Локомотив София - най-старият железничарски клуб в Европа!
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
DenK@7a



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 587
Местожителство: Люлин

МнениеПуснато на: Пет 11 Юли, 2008 12:20    Заглавие: Отговорете с цитат

Локомотив (Сф) 1929
Отборът на Локомотив (тогава ЖСК) е основан на 2 Септември, 1929г. Един месец по късно играе на игрище "Юнак" и първият си мач срещу съгражданите си от "Зора". Първите футболисти които поставят началото на футбола в ЖСК са: Г.Златнотенджеров - вратар, Д.Янков - ляв защитник(капитан на отбора), Т.Станчев - десен защитник, А.Танев - десен полузащитник, П.Петров - дясно крило, П.Върбанов - дясна свръзка, Н.Гелов - център-нападател, Д.Христов - лява свръзка, М.Шишков - ляво крило, резервни играчи Н.Юскюселиев (вратар), Р.Ненков, А.Тухов, Н.Сенигерски.

През есента на същата година кубът е приет за член на БНСФ и ЖСК започва да участва в различни областни състезания. През 1931/32г. е член на Трета софийска дивизия. Екипите - черни гащета и черни фланелки с традиционното бяло железничарско крило на тях. Следва представяне с променливи успехи в Трета и Втора софийски дивизии.

През 1935/36г. ЖСК е първенец на Трета дивизия с незапомнен актив - без загуба или равен мач и без допуснат гол във вратата на Славчо Виденов (Чоте). Головата разлика е 22:0 !!! На следващата година железничарите дублират успеха си и във Втора дивизия, пак без допуснат гол !!! Треньор по това време е Ст.Чумпалов - той е и първият треньор в историята на железничарите.

Първата си международна среща ЖСК играе в Земун, Югославия срещу местния "Митеч" на електрическо осветление. Митеч повежда с 4:0....но софиянци успяват на изравнят резултата.

През сезона 1937/38г. железничарите са на второ място във Втора дивизия и предстоят квалификации за влизане в националната дивизия. Отборът по това време има отличен състав и двама от играчите му са и в националния отбор на България - Ст. Недялков и Сл. Виденов.В квалификациите са преодоляни отборите на Атлетик (Дупница) с 1:0, Бенковски (Пазарджик) с 5:0 и Левски (Бургас) с 7:0. Финалната среща играна на 3 септември 1939г. в София донася още една победа - 7:2 срещу Хаджи Славчев (Павликени). Така се сбъдва една мечта - ЖСК да се нареди сред първите десет отбора в страната.

Дебютът на железничарите сред майсторите е успешен - като гост побеждават варненския Тича. В края на първенството претендентите за титлата са трима - Левски, Славия и... ЖСК ! РЕШИТЕЛНА СЕ ОКАЗВА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА МЕЖДУ ЛЕВСКИ И ЖСК. ПРИ ПОБЕДА ИЛИ РАВЕНСТВО ПЪРВЕНЕЦ СТАВА ЛЕВСКИ. МАЧЪТ ПРЕМИНАВА ИСКЛЮЧИТЕЛНО ДРАМАТИЧНО. СЕДЕМ МИНУТИ ПРЕДИ НЕГОВИЯ КРАЙ ЛЕВСКАРИТЕ ВОДЯТ С 1:0 И ВЕЧЕ СЕ ВИЖДАТ ПОБЕДИТЕЛИ. НО ЗА ТЕЗИ СЕДЕМ МИНУТИ ЖСК, МАКАР И С ЧОВЕК ПО-МАЛКО (КОНТУЗЕН Е ТЕЖКО КАПИТАНЪТ С.НЕДЯЛКОВ) УСПЯВА ДА ОТБЕЛЕЖИ 3 ГОЛА - ЧРЕЗ А.МИЛУШЕВ, Г.МАНОЛОВ И К.МИЛЕВ И ДА СПЕЧЕЛИ ПЪРВАТА ТИТЛА В ИСТОРИЯТА СИ !!!

Ето и имената на победителите: Сл.Виденов, К.Костов, Д.Маринов, С.Недялков (капитан), Ст.Ангелов, Ст.Драганов, П.Георгиев, Ас.Милушев, Зл.Тодоров, Кр.Милев, Сп.Стоянов, Г.Манолов, В.Спиридонов, Й.Баев, Й.Кръстев, Г.Въжеров, Л, Хранов, Малинов, Кирков, Иванов.

През следващата година отбора отново се представя прекрасно и завършва втори.

След края на Втората световна война ЖСК е преименуван на Локомотив. В този шампионат футболисти му се представят отново отлично и достигат до финал срещу софийския Спортист.

Двата мача се играят на 30 септември и 7 октомври 1945г. на препълнения стадион Юнак. В първата среща локомотивци вземат добър аванс - 3:1 (с голове на В.Йорданов, Г.Василев и К.Милев). Вторият мач завършва наравно 1:1 с гол на Вучко Йорданов.

Състава на победителите е: С.Костов, С.Орманджиев, С.Недялков (капитан), С.Ангелов, Х.Серафимов, Л.Христов, А.Дръндаров, П.Георгиев, А.Милушев, Г.Василев, К.Милев, В.Йорданов, Г.Манолов, Н.Делев, Б.Каменов, А.Атанасов, Й.Александров. По това време отборът няма титулярен треньор - състава е определян от Стою Недялков.

През следващите две години локомотивци завършват като вицешампиони, а през 1948г. печелят и купата на страната. По това време седем от титулярите в националния отбор са били от Локомотив София !!!

Преди идването на талантливото поколение на треньора Георги Берков можем на отбележим спечелването на купата през 1953г, както и второто място в шампионата през 1957г. Берков подготвя отбор които след няколкогодишно прекъсване печели за трети път титлата на България през 1964г. Играчите спечелили златните медали са: И.Деянов, Ц.Лалов, В.Методиев, И.Димитров (капитан), Т.Велев, А.Чачевски, Х.Лазаров, Д.Пенев, И.Коцев, Д.Драгомиров, Г.Панов, М.Пенев, В.Василев, Н.Костов, С.Дебърски, Г.Манолов, Б.Ботев и Д.Милушев.

След спечелването на титлата отборът на Локомотив дебютира и в турнира на КЕШ с голяма отговорност. Жребият му определя за съперник реномирания отбор на Малмьо (Швеция). Локомотив печели фантастична победа с 8:3...като пет от тези голове са дело на Никола Котков !!!

След това следват спечелване на сребърни и бронзови медали в първенството и....най-черните години в историята на Локомотив - обединяването със Славия.

С това обединение е нарушена грубо традицията на Локомотив, която е градена с десетилетия. Обединеният отбор получава името ЖСК-Славия, играе мачовете си на техния стадион, продължава първенството с актива на Славия, ръководството му е от слависти и от състезателите само трима са от бившият Локомотив.

След възродяваното на Локомотив започна израстването на поредното талантливо поколение което за пореден път печели титлата през 1978г.

С фланелката на шампиона играеха: Горанов, Донев, Еленков, Стефанов, Костов, Димитров, Бонев, Желев, Стойков, Арсов, Спасов, Колев, Соколов, Величков, Михайлов(капитан), Здравков, Трайков, Свиленов, Манолов.Треньор - Васил Методиев.

Сезонът 1979/80 е свързан с най-големият международен успех на Локомотив. В турнирът за купата на УЕФА отборът стига до четвъртфинал. Последователно са отстранени отборите на Ференцварош, Монако (с пет гола на Начко Михайлов !!!)и Динамо Киев.

През осемдесетте години Локомотив записва и други участия в европейските клубните турнири а през 1982г. печели купата на България.

В началото на деветдесетте клубовете в страната се обособиха като самостоятелни клубове - така беше и с Локомотив София. В този период отборът става вицешампион и печели купата на страната през 1995г. На следващата година Локомотив завършва трети.

Следват няколко години на колебливо представяне, докато през сезон 2005/06г. отборът отново си извоюва право на участие в евро турнирите. В турнира за купата на УЕФА "железничарите" се представят много добре, след като напускат борбата не победени. Интересни данни за Локомотив



УЧАСТИЯ В ПЪРВЕНСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ: 1930/31, 1931/32, 1935/36 - Трета софийска дивизия, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1936/37 - Втора софийска дивизия, 1937/38, 1938/39 - Първа софийска дивизия, 1939/40 - Национална дивизия. След създаването на "А" група е постоянен неин член, с изключение на сезон 1950/51 когато Локомотив играе в "Б" група.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
DenK@7a



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 587
Местожителство: Люлин

МнениеПуснато на: Пет 11 Юли, 2008 12:22    Заглавие: Отговорете с цитат

ИНТЕРЕСНИ ДАННИ ЗА КЛУБА
УЧАСТИЯ В ПЪРВЕНСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ:

Трета софийска дивизия: 1930/31, 1931/32, 1935/36;
Втора софийска дивизия: 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1936/37;
Първа софийска дивизия: 1937/38,1938/39;
Национална дивизия: 1939/40;

След създаването на "А" група е постоянен неин член, с изключение на сезон 1950/51 когато Локомотив играе в "Б" група.

НАЙ-ГОЛЯМА ПОБЕДА В ПЪРВЕНСТВОТО: 9:0 срещу Черноморец Бургас (София) - 2007.
НАЙ-ГОЛЯМА ПОБЕДА ЗА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ: 11:1 срещу Чавдар Б.Слатина - 1991.
НАЙ-ГОЛЯМА ЗАГУБА В ПЪРВЕНСТВОТО: 0:8 срещу Левски София - 1994.
НАЙ-ГОЛЯМА ЗАГУБА ЗА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ: 1:5 срещу Велбъжд Кюстендил - 2001.

НАЙ-МНОГО СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ: 72 - 2007
НАЙ-МАЛКО СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ: 10 - 1950
НАЙ-МНОГО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛОВЕ: 70 - 2007
НАЙ-МАЛКО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛОВЕ: 16 - 1950
НАЙ-МНОГО ПОБЕДИ: 23 - 2007
НАЙ-МАЛКО ПОБЕДИ: 4 - 1950, 1958
НАЙ-МНОГО РАВЕНСТВА: 13 - 1993
НАЙ-МАЛКО РАВЕНСТВА: 0 - 2006
НАЙ-МНОГО ЗАГУБИ: 17 - 2002
НАЙ-МАЛКО ЗАГУБИ: 3 - 1958
НАЙ-МНОГО ДОПУСНАТИ ГОЛОВЕ: 48 - 2002
НАЙ-МАЛКО ДОПУСНАТИ ГОЛОВЕ: 16 - 1978
НАЙ-СЛАБО КЛАСИРАНЕ: 11-то място - 1980, 1994

НАЙ-ВЪЗРАСТЕН ФУТБОЛИСТ: Дончо Донев, 38 години - 2005, Христо Койлов, 38 години - 2007
НАЙ-МЛАД ФУТБОЛИСТ: Атанас Михайлов, 16 години - 1965

ИГРАЧ С НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР: Атанас Михайлов - 43
ИГРАЧ С НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР: Атанас Михайлов - 23
НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ ЗА ЛОКОМОТИВ: Атанас Михайлов - 348
НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ ЗА ЛОКОМОТИВ: Атанас Михайлов - 145

НАЙ-ГОЛЯМА ПОБЕДА В ЕВРОТУРНИРИТЕ: 6:0 срещу Нефтчи Баку - 1997
НАЙ-ГОЛЯМА ЗАГУБА В ЕВРОТУРНИРИТЕ: 1:6 срещу Андерлехт Брюксел - 1978
РЕКОРДНА СУМА ПОЛУЧЕНА ОТ ТРАНСФЕР: 2 250 000 EUR от Динамо Москва за Цветан Генков - 2007.
РЕКОРДНА СУМА ПЛАТЕНА ЗА ТРАНСФЕР: 1 000 000 DM НА ЦСКА София за Анатоли Нанков - 1998.

НАРИЦАТЕЛНО ИМЕ: "Железничарите"
ЦВЕТОВЕ НА ЕКИПА: Червено-черни вертикално раирани фланелки, черни гащета и червени чорапи.
ЛОГО НА ЕКИПИТЕ:

КАПАЦИТЕТ НА СТАДИОН ЛОКОМОТИВ: 25 000 зрители
НАЙ-ПОСЕТЕНА СРЕЩА НА СТАДИОН ЛОКОМОТИВ: 25 000 зрители срещу Левски през 1985
НАЙ-СЛАБО ПОСЕТЕНА СРЕЩА НА СТАДИОН ЛОКОМОТИВ: 100 зрители срещу Спартак Плевен през 2002
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
DenK@7a



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 587
Местожителство: Люлин

МнениеПуснато на: Пет 11 Юли, 2008 12:22    Заглавие: Отговорете с цитат

Забележка: Най-посетена среща на Локомотив е срещу Шутгарт, а не срещу Левски:

Локомотив – Щутгарт 0:1, ст. “Васил Левски” - 45 000 зрители

Локомотив – Вашаш Гьор 4:3, ст. “Васил Левски” – 40 000 зрители
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
venci



Регистриран на: 02 Окт 2006
Мнения: 2104
Местожителство: ПЛЕВЕН

МнениеПуснато на: Пет 11 Юли, 2008 12:28    Заглавие: Отговорете с цитат

сега прочетох,че Монако са изравнили рекорда ни в ШЛ....през сезон 64/65 биеме Малмьо с 8-3,което е рекорд в тогавашния формат Купа на Европейските шампиони с 5 гола на Котков!!!!

"Монако" изравни рекорд на "Локо" (Сф)

Дадо Пършо (вляво) отпразнува с 4 гола 29-ия си рожден ден. "Монако" разби "Ла Коруня" с 8:3 в най-резултатния мач в Шампионската лига, а хърватският национал Дадо Пършо отпразнува 29-годишния си рожден ден с 4 гола. Преди него това се е удавало само на Марко ван Бастен с "Милан" през 1992 г. и на Симоне Индзаги с "Лацио" през 2000 г.
В елитния евротурнир подобна резултатност за последно имаше преди 23 г. Тогава "Ливърпул" би ОПС (Фин) с 10:1 на "Анфилд". Същото 8:3 пък се получи само през 1964 г., когато "Локо" (Сф) разби "Малмьо".
Испанската преса разби от критики "Ла Коруня". "Унижение", "Пантомима" и "Бедствие" са само част от заглавията, а в. "Марка" написа: "Вие сте карикатура на самите себе си. Сякаш бяхте обладани от зъл дух и се самоубивахте ритуално през 5 минути." Президентът на "Ла Коруня" Аугусто Лендойро заяви, че повече няма да пътува с отбора в чужбина. При предишното му излизане тимът падна с 1:5 от "Арсенал". Само треньорът Ирурета запази спокойствие: "Загубихме 3 точки, но ще се класираме напред."
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
venci



Регистриран на: 02 Окт 2006
Мнения: 2104
Местожителство: ПЛЕВЕН

МнениеПуснато на: Пет 11 Юли, 2008 12:32    Заглавие: Отговорете с цитат

АТАНАС МИХАЙЛОВ / НАЧКО /

На 57 години ни напусна завинаги легендата на Локо (Сф) и българския футбол Атанас Михайлов. Бате Начко, както завинаги ще остане в сърцата на феновете, страдаше дълго време от коварна болест. Той не успя да я пребори. Така както надвиваше всякакви препятствия по терените с "червено-черната" фланелка. Всички фенове на Локо ще запомнят завинаги фантастичния сезон 1977/78 година, когато водени от своя капитан, играчите от "Надежда" спечелиха титлата на България. После идват четирите гола срещу Монако в мач за Купата на УЕФА, победното попадение срещу Динамо (Киев). Довели до класирането на четвъртфинал в този турнир през пролетта на 1980 година. Завинаги остават фамозните изпълнения, техниката, страхотният удар, головете директно от корнери...
ПОЧИВАЙ В МИР, БАТЕ НАЧКО!

АГЕНЦИЯ "ФОКУС" ПРИПОМНЯ:
Атанас Михайлов бе роден на 5 юли 1949 година. Играе за родния Локомотив (Сф) от 1965 до 1981 година. Шампион на България за 1978 година. Има 348 мача и 145 гола в "А" група, което е клубен рекорд. За националния отбор е изиграл 45 мача и е вкарал 23 гола. Дебютира през 1967 година, последен мач на 25 април 1979 година срещу Аржентина в Буенос Айрес. Участва на Мондиал'70 в Мексико и на Мондиал'74 в Германия. Носител на сребърен медал от Олимпиадата в Мексико през 1968 година. Един от най-добрите играчи в историята на Локомотив (Сф).

Сайтът на феновете на Локо (Сф): Незабравимият Начко
Сайтът на феновете на Локо (Сф) (www.ultras.com) публикува материал за легендата на клуба Атанас Михайлов. Начко си отиде от този свят тази сутрин в 5,00 часа след дълго и мъчително боледуване. Той остана завинаги на 57 години. Агенция "Фокус" публикува разказа за Бате Начко в сайта:
“Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст. Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество. И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя. Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!” Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!” Начко играе и в изкуствено обединения отбор ЖСК-Славия. Без желание, без мотивация, но стоически издържа всичко, което съдбата му е подготвила, чака мига на възкресението на своя Локомотив. В един момент чашата на търпението прелива и пролетта на 1971 подава молба за преминаване в ЦСКА. Слава богу, отговорните фактори, сред които в онзи момент е преобладавал синия цвят и вечното противоборство между червените и сините, не разрешават на Начко да премине на Народна Армия и той остава в ЖСК-Славия. Крепи го надеждата за скорошно възраждане на неговото Локо. Минават по-малко от три месеца и дългоочакваното събитие става факт – Локомотив е възстановен! През 1977 година един конфликт между стария локомотивец Васил Методиев (горещ привърженик на Локомотив в младежките си години) и Атанас Михайлов завършва по най-неочакван начин – старши треньорът и капитанът си подадоха ръка и сякаш отсекоха: “Сега или никога!”. Точно този съюз преобрази “Локомотив”, донесе нов дух в отбора. С най-високата амбиция заживяха доказалите и преди възможности и класа футболисти, шампионската титла се превърна в единствена и реална цел. Капитанът изигра поредица от запомнящи се мачове, реши много двубои, бе водач и лидер на своите. Заслужи звездния си миг – да прегърне сияещ купата на шампиона, да потопи душата си в нестройните ритми на песента от трибуните – “Локо”, “Локо”, “Локо” и неговия славен бомбардир”. Когато през 1979 година “Локомотив” започна участието си в турнира за купата на УЕФА, малцина бяха оптимисти. Напук на прогнозите обаче “червено-черните” отидоха доста напред. Не само елиминираха три популярни европейски клуба, но и изиграха мачове, чиито силни периоди бяха сред най-хубавото, показвано от български клубен отбор. Блестящият солист в спектаклите на “Локомотив” пак бе капитанът – обединяващ, всевиждащ, всеможещ. Какво ли не направи Михайлов в двубоите с “Ференцварош”, “Монако”, “Динамо “ (Киев)! Футболът му срещу унгарците бе за учебник – филигранна техника, изящен дрибъл, виртуозни подавания. И всичко това – на непозната досега за Начко скорост срещу тим, който само преди 4 години бе играл финал в турнира на носителите на национални купи. Нормално бе най-хубавият мач в новата история на “Локомотив” да бъде и най-хубав за най-заслужилия му футболист – зрителите дълго аплодираха любимеца си, сякаш бисираха изпълненията. Срещу “Монако” Михайлов пак бе в стихията си, но този път постави томахавката на левия си крак. В София на четири пъти принуди националния френски вратар Етори да капитулира и принуди “Народен Спорт” да излезе с огромно заглавие: “4:2 с един голям майстор – Ат.Михайлов!”. Простреля Етори и в Монако. Вестник “Корс Матен” нарече Начко “Пушкаш на Балканите”, в други реномирани издания се появиха заглавия: “Палачът на Монако”, “МоНачко”, “Футболен Бог”... След срещата в Монте Карло французите дават фантастичните 1 300 000 долара, за да започнат преговори за евентуално негово преминаване в тима от княжеството. Начко обаче остава верен на червено-черната идея и на любимия “Локомотив”. Любовта му към клуба е пословична. Няколко часа след неговото освобождаване от “Локомотив” той получава изключително изгодно предложение от известен столичен тим, но отказва да се състезава за друг български клуб и приключва кариерата си като играч в кипърския “Неа Саламина”. На мача с “Динамо” (Киев) в София Михайлов издържа невероятно твърдата опека на съперника, за да дочака мига за един от шедьоврите на своята кариера – изпълни свободен удар, при който девет (!) динамовци бяха на стената, а десетият полеви играч – на вратата, в помощ на Романски. Изкусният фалц изпрати топката по единствения път към мрежата ... А в двете седмици преди реванша Атанас Михайлов не направи нито една тренировка, някои мислеха, че контузията ще го остави в София. В деня преди мача журналистите питаха: “Ще играе ли Михайлов?”. Старши треньорът Васил Методиев повдигна рамене и с поглед към капитана, сякаш повтори въпроса. “Ще играя и ще бием, да чукна на дърво!” – провиква се Начко и удря по ... десния си крак. На следващия ден присъствието на Начко в изключително тежката обстановка се оказа решаващо. Този път не със спортно-техническите му достойнства, а с умението да вдъхне кураж у неопитните, с добра дума да върне самочувствието, дори да спести нерви на младите (за сметка на своите ...) в безкрайните спорове със съперници. А малко преди края събра около себе си цялата защита и виртуозно провря топката към втурналия се Дойчев – това бе голът на живота за Начко! Спечелена бе една футболна битка, след която у играчите нямаше сили и за няколко хода в партия на шах... В края на първия сезон, в който “Локомотив” бе без своя дългогодишен капитан, отборът достигна финала за купата в Плевен (1981/82). След драматични перипетии Стоев бе възвърнал настроението у привържениците на “червено-черните” и дружни скандирания огласяха Плевенския стадион. Изведнъж спонтанната радост доби други измерения и по трибуните се понесе познат рефрен: “Нач-ко, Нач-ко, Нач-ко!” Дори и в минутите на своя нов триумф приятелите на “Локомотив” не бяха забравили своя голям и вечен любимец ...”

Сайтът на УЕФА: България потъна в мълчание в памет на Начко

Българският футбол е в траур, след като легендата на Локомотив (София) Начко Михайлов почина на 57-годишна възраст, съобщи официалният сайт на УЕФА. Нападателят беше един от най-обичаните играчи в историята на българския футбол. Вещият голмайстор прекара цялата си кариера в Локомотив (София), където постави клубен рекорд със 145 гола в 348 мача, изиграни в периода 1965-1981 година. В най-паметния си сезон Михайлов изведе отбора си до последната от четирите му шампионски титли на България през 1978 година. Нападателят остави отпечатък и в европейските клубни турнири, където отбеляза 4 гола на Монако във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА на 24 октомври 1979 година. Михайлов отбеляза единствения гол за победата на Локомотив (София) над Динамо (Киев) с 1:0, с който класира отбора си на четвъртфинал за Купата на УЕФА, след като в реванша тимът му загуби като гост 1:2. Това е най-доброто постижение в Европа в историята на Локо (София). Атанас Михайлов беше благословен с изключителна техника особено при изпълнение на статични положения. За националния отбор на България легендарният футболист вкара 23 гола в 45 мача. Той игра на финала на Олимпиадата в Мексико през 1968 година, където България загуби на финала от Унгария с 1:4 от Унгария, пропусна световното първенство през 1970, но игра на следващия Мондиал в Западна Германия четири години по-късно, припомня сайтът на УЕФА.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Рекорд на България! Локо София не загуби осми пореден мач в Европа
Оцелул Галац - Локомотив София - 0:0
* Локомотив София се класира с общ резултат 3:1 от двата мача

стадион: Оцелул
зрители: 11 000
време: топло, слънчево

съдия: Пауло Коща (Португалия)
жълти картони:
- за Оцелул: Салиф Ного, Рамзес Гадо
- за Локомотив София: Саша Антунович, Марчо Дафчев, Иво Иванов, Георги Марков, Урош Голубович, Зоран Балдовалиев, Калоян Караджинов

състави:
- Оцелул Галац: Валентин Борш, Рамзес Гадо, Салиф Ного (19-Мариан Циря), Живко Желев, Бертран Нгапуну (83-Силвио Илие), Дорин Семегин, Габриел Параскив, Ким Гил Сик, Янош Секей, Тадас Лабукас (61-Едуард Ратников), Габриел Жуля

- Локомотив София: Урош Голубович, Дарко Савич, Георги Марков, Йордан Върбанов, Малин Орачев, Кристиан Добрев, Калоян Караджинов (83-Христо Коилов), Иво Иванов , Марчо Дафчев, Саша Антунович (66-Владимир Джилас), Зоран Балдовалиев (73-Иван Пасков)

Локомотив София се класира за първия същински кръг за Купата УЕФА след нулево равенство срещу Оцелул Галац. Това е осми пореден мач, в който "железничарите" излизат от терена непобедени в европейските клубни турнири. По този начин момчетата на Стефан Грозданов поставиха нов национален рекорд за най-дълга серия без поражение в международни мачове. Предишното най-добро постижение (7 мача) беше на Левски.

Мачът на препълнения стадион "Оцелул" предложи много битка и голови положения, като след неговия край триумфираха българите.
Двубоят започна неочаквано с натиск на Локомотив (София). Още във 2-та минута Саша Антунович свали топката на Калоян Караджинов пред дъгата на наказателното поле, но халфът отправи слаб и неточен удар. Ситуацията се повтори в 6-та минута, този път Зоран Балдовалиев намери с отличен пас в наказателното поле Марчо Дафчев, който без подготовка стреля високо над напречната греда.

В тези минути играта на домакините не вървеше, треньорът им Петре Григораш подскачаше по тъча и не спираше да вика по своите.

В 14-ата минута Саша Антунович счупи кръста на Салиф Ного и бе фаулиран от тъмнокожия бранител на домакините. За деянието си Ного получи жълт картон, който след като направи още един фаул, бе светкавично заменен от треньора Григораш, за да не бъде изгонен.

Първият си точен удар към вратата на Локомотив (София), румънците отправиха чак в 23-ата минута на мача, когато Урош Голубович с вещина изби силен шут от 20 метра на най-активния в състава на домакините Янош Секей.

Между 28-ата и 33-ата минута Голубович на два пъти пострада след сблъсъци с мощния таран на домакините Габриел Жуля и се наложи да продължи мача с превръзка на лявото бедро.

До края на полувремето Оцелул пренесе играта изцяло в полето на Локомотив (София) и разбъркавнията пред вратата на българите се заредиха едно след друго. Първо литовецът Тадас Лабукас едва не счупи напречната греда на Голубович с удар от въздуха в 36-ата минута. Малко по-късно сръбският страж на "червено-черните" спаси страхотен удар на Дорин Семегин от фаул.

До края на полувремето българите стигнаха до още една голова опасност - в 45-ата минута Марчо Дафчев стреля опасно от пряк свободен удар, но вратарят на румънците Валентин Борш изби топката в ъглов удар. В даденото от съдията Пауло Коща петминутно продължение на първата част, футболистите на Оцелул стигнаха до най-чистото си положение - Саша Антунович загуби една топка в средата на терена, тя стигна до Жуля, който с отличен пас изведе Фекей очи в очи с Голубович, но с невероятна намеса вратарят на Локомотив (София) спаси удара на етническия унгарец.

Второто полувреме започна със силен натиск на домакините. В 48-та минута Фекей прати топката в мрежата на Голубович след центриране от фаул, но голът не беше зачетен от съдията Коща, който нареди повторно изпълнение на свободния удар. В следващите минута половината отбор на Локомотив (София) получи жълти картони - Иво Иванов и Калоян Караджинов за нарушения, а Урош Голубович и Георги Марков за бавене на топката, както и Зоран Балдовалиев за симулация за дузпа.

В 68-ата минута Голубович спаси чист гол след удар отблизо на Жуля, а и страничният съдия беше вдигнал флага за засада. В 71-ата минута Локомотив (София) стигна до невероятно положение за гол - при една от контраатаките на българите резервата Владимир Джилас изведе отляво Зоран Балдовалиев, но силният удар на македонския национал беше спасен от вратаря Борш. Стражът на домакините се намеси отново в 80-ата и 86-ата минути, когато последователно спаси удари на Марчо Дафчев от фаул и на излезлия сам срещу него Джилас. Играчите на Оцелул отговориха с невероятни пропуски на Жуля и Секей, стреляли над гредата от непосредствена близост.

Пропускът на мача беше дело на отбора на Локомотив (София). В 88-та минута Иво Иванов беше изведен сам срещу вратаря на Оцелул малко след централната линия на терена, пробяга около 40 метра сам срещу вратаря Борц, но в решителния момент нервите на младия халф не издължаха и той стреля неточно над напречната греда.

До края със сигурни действия в защита, футболистите на Локомотив отчаяха домакините, като в края можеха дори да си тръгнат с победата, но Владимир Джилас съсипа няколко отлични контраатаки на българите.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 2:36 pm Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

СЕЗОНЪТ НА РЕКОРДИТЕ 2006/2007!

1.ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТБОРА ИМА ГОЛМАИСТОР НА А ГРУПА - ЦЕЦО ГЕНКОВ
С 27 ГОЛА, КОЕТО Е САМО С ЕДИН ГОЛ ПО-МАЛКО ОТ РЕКОРДА НА НИКОЛА КОТКОВ ПРЕЗ 67/68- 28 ГОЛА (ТОГАВА ТОЙ ОБАЧЕ ОСТАВА ВТОРИ В КЛАСИРАНЕТО НА ГОЛМАЙСТОРИТЕ);
2.РЕКОРД НА КЛУБА ЗА НАЙ-МНОГО СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ В А ГРУПА - 72;
3.РЕКОРД НА КЛУБА ЗА НАЙ-МНОГО ПОБЕДИ - 23;
4.РЕКОРД НА КЛУБА ЗА НАЙ-МНОГО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛОВЕ - 70;
5.ИЗРАВНЕН РЕКОРД НА КЛУБА ЗА НАЙ-МАЛКО ЗАГУБИ - 4,ТОЛКОВА СА И ПРЕЗ СЕЗОНИТЕ 63/64 77/78 94/95;
6.РЕКОРД НА ЦЕЦО ГЕНКОВ ЗА ИГРАЧ ВКАРАЛ НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ В ЕДИН МАЧ ЗА КЛУБА В А ГРУПА-6 ГОЛА, КОЕТО Е И ИЗРАВНЕН РЕКОРД НА А ГРУПА;
7.РЕКОРД НА КЛУБА ЗА НАЙ-ГОЛЯМА ПОБЕДА НА НИВО А ГРУПА - 9:0 СРЕЩУ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС СОФИЯ;
И СМЕ ПРОЛЕТЕН ПЪРВЕНЕЦ.
8. 8 ПОРЕДНИ МАЧА БЕЗ ЗАГУБА В ЕВРОТУРНИРИТЕ - НЕЩО НЕ ПОСТИГАНО ОТ БЪЛГАРСКИ ОТБОР
9. ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОТБОР С ПОБЕДА ВЪВ ФРАНЦИЯ
10. 5 МАЧА ПОРЕД БЕЗ ЗАГУБА КАТО ГОСТ В ЕВРОТУРНИРИТЕ!
(ТОВА ГО МОЖЕМ САМО НИЕ)
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:57    Заглавие: Отговорете с цитат

Спиро Дебърски, бивш нападaтел:
Момчетата играят мача на живота си
Стойността на титлата не се мени, но сега трибуните са празни, а манталитетът - изкривен
Локомотив (Сф) е ставал 4 пъти шампион на България. Първият е през 1939/1940 под името ЖСК (София). Червено-черните вдигат трофея и през 1945, 1964 и 1978 г.
Шампиони 1964
Иван Деянов, Васил Методиев, Иван Димитров, Тодор Велев, Младен Пенев, Димитър Пенев, Димитър Димитров, Цветан Милев, Иван Коцев, Никола Котков, Георги Манолов, Спиро Дебърски, Васил Василев, Цветан Лалов, Апостол Чачевски, Христо Лазаров, Георги Николов Панов, Виктор Андонов, Ботю Ботев, Димитър Милушев
Шампиони 1978
Николай Донев, Георги Стефанов, Борислав Димитров, Георги Бонев, Йордан Стойков, Венцеслав Арсов, Радослав Здравков, Трайко Соколов, Румен Иванов Манолов, Бойчо Величков, Ангел Колев, Любен Владимиров, Валентин Свиленов, Румен Горанов, Атанас Михайлов, Никола Спасов, Васил Стоименов, Сашо Костов, Алеко Желев

През шампионската за Локомотив (Сф) 1964 г. спорът за титлата бе идентичен със сегашната ситуация. До последно спорехме с Левски за златните медали, за наша радост накрая триумфирахме. Тогава имахме предимство пред Левски и равенството ни устройваше в директния двубой. Мачът почна лошо за Локо и Димитър Йорданов - Кукуша още в началото ни вкара. През втората част щастието ми се усмихна. Успях да изравня резултата и по този начин вдигнахме шампионската титла. По това време Локомотив бе наистина много силен и качествен отбор. Съчетан от невероятни индивидуалности и колективен дух. През сезона наред с по-опитните и обиграни футболисти се наложиха и младоците. Изгради се невероятна сплав и заслужено взехме златните медали.
2. Независимо от режима винаги е било трудно да вдигнеш шампионската титла. Не бе леко в миналото, така е и в наши дни. За да финишираш първи, най-важното е да имаш цел, умения и потенциал. Разликата с онези години са празните трибуни и изкривеното мислене на футболистите.
3. Столично дерби за титлата, в което шансовете на двата отбора са 50/50. Дано футболистите на Локомотив изиграят мача на живота си и да вземат титлата. Притеснява ме единствено отрицателният баланс на отбора срещу Левски през последните години. Явно манталитетът и увереността на играчите си казват думата. Вярвам, че днес Стефан Грозданов ще мотивира играчите си и те ще успеят да победят Левски.

Бойчо Величков, бивш нападател:
И ние тръгнахме без мисъл за титлата
1. Ситуацията от шампионския ми сезон 1977/78 е сходна с настоящата кампания. В началото пред нас не стоеше цел спечелване на титлата. С течение на мачовете се яви шанс да се докоснем до златните медали и футболистите се възползвахме. По това време Локомотив бе наистина класа. Отборът разполагаше с изключителни футболисти и закономерно взе титлата. Спомням си, че финалните мачове бяха доста тежки. Задължително бе да ги спечелим и за щастие го направихме. Най-щастливият за мен миг бе, когато вдигнах шампиoнската купа.
2. Не е уместно да се прави паралел през годините, но винаги е било трудно да изместиш ЦСКА и Левски от първото място. Истината е, че в миналото мачовете и класата на първенството ни бе много по-висока. Футболистите нямаха право да играят зад граница, което допринесе за възхода и нивото на шампионата. Получаваха се невероятни двубои пред препълнени трибуни. За съжаление сегашната действителност е коренно различна.
3. Искрено се надявам и вярвам, че Локомотив ще спечели и ще вдигне шампионската титла.


Венци Арсов, бивш защитник:
Искахме да измием срама от Андерлехт1. Преди вече 29 години направихме много постоянен отбор. Няколко години поред играхме заедно. Спомням си, че бяхме изключително мотивирани да спечелим титлата. Преди това Андерлехт ни разгромиха в евротурнирите. С първото място в първенството искахме да се реабилитираме пред привържениците ни.
2. Това е доста относителен въпрос. Всяко време си има своите особености и трудности. Като че ли сега е по-трудно да станеш шампион. Футболът е по-бърз и силов. Разчита се изключително много на физиката.
3. Не съм загубил надежда, че мога отново да видя Локомотив с титлата. Все пак Левски е фаворит. Плюс за сините е, че имат един обигран състав с изграден стил на игра. Никой обаче със сигурност не може да прогнозира изхода на срещата. В един мач всичко може да се случи. Футболът е непредвидима игра. Локомотив също имат своите шансове. Разполагат с доста качествени играчи, които притежават и нужния за

Румен Горанов, бивш вратар:
Страхотно e да си над ЦСКА и Левски
1. През 1978 г. шампион стана отбор, който дълго време се обиграваше и нямаше тайни в тази игра. Футболистите до такава степен бяхме свикнали един с друг, че с нищо не можехме да се изненадаме. В отбора имаше взаимозаменяемост, невероятно доверие и чувство за отговорност. Тази година винаги ще остане в съзнанието ми. Освен шампионската титла бях избран и за футболист №1 на България. Също така направих и рекордни минути без допуснат гол, за което съм благодарен на всичките си съотборници.
2. Не мога да дам точен отговор. Хегемонията на ЦСКА и Левски винаги е била трудна за пробиване. Така наречените грандове са се ползвали с по-голяма популярност и подкрепа и затова чувството да си над тях е страхотно. След толкова години Локомотив прави отличен сезон и отново е близо до титлата. Перфектна футболна година, която се дължи най-вече на ръководството, треньора и не на последно място на играчите.
3. Локомотив бие и вдига шампионската титла. Естествено това няма да е никак лесно. Левски е наистина класен отбор във всяко едно отношение
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:57    Заглавие: Отговорете с цитат

Как връзка за обувка направи Левски шампион през 1965 г.

"Сините" се възползваха от факта, че половина титуляри на Локо (Сф) бяха наказани през пролетта
Очаквано или не, но Локомотив (Сф) остана единственият реален конкурент на Левски за шампионската титла. Подобна надпревара между двата клуба не се е случвала от близо 40 години. За последен път "сините" и тимът от квартал "Надежда" си оспорват първото място през сезон 1964/65. Впрочем, тогава в първенството се случват някои много интересни събития, които не отговарят на масово разпространените клишета за онова време.

През 1965 година Левски става шампион след 12-годишна пауза (предишната титла на "сините" датира от 1953 г.). Накратко казано, историята е следната. През есента отборът играе на приливи и отливи и логично на полусезона е пети, на 6 точки от лидера Локомотив (Сф). Това е солидно изоставане, като се има предвид, че тогава важи в сила правилото - две точки за победа, една за равен. През пролетта Левски обаче прави много силна серия, изпреварвайки неубедителните "железничари" и триумфира с титлата един кръг преди края. За това, естествено, допринася и треньорската смяна през декември, когато на "Герена" пристига Рудолф Витлачил - един от най-добрите специалисти в света по онова време.

Впрочем, назначението на Витлачил е знаменателен за времето си акт. В луксозната история на Левски, издадена по случай 90-ия юбилей на клуба, този факт е удостоен с две изречения, някак си между другото. "Тогава ръководството на клуба с председател Ангел Бързашки се реши на интересен ход. За треньор бе привлечен чехът Рудолф Витлачил". Истината е обаче малка по-различна. С така описаната лекота Ангел Бързашки



може да ангажира

треньор единствено

от Горно Нанадолнище



За всичко останало се иска разрешение "от горе", особено за фигура като Витлачил, един завършен гражданин на света и покрай другото треньор на действащия към момента световен вицешампион. Както и да е, отговорните фактори дават зелена светлина за операцията "Витлачил". Той пристига в България точно за 14-ия кръг от "А" група, в който Левски губи в Русе от местния Дунав с 1:3. Така разликата с първия Локомотив (Сф) става цели осем точки.

В следващия 15-и кръг (последен) за есента Левски приема Локомотив (Пд), а Локо (Сф) гостува на Черно море във Варна. Именно този наглед рутинен мач преобръща първенството. Всъщност Черно море си е много здрав отбор (през пролетта "моряците" бият и Левски във Варна) и за по-малко от половин час повеждат с 3:0. После Спиро Дебърски успява да върне един гол за Локо. Натискът на гостите се засилва, а паралелно с него ескалират и страстите. Съдията Христо Иванов гони от игра Спиро Дебърски, но вместо да успокои нещата, това само налива допълнително масло в огъня. Мачът всъщност така и не завършва. Христо Иванов го прекратява малко преди края на редовното време заради групов протест на футболистите на Локомотив при един пряк свободен удар.

Впоследствие Христо Иванов пише в доклада си, че защитникът на Локомотив Апостол Чачевски го е ритнал и му е скъсал връзката на обувката. Това със сигурност е най-скъпата връзка в историята на българския футбол. Присъден е служебен резултат 6:0 в полза на Черно море. По-съществената подробност, че наред с Чачевски и изгонения Дебърски са наказани още Никола Котков, Иван Коцев и Иван Димитров. На практика това са половината титуляри и най-важните футболисти в отбора.

Съвсем естествено напролет Локомотив е жалка картинка. В първите 7 кръга отборът е без наказаните от мача във Варна. Те се завръщат чак след 22-ри кръг, но тогава Левски вече напълно е стопил аванса на "железничарите" и психологическото предимство е на негова страна. Така пътят към алеята на славата за "сините" е широко открит.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:58    Заглавие: Отговорете с цитат

Интересно интервю с писателят Петър Кърджилов - верен на Локомотив от дете. За съжаление има много истина в думите му за сегашната съдба на Локото:

Отборът?

Само "Локо“ (София)! Но онзи романтичен тим на Берков, Котков и Дебърски, който носеше радост на окото и утеха за изпосталялата железничарска душа. Жалката карикатура, в която търгашите го превърнаха днес, не е моят отбор...

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 10:59    Заглавие: Отговорете с цитат

Дафчев - наследникът на Начко в Надежда
10 март 2008 04:12
С два гола срещу Черно море халфът стана голаджия №1 в “А” група
Той е от онези футболисти, които влудяват публиката. В състояние е да вкара страхотен гол, да подаде за още два, да дразни публиката на противника, да се скара с рефера и да си изкара картон за кеф на всички на стадиона. Това е Марчо Дафчев - най-силният играч на Локомотив (Сф) този сезон.

Показа го и в събота, когато червено-черните губеха с 1:2 от Черно море, преди Дафчев да обърне резултата с два гола - от дузпа и пряк свободен удар.

При 3:3 халфът вдъхнови останалите от Локомотив (Сф), че до победата остава само един гол. Както и стана. Седмица по-рано отново Дафчев беше главна фигура за успеха на столичани с 2:1 на Лаута в Пловдив, макар че беше лишен от премия заради опита му да подразни хората на централната трибуна. Двата гола срещу Черно море го укрепиха на първо място сред реализаторите в "А" група, с 12 попадения от началото на сезона.

Днес малцина си спомнят за тийнейджъра Дафчев, който преди повече от десет години носеше екипа на Сокол-94 от пловдивското предградие Коматево. Син на Петьо Дафчев, бивш играч на Марица, Горубсо (Мадан), Родопа и Дунав, Марчо за пръв път влиза на футболното игрище на стадиона в кв. Кършияка едва 10-годишен. И облича екипа на детския тим на Марица. Оценил таланта му, бъдещият международен съдия и треньор по футбол Атанас Узунов го взима в юношеския тим КАМ 919, който носи името на спонсора Крум Мандуров. Там ученикът от гимназия "Пейо Яворов" участва в спечелването на две шампионски титли при подрастващите.

Узунов го поставя на поста, който заема и до днес - плеймейкър, който стои зад нападателите, извежда ги в голови позиции и сам често вкарва голове. След това отива в Сокол-94, а тимът влиза при професионалистите в "Б" група за първи път в историята си.
Бащата Петьо Дафчев, днес треньор в школата на Ботев, свидетелства:

- Навремето и аз играех халф, но през последните ми години в Марица ме слагаха навсякъде. Само вратар не съм бил.
Дафчев старши днес е и най-големият критик на аса на столичните железничари. Според бащата е много по-добре, когато показва грешките на своя син, отколкото да го хвали постоянно. Със задоволство споделя обаче, че синът му е успял да завърши гимназията в Пловдив със специалност "Социална икономика", при това с много добри оценки.

Така преди десет години Марчо Дафчев попада в полезрението на Локомотив (Сф), при това като футболист в трета дивизия. Повечето трансфери от Пловдив в София по принцип се извършват чрез Ботев или Локомотив (Пд), но с Дафчев историята е друга. 20-годишният футболист бележи гол след гол за Сокол-94, повечето след майсторски изпълнения на пряк свободен удар. Днес той е най-добрият голмайстор в "А" група от такива положения, а в онази незабравима септемврийска вечер на 2006 г. простреля от фаул и вратаря на Фейенорд Хинк Тимер в лудия мач в София, завършил 2:2.

Самият Марчо Дафчев признава, че се е учил в Локомотив (Сф) от легендарния бивш голмайстор на тима Начко Михайлов.

- Когато дойдох в отбора, бате Начко ме научи на доста неща при изпълнението на пряк свободен удар - споделя години по-късно футболистът.

Днес мнозина виждат в него ако не наследник на Атанас Михайлов в Надежда, то поне негов последовател,
способен да финтира противника и да нанесе голов удар

През 2007 г. спечели първото място в анкетата за най-добър халф в "А" група и по всичко личи, че ще получи приза и този сезон.
Бащата Петьо Дафчев разказва, че синът му се е запалил по този тип футбол още от времето, когато е започнал да играе в детския тим на Марица. Това са годините, в които Холандия стана европейски шампион, а триото Рууд Гулит - Франк Рийкард - Марко ван Бастен шестваше победоносно с червено-черния екип на Милан.

- Допада му и германският футбол заради неговия прагматизъм - отбелязва още Дафчев старши. Според него Марчо значително е подобрил формата си, откакто става семеен преди 5 г. Той сключва граждански брак с ученическата си любов Видка, като двамата се радват в момента на 4-годишна дъщеря Ивайла.

- Семейството му се отрази добре. Марчо е човек, който никога не забравя приятелите си. Постоянно поддържа връзка с тях в Пловдив. Има и такива, които са в Америка и в Англия - казва още бащата.
Сега ЦСКА може да съжалява че навремето разполагаше за един сезон с Марчо Дафчев в състава си, но не успя да го задържи. През 2002 г. халфът носеше червения екип и изигра шест срещи, преди да се контузи нелепо точно в най-силния си мач за червените срещу Локомотив (Пд). Така днес столичният Локомотив може да се похвали, че разполага с един от най-силните халфове в България, способен да изведе отбора до победа и да обърне дори и най-безнадеждния мач.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:00    Заглавие: Отговорете с цитат

Антунович: „България може да се гордее с Локомотив“

Антунович: „България може да се гордее с Локомотив“ Догодина ще влезем в групите, но на Шампионската лига, закани се сърбинът Мнозина твърдят, че Саша Антунович не притежава добра физика за централен нападател и е с наднормено тегло, но никой не може да отрече, че той е изключително съобразителен, техничен и опитен футболист. Цоко, както го наричат в "Надежда", и партньорът му в атака Цветан Генков формират един от най-добрите тандеми в нападение в родната "А" група. В първия мач срещу Фейенорд след взаимодействие между двамата "червено-черните" откриха резултата. В Ротердам обаче късметът не бе с тях. Въпреки това Саша Антунович бе щастлив, че Локо (Сф) е стигнал дотук и двойно амбициран за подвиг догодина. Ето какво сподели сръбският таран след нулевото равенство на реванша с Фейенорд в Холандия, което изхвърли Локомотив от евротурнирете. - Саша, останахте само на един гол разстояние от групите на УЕФА. Какъв е коментарът ти за мача? - Вие сами видяхте. Холандците не направиха нищо опасно пред вратата ни и на практика нямаха сериозни възможности да отбележат. Ние обаче имахме две чисти голови положения, но не успяхме да ги вкараме. Нямахме късмет. - След нулевото равенство тази вечер сигурно повече те е яд за онова 2:2 в София... - Да, така е. Яд ме е, че изпуснахме Фейенорд в София. Трябваше да ги бием поне с два гола разлика, защото категорично ги надиграхме в първия мач на "Българска армия". Но какво да се прави... Видяхте и сега, че футболистите на Фейенорд не стигнаха до вратата. Те нямаха положения, ние имахме две стопроцентови, но не успяхме да ги реализирахме, а имахме нужда от победа. Какво да ви кажа... - Локомотив като че ли изтегли най-тежкия съперник в лицето на бившия европейски шампион Фейенорд, а бе най-близо до групите и отпадна без загуба. - Няма спор, че Фейенорд е голям отбор, голямо име. В тима на Ервин Куман има седем или осем национални състезатели. Ние се борихме до последно на терена и в двата мача и в никакъв случай не се изложихме, дори напротив. Всеки в България може да се гордее с този отбор на Локомотив (Сф). Представихме се перфектно, най-добре от всички наши участници в турнира. Напускаме битката за УЕФА, но сме без загуба и бяхме на косъм от отстраняване на гранд като Фейенорд. - Може би Генков изпусна най-големия ви шанс. Ти като по-опитен на какво го отдаваш? - Е, една година след дерби с Несебър Локо (Сф) стига до мач с Фейенорд пред 20-30 хиляди души в Холандия. И то до решителен мач в последния кръг преди групите на УЕФА. Така че, освен че Генков е все още млад, може би всички ние още не можем да се осъзнаем какво ни се случва. За първи път играем в евротурнири от десет години, а много от нас преди не са имали изяви на европейска сцена. Но въпреки това от нищо не се уплашихме, играхме равностойно с гранд като Фейенорд. - Мнозина ви предричаха неуспех още при първата стъпка и не вярваха, че ще минете дори третия кръг, когато играхме с македонците... - Ние вярваме в себе си и вървим по нашия път. А наоколо могат да говорят каквото си искат. - Не ви ли е два пъти повече яд заради съдията на мача в София, който има сериозни заслуги за равенството? - Яд ни е, но какво да направим. Ако не беше дал онова петминутно продължение на първото полувреме, когато в последните секунди вкараха от дузпа, всичко щеше да е наред. Но ние вървим напред, сега ще се борим с всички сили за първенството. Искаме, ако може да се наредим сред трите най-добри в България. - Какво се случи през второто полувреме, когато първо отсъдиха гол в полза на Фейенорд, а след това го отмениха? Имаше ли попадение? - Не, нямаше, топката не мина голлинията. Отначало помощникът посочи центъра, но съдията навреме реагира и поправи грешката му. Това е. - А при другото спорно положение, когато не се разбра Генков дали е бил в засада? - Не беше зад отбраната. Чисто беше, свириха аут, а не засада на Цецо Генков. - Сега ви липсваше малко късмет, за да направите истински подвиг. Какво да очакваме от следващата кампания? - А, не знам. Ще видим. Има време. Нека първо се класираме. Зависи много и от жребия, с кои отбори ще се паднем. - А догодина, имате ли сили да стигнете още по-далеч и да ви видим в групите на турнира за купата на УЕФА? - Рано е да се каже. Догодина... догодина ще сме в групите, но на Шампионската лига.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:01    Заглавие: Отговорете с цитат

Сеч между Левски и Локо (Сф) заради министър от МВРОт Михаил Савов

Пътуване до Япония на Милко Балев вади Кирил Миланов от домашен арест
Титлата тази година ще се решава между Левски и Локомотив (Сф). При това съвсем истински. Преди 30 години един решителен мач, само че финал за купата на Съветската армия между двата отбора трябва да се изиграе почти протоколно. Намесата на партийни деятели прави от мача корида, а след него неприятните сцени продължават.

Има предистория и последствия... Затова в този брой на "Архивите са живи" ще се върнем към това, което се случи тогава...


Сезон 1976/1977... През пролетта Левски, който първоначално изостава от ЦСКА по точки, го задминава и няколко кръга преди края се вижда шампион. Междувременно на 4 май се играят двата полуфинала за КСА. По онова време срещите са по една и са на неутрален терен. Във Велико Търново Левски побеждава Берое с 3:0, а в Плевен Локомотив (Сф) драматично елиминира тръгналия към "Б" група Дунав(Рс) с 5:3 след дузпи и 1:1 в редовното време и продълженията. ЦСКА отдавна е отпаднал още на осминафинала в Пазарджик от Пирин (Благоевград) след 2:3.

Три дни по-късно на 7 май се играят двубоите от 26-ия кръг. На високо клубно ниво между двата финалиста Левски и Локомотив(Сф) е решено "железничарите" да пуснат две точки на "сините". Тогава, който вземе отличие на страната, автоматически става майстор на спорта и заплатата се увеличава. По този начин Локо помага на Левски за титлата и очаква реверанс за купата. Шампионатната среща завършва като по ноти. Левски бие с 2:1 след две попадения на Панов и почетно за локомотивци на Ради Здравков. Впоследствие Павката бележи още голове до края и става голмайстор с 20 гола.

Идва датата на финала - 12 юни 1977 година.

Преди мача играчите на Левски са настанени на лагер-сбор в обичайната им база в Драгалевци. Ето какво разказва за това един от тогавашните участници за Левски Кирил Миланов: "Никой не се готвеше сериозно за мача. Бяхме се отпуснали напълно. Играехме карти. Пушехме. В един момент идва заместник- министърът на вътрешните работи Ангел Карлов. Той и друг път ни посещаваше преди срещи и затова не бяхме особено впечатлени. Разбрахме какво става, когато се усамоти за по-дълго с тогавашния ни треньор Васил Спасов.

След малко Валяка излезе, погледна ни неловко и каза: "Момчета, кълна се в единствения си син, че този мач ще го играем и няма да го даваме." Карлов пък ни изгледа строго и заяви: "Ако не се хвърлите, чиновете ви на всички ще хвръкнат заедно със заплатите, които получавате за тях". Настава тишина.

На другия ден, както винаги преди финал за КСА, капитаните на двата отбора се качват в централната ложа и подаряват цветя на военновъздушния и военноморски аташе към посолството на СССР у нас. Тогава това е Виктор Ходаковски. Капитаните са Начко Михайлов за Локо и Кирил Ивков за Левски. Едно от тогавашните действащи лица за "железничарите" Йордан Стойков разказва: "Когато Начо слезе на терена, ни обясни, че Ивков му се извинил по стълбите и му казал: "Наче, не зависи от нас. Този мач трябва да го играем и не може да го пуснем.

" Бяхме в шок. Защото очаквахме да не си скачаме. Не бяхме готови за битка. Стана много нервен мач, в който се мина границата на допустимото и от нас, и от тях. Нашият треньор Чачевски и техният Васил Спасов ни молеха да не играем грубо."

В първите десетина минути мач почти няма. Двата отбора го удрят на диалози от сорта на "Какво стана? Извинявайте, нещата се смениха в последния момент."

В 15-ата минута Войнов след пробив открива резултата. В 51-ата минута Йорданов удвоява. Искрите от първото полувреме все повече отстъпват мястото на чаткане на бутони. Към сектор "В" Йордан Стойков буквално хвърля във въздуха Кирил Миланов,като го удря с шиповете силно в гърба. Темпераментният нападател на Левски не отстъпва и той също сече Бумбо високо през краката. Заформят се и други двойки "по интереси".

В 76-ата минута Стайков изпуска топката и притичалият Ради Здравков намалява резултата на 2:1. Кулминацията е в 82-ата минута, в която Ради подема слалом между сектор "А" и "Б" и центрира в наказателното поле на "сините", където Венци Арсов вкарва гол за 2:2.

Попадението не е зачетено от главния съдия Атанас Матеев, защото страничният рефер Никола Дудин е вдигнал високо флага. След края на двубоя Дудин се аргументира:" Преди да стане центрирането, топката премина чертата на аутлинията". Три десетилетия по-късно Ради Здравков оспорва решението на тъч арбитъра: "Като ден днешен си спомням пробива. Топката не мина аутлинията. Беше ни отменен чист гол. Щеше да се стигне до продължения и после не се знаеше как можеше да завърши този мач."

След срещата двата отбора са запазили предварително маси в бара на Парк хотел "Москва". Правят се опити Киро и Бумбо да бъдат сдобрени, но вместо това между тях се получава изключително неприятен инцидент. Миланов поваля с един удар снажния локомотивец. Свадата едва ли щеше да стане, ако зам.министърът на МВР не бе развалил уговорката между Левски и Локо преди мача.

Последствията за Кирил Миланов идват от дългата ръка на Милко Балев. Осъден е от военен съд и му е отнет чина старши лейтенант. Но това се вижда недостатъчно на Балев и иска домашен арест за бившия вече футболист, а личният паспорт му е задържан в сейф в затвора.

Не може да му помогне и заклетият привърженик на "сините" Борис Велчев, защото е понижен от Тодор Живков заради филма на сина му Иля Велчев "Завръщане от Рим".
Киро си спомня: "В министерството беше пълно с левскари. Опита се да ми помогне личният шофьор на Георги Джагаров. Чрез негова позната адвокатка бях сложен в списъка на помилваните. Но Балев лично ме зачеркна. Шансът ме споходи, след като той замина на посещение в Япония с Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Тогава моя позната юристка ме заведе в затвора, като минахме през шест врати. От сейфа извади паспорта и ми каза: "Тръгвай си, всичко е наред и си помилван.".

Какво става с Миланов като футболист? Мачът му с Локо(Сф) за купата се оказва последен за него в кариерата му. Има право да играе само в международните срещи. В първи мач от 1/16-финал за КЕШ Левски бие в София Шльонск(Вроцлав) с 3:0. Киро разминава през цялото време полския национал Жмуда и вкарва два гола. Цяло второ полувреме публиката скандира името му. По-късно феновете измислят рефрен, който ехти дълго:"Върнете Киро, Киро Миланов - любимеца на наш'та публика".

В крайна сметка много български футболисти са наказани да не играят футбол в нашето първенство за цял живот, но единственият, който изтърпява докрай това наказание, е Кирил Миланов.


12 юни 1977 г.
Финал за КСА

Левски - Локо (Сф) 2:1

1:0 Войнов (15), 2:0 Йорданов (51), 2:1 Здравков (76)

ЛЕВСКИ: Стайков, Грънчаров, Тишански, Павлов, Ивков, Барзов, Войнов, Йорданов, Миланов (84-Г.Цветков), Панов, Борисов
ЛОКО (Сф): Горанов, Неделчев, Димитров, Бонев, Стойков, Арсов, Здравков, Колев, Величков, Михайлов, Трайков
Стадион:"Васил Левски" 45 000
Съдия:Атанас Матеев
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:01    Заглавие: Отговорете с цитат

Беззъб Левски на колене пред Локо след 12 години


Бившият шампион Левски записа втора поредна загуба в първенството, след като падна с 0:1 от Локомотив (София) на своя стадион “Георги Аспарухов”. Единственото попадение дойде едва в последната минута на срещата, когато резервата Златински се възползва от грешка в защитата “сините” и леко търкулна топката в мрежата на Георги Петков. Това бе единствената атака на “железничарите” през второто полувреме, докато играчите на Станимир Стоилов имаха тотален превес през всичките 90 минути, но нямаха шанс пред гола. Най-чистите положения бяха изпуснати от Мирослав Иванов и Еньо Кръстовчев. Това е първа победа на “червено-черните” над Левски от 12 години. За последно те победиха тима от Герена през 1996 година със същия резултат на стадион “Славия” с попадение на Чилибонов. Така Локомотив се приближи на пет точки от днешния си съперник и с актив от 53 точки запази преднината си от три пред четвъртия Литекс.

Нивото на футбола пред около 1500 зрители на “Герена” бе ниско, като “сините” владееха топката и се опитваха да се разпишат, но не демонстрираха идея как да го сторят. Явно си личеше липсата на бразилския голмайстор Жеан Карлос, който се контузи преди седмица и е аут до края на сезона. Неслучайно без него тимът записа две поражения. В Бургас срещу Черноморец то бе заслужено, докато днес и шансът бе на страната на гостите. Най-чистото полежение за гол в мача бе пред нисичкия Мирослав Иванов – Деко, който с глава от 3 метра уцели дясната греда на Голубович.



В края на първото полувреме стажът пък бе последната преграда пред Иванов, който останал сам срещу него, стреля, но Голубович отрази удара - първо изпусна топката, но при повторния си опит улови преди да мине голлинията. Всички останали положения за левскарите бяха хаотични и създадени от центрирания. Отново с играта си разочарова Николай Димитров, заменен от Жоазиньо в 61-ата минута. Нисичкият бразилец имаше страхотна възможност да изравни резултата секунди преди последния съдийски сигнал, но изстрелът му от воле мина на метър от дясната греда на “червено-черните”.

Интересното е, че Левски записа четвърти мач от четири без победа срещу софийските отбори в първенството. По-лошото за “сините” е, че в тези 360 минути не можаха да вкарат гол, падайки два пъти с по 0:1 от ЦСКА и днес от Локмотив и записвайки две равенства без гол. Още по-лошото е, че до края на първенството остават още два кръга, като следващият е точно срещу шампиона ЦСКА на “Българска армия”, където ще ги чакат 20 000 фенове, за да празнуват 31-ата титла, а последният е отново срещу столичен тим - този на Славия.

ЛЕВСКИ - ЛОКОМОТИВ (СФ) 0:1
0:1 Златински 90

ЛЕВСКИ: Петков, Миланов, Рабех, Томашич,Боримиров, Иванов (76-Иса), Тасевски, Зе Соареш, Димитров (61-Жоазиньо), Кръстовчев

ЛОКОМОТИВ (СФ): Голубович,Марков, Дзаферович, Савич, Пасков (65-Златински), Дафчев, Добрев, Иванов, Атнасов, Митев (57-Списич), Балдовалиев (74-Джилас)
ЖЪЛТИ КАРТОНИ:Миланов, Тасевски, Зе Соареш–Л, Пасков, Добрев,Дафчев -ЛО
СЪДИЯ: Николай Йорданов
СТАДИОН: “Георги Аспарухов”,
__________________
левски (София) - ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ) 0:1 Х. Златински (90-та минута)
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:02    Заглавие: Отговорете с цитат

"Червено-черна" радост
Верните фенове на Локо чакаха точно 12 години щастливия миг
На стадион "Георги Аспарухов" онзи ден имаше една малка група запалянковци, които след последния съдийски сигнал може би бяха най-щастливите момчета на света.

Скромната агитка на Локо (София) най-сетне доживя своя миг - след 12 години техните любимци отново надвиха Левски. Вярно, мачът не бе от кой знае какво значение, но победата си е победа. А на всичко отгоре бе постигната насред "Герена". Факт, с който много малко отбори могат да се похвалят в последните години.

Същите тези запалянковци са чудесен пример как трябва да се подкрепя един състав. За тях няма значение дали навън са минусови температури или жегата е безкрайно мъчителна. Те са винаги с тима, изпълнявайки ролята на най-важния вагон, прикрепен към "локомотива".

"Червено-черните" отстъпваха инициативата в по-голяма част от мача. "Сините" бяха пълни господари на терена, но в крайна сметка станахме свидетели на правилото - когато не вкараш, ще получиш гол.

Само на пръв поглед победата на Локо е случайна. Отборът стоеше много добре тактически, а защитата и вратарят Голубович си свърши чудесно работата.

Любопитното е, че последният пълен успех на тима срещу Левски бе постигнат също на 4 май - през 1996 година, когато след гол на Чилибонов от пряк свободен удар "червено-черните" грабнаха трите точки в мач, състоял се на стадион "Славия".

Последваха 23 фатални двубоя за Локо - 5 равенства и 18 загуби при голова разлика 11:46. За да дойде 4 май 2008 година, когато Локо регистрира своята 20 победа над "сините" в първенството. Христо Златински пък стана първият български футболист на столичните "железничари", разписал се в последните 11 мача на "Герена".

В този период единствените голмайстори за Локо в срещите на ст. "Георги Аспарухов" бяха Макдоналд Мукаси (2 пъти през 2001) и Саша Антунович (2005 г). Накрая още два факта от статистиката: "Сините" нямат отбелязан гол срещу столичен тим този сезон след 4 изиграни мача. „Червено-черните" не загубиха и есенния мач от Левски - 0:0, което не бяха правили от сезон 1990/91 г. Тогава те завършиха 2:2 през есента, а през пролетта спечелиха с 2:1.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София" Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum