори когато жънеха победи по европейските зали.



Kакво бе характерно за този отбор, за да се превърне той в хит по онова победно време?

На първо място може би това, че хандбалният отбор на “Локомотив” беше изпреварил развитието на този спорт поне с десет години. Отборът бе един съвършен механизъм, който можеше да сътвори невероятни комбинации от импровизация и динамичност за туширане на съперника. А духът и непримири-мостта на играчите за победа бяха пословични. От първата до послед-ната съдийска свирка те просто хвърчаха по игрището. И не случайно селекционерът на отбора, този самобитен и своенравен треньор Александър Керекенчев при едно интервю за Българското национално радио обобщи по най-точния начин успехите на своите възпитаници: “За нас хобито и съществуванието се покриват - хандбал, хандбал и пак хандбал!”

Едва ли ще сбъркаме, ако откроим трима от този вундертим на “Локо-мотив”.

еорги Ангелов! Капитанът, мозъкът и моторът на отбора. Като гледаш отвън, имаш чувството, че отборът не може без него. Той дори не грешеше. Излъчваше невероятна мощ от силното си атлетично тяло. Даваше пример за всеотдайност на всички съотборници. А силата на удара му бе неотразима. Как да не подражаваш на такъв капитан! И не мълчеше по време на мача. Правеше остри, но справедливи бележки. С една дума, водеше, диктуваше играта вътре в игрището. Гошето имаше свои връстници в този отбор, но по време на играта изглеждаше по-зрял и всички го слушаха. Не се сърдеха дори когато кажеше и някоя дума в повече. Най-непредвидим беше, когато загуби отборът. Затова всеки бързаше да се “изпари” кой накъдето види. Такъв предан, обичащ и обичан беше капитанът. И как може да не побеждаваш с такъв капитан!



На “Локомотив” му върви на русокоси спортни таланти левичари. Такъв беше и брилянтният техник от четата на Георги Ангелов - Александър Александров-Шурата. За него специалистите казваха, че може да бъде ас в най-силните хандбални отбори в Европа. Не случайно по него се захласваха още в първите години на нашия хандбал чуждестранните мениджъри. Шурата смайваше с природната си надареност всеки зрител в залата. По-голямата част от публиката идваше именно заради него. Със ставане на крака и бурни аплодисменти тя възнаграждаваше играта му, стигаща до виртуозност. Неговият магнетизъм се състоеше в импровизацията, отскока, елегант-ния финт, в ракетния удар с лявата ръка, който поразяваше всеки вратар. Русокосият хандбалист на вихрения отбор на “Локомотив” със своята ефективна игра просто сломяваше психически съперниците.

По това време в печата се появи известната карикатура на художника Венцислав Гергов за вратаря на хандбалния отбор на “Локомотив” Славчо Георгиев. Застанал в рамката на своята врата с многобройните си ръце и крака, той е изпълнил всяко пространство и нито една от 15 топки не може да влезе в мрежата. А под карикатурата четем стиховете на поета Станислав Вихров:



Не е вратар като вратар, а сякаш

стокрил сокол и сторъка котка.

Затуй той с вещина отбива всяка

във щурм летяща към вратата топка.

И за да оценим по достойнство спортно-техническите на най-добрия хандбален вратар на България, нека отбележим и един многозначителен факт. Славчо Георгиев влезе в една десетка на “най-добрите спортисти на България”.

Когато тези трима хандбални колоси на “Локомотив” извеждаме пред скоба, не може и ще бъде несправед-ливо да не посочим имената на други техни съотборници, които допълваха, всеки със своето обаяние, златния отбор на железничарите. Нима ще изпуснем якото, бързоного момче Огнян Аладжов! Този изключително пъргав и трудно разгадаем ханд-балист можеше да се провре между трима пазещи го гиганти и да промуши топка от дясното крило, дори ъгълът да бъде само един градус. Ами Рами Якубов, който със своя финт често правеше съперниците си смешни. И оставаше да направи най-лесното, да забоде топката в мрежата. А Иван Дончев-Пчелата можеше да спечели всички конкурси за най-полезен играч.

В този отбор по различно време са играли почти всички наши най-добри хандбалисти. Своето майстор-ство са показвали К. Борисов, Л. Вичев, Й. Хараламбос, Здр. Лалчев, С. Дойчинов, Б. Кирилов, К. Петков, Вал. Лазаров, М. Маринов, К. Цанев. А злат-ната диря, която чертаеше през това време железничарският отбор, беше дело на колоритния, изпълнен с много страст, професионализъм и знания Александър Керекенчев.

Шествието на този зашеметя-ващ отбор принуди строителите на новия стадион в квартал Надежда да включат изграждането на първата закрита зала за хандбал. Но така и не можаха да влязат в нея славните железничари хандбалисти.

Пропука се необратимо организа-цията, някои от състезателите преминаха към ветераните, по-младите отидоха в други отбори. “Локомотив” осиротя. Започна агония-та, която сякаш няма край. Но както казва народът, надеждата умира последна. И вярваме, че ще възкръсне в “Локомотив” олимпийският спорт хандбал!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 14 Окт, 2009 15:31; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 13:12    Заглавие: Отговорете с цитат

Тенис на маса



Корените на този красив спорт можем да търсим още в началото на 50-те години на миналия век. Под ръко-водството на известния треньор Люб. Бочев, женският отбор е сред най-силните в България. През 1960 година той печели шампионската титла в състав: А. Бояджиева, А. Василева и А. Грозева. Дългогодишна шампионка в инди-видуалното първенство е непобеди-мата по това време Анка Бояджиева.

По-късно - през 70-те години, състезателите на “Локомотив” се подготвят от друг голям специалист Ангел Янков. Отборите успешно играят в “А” група и винаги са били сред призьорите. За известно време традициите са нарушени, за да се възвърнат отново през 1998 година, когато се учредява СК с президент Петър Николов и изпълнителен директор Ангел Янков.



В продължение на 30 години, както и сега главният двигател за активна учебно-тренировъчна дейност в клуба е неуморимият Ангел Янков. Той подготвя състезатели разпределени в три групи: мъже, юноши и девойки. Мъжкият отбор играе в “Б” група, с тенденция да намери подобаващото му се място сред елита. Юношата - старша въз-раст Симеон Андонов е вече градски шам-пион и включен в националния отбор.

Въпрос на време е този талантлив млад състезател да жъне победи на най-високо ниво.

Клубът разполага с отлична спортна база в стадиона.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 13:16    Заглавие: Отговорете с цитат

Самбо/ Джудо



В последните три-четири десети-летия ние говорим вече за нови измерения, за нови стойности в развитието на спорта. Говорим за спечелване на медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Това са показателите за силата на всеки спорт. Спортна България отдавна има вече своите шампиони както в индивидуалните, така и в отборните класирания. А това е чест и слава за всеки българин!

За “Локомотив” в юбилейната година може да кажем, че по тези най-важни и с международен престиж показатели на първо място са самбото и джудото. За началото ще отбележим само два факта: първият европейски шампион в цялата история на “Локомотив” е джудистът и самбистът Георги Петров. А той е и първият и единственият шампион по джудо на България. Самбистът пък Иван Нетов поведе колоната на пър-вия световен и европейски шампион!
Тези два млади спорта намериха прием в нашата страна през седемдесетте години на миналия век. Появиха се ентусиасти и в “Локомотив”, които поставиха темелите и скоро дружеството стана един от най-големите центрове на джудото и самбото в страната. Неговите представители се наредиха съвсем бързо и сред българския и световния елит. Всичко хубаво, което може да се каже за тези локомотивски спортове, трябва да свържем с името на амбициозния и образован треньор и педагог Владимир Аврионов, който от дълго време е и председател на дружеството. Тук е мястото да отделим няколко думи за този колос, както го нарече един журналист, в “Локомотив”.



Роденият в Благоевград спортист започва да се утвърждава като борец в “Локо” през 1965 година. Впоследствие се прехвърля в самбото, където намира истинското си призвание. Става многократен шампион на страната във всички възрастови групи. Но сега говорим за треньора явление, който в годините се нареди в историята на българския спорт до доказалите се пред света Иван Абаджиев и Нешка Робева.

Тръгна от “Локомотив”, за да стане старши треньор на национал-ния отбор. Негова е инициативата да се сложи в дружеството и основата на джудото. Налага своя методика в учебно-тренировъчния процес, която доведе до големите успехи. Неговите възпитаници Павел Ботев, Пламен Шополов, Георги Петров, Емил Методиев, Яким Ранков, Тодор Тодоров, Даме Стойков, Иван Нетов и много други шестват победоносно по световните и европейските първенства и носят слава не само за “Локомотив”, но и за страната ни.

Големият треньор се оказа и невероятен педагог. Вроденото му чувство на справедливост, неогра-ничената му амбиция и характер на истински мъжкар го правят обичан и уважаван от спортистите и колегите човек. Издигнат е и на ръководна длъжност в дружеството.

Заслужилият треньор преминава през цялата йерархия на железничар-ското дружество. Бил е състезател, треньор, председател на съвета на треньорите, 6 години заместник-председател на дружеството и от 1997 година председател. Неговата енергия, бърза мисъл и рефлекси го предизвикаха да създаде Българската федерация по самбо през 1992 година. Работи също във федерацията по джудо. През 1998 година в Токио е избран за член на Световната федерация по самбо. Президент е на Българската федерация по самбо от нейното учредяване, а от 2002 година е избран за първи вицепрезидент на Европейската федерация по самбо.

Владимир Аврионов е завършил педагогика в Националната спортна академия и специалност джудо. По-късно взе второ висше образование в Икономическия институт със спе-циалност публична администрация. Голямата идея на ръководителя на “Локомотив” винаги е била да съхрани “железничарските” спортове, като им подсигури нормални условия за водене на учебно-тренировъчния процес. И тук нито за момент не му изневерява мениджърският нюх. Голямата спортна зала за волейбол и баскетбол е ремонтирана и е една от най-добре поддържаните в цялата страна. Същото се отнася и за останалите по-малки зали и салони, сервизни помещения, съблекални, които пък създават нормални условия за тренировки по останалите видове спорт.



Още през седемдесетте години на миналия век двама самбисти от железничарското дружество поеха пътя към върховете. Първан Първанов спечели два сребърни от световно и един сребърен медал от европейско първенство, както и три бронзови медала. Стоил Велинов също спечели един сребърен медал от световно, два сребърни и един бронзов медал от европейско първенство. Владимир Аврионов пусна цяло шампионско ято. Първи в този зашеметяващ бяг се появиха Иван Кенаров, Емил Методиев, Никола Филипов, Пламен Шополов, Павел Ботев и Даме Стойков - имена, добре известни на спортната ни общественост. Те спечелиха многократно титли и медали от световни и европейски първенства. Не може да не отбележим от това поколение върха, който покориха Павел Ботев и Пламен Шополов, които станаха носители на световните купи. Не закъсня и “бомбата”, която хвърли талантливи-ят самбист и джудист Георги Петров. Той на два пъти грабна златния медал на европейски шампион и два пъти спечели сребърните медали на световно и европейско първенство. На хоризонта се появиха и други трима европейски шампиони - Тодор Тодоров, Георги Тонков и Яким Ранков. Никола Филипов стана носител на 6 медала от световни и европейски първен-ства, от които три сребърни. Не може да не споменем и за гиганта Даме Стойков - вицешампион от световно и европейско и три бронзови медала. Стигаме и локомотивския Еверест. Казва се Иван Нетов. Той е най-титулуваният джудист и самбист в България. В своя актив има 17 спечелени медала от световни и европейски първенства. Ще уточним само: два пъти световен шампион (мъже и младежи), 9 вицешампионски титли и 6 бронзови медала!

В последните две години изгря звездата със силен блясък на младия, с голямо бъдеще, вече проектоолим-пийски състезател Костадин Табаков. Едва 20-годишен, той е европейски шампион за младежи и вицешампион за мъже. От световни първенства също има два бронзови медала. За 2003 година Костадин Табаков беше обявен за спортист №1 на “Локомотив”.

Това са шампионските поколения джудисти и самбисти, подготвени от Владимир Аврионов, а след него от Васил Георгиев, Ангел Върбанов, Ангел Янков, Паун Славчев, Методи Мечка-ров, Емил Методиев, Илия Панчев и др. Сред тях можем да откроим заслужилия треньор Васил Георгиев, който вече 30 години работи в железничарското дружество и има значителен дял за възхода на джудото и самбото. Започва като състезател, продължава като старши треньор на националния отбор по самбо, като неговите възпитаници в отборното класиране печелят второто място на световно-то и европейското първен-ство през 2003 година. Сега е спортен директор на дружеството. Дълго-годишен треньор в “Локомотив” е Ангел Върбанов. Работи с голям хъс, професионализъм и продуктивност. Много от шампионите са негови възпитаници, както и новата надежда Костадин Табаков.

В подкрепа на верния път е идеята за разширяването на тези спортове сред жените. През последните две години младата и вече със завидно спортно майсторство Надежда Ефтимова спечели 5 републикански титли и много повече сребърни и бронзови медали в различните възрастови групи по джудо и самбо. Отлични прояви има и Ина Бобева, която спечели вицешампионска титла на Европа за девойки.

Славните традиции, чието начало постави Владимир Аврионов, продъл-жени от Васил Георгиев, Ангел Върба-нов и другите треньори, курсът, въз-приет за по-тясна специализация в двата спорта, талантливото младо поколение, което расте, са гаранция за по-нататъшния подем на признати-те за железничарски спортове джудо и самбо.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 13:44    Заглавие: Отговорете с цитат

Баскетбол - мъже



В спомените си един от основа-телите на спортното дружество “Локомотив”, състезател по футбол (в първия отбор през 1929 година), по лека атлетика, ски и алпинизъм, а след войната и председател на дружеството - Борис Ангелов, твър-ди, че баскетболът в “Локомотив” за-почва от Американския колеж в Симеоново. През 1936 година по повод традиционната обиколка на колежа единствени се отзовават от всички столични спортни дружества лекоатлетите на “Локомотив”. Ръководството на колежа оказва радушен прием на железничарите, запознава ги със спортните съоръжения на учебното заведение и ги поканва да присъстват на баскетболната среща между най-добрите отбори на колежа. Така се поражда идеята за създаване на баскетболен отбор и в ЖСК. Не след дълго до игрището зад жп работилницата, а след това и на “стадиона” при Железничарските фондови жилища се появяват и първите “железничарски” баскет-болни табла. Но истинска ковачница за баскетболни и волейболни кадри бе-ше прословутата спортна площадка непосредствено до Железничарския дом. Какво си спомня за това време една от първите баскетболистки на “Локомотив” Милка Андреева: “Тази баскетболна площадка построихме ние заедно с мъжкия отбор. Теренът бе застлан със сгурия, сами си го поливахме, валирахме и поддържахме. Таблата бяха дървени, нямахме съблекални и бани, миехме се на открито - на чешмите. Спортните екипи, с които тренирахме, сами купувахме и бяха с различни цветове.

Картината за това пионерско баскетболно време в “Локомотив” допълва в книгата си “Един от големите на баскетбола” Виктор Радев: “Баща ми беше назначен за началник на жп болницата в София и нашето семейство се премести на адрес пл. “Гарата” N5. В железничар-ска сграда между жп болницата и кино “Подем”, където се намираше спорт-ната площадка на “Локомотив”. Още от първия ден започнах да я посеща-вам с всички деца от махалата. А мъжкият отбор на “Локомотив” току-що беше станал републикански шампион. Беше 1948 година. Всеки от нас, малчуганите, искаше да стане шампион и да играе като Ал. Шойлев (бате Сашо), Ат. Мандаджиев (Мандата), Рачо Стоянов (бате Рачо), Г. Павлов (Пиолата), В. Василев (Васето) и всички останали от шампионския отбор. Затова не само мятахме топката в кошовете, но помагахме всеки с каквото може. Поливахме игрището, разчертавахме го, помпахме топката, лъскахме я с паста за обувки. И всичко това, за да ни включат в отборите на децата помагачи “Ураган” и “Фортуна”. Треньорът на мъжете Димитър Григоров ни ръководеше срещите, които продължаваха около 3 минути. След това започваха редовните тренировки на мъжете или жените. А ние, малките, гледахме и “купувахме” майсторлъка им. Ех, славно, неповторимо баскетболно време...”

Пионери на този, наричан тогава “интелектуален”, спорт стават братята Рачо и Никола Стоянови, И. Янев, Г. Павлов, М. Стоянов, Д. Вучков, Л. Новев, В. Парпулов, М. Янков - които едновременно бяха волейболисти, лекоатлети и футболисти. Споменах думата “интелектуален”. Не случайно. Повечето от баскетбо-листите по това време и след това в “Локомотив” завършват висше образование: д-р Васил Василев - професор, Атанас Мандаджиев - писател, Иван Янев - дипломат, д-р Никола Стоянов - лекар, д-р Тони Безеншек - стоматолог, Александър Шойлев - адвокат, инженерите Димитър Вучков, Христо Георгиев, Вельо Велев, Божидар Генадиев, Вик-тор Радев и т.н.

През 1938 година мъжкият баскетболен отбор на “Локомотив” за първи път участва в първенството на СОСО и заема почетно място в класирането, като пропуска пред себе си само първодивизионните отбори на АС-23, “Левски”, ФК-13 и “Спортклуб”. През следващите години железнича-рите се нареждат вече сред най-до-брите. А през 1943 година стават и шампиони на България, като на фина-ла побеждават отбора на “Левски” с 31:24. В отбора на първите шампиони играят Рачо Стоянов, Иван Янев (Министъра), Димитър Вучков (Вуче-то), Атанас Мандаджиев (Мандата), Христо Георгиев (Риц), Георги Павлов (Пиолата) и др.

Към този отбор след войната се присъединяват млади талантливи баскетболисти като Васил Василев, Александър Шойлев, Георги Кръстевич, с които отборът на “Локомотив” става през 1948 година за втори път шампион на страната. Същата година гост на “Локомотив” е един от най-силните европейски отбори, шампионът на Чехословакия “Сокол-Збройовка”. Макар и приятелска, сре-щата много нашумява и се налага игрище “Юнак” да се превърне в баскетболна площадка. Двубоят се наблюдава от над 3000 зрители, рекорд за баскетболен мач в България! Срещата преминава под непрекъс-натите аплодисменти на публиката за красивите и ефектни изпълнения на класните баскетболисти от двата отбора. Играеше се кош за кош. Редо-вното време изтича при равен резул-тат - 32:32. В петминутните продължения гостите печелят само с една точка разлика - 37:36! След месец локомотивци връщат визита-та и играят в няколко чехословашки града. Този път победите са на тяхна страна. Това бе един истински парад на локомотивския баскетбол в Средна Европа.

Идва второ силно поколение, унаследило славните традиции, майсторството и преди всичко бойкия дух и нестихващото желание за победа, на пионерите на баскетбола в “Локомотив”. В “ерата” на това поколение “Локо” три години стъпи на шампионския връх - 1955, 1961 и 1964 година. Вицешампион стана през 1957, 1959, 1960 и 1963 година, а брон-зовите медали спечелиха локомо-тивци през 1954, 1958 и 1967 година. Тук списъкът на това юначно поколение е доста дълъг и нека не се сърдят онези, които не ще успеем да споменем: Георги Павлов, Методи Томовски, Емануил Гяуров, Георги Кънев (Гецата), Христо Донев (Женка-та), Божидар Генадиев (Божко Злото), Христо Младенов (Чадото), Виктор Радев, Владо Славов, Христо Цвет-ков, Димитър Симеонов (Наги), Вельо Велев, Борислав Лазаров, Славчо Боя-джиев, Борис Кръстев и много, много други.

В тези възвишени години на желез-ничарския баскетбол “Локомотив” е лидер в първенствата на УСИК (Международен железничарски спортен съюз). Още при

първото си участие на турнира в Белград през 1957 година печели убедително шампионската титла. Две години по-късно взема бронзовите медали. След това в Будапеща е втори. През 1962 година също е вицешампион, за да дойдат първенствата в Алма Ата и Бургас, на които “Локомотив” отново е без конкуренция и става европейски железничарски шампион.


1966 година ще остане паметна в историята на “Локомотив”. С една част от славното поколение (Ема-нуил Гяуров, Виктор Радев, Георги Кънев, Христо Цветков) и по-млади състезатели надареният треньор Методи Томовски (Антената) изгради невероятно силен отбор, който три-умфира, като за една година спечели шампионската титла и купата на България. Досега неизвестен успех! Главни герои бяха Гецата Кънев - изобретателен и неудържим в атаката баскетболист, какъвто беше по-късно и като треньор, вихреният Мони Гяуров, атрактив-ният, мощен и резултатен Виктор Радев, Христо Цветков, Славчо Бояджиев, Евелин Косев, Борислав Колев, Гърков, Румен и др.

Този отбор с малки попълнения (Поспаланов и др.) записа на следващата година най-ярката международна победа за купата на Европа в своята история. На 19 януари 1967 година голямото

баскетболно шоу се състоя в прословутата зала “Сливница”, натъпкана до краен предел с публика, и още стотици неуспели да влязат в нея следяха развоя на играта отвън. Толкова много публика имаше по това време! Шумът от аплодисментите и овациите на зрители заглушаваха дори отсъжданията на съдиите. Съперник на “Локомотив” не бе кой да е, а грандът на Европа “Реал” (Мадрид). Не се уплашиха възпитани-ците на Антената, въпреки че срещу тях играеха и трима американци, кои-то боравеха с топката като “баскет-болните факири” от Харлем. “Локомо-тив” с невероятно майсторство и резултатност надигра своя изклю-чително силен съперник, като го побе-ди с трицифрен резултат 106:96! Главният герой беше Гецата Кънев, който отбеляза най-много точки - 27. След него Евелин Косев - 26, Борислав Колев - 22, Борис Кръстев - 17 точки. А побеснялата публика понесе на ръце стратега на победата Методи Томовски и всички играчи на “Локомо-тив” и дълго не излезе от залата, опиянена от победата над европейския колос “Реал” (Мадрид).

Досега споменавахме имена на талантливи поколения баскетболи-сти. И ще бъде несправедливо, ако не отбележим по достойнство онези всеотдайни специалисти треньори, които че

сто стоят зад кадър. Те са творците, които създават и разви-ват талантите, чертаят тактика-та и стратегията във всеки един мач. Нима може да не споменем за всестранно надарения спортист (лекоатлет, волейболист, футбо-лист и преди всичко баскетболист) и треньор Рачо Стоянов, суперинтели-гентния творец Димитър Григоров, явлението Георги Павлов (Пиолата), който като баскетболист притежа-ваше отличен шут и с двете ръце от всяка дистанция, с най-голям процент

на резултатност. Това свое качество и превъзходния си дрибъл, на който всеки можеше да му завиди и му завиждаше, предаде като треньор на своите възпитаници, за да станат шампиони. Ами изумителните тре-ньорски качества на новатор и пословичната работоспособност на Петър Симанов, на локомотивския колос Методи Томовски, на когото “Локомотив” бе като роден дом, в който живя четири десетилетия, изобретателният Владо Славов, спецовете, всеотдайните Вельо Велев и Георги Кънев (Гецата). И още, и още треньори...

Настъпи един мъчителен период на тлеене, а може би и залез на мъжкия баскетбол в “Локомотив”. Той бе пре-дизвикан до голяма степен от с нищо необоснованото обединение през 1969 година със “Славия”. Секнаха гръм-ките победи. Замря спортът сред железничарите и целия северен район на столицата. В това число и баскет-болът, който дълги години диктува-ше модата на този спорт в България.

Три години по-късно грешката бе поправена, “Локомотив” и “Славия” от-ново се обособиха като самостоятел-ни дружества, но трудно се възста-новяваха старата организация, база, кадрите и различните видове спор-тове. Появи се отново и баскет-болът, но трудно, много трудно си пробиваше път към елита, в който преди това задълго се бе настанил.

В края на 80-те години младият треньор Стоян Славов, син на известните национали локомотивци Владимир Славов и Илиана Тодорова, започна от нулата. Направи добра селекция от талантливи

момчета от пионерска възраст и през 1989 година се класираха втори на републикан-ското първенство. На следващата година вече юноши - младша възраст, станаха шампиони на България. На базата на това талантливо поколе-ние “Локомотив” се върна в “А” група. През сезона 1994/1995 година този млад отбор стигна до шесто място при изключително голямата конкурен-ция в елитната ни група. Състеза-телите С. Тошев, Е. Йосифов, Н. Йор-данов и Р. Стоименов бяха включени в националния отбор за младежи. Голям успех постигна този отбор през 1995 година, като стана европейски железничарски първенец, с треньор Нино Войнов. Но отново настъпиха финансови затруднения и младите таланти баскетболисти, грижливо отглеждани в школата на “Локомо-тив”, напуснаха дружеството. Отбо-рът изпадна в “Б” група.

И пак се тръгна по утъпкания път, от подрастващото поколение. Пак с “непоправимите” ентусиасти Стоян Славов и Христо Гяуров, син на друго баскетболно семейство (Мони и Верчето Йолева). След тригодишно участие в “Б” група дойде времето на новоизграден отбор от кадри на школата на “Локомотив”, който да намери място сред елита. В състава имаше четирима младежи, високи над два метра - З. Киряков, Ив. Тихев, Е. Кокалов и Д. Талов. Заедно с перспек-тивните по-млади от тях С. Ценов и Вл. Славов - вече в националния отбор за юноши, Г. Георгиев и Д. Стани-славов младежкият отбор беше в състояние да влезе не само в елитната група, но да се бори за нещо по-голямо. И отново болестта на новото време - безпаричието. Млади-те таланти се пръснаха като пилци и бяха добре дошли в други дружества с по-големи финансови възможности.

Но надеждата да се възвърнат традицията и реномето на баскет-бола на “Локомотив” не напусна треньорите...

Ако на това място сложим точка на краткия и непълен летопис на мъжкия баскетбол в “Локомотив” и не отделим редове за една от най-колоритните фигури през златните години на баскетбола в железни-чарското дружество - Емануил Гяуров, Мони, както го наричат всички, ще бъде голяма грешка. Дали общата ни дружба с легендарния футболист на “Локомотив” Никола Котков (Мони и Верка бяха кумове на Котето, аз написах книга за футболния колос на България), или невероятната нада-реност, не знам, но не мога да скрия пристрастието и искреното си ува-жение към Монката.

За такива като него казват: чистокръвен, 24-каратов локомоти-вец, цял живот останал “железничар”. В локомотивската фамилия на баща му бай Христо Гяуров, един от най-активните, най-пламенните деятели на “Локомотив”, Мони включи цялото си семейство: своята половинка Верка, по баща Йолева, дългогодишна баскетболистка в “Локомотив”, дъщерята Анелия - баскетболистка, сина - Христо също баскетболист, сега треньор в “Локомотив”.



Мони близо 20 години играе активен баскетбол в мъжкия отбор на “Локомотив”. Минава през най-славните поколения. Няма друг баскетболист в “Локомотив”, четири пъти да е бил шампион на България (1955, 1961, 1963 и 1964 година) и веднъж печели купата на страната през 1966 година. Три пъти с отбора е европейски железничарски шампион, сребърните и бронзовите медали от тези първенства са над десет. Но най-голямото постижение, с което го запомниха

хилядите негови поклон-ници, беше обаянието му. Той бе истински магьосник в баскетболния четириъгълник, невероятен импрови-затор (като Котето във футбола), творец в играта, която на моменти стигаше до виртуозност. Природата го беше надарила с рефлекси и бързината на спринтьор на 100 метра гладко бягане, с елегантност и атрактивност във всяко едно движение. Чар му придаваха и негово-то атлетично тяло, неговата физи-ческа красота. Не беше малко публи-ката, която идваше на срещите на “Локомотив”, за да гледа атракциите на Мони Гяуров. Сред тази публика беше винаги и неговият най-добър приятел Никола Котков. И въпреки своя спокоен и уравновесен нрав Котето ставаше и бурно аплодираше магическите изпълнения на приятеля си.

Мони Гяуров беше любимец не само на локомотивската, но на цялата баскетболна публика. Във всичко това се криеше неговата уникалност на “вечния локомотивец”.


Хроника в цифри за мъжкия баскетболен отбор

Шампиони: 1943, 1948, 1955, 1961, 1964 и 1966 година.

Вицешампиони: 1949, 1957, 1959, 1960 и 1963 година.

Бронзови медалисти: 1943, 1945, 1947, 1952, 1954, 1958 и 1967 година

Купа на България: 1956 година (Транспортен техникум), треньор Георги Павлов, 1966 година, треньор Методи Томовски.


Треньори на отборите шампиони: 1943 година - Рачо Стоянов, 1948 - Дим. Григоров, 1955 - Георги Павлов, 1961 - Вл. Славов, и 1964 и 1966 - Методи Томовски.

[img][/img]
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 14 Окт, 2009 23:01; мнението е било променяно общо 6 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 14:41    Заглавие: Отговорете с цитат

И отново малко за ръгбито..



Не, няма грешка. Пионерът ръгби-спортът в България се казва “Локомотив”. По покана на железничарското спортно дружество на 16 октомври 1955 година в София пристигат два отбора на съименника му от Букурещ, които демонстрират този красив, мъжествен и зрелищен спорт. Десет дни по-късно към “Локомотив” се учредява първата секция в страната по ръгби с председател А. Бързанов. Скоро се създават няколко отбора по ръгби към различни физкултурни колективи на “Локомотив”. През 1960 година се организира и първото вътрешно първенство. Тази година ще остане паметна за всички деятели, ръгбисти и пратели на този спорт, тъй като през нея се учреди и републиканска секция, която пък организира и първият шампионат на България. Естествено и първата титла да бъде спечелена от “Локомотив”. Носители на високото звание станаха Хр. Христов, В. Йорданов, Ст. Стефанов, В. Ковачев, Г. Горанов, Г. Маринкин, Г. Думанов, С. Савов, Г. Георгиев, К. Соколов, Г. Петков, Ал. Песеников, Ив. Антоном, П. Янев, В. Панков, Н. Христов, Н. Найденов, С. Симов, А. Аначков, С. Илчев, М. Стоименов, З. Георгиев, П. Проданов, М. Ковачев, А. Арсов, И. Иванов, Й. Йорданов и П. Петров.



От първото републиканско първенство през 1960 г. започва и златната диря на ръгбистите на “Локомотив”. В продължение на 18 години железничарите са непобедими, 18 пъти шампиони! През тези години златната диря се трасира от талантливия треньор Георги Маринкин. Интелигентен, образован, с много такт и знания, с огромна любов и търпение, той съумява да държи на върха своя отбор дълги години, нещо, което е непознато в спортната история. Той доближи отбора дори до световните образци в ръгби спорта.

Първите международни контакти са с румънските ръгбисти, които са едни от най-добрите в Европа. Естествено е първата среща като гост на “Рапид” през 1963 година в Букурещ да се загуби. Та съперниците са с 65-годишна история и международно признание. Следващото турне е отново в северната ни съседка. Обладани от амбицията да се докажат, локомотивци побеждават “Динамо” (Птиещи). Следват нови успехи на международното поле: “Локомотив” (София) - “Локомотив” (Острова) - 16:3, “Локомотив” (София) - “Змай” (Югославия) - 26:3, “Славия” (Бърно) - “Локомотив” (София) - 12:16, “Спарта” (Прага) - “Локомотив” (София) - 3:6. Забележителни са успехите на международния турнир в Познан. На два пъти - през 1965 и 1966 година софийските железничари печелят първото място и купата в авторитетния турнир, организиран по случай международния познански панаир.



През 1969 година “Локомотив” като шампион на България за първи път участва в европейското първенство на клубните шампиони. Класират се трети, печелят бронзовите медали. Това бе голям успех, резултат на високото майсторство на ръгбистите, на треньора, и инициативните ръководства, водени от дългогодишнте председатели и деятели, Ганчо Попов, Тодор Паунов, Радослав Рахнев, Никола Банчевски, Иван Иванов и др. През целия този период основните състезатели на националните отбори - мъже и юноши, винаги са били от “Локомотив”.

И един любопитен факт от това време. При едно гостуване в Южна Франция на фермера Рикард, производител на бикове за борба, е организиран голям прием, на който са поканени и българските ръгбисти. Домакинът връчва на капитана на нашия отбор топка с автограф и думите: “ да се научите да играете ръгби!” Отговорът на капитана Христо Христов е: “В София вие ще бъдете с наведени глави!” И локомотивци изпълниха заканата си. Имената на тези, които жънеха победите по това време: ненадминатият в меллетата Сашо Печеников, Борис Соколов, Ангел Ненчев, Ванко Радоев, Кирил Кръстанов, играчите от 3/4 линия нападателите Емил Станев, Георги и Никола Рангелови, Христо Велинов, Веселин Йорданов ...

През 1980 година ръководството на “Локомотив” изпрати надеждите за бъдещето в подразделенията на дружеството. Отборите на ЗЗМ и ЖПЗ продължиха да се състезават в групата на майсторите, но истинското гнездо осиротя. Така до преди няколко години, когато възкръсна ръгбито в “Локомотив”. Учреден бе отново ръгби клуб, начело на който застана известният с организаторските си качества дългогодишен деятел на “Локомотив”, заместник-председател и председател на дружеството Йордан Събков.



За съвършено кратко време бяха изградени отбори във всички възрастови групи с треньори-състезатели в “Локомотив” и националния отбор, завършилите Спортната академия със специалност ръгби Дариел Янев и Иван Стоянов. Традициите са възстановени. Първите резултати дойдоха. През 1996 година мъжете спечелиха бронзовите медали. На следващата година пък юношите станаха трети на републиканското първенство. Юношеският отбор през 1999 година вече бяха шампиони. Голяма част от тях станаха и титуляри при мъжете а това е гаранция, че е ред на 19-та титла, на едни от пионерите на ръгби спорта в нашата страна. Президентът на Клуба Йордан Събков и треньорите на различните възрастови групи са готови за този тържествен миг.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 15:05    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 15:15    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 15:16    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 15:16    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 15:27    Заглавие: Отговорете с цитат



Алпинизъм

Едва ли бихме сбъркали ако кажем, че един от пионерите в развитието на българския алпинизъм е Спорт-ният клуб на железничарите. Огромна дейност развиват алпинистите още в средата на 30-те години. Сформира се една доста голяма група, която добре усвоява техниката на този малко познат дотогава спорт в България. След продължителни тренировки по зъберите на Рила и Пирин, на Комините на Витоша и отвесните скали при Лакатник, алпийската група на железничарите насочва оглед и към други високи планини в Европа, по-специално към първенеца на Стария континент Монблан или както му дадоха простото име Белият връх, висок 4810 м. Колкото и невероятно да звучи сега, но историята е категорична.



За първи път Белият връх е изкачен на 8 август 1786 година от Жак Балма, овчарче от гр. Шамони (Франция). В началото на миналия век през 1903 година за първи път покорява първенеца и българин, който живее и се подготвя в Швейцария - д-р Иван Малеев. До 1938 година нито един българин или българска група, подготвяни у нас, не са предприемали изкачвания из европейската верига Алпите. Това за първи път се удава на железничарите алпинисти Васил Гърличков, Стоян Фекелджиев, Славчо Алексиев и Емил Тренков. Какво си спомня за този подвиг, както го нарече тогавашната преса, един от участниците Стоян Фекелджиев: “Изтеглихме заеми от взаимоспо-магателната каса в жп работилница, където работехме. Потегнахме еки-пите си и съоръженията и с останали-те пари поехме с влака за Швейцария.



В алпийския клуб в Шамони ни при-еха сърдечно, макар че не познаваха нашата страна. Председателят на клуба ни препоръча непременно да се аклиматизираме. Направихме преход до леденото езеро Мер дьо Влас. И не сгрешихме като спазихме ценните препоръки на опитните френски колеги. Наехме водач дългогодишен алпинист. След престой и отдих в хижа “Тетрус” и преспиване в хижа “Гуте”, откъдето започваше линията на вечния сняг, сутринта на 19 август започнахме атаката за покоряването на Монблан. За наш късмет времето беше много хубаво, което ни обла-годетелстваше. Уверени в добрата си подготовка, без произшествия достигнахме най-високата точка на континента. Горе си направихме снимки за помен и оставихме възпо-менателно флагче с надпис “Хижа Планинец - България 1938 година”.
Завръщането стана през обсер-ваторията Вало. Не използвахме лифт и слязохме пеша до Шамони. Там ни векорираха със значката на френския алпийски клуб. Престояхме един ден и побързахме да поемем об-ратния път към родината, тъй като оскъдните ни средства бяха на свър-шване. В София бяхме посрещнати сърдечно от представители на ту-ристическото дружество “Планинец”, както и от нашия алпийски клуб ЖСК.




На следващата година втора група от шест железничари алпи-нисти Борис Ангелов, Ан. Михайлов, Ст. Петков, Б. Иванов, Л. Георгиев, Хр. Господинов се отправят също към Монблан. Преходът на тази група е съпроводен от обилен снеговалеж в горната част на планината. Групата е сполетяна и от беда - Хр. Господинов вдига висока температура и е оставен в хижа “Вало”. Останалите петима алпи-нисти продължават по труд-ния и коварен път и към 7 часа сутринта покоряват най-високата кота на Европа.

Същата 1939 година Васил Гърличков, Славчо Алексиев, Стоян Фекелджиев и Емил Тренков покоряват нови два върха на Алпите - Гросклокер и Цигшпиц, както и Триглав в Югославия.След войната групата на алпинистите към клуба на “Локомотив” значително на-раства. В нея влизат изтък-нати алпинисти като Енчо Петков, Цанко Бангиев, Коце Саваджиев, Христо Борисов. Следващите години расте ново поколение талантливи алпинисти: А. Петров, Й. Мачирски, Н. Корчев, М. Угляров, Р. Бреянов. Гордост за “Локомотив” са едни от първите алпинистки в България Д. Атанасова, Й. Мачирска, Д. Петрова, А. Хаджиян. Тук можем да отбе-лежим, че известно време в “Локомотив” беше и Методи Савов, който по-късно стана един от героите на хималайския подвиг, когато с премръзнали крака покори най-високия връх на земята Еверест.

През 1949 година, месец февруари Ц. Бангиев, Ен. Петков, Н. Петков, Хр. Борисов и ветеранът Б. Ангелов осъществяват зимно изкачване и преминаване на Кончето на Пирин.

Траверсът започва от хижа “Елтепе” през връх Елтепе, Кутело, Кончето, Баюви дупки и завършва на хижа Яворов. През лятото на същата година за първи път в нашата страна жена - Д. Петкова, в свръзка с Енчо Петков изкачва северната стена на Мальовица в Рила. През 1954 година Н. Корчев и М. Угляров правят сполучлив нов вариант, който допълва първия и се оформя като тур Камините. Същите двама алпинисти през 1955 година осъществяват първото зимно изкачване на стената по класическия тур на Елин връх в Рила. Осъществено е и първото изкачване на жена - Д. Атанасова на Славянския тур.



Наравно с успехите, които по това време допринасят извънредно много за развитието на българския алпинизъм, алпийците на “Локомотив” дават и скъпи жертви. През март 1950 година група от петима души, водени от Цанко Бангиев, предприема зимно изкачване на Елтепе при тежки атмосферни условия. Алпинистите са изненадани в подножието на върха и затрупани от лавина. Загиват двама алпинисти - Д. Нешев и П. Харампиев. През 1961 година един от най-добрите алпинисти на “Локомотив” и България Ц. Бангиев, Й. Мачирски и Р. Бреянов загиват на Безенгийската стена в Кавказ. През втората половина на миналия век се роди идеята за гигантския туристически поход от над 600 километра по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Първите сторонници на тази идея станаха железничарите, вече на почетна възраст Петър Петров (Фараона) и Странджата, истинското му име е Костадин Петров, но мало и голямо го наричаха Странджата, дори вкъщи с това име се обръщаха към него. Тези двама туристи нямаше планина в България, която да не са я пребродили по няколко пъти. А всяка неделя, до 90-годишна възраст се изкачваха на Витоша. Фараона и Странджата първи с лекота преминаха гигантския маршрут Ком-Емине, а след това станаха водачи на групи в още няколко похода.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 21:50    Заглавие: Отговорете с цитат

Шахмат



Шахматът в “Локомотив” започна да се развива в далеч-ната 1942 годи-на. Първи деяте-ли и състезате-ли едновременно бяха В. Свирачев, Кр. Михалски и Ив. Генков. След тях крачки в състезателната си кариера направиха Ф. Филипов, Ст. Мечкаров, В. Матев, а малко по-късно Вл. Парушев и Т. Дагоров. Първия голям успех за дружеството постига Ф. Филипов, който през 1948 година се класира за полуфинала на републикан-ското първенство и стана столичен първенец. През 1946 и 1948 година Ст. Мечкаров на два пъти спечели първото място в студентското първенство.

Най-древната игра се превърна в любимо занимание на работниците и служителите от колективите на територията на “Локомотив”. Започ-наха да се организират вътрешни първенства. Оформи се и представи-телен отбор на дружеството, в който влизаха най-надеждните състезатели - Ф. Филипов, Хр. Геренски, Й. Аяноки, Вл. Парушев, Кр. Руйников, Т. Дагоров. Този отбор завоюва бронзовите медали в Амстердам на III международна среща с отбора на “Железничар” (Белград), която “Локомотив” спечели с 4,5:1,5. В следващите европейски железничар-ски шампионати “Локомотив” се превърна в ас на турнирите. През 1959 година вече в състав В. Прахов, Ф. Филипов, Хр. Геренски, Д. Костакиев и Вл. Парушев бе трети, през 1962 - втори, 1968 - отново втори, а през 1972 година постигна най-големия си успех, като стана европейски железничарски шампион. Златните години на шахмата в “Локомотив” започнаха през 1956 година, когато за председател на секцията беше избран инж. Бъчваров, а за платен треньор беше назначен Ст. Мечкаров. Създадоха няколко школи за подготовка на юноши, девойки, мъже и жени. Още през 1967 година шахматистите Н. Минев, Ив. Радулов, Хр. Геренски, Л. Пипков, Ст. Мечкаров и П. Козарев спечелиха първата отборна шампионска титла за “Локомотив”. Титлата “републикан-ски шампион” бе дублирана през 1969 година, а през 1968 и 1970 година шахматистите на дружеството станаха вицешампиони.




В индивидуалните първенства на страната Ив. Радулов донесе първата титла за “Локомотив” през 1971 година. Предните две години той беше вицешампион. Друг ярък боец на шахматното табло - Е. Ерменков в две последователни години стана шампион на България - 1975 и 1976 година. Като прибавим към тях първата му титла през 1973 година, този талантлив шахматист има три шампионски титли.

И тук нека споменем за този пе-риод един многозначителен факт. “Ло-комотив” бе определен за един от цен-тровете, диктуващи темпото в раз-витието на високото спортно май-сторство в областта на шахмата. Това бе голямо признание за обемната работа на треньори и ръководство, на усилията и успехите на талантли-вото шахматно поколение. А в основа-та бяха пламенните, влюбени до без-крайност в шахмата ръководители на секцията в различните периоди Й. Бъчваров, Л. Стойчев и Г. Георгиев, както и треньорите Ст. Мечкаров и Л. Панталеев.



В края на 80-те години блесна със своя талант Димитър Дончев. Той се записа в аналите на “Локомотив” като републикански шампион през 1983 и 1988 година. Това откри пътя му към олимпийския отбор на България. Дончев покори гросмайсторската норма. И още един елитен шахматист на “Локомотив” - Крум Георгиев, е утвърден от ФИДЕ през 1988 година за гросмайстор. В продължение на две олимпиади Д. Дончев участва с успех в състава на България. Дори в един от двубоите срещу многократния световен шампион Гари Каспаров спечели победата. В локомотивското семейство на гросмайсторите по това време влязоха също Евгени Ерменков и Никола Минев.

Свои ярки представителки в шахмата на дружеството имат и жените: Ев. Троянска и Мария Димова на два пъти - през 1968 и 1970 година, спечелиха отборно републиканската титла за “Локомотив”. В индивидуал-ните първенства Евелина Троянска през 1973 година постигна най-големия си успех, като завоюва звани-ето “шампионка на България”. Тя ста-на международен майстор, участвай-ки с успех в много международни тур-нири. Шампионка на страната стана и друга представителка на “Локо-мотив” - М. Дончева през 1986 година.

Прескачаме първите години след 1990-а. Те са неприятни. Не казваме, че шахматът в “Локомотив” е сринат. Може би узряваше за нещо по-голямо, по-велико. И се появи личността с локомотивска кръв, с обаяние, непримирим организатор, човек с нови виждания, с поглед вече към европей-ски и световни висини.

Огнян Тодоров! Той изправи на крака отново шахмата в “Локомотив”. И само за три-четири години го вмести в елита.

Фактите? “Локомотив” стана отборен шампион на България през 1996 и 1998 година, вицешампион през 1997-а! Борис Чаталбашев пък извоюва индивидуалната шампионска титла през 1998 година! През 1999 година шахматистите на “Локомо-тив” отново спечелиха отборната титла на България. Това стана по доста убедителен начин. А един от боговете на българския шахмат, локомотивецът Кирил Георгиев, който игра на първа дъска, постигна резултат, рядко срещащ се в шахматната практика: от седем партии спечели седем победи!

Женският отбор същата година изпусна шампионската титла в последния кръг. Взе бронзовите медали. Локомотивки останаха на половин точка от победителките и с равен брой точки с вицешампионките. По-лошият шахматен коефициент ги отпрати на трето място.

В периода 1995-2002 година индивидуалните и отборните репу-бликански шампиони на “Локомотив” са седем. Недостиган успех досега.

Ето и шахматния авангард на “Локомотив” по това време.

Мъже:

гросм Кирил Георгиев

гросм Нино Нинов

гросм Валентин Луков

мс Йордан Григоров

мс Йордан Иванов

мс Огнян Тодоров



Жени:

гросм Антоанета Стефанова

гросм Силвия Алексиева

мс Емилия Георгиева

мс Галина Дойкова

Олимпийски състезатели: Кирил Георгиев, Борис Чаталбашев, Антоанета Стефанова и Силвия Алексиева.

Шахматните богове на “Локомо-тив” и България:

Кирил Георгиев - световен шампи-он за юноши до 20 години. Участник в 9 олимпиади. В пет от тях играе на първа дъска. На световното първен-ство по блиц достигна до полуфинал, като на 1/4 финала побеждава светов-ния шампион Гари Каспаров. През 1997 година печели 6 между-народни турнира по ус-корен шахмат. Шам-пион на България 1984, 1986 и 1989 година.

Антоанета Сте-фанова - световна шампионка за девойки до 10 години. През 1998 година е на първо място в световната ранглиста за девойки до 20 години и на 10-о място сред жените. Участничка на четири шахматни олимпиади (4-5-о място). През 2002 година след сед-мата си републиканска титла става европей-ска шампионка. Две години по-късно - с бронзов медал на европейското първенство. Впоследствие стигна и до световната корона. Пътят към световните върхо-ве на талантливата ни шахматистка продължава.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 21:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Водна Топка - друг спорт донесъл много слава на Локомотив!

Историята на този мъжки и елегантен спорт не е кой знае колко стара, но е трудно да се каже името на смелчагата, дал дръзката идея да се практикува водна топка в “Локомотив”, след като в района няма нито един плувен басейн. Но стартът е даден. Някъде около 50-те години. На чисто любителска основа. Създава се отбор без претенции. На хоризонта обаче се показва явлението Никола Нанов, наречен по-късно Пашата. Защо явление? Ами защото водната топка в “Локомотив” стана фабрика за ватерполисти, а създател на фабриката е Пашата. Тези, които не го познават в неговите младежки години, вероятно ще останат изненадани, че тогава най-малко се е занимавал с водна топка. Беше живо, пъргаво момче и се увличаше по много спортове. Особено му допаднаха леката атлетика, ските и плуването. Не беше от най-високите, но имаше невероятен отскок. Дори стана шампион на висок скок. През зимата не слизаше от ските. Владееше отлично алпийската техника. На различни нива и в ските спечели титли. Плувният басейн беше неговата слабост. Участва в много плувни състезания и винаги беше между първите. А когато завърши ВИФ, реши да се отдаде на треньорската професия. И не сбърка, защото тръгна по следите на своята съдба.



Името си с водната топка в “Локомотив” свързва през 1956 година. Като треньор по водна топка в железничарското дружество работи до края на живота си. Такава любов, такава преданост, такова наслед-ство на един треньор към едно друже-ство поне на мен не са ми известни!

Започна от нулата. И като апостол тръгна по квартали и училища да търси мераклии да влязат в плувния басейн. А той е чак в другия край на града - Дианабад. Помагаше му откритият, благ характер. Вярваха му децата и техните родители. Така тръгна, за да процъфти “водната фабрика”.

С невероятна работоспособност Никола Нанов въвежда своя методика в обучението и тренира всички възрастови групи ватерполисти. Създава школа, на която могат да завидят най-големите центрове в света. Имената на Ан. Дончев, Т. Хаджиев, П. Божинов, Цв. Трифонов, Л. Люцканов, Анг. Костов, Вл. Димитров ще останат записани като пионери в историята на водната топка в “Локомотив”. През следващите години има вече представителни отбори и във всички възрастови групи. Печелят се първите шампионски титли и купи. Расте ново поколение - В. Костов, Л. Туча, Ив. Несторов, К. Кънев, Н. Лалов, Ст. Ташев. На вратата на мъжкия отбор застава “непробиваемият” Л. Рунтов, който дълги години е един от вратарите и на националния отбор. Започват поредица от международни състезания. В основата на национал-ните отбори са локомотивските ватерполисти. И отново виждаме имена, които ще извървят дълъг път - вратарите Г. Цветанов и Ст. Алек-сандров, Ив. Венков, Б. Деведжиев, П. Цановски, Кр. Петков, В. Цанов, Пл. Милованов, Б. Константинов, Мл. Христов. По-късно следва младо поколение също талантливи ватер-полисти: Ив. Панайотов, Л. Баръмов, Вл. Бояджиев, В. Нанов (син на Н. Нанов), Цв. Неделчев, А. Авджиев, Е. Радев, О. Ножаров, А. Ганюшкин, А. Гинев, Я. Куков. Всички тези ученици на Н. Нанов свързват имената си с различни шампионски титли, три от които на републикански първенства през 1975, 1976 и 1977 година. В крайния баланс виждаме още вицешампионски титли през 1964 и 1978 година, бронзови медалисти през 1965, 1966, 1967 и 1974 година. Тук нека отбележим един любопитен факт. Някои ватерполисти бяха и прекрасни състезатели по плуване. М. Хекимов стана шампион на 100 метра бътерфлай, Й. Александров 13 години беше шампион и рекордьор на 1500 метра. В летописа срещаме имената на брусиста Ил. Лалов, както и на много други ватерполисти, които опитват силите си и в плуването.



Имаше години, в които хегемонията на юношите е пълна. В някои първенства на страната младите ватерполисти на “Локомотив” ставаха шампиони, като не допускаха нито една загуба. В националния отбор играеха познатите ни имена В. Нанов, Р. Янков, Л. Велчев, Цв. Неделчев, Ан. Андреев.

Идва и първият голям успех на мъжкия отбор. Той се измъква от зоната на четвъртите и петите места и през 1976 и 1977 година печели бронзовите медали. На следващата година вече става вицешампион и печели купата на НРБ. А преди това през 1977 година шампионските титли отборите на “Локомотив” печелят в четирите възрастови групи - младша и старша възраст, юноши и младежи. Ето и носителите на купата на НРБ: В. Сираков, Л. Велинов, Н. Попов, Б. Григоров, О. Антонов, Г. Щерев, В. Нанов, И. Панайотов, О. Нинчев, Ц. Неделчев, Я. Куков.

Ако приемем, че само любовта към дружеството и водната топка са достатъчни в това време, за да се спечелят 12 републикански титли, купата на НРБ и редица други турнири - здраве му кажи! Или пък класирането на отбора на четвъртфинала за купата на Европа! Водната топка просто стана синоним на “Локомотив”.

С нелепата смърт на великия треньор и педагог Никола Нанов ватерполът в “Локомотив” осиротя. За него изпълнителният директор на дружеството Васил Кръстев казва: “Пашата беше един малък гений. За него нямаше тайни във водната топка, беше съвършен педагог и възпитател. Превърна басейна в свой втори дом. Не признаваше никакви графици. Групите идваха една след друга в басейна. Като в кино “Култура”. Нонстоп! Превръщаше тренировките в развлечение. Младежите го обичаха като баща, споделяха дори лични, интимни въпроси с него.”

Приели щафетата на своя учител по най-достойния начин, начело на водната топка в “Локомотив” застанаха треньорите Любомир Стефанов, Петър Шопов и Антон Парталев. Те продължиха да превземат връх след връх. Отлични специалисти, вечно неспокойни и търсещи нови дарования, те създават талантливи поколения по познатия, класически принцип - от деца до... националните отбори.

Десет години треньор на мъжкия отбор беше Любо Стефанов, а на юношите Петър Шопов - двама истински апостоли, носители на най-съвременните тенденции в развитието на световната водна топка. За тях, както при техния учител Н. Нанов, няма работно време, няма празник и делник. Така водната топка в “Локомотив” достигна до истински “бум”. И както казва мъдрецът: “Когато фактите говорят, боговете мълчат”, ние се доверяваме на фактите:

Отборът мъже: шампион на България 1990, 1991, 1993 година.

Купа на България: 1989, 1993 година.

Отборът юноши: шампион на България 1987, 1988, 1990 и 1993 година.



Какво друго да добавим? Може би трябва да кажем, че през тези години еталонът на българската водна топка се казва “Локомотив”. За възхода на водната топка в тези години с признание трябва да отбележим и приноса на президента на клуба Петко Каменов.

И за да бъдем още по-убедителни, тъй като става дума за признание, отборът на “Локомотив”, воден от Любо Стефанов, регистрира най-големия успех у нас, като се класира за четвъртфинала за купата на европейските шампиони през 1990 година. На четвъртфинала загуби от шампиона на Германия “Шпандау” след равен мач в Берлин - 10:10, и загуба в София с един гол. След това берлин-чани станаха шампиони на Европа. Ето националите по това време от нашия славен отбор: Николай Дагоров, Николай Чакъров, Станислав Господинов, Кирил Кирилов, Андрей Андреев, Васил Миленов и др.

Сега, когато честваме 75-годишния юбилей на най-старото железничарско спортно дружество в Европа “Локомотив” (София), можем с удоволствие да кажем, че водната топка наравно със самбото и джудото имат най-бурния разцвет в своето развитие. Водната топка обаче през целия свой път на развитие не разполагаше със собствена база. Това е без прецедент, парадокс на фона на големите успехи. Във времето, в което живеем, така вече не може. Водната топка в “Локомотив”, която беше водеща в България, замря. А от “сухата водна фабрика” на “Локомотив” излетяха не десетки, а стотици нейни възпитаници към други спортни дружества в София и провинцията. Сега при наличието на всички условия за построяването на басейн в района на стадион “Локомотив” (осигурени са средства и терен) би трябвало най-после да се реши този въпрос, който до втръсване се протака десетилетия. Тук нека привлечем вниманието на Министерството на младежта и спорта, както и на останалите инстанции, от които зависи решаването по най-бързия начин на горещия проблем. А ватерполистите на “Локомотив” са търпеливи хора (та те толкова време чакат)! Не ги напуска оптимизмът. Остава само да се потопят в собствени води. По-бързо...


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 14 Окт, 2009 22:03; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 14 Окт, 2009 21:57    Заглавие: Отговорете с цитат



Спортистите на ДФС Локомотив в тържествен марш из софийските улици!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4 ... 9, 10, 11  Следваща
Страница 3 от 11

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum