[ЖСК СОФИЯ]

Кегелбан

Не е тайна, че основоположник на този спорт в България е “Локомотив”. Сравнително млад, практикува се от около 35 години, състезателите и състезателките на железничарското дружество винаги са играли водеща роля. Женският отбор е бил 20 пъти шампион на България, а мъжкият отбор - 10 пъти.

Голямата фигура в кегли спорта на “Локомотив” е София Влахова, която е поставила своеобразен рекорд: 13 пъти шампионка на страната!



Силни изяви имат жените на международните писти. Участват в турнири за световната купа и се класират осми. Вицеевропейски железничарски шампионки са през 1998 година. На световното първен-ство в Словакия през същата година се класират четвърти в своята група, а София Влахова поставя рекорд от 100 удара, като набира 472 точки. Сред най-силните състезателки през тези години освен София Влахова са Емилия Котева, Албена Паунова, Надежда Хинкова, София Христова, Боянка Николова, Дария Гутник, Зорница Петрова, Йорданка Йорда-нова, Деница Володиева. Особено силна бе двойката София Влахова-Емилия Котева, която пет пъти поред е шампионка на страната.

Сериозно присъствие в българския кегли спорт има мъжкият отбор на “Локомотив”. Петър Шишков, Кирил Станоев, Кръстю Палашев и Стоян Палашев печелят седем пъти шампионската титла. В отбора са играли още Велислав Иванов, Красимир Котев, Петко Петков, Спас Стамболийски.

Този железничарски спорт обаче не издържа в новото време и през последните години се загуби.[/img]
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Борбата в Локомотив

Първите следи на класичес-ката борба в “Локомотив” тръгват от малката заличка под кино “Подем” до гара София. Този инку-батор на спортисти в края на четиридесетте години буквално бе пренаситен. Тук първи тренираха баскетболистите и баскетболистките. След тях започ-ваха борците на Иван Симеонов, основоположника на спорта на силните мъже в железничарското дружество. Най-напред се заемаха с подреждането на тепиха и след това под ръковод-ството на своя треньор вплитаха ръце, за да овладяват спортното майсторство. Няколко часа след това борците отново се заемаха да съберат тепиха, за да отстъпят мястото си на боксьорите.



Треньорът Иван Симеонов беше готов да се откаже от всичко лично в името на спорта, на борбата. Не случайно за всички той беше само бай Иван, без да съществува опасност да го сбъркаш с някой друг. Защото класическата борба в “Локомотив” всъщност е синоним на това име. Започва от “нищо”, за да остави знаме-нитости не само от състеза-тели, но и от заслужили треньори и съдии като националите П. Маджаров и С. Найде-нов, балканските шампиони Г. Стаме-нов и Г. Александров, извест-ните тре-ньори Л. Брусев и Св. Стоицев, между-народните съдии Г. Зарев, М. Михайлов, М. Наков. За жалост Иван Симеонов склопи завинаги очи само ден преди да бъде честван 60-годишният му юбилей през 1976 година, неуспял да види осъществено онова, на което бе посве-тил живота си - класиците на “Локомо-тив” да са между първите в страната.

Пътя си към големите върхове на борбата поеха курсантът от жп институт “Тодор Каблешков” - олим-пийският, световният и европейският шампион Георги Мърков, а също юноша-та на дружеството Емил Иванов. Пър-вата си шампионска титла на стра-ната големият български борец Георги Мърков завоюва в жп института през 1966 година. И не случайно в своя авто-граф на снимката си по случай 10-го-дишнината на Школата за високо спортно майсторство към Министер-ството на отбраната той написа: “Това, което постигнах в борбата, дължа на института.” Първите шампионски крачки в “Локомотив” направи и Емил Иванов. И след като из-хвръкна от гнездото на родното желез-ничарско дружество, стана световен и европейски шампион.



Идва времето, когато борците имат собствена спортна база на бул. “Георги Димитров” близо до Лъвов мост. На кормилото на представител-ния отбор застава заслужилият треньор Георги Дамянов, който води своя отбор като член на елитната група. Чистокръвни локомотивски кадри са и всеотдайните треньори Филимон Велков, Петър Райчев, Венцислав Симов, Ефтим Янис и др. Под тяхно ръководство израстват много шампиони и национални състеза-тели като европейския шампион за младежи Бойчо Богданов, Борис Чирпански - трети на европейско първенство за юноши и победител в 8 международни турнира.

Безспорно най-голямото име в историята на борбата в “Локомотив” е Красимир Радоев. Той е европейски вицешампион, двукратен балкански шампион, европейски шампион за младежи, победител в международния турнир “Никола Петров”, шампион на България. Откривател и треньор на големия борец е Филимон Велков.

За съжаление традициите в класическата борба в “Локомотив” бяха нарушени в последните години или по-точно казано, изчезнаха.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

СПОРТНА ГИМНАСТИКА

Когато заговорим за този спорт в “Локомотив”, изведнъж в съзнанието изплуват имената на Иванка Должева, Елена Кирова, Анастасия Митова, Райна Григорова, Йорданка Йовкова, Сашка Стоянова, Салтирка Търпова, Ил. Божашки (Фики), В. Виднярски, Ал. Лачев. Тези и други гимнастици в раз-лични периоди достигат до шампион-ски титли от републикански първенства, участват в междуна-родни турнири и олимпийски игри.



Началото можем да търсим още през 40-те години, когато голяма дейност развиваше “Железничарски юнак”, едно от най-големите гимнастически дружества в България. Бившите юнашки главатари Любен Петров и Йорданка Дерекова подхванаха гимнастиката в “Локомотив” след войната през 1945 година. Но за истинска спортна гимнастика можем да говорим от следващата година. Стипендиантът на “Локомотив” в тогавашното Висше училище за физкултура (сега Национална спортна академия) Георги Шопов създаде първата група състезатели, която се занимаваше с редовни тренировки по гимнастика.

Заниманията се провеждаха в малката неудобна зала зад сцената на кино “Подем” на земна гимнастика, прескок на “скрин” и “маса” с пружиниращ трамплин и свободни гимнастически упражнения със и без уреди. Първото поколение гимнасти-ци, които излязоха от този “гимнастически салон” и станаха шампиони, бяха В. Виднярски, Ил. Божашки, Ст. Гошев, Д. Палатов, Д. Должев, Д. Янков, Ев. Матеас, Ив. Гочев, Ив. Еленков, Д. Венков и др. А при момичетата първи бяха Иванка Должева, Йорданка Йовкова, С. Търпова, М. Георгиева, Цв. Димитрова, В. Асенова. След тях през 1950 година на гимнастическия подиум застанаха Л. Михайлов, Св. Батов, Ал. Лачев, Д. Ганчев, Здр. Колев, Д. Ставрев, В. Василев, В. Тошев, Г. Тошев.



“Локомотив” стана едно от първите дружества в страната, в което се приложи така нареченият “взаимоучителен” метод на подготовка. По-опитните състеза-тели Ст. Карагеоргиев, Ил. Божашки, Ст. Гошев, Л. Михайлов, В. Тошев, Ал. Лачев се превърнаха и в треньори на по-малките. През 1948 година бе организирано и първото вътрешно първенство. Шампион стана студентът от висшето спортно училище Л. Филипов, а втори и трети - В. Виднярски и Ил. Божашки. През следващите две-три години огромна крачка в своето развитие направиха гимнастичките. Към тях обърнаха поглед и треньорите на националния отбор. През 1952 година Иванка Должева стана абсолютна шампионка на България. Освен това в отделните уреди спечели още златото на успоредка, среброто на греда, халки и земна гимнастика. Йорданка Йовкова стана шампионка на халки и бронзова медалистка на прескок. Третата представителка на “Локомотив” Сашка Спасова взе бронзов медал на земна гимнастика и прескок. Тези три локомотивки участват същата година на олимпийските игри в Хелзинки. Должева и Спасова участват и на следващите две олимпиади в Мелбърн и Рим. Те са едни от малкото български спортисти, които имат по три участия последователно в олимпийски игри. В републиканските първенства през този период Иванка Должева, Райна Григорова и Салтирка Търпова неведнъж бяха носителки на медали като участнички в националния отбор в различни международни турнири и първенства. Докато от мъжете в националния отбор най-напред попадна В. Виднярски, по-късно Ил. Божашки, Л. Михайлов, Д. Палатов.



Стигаме до 1960 година, когато треньор на “Локомотив” става Александър Лачев, един предан, работоспособен и новатор в своята работа педагог. Той оставя златна диря със своите възпитаници. Създава второ поколение гимнастици - при мъжете Любо Михайлов, Светослав Батов, Васил Тошев, Димитър Тотков, Димитър Ставрев, а при жените - Р. Григорова, Ан. Митова, Ел. Кирова, В. Георгиева, А. Лазарова и Хр. Киркова. Момичетата на Сашо Лачев през следващите 10 години станаха 9 пъти шампионки на България в различните разряди и бяха гръбнакът на националния отбор. Това беше най-силният период от женската гимнастика в “Локомотив”. Какво си спомня за този период дългогодишната шампионка, нацио-налната състезателка Анастасия Митова: “Отборът на “Локомотив” беше синоним на победата. Печелехме с лекота титлите както в отделните уреди, така и в многобоя. Пет години бях първа на земя и в многобоя. Другите дружества гледаха със завист на нашия отбор. Всичко най-хубаво с живота ми е свързано с “Локомотив”. Тук станах истинска гимнастичка, тук Сашо Лачев ме научи на най-доброто. Имахме високи цели и ги осъществихме. През 1966 година за първи път участвах на световно първенство. Състоя се в германския град Дортмунд. Аз бях най-малката в отбора, не можех да повярвам, че ми е гласувано такова голямо доверие. На следващата година вече със самочувствие стартирах както на европейското първенство в Амстердам, така и на европейското на УСИК. На железничарския шампионат на Европа станах първа в многобоя, като победих една от най-силните гимнастички на Стария континент - германката Уте Шарке. А когато бях в най-върховата си спортна форма и включена в отбора на България за участие в олимпийските игри в Мексико, на една от последните тренировки в Страната на ацтеките скъсах менискус. Това сложи край на кариерата ми като състезателка.”



то спомена за това време на друга вълшебница на гимнастическия подиум - Елена Кирова: “Аз останах последният мохикан от онова време, защо да не го наречем “златно поколение”. Момичетата се разбягаха заради липса на тренировъчна база. Това за нас бе голям проблем, а гимнастиката - вече по-различна. Когато в зала “Универсиада” нашата Анастасия Митова направи първа в света “махово превъртане на греда”, върху сградата сякаш падна бомба. А в момента това упражнение се прави дори от децата... И аз дължа всичко на Сашо Лачев. Той ме откри за голямата гимнастика. С него стигнах до републиканска титла в многобоя, четири пъти съм първа на прескок, на същия уред съм и балканска шампионка. Не мога да крия, топли ме признанието на международната федерация, която нарече на мое име през 1971 година прескока “премя-тане-превъртане и половина”. За първи път го демонстрирах на европейското първенство в Минск и получих оценка 9,8 и 9,7, което ме правеше европейска шампионка. Последва извънредно събиране на съдийската комисия. Така наречените “познавачи” не искаха да повярват, че българка по това време можеше да застане на върха. Намериха някакъв смешен аргумент и свалиха оценката ми с две единици.”

Тези “познавачи” на гимнастиката може би не знаеха, че преди това Елена Кирова, тази изключително надарена гимнастичка, също беше направила за първи път в света друго упражнение, което носеше нейното име. На универсиадата в София тя изпълни двоен пирует на земна гимнастика. Но това е спортът, понякога и съдийките “решават” кой да стане шампион.



Отиде си и това славно поколение. Сашо Лачев, подпомаган вече от своята възпитаничка Елена Кирова, продължи да дири и подготвя нови дарования в спортната гимнастика. И представете си - в обикновен училищен салон с размери 9/18 м в съвсем къс период се подготвят високоразредни гимнастички, от които четири стават републикански шампионки. Ще бъде дупка, празнина в нашето изложение, ако не откроим, че в този салон се появи с целия блясък на таланта си едно красиво момиченце на име Ваня Димитрова. Тя стана абсолютна шампионка при девойките, носителка на купата на НРБ, златна медалистка на земя и бронзова на прескок. На първия републикански финал отново победителка в многобоя и първа на земя, греда и прескок. Големите заложби на младата гимнастичка дадоха повод на изобретателния треньор Сашо Лачев да сътвори едно изключително сложно упражнение на смесена успоредка, наречено “Аербах салто от ниския над високия бруст”. Ваня Димитрова го изпълни по перфектен начин. От 1983 година досега това сложно упражнение не е изпълнявано от нито една друга гимнастичка в света. И когато предстоеше покоряването на европейските и световните върхове, Ваня Димитрова беше преоткрита за спортната акробатика. Само след 3-4 месеца специална подготовка тя замина за участие на световното първенство по акробатика в Англия. И завоюва невероятен успех - бронзов медал в дисциплината “акробатична пътека”. Беше едва 16-годишна. За съжаление по-нататък Ваня не избра най-верния път за своето развитие.

През 1985 година треньорът Сашо Лачев напусна дружеството, замина си и това поколение, дойде друго, сякаш по-безболезнено да сложи точка на този спорт в “Локомотив”.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

СКИ

През 1932 година в България се организира първото държавно първенство по ски. Колкото и неве-роятно да звучи, но точно по това време се появяват и първите кълнове на този красив спорт сред членовете на ЖСК. По спомените на едни от първите скиори железничари Васил Гърличков, Борис Ангелов и Славчо Алексиев в началото на 30-те години се оформя група, която прави излети и походи със ски не само на Витоша, но и на други планини в България. След изграждане на ски секция към ЖСК през 1936 година “рисковани” преходи се предприемат по високите части на Рила, Пирин и Стара планина.



Същата година се организират и първите ски състезания на Витоша. Дава се стартът на нашумялото ски спускане от Черни връх до железничарската хижа “Родина”. При голям интерес и масово участие победител става Георги Иванов-Керкин, преминал разстоянието за 25 минути. Това постижение естест-вено днес предизвиква снизходителна усмивка, но нека не забравяме несравнимите условия и ски техника сега с онова време преди 68 години! След победителя се класират Васил Гърличков, П. Шандаров, Вл. Джейков, Славчо Алексиев и други “смели” скиори, които с тежките ски на рамо се изкачват от Княжево пеша до върха и оттам в мъгла, по неутъпкано трасе, на места с навети големи преспи се спускат до хижата. Богатата дейност на ски секцията дава основание и повод да бъде приета за член на Българския ски съюз. Това става през 1938 година. Изгражда се и представителен отбор на ЖСК. В него влизат Васил Гърличков, Славчо Алексиев, Димитър Нешев и други. Следват участия в държавни първен-ства. Основата е чисто аматьорска и всичко се прави с ентусиазма на чистотата и другарството в планината.

След войната обновеното железничарско спортно дружество под името “Локомотив” създава много по-добри условия за развитието на ски спорта. По-голямата част от членовете на ръководството на “Локомотив” са скиори, като Борис Ангелов - председател, Васил Гърличков - секретар, Славчо

Алексиев - завеждащ масовата работа, Стоян Фекелджиев - член, и др. Започват да се провеждат първенства на дружеството, в които участват стотици скиори. През 1946 година се състоя първото столично първен-ство с участието на всички спортни дружества от София. Скиорите на “Ло-комотив” станаха отборни шампиони. С голям успех взеха участие железни-чарите скиори в първото републиканско първенство през 1947 година. Сред най-изявените състезатели по това време бяха Петър Шишков, Петър Аргиров (национален състезател и по футбол), Любен Петров, Франц Настфогел, Г. Попов, Б. Дошев, Д. Узунов, Ив. Тотев, Кр. Петров и др.



В следващите години израства ново поколение скиори, подготвяно от Любен Врингов, Петър Шишков и Кики Вълчев. Някои от техните възпитаници станаха шампиони на България и бяха включени в националния отбор, като П. Ляпев, Б. Стоев, Ст. Митков, Ив. Костов, Г. Зографов, Л. Панталеев, Ст. Палашев, Ив. Чалъков, Б. Лисичев и др. Картината за силата на железничарските скиори се допълва и от големите имена в българския ски спорт като Ал. Несторов, Ив. Недялков, Хр. Маджаров, Д. Маджаров, В. Киряков, Д. Петров, когато в републиканските първенства “Локомо-тив” участваше като ДСО.

Сред жените “Локомотив” също имаше своите величия - Цв. Георгиева, Роза Димова, Мария Чукова, Ст. Иванова, Т. Паунова, Г. Димитрова, А. Данчева.

От 1961 година “Локомотив” редовно участва в европейското първенство на УСИК. Във Вуоката (Финландия), Вал д’Изер (Франция), Тронхайм (Норвегия) и други ски центрове в Европа състезателите на “Локомотив” Ст. Митков, В. Киряков, В. Михайлов, Ст. Палашев, Коце Стоев, Ив. Чалъков, Сл. Стамбо-лийски, Хр. Маджаров, Вл. Дражев, П. Панков и А. Жарков (повечето и национални състезатели) винаги са били сред елита на това голямо и популярно състезание в Европа по онова време.

Председатели на ски секцията на “Локомотив” в този златен период са били Славчо Алексиев, С. Гъстев, Елена Стойчева (съпруга на генерал Вл. Стойчев), инж. Ст. Стойков. До деятели и ръководители на национал-но равнище достигнаха Васил Гърличков, Славчо Алексиев, Коце Стоев и Петър Шишков. Дълго време Коце Стоев беше първи зам.-председател на Българската федерация по ски, а Васил Гърличков - председател на републиканската съдийска колегия. Сега, вече на 94 години, е неин почетен председател.



През последните години обаче ски спортът в “Локомотив” се ограничи с прояви от дружествен мащаб. Създаде се ски училище на Витоша. Това стана през 1981 година, като инициатори на тази полезна за младите хора проява бяха неуморими-те ски деятели Коце Стоев и Никола Нанов. Трудно е да се каже колко деца и юноши “проходиха” на ски пистите на Витоша. Може би 15-20 хиляди. Една статистика от 1984 година сочи, че само за един сезон от всички 1800 ученици в района 1600 са преминали през ски училището на “Локомотив”. Традицията вече близо 25 години не е прекъсната и досега. Ръководството на “Локомотив” и неуморимата и предана на ски спорта директорка на ски училището Росица Маркова полагат максимални усилия да печелят нови и нови приятели на белия спорт.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

ВОЛЕЙБОЛ

Този спорт по онова време го произнасяха “уалибол” и се заигра от желе-зничарите малко след учредяването на ЖСК през 1929 година. До големия фут-болен четири-ъгълник на поля-ната зад жп работилницата се появи и по-малък, за да докажат “уалиболистите”, че с топка се играе не само с крака, но и с ръце. За първите прояви на волейбола в ЖСК четем в един вестник от онова време.

III дивизия

1. Студ. сп. кл. 8 точки 12 гейма 120 гола.

2. ЖСК 6 точки 9 гейма 90 гола.

3. Хоментмен 4 мача 6 гейма - гола



По-късно волейболният спорт в ЖСК залинява, за да се появи отново в годините 1938-1939. Рачо Стоянов и Цветан Тодоров (Циклето) събират около себе си голяма група момчета, която ентусиазирано се включва в тренировките всеки ден. Волейболната мрежа, изглежда, имаше голяма притегателна сила, защото край нея (винаги привечер) идваха баскетболисти като Георги Павлов (Пиолата), Иван Янев (Министъра), Никола Стоянов, Димитър Вучев (Вучето), Ас. Кайтазов, известния по-късно състезател, треньор и съдия С. Стоилов, Н. Миленов, Л. Мерджанов, който беше чудесен лекоатлет. За тези, които обичат във всичко да дават преднина на футбола, ще припомним, че големият вратар на ЖСК и “Локомотив” Симо Костов (Сиамската котка) редовно и с увлечение играеше волейбол, защото смяташе, че той му помага да поддържа своята гъвкавост. Редовен във волейболните тренировки беше и известният футболист Любомир Хранов (Мистри), на когото другата страст беше волейболът. Отборът на ЖСК тогава от трета през втора премина в елитната първа дивизия, където с успех играеха с “Левски”, АС-23, “Спортклуб”, дори с непобедимия “Раковски” от квартал Лозенец. Момчетата бяха мераклии, направиха си по поръчка екипи - черни фланелки, черни гащета с бели кантове. Така железничарите и в този вид спорт навлязоха в елита. Не станаха първи, но винаги бяха сред челните отбори в страната.

Тясната специализация тогава не беше позната. Това особено се чувстваше след завършването на войната през 1945 година. Тогава именно дойде времето и на женския волейбол в “Локомотив”. На площадката при гара София славните и ненадминати тогава баскетболистки на “Локомотив”, спечелили пет години поред шампионската титла на България (1948-1952), тренираха и волейбол. Те бяха и в основния състав: К. Симанова, Б. Джамбазова, М. Полизова, Ил. Тодорова, М. Андреева, Р. Савова. Техният отбор през 1948 година стана вицешампион, а следващата година спечели бронзовите медали. По-късно, когато специализацията отне терена на универсалността, баскетболистките вече не поглеждаха към волейбола. Още двайсет години момичетата на “Локомотив” бяха в елита на България и с малки изключения не слизаха под третото място в шампионатите на страната. До 1973 година спечелиха още два пъти вицешампионската титла и още четири пъти бронзовите медали.

Особено силен отбор направи треньорът Петър Милев. На косъм бе шампионската титла на неговия отбор през 1957 година, когато Райкова, Кралевска, Стоянова, Жаровник, Игнатова и Станчева не успяха да преодолеят бариерата “Славия”. Две години по-късно отново “белите” спряха победния ход на “Локомотив”. Все още нещо не достигаше, за да получи най-сладката отплата майсторството на Топалова, Кузманова, Стоянова, Ангелова. Минават още две години, когато синдромът “Славия” е преодолян, и то убедително с 3:1, но се намери друга спирачка - отборът на “Левски” с именитата Цеца Берковска, който извоюва през 1964 година купата на европейските шампионки. Това поколение волейбо-листки на “Локомотив” даде много състезателки на националния отбор, които пък издигнаха престижа на родината на международното поле.

Следващият период от женския волейбол в “Локомотив” е свързан с колебанията и раздялата с компа-нията на най-добрите волейболистки, играещи в елитната група. Свеж полъх повя с идването на изтъкнатия педагог Ст. Панчев, който с възпитаничките си се настани на шестото място в първенството на страната през 1988 година. Но оттогава все градим отбор, който по различни причини продължава да изневерява на традициите в миналото. Нови стъпки по спиралата през последните десетина години прави и опитният треньор Любомир Стефанов. Той успява да селек-ционира млад перспективен отбор от талантливи състезателки, който през 1992 година се класира на второ място в турнира за купата на България. Много от тези волейбо-листки като Ани Иванова, Фиданка Сепаревска, Мая Алексова и други играят в националния отбор, но като състезателки на други дружества.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Хокей на трева

Спортен клуб хокей на трева “Локомотив” е основан през 1994 година. Този олим-пийски спорт, до-скоро непознат за България, намери добър прием в “Локомотив” и започна бързо да се развива благодарение на енергичния деятел Емил Алексиев, който от неговото основаване и досега е президент на клуба. Вече можем да кажем, че той е един от водещите клубове в страната и от самото начало мъжкият, женският и юношеските отбори са призьорите във всички републикански първенства - в зала и на открито.



Представителният отбор - мъже, е сред най-популярните и силни отбори в страната. Той е основен конкурент на отбора на Национал-ната спортна академия и “Академик” в борбата за шампионската титла на България. През периода 1996-2000 година последователно пет години е първенец на страната на открито, а в периода 1995-2000 година отборът спечели шест титли в зала. Като прибавим към тези големи успехи и спечелването на петте купи на България, става ясно защо мъжкият отбор на СКХТ “Локомотив” - София, бе определен за “Отбор на десетиле-тието на Българската федерация по хокей на трева през 2001 година”.

През 2004 година мъжкият отбор стана вицешампион, а женският спечели бронзовите медали в зала.



Първи големи изяви мъжкият отбор има и на международното поле. На блицтурнир в Холандия през 1998 година с участието на шест страни “Локомотив” спечели първото място. Две години по-късно пак в Холандия се класира шести на европейското първенство. Националният отбор, който прави вече опити за участие в олимпийски игри, е съставен предимно от състезатели на “Локомотив”. Времето активно работи за възхода на отборите по хокей на трева на СКХТ “Локомотив”. Своя принос за това са дали треньорите Антонио Антонов, Чавдар Иванов, Владимир Михайлов, Петър Мирчев, Антон Благов.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КЛУБА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ:



ПЕТЪР ПЕТРОВ - ФАРАОНА - ОСНОВАТЕЛ НА ЛОКОМОТИВ И ПЪРВИ ПРЕЗИДЕНТ НА ДРУЖЕСТВОТО

Ето малко повече за него:

Петър Петров, с прякора "Фараона". Планински водач. Пръв преминал соло през зимата "Котешкият чал" и "Средоноса" в Пирин планина. Изкачил като водач на връх "Вихрен" петнайсет души слепи хора. Връща ги всички без една драскотина. Опитайте се днес да направите такова постижение. Също много начетен човек с образование знаещ езици, катерил в Алпите, живял във Франция. След смяната на режима му дават най-многото
да стане механик в БДЖ. Умира през осемдесете години самотен в голяма мизерия.

Оставяме на другите в от старите клубове в София да се пишат дисиденти, просто цитираме факти от тогава. Друг премълчаван факт е, че заради комунистическият режим е пренаписвана историята на клуба, именно поради неудобният факт, че човек като Фараона е основател на ЖСК. За да стане по приемливо съществуването на Локомотив след идването на власт на комунистите се е пишело че ЖСК е основан от активният борец против фашизма Петко Милев.



БОРИС АНГЕЛОВ



АНГЕЛ ОБРЕШКОВ



ЛЮБОМИР КЛИМЕНТОВ



ГЕОРГИ ЗАНЕВ



ВЛАДИМИР СЛАВОВ



ГЕН. МИТЬО КИСЬОВ



ЙОРДАН СЪБКОВ



ВЛАДИМИР АВРИОНОВ
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков