Бойчо Величков

 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Съб 01 Дек, 2012 21:38    Заглавие: Бойчо Величков Отговорете с цитат


Цитат:
Крият звездата на Локо от ЦСКА в жп войски
Бойчо Величков е горд, че остава верен докрай на Надежда

Владислав Колев

Какво е това централен нападател и има ли той почва у нас? Перифразирайки тази известна мисъл, си даваме сметка, че класическият номер девет вече е дефицитна стока по нашите терени. За разлика от преди. Имаше години, в които даже националните селекционери се чудеха кого да изберат. Един типичен пример е Бойчо Величков. Откъдето и да го погледнеш - ръст, физика, той си "мирише" на таран. Една от емблематичните фигури на Локомотив София през 80-те години на миналия век.
Бойчо Величков е роден на 13 август 1958 г. в София. Още на 6 години вече е в детския отбор на Локо Сф. В началото играе като крило, след това става централен нападател. През 1975 г. прави дебюта си още на 17 години в първия отбор на червено-черните. Там Величков играе цели 11 години, след това отива във Франция и в Гърция. В "А" група има 270 мача и 90 гола. В националния отбор е с 23 мача и 6 гола, участник е на Мондиал 1986 в Мексико. В евротурнирите има 18 мача и 5 гола за Локомотив. За Пансерайкос отбелязва близо 40 гола за два сезона.

На 6 години остава сирак
Бойчо Величков губи своя баща едва 6-годишен. "От малък останах сирак. Но майка ми, Бог да я прости, беше много оправна жена, грижеше се за всичко. А ние бяхме три деца в семейството, имам по-големи брат и сестра", спомня си Бойчо Величков. Бързо се влюбва в топката и по цял ден играе футбол. На 6-годишна възраст започва да играе в Локомотив София. Винаги ще бъде признателен на треньорите си Сашо Неделчев, Иван Деянов и Григор Петков, които му дават път във футбола.
"Винаги съм твърдял, че с един час тренировка няма как да станеш добър играч. Ние от малки играехме непрекъснато. Даже майка ми веднъж ми се скара, че играем двама на четирима. Така обаче свикваш с трудностите още от малък", казва Бойчо. На 17 години прави дебют в Локомотив. Бойчо Величков е един от най-младите играчи в историята на клуба. "Имам силна психика и не се притеснявах от нищо. А и повечето играчи ме приеха радушно."
Върхът на кариерата на Бойчо Величков е шампионската титла с Локомотив Сф през 1978 г. Тогава Железничарите имат много стабилен отбор, като освен него в състава блестят вратарят Румен Горанов, естествено незабравимият Начко Михайлов, както и още куп легенди. С ЦСКА водят люта битка до последния кръг, когато Локо играе с Левски, а ЦСКА по същото време излиза срещу Славия. За тези мачове и до днес се носят легенди. Ако Левски бие Локомотив, а ЦСКА спечели срещу Славия с 4 гола разлика, титлата отива при червените. "Спомням си, че преди мача ни с Левски самите привърженици на сините бяха предупредили играчите си - биете ли, ще режем гредите на Герена! Аз за договорки не знам, ако е имало, те са били на най-високо ниво", разказва за този исторически момент Величков. В крайна сметка Левски естествено не побеждава - мачът завършва 3:3. По същото време на "Васил Левски" Славия очевидно сваля гащите на ЦСКА и армейците бият с 4:0. Публиката на ЦСКА повече следи какво става на другия двубой, но привържениците на червените също не вярват, че Левски ще им поднесе шампионската титла. Така Локомотив Сф става шампион, като това е и последната титла на клуба от Надежда до момента.

Побоят между Киро Миланов и Бумбо
За разлика от дружелюбното 3:3 с Левски, година по-рано на финала за Купата на Съветската армия стават големи скандали. В изключително съмнителен мач сините печелят, в Локомотив пък са бесни на съдиите. А Начко Михайлов смята, че някой е изиграл Локомотив. Причината – седмица преди мача Локомотив е "легнал" за първенството. От Герена пък обещават да паднат на финала. Вместо това бият 2:1. След мача и двата отбора отиват в бара на Парк хотел "Москва". "Тогава нямаше много заведения в София и бе нормално да се засечем. По време на мача между централния нападател на сините Кирил Миланов и нашия защитник Йордан Стойков-Бумбо имаше доста разправии. В бара Миланов го покани да излязат навън и да си поднесат извинения. След това Киро го удря отзад и Бумбо изпадна в безсъзнание... Има и версия, че приятел на Миланов е ударил Йордан Стойков", разказва Бойчо Величков. След този инцидент нападателят на Левски моментално е изваден от футбола.

Погромът срещу Андерлехт
Този злополучен мач е един от най-неприятните моменти в кариерата на Бойчо Величков. Парадоксалното в случая е, че Локомотив Сф в турнира за КНК прави много силна игра срещу тогавашния европейски гранд Андерлехт, но губи с катастрофалното 1:6. "Твърдя и днес, че изиграхме мача много силно. Изпуснахме две дузпи, ударихме две греди, имахме и 8-9 чисти голови положения. Вместо това получихме 6 гола. Даже техният треньор сензационно критикуваше тима след двубоя, въпреки че бе победил с 6:1...", спомня си централният нападател. Но въпреки това Локомотив си извлича поуките от този мач, на следващата година става шампион на България, малко по-късно идва и запомнящото се участие в турнира на УЕФА.

Катеначо и Бате Начо
Идва и времето, в което може би най-силният отбор в историята на Локомотив Сф оставя и своята ярка следа в Европа. През 1978 г. тимът отстранява в турнира на КЕШ датския шампион Одензе, но след това играе с твърде силния тим на Кьолн и отпада. Следващия сезон обаче в турнира на УЕФА Железничарите стават кошмар за съперниците си. В първия кръг срещу Ференцварош Бойчо Величков изиграва най-силния си мач за Локомотив. Вкарва гол за разгрома с 3:0. Във втория кръг идват и легендарните двубои с Монако. В София Локо бие с 4:2, като и четирите гола вкарва Начко Михайлов. "И в тази среща играх много силно. Асистирах за три от головете на Начко", спомня си Бойчо Величков. Тогава идва и прякорът Начко Моначко, както галено привържениците наричат Атанас Михайлов.
За играта на Локомотив обаче има и друго определение. Отзад катеначо, отпред - Бате Начо! "Това беше игра на думи. Харесваше се и на журналистите, и на публиката, защото имаше рима. Ние не играехме защитно, а рационално. Контраатаки с перфектния пас на Начко. Аз си спомням, че играех силно срещу силните отбори. Това са истинските мачове", разказва за този славен период Бойчо Величков.

Дължи много на Начко и Шпайдела
Атанас Михайлов и Васил Методиев-Шпайдела са едни от най-важните хора в кариерата на Бойчо Величков. "За Начко, Бог да го прости, каквото и да кажа, ще е малко. Уникален играч. Създаваше впечатление, че е бавен, но имаше феноменален удар, пас и чувство към гола. А Васил Методиев е човекът, който ни направи шампиони. Той създаде отлична атмосфера в клуба, накара ни да си повярваме. Винаги съм смятал, че големият треньор не прави само хубави тренировки. Той трябва да е психолог и мотиватор", убеден е легендарният голмайстор на Локомотив.

Хапчетата на Иван Вуцов
Бойчо Величков е участник с националния ни отбор на Мондиал 1986 в Мексико. Играе само в третия мач в групата срещу Аржентина, защото в този период има конфликт с треньора Иван Вуцов. Тогава се носи слух, че Вуцата дава някакви хапчета на националите, а Бойчо отказва да ги пие. "Това, че са ни предлагали някакви забранени стимуланти, не е вярно. Взимахме си нормални витамини, които ни ги даваше докторът. Аз просто се скатавах понякога и не ги пиех", казва Величков.
Най-логичното нещо по това време е било грандовете ЦСКА и Левски да се облизват за такъв централен нападател като Бойчо Величков. "Няколко години поред ме искаха и двата гранда. Иван Вуцов като треньор на Левски ме канеше на срещи в парка, там обсъждахме неща около договора ми. След това и Христо Младенов като треньор на сините идваше у нас на гости да ме уговаря. След като отказах на Левски, започнаха да ме ухажват от ЦСКА. Тогава шефовете на Локомотив ме записаха курсант в ПЖИ, за да спрат набезите на червените към мен. В интерес на истината тогава беше забранено да се преминава от един столичен клуб в друг, но имаше и вратички. Аз обаче се гордея, че през цялата си кариера у нас останах верен на Локомотив.

Чужденец номер едно в историята на Пансерайкос
След Мондиал 1986 Бойчо Величков има сериозна оферта от Аустрия Виена, но шефовете решават да го продадат на Льо Авър, които били платили най-много пари. Бойчо преминава в най-стария френски клуб. Там обаче не се чувства комфортно. "Льо Авър е град на Ламанша, точно срещу английския бряг. Валеше нонстоп, беше потискащо. А и аз отидох там, без да ме питат. Имаше напрежение, което рефлектира и върху мен", твърди голмайсторът.
Величков напуска Франция и преминава в гръцкия Пансерайкос Серес. Там за два сезона отбелязва близо 40 гола и става всеобщ любимец. Избран е за чужденец номер едно в историята на клуба. "Много се гордея с това признание. И сега често ходя до Серес, където имам приятелски отношения с почти половината град. Даже ми се струва, че там ме обичат повече дори и от Локомотив", твърди Бойчо Величков.
Голмайсторът обича да си спомня често и за моментите си като играч на юношеския национален отбор, когато стига до финала на европейското първенство. "Това е голям успех. На финала надиграхме Белгия, но паднахме с 1:2, аз вкарах гола. С този отбор от 21 мача имам 10 попадения", спомня си с удоволствие Бойчо. За него най-силният играч, срещу който се изправял, е Диего Марадона. Но любимецът му е Йохан Кройф.

Гигов го уволнява, после се извинява
През 1995 г. Бойчо Величков е помощник-треньор на Ради Здравков в Локомотив София. Тимът се класира на второ място в първенството и печели Купата на България. "Тогава странно защо ни махнаха с Ради. По-късно обаче президентът Николай Гигов лично ми се извини и "за наказание" ме направи изпълнителен директор на Локомотив, като на този пост изкарах пет години", казва Величков.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 170

МнениеПуснато на: Сря 29 Апр, 2015 15:59    Заглавие: Отговорете с цитат

[url][/url]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 29 Апр, 2015 19:23    Заглавие: Отговорете с цитат

Искам да ви припомня едно интервю на Бой4о Вели4ков,което отразява футболния живот на едно от най-великите поколения на Локо София:Бойчо Величков е роден на 13 август 1958 г. в София. Играл е за “Локомотив” (Сф), френския “Льо Авър” и гръцкия “Пансерайкос”. Шампион на България през 1978 г. и носител на купата на Съветската армия през 1982 г. В “А” група има 270 мача и 90 гола. На трето място в почетната десетка на “Локомотив” сред голмайсторите. Има 23 мача с 6 гола в "А" националния отбор, 8 мача с 2 гола за младежкия и 21 мача с 4 гола за юношеския национален отбор. Участва на Мондиал 1986 в Мексико. В евротурнирите има 18 мача и 5 голa (4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 10 мача с 4 гола за Купата на УЕФА). След приключването на състезателната си кариера е треньор и изпълнителен директор на “Локомотив” (Сф). Женен е за Емилия. Имат двама синове – Иво и Кристиян. Величков даде дълго интервю за “ШОУ”:
- Как стартира твоята кариера? Къде отрасна?
- Отраснах в центъра на София, в района на столичната улица “Бенковски” и булевард “Дондуков”. Къщата ни беше срещу старата фабрика за тетрадки и канцеларски материали. На 7-годишна възраст започнах да тренирам в “Локомотив”. Първият ми треньор беше бате Иван Деянов – големият вратар от миналото. Беше изключителен педагог, много неща научих от него. В моя набор бяха и други добри футболисти като Никола Спасов, Стефан Милев – Роко, с година по-големите момчета като вратаря Николай Донев, Иван Копривленски и Георги Краешки.
- Разкажи за семейството ти. Родителите ти против това да се занимаваш с футбол ли бяха, или те подкрепяха?
- Малко хора сигурно знаят, че загубих баща си рано. Бях 8-годишен, когато татко почина. Той ти е бил колега – работил е като фотограф в медиите. Така на практика аз израснах без баща, сираче бях. Сам съм се борил с живота. Мама ме е отгледала. Аз имам по-големи брат и сестра Как се е справяла сама с три деца, не мога да проумея. Уникална жена, Бог да я прости и нея. Тя е човекът, който ме отгледа и възпита. Почина преди 12 години. Иванка се казваше.
- Вървеше ли ти училището?
- В интерес на истината бях добър ученик. За разлика от повечето футболисти, учението ми се удаваше. Ама ако си мислиш, че съм залягал много-много над книгите, се лъжеш. Гонехме топката по цял ден по поляните и улиците. Бяхме лудо влюбени във футбола. Аз и до сега твърдя, че футболист не се става с по един час тренировка на ден. Трябва постоянно да си с топка в краката и да работиш, и пак да работиш.
- Кога дебютира за мъжете?
- Дебютирах едва 17-годишен. Взе ме Иван Коцев – Братчика, който по онова време беше старши треньор. Той тъкмо беше сменил Йончо Арсов. Поканата за мъжете дойде само ден след като се върнах от едно турне на юношеския национален отбор в Дюселдорф. Там станах голмайстор на турнира. Кацаме на летището, оставям си багажа у нас и Братчика ми вика: “Бойчо, айде!” Не чувствах никакво напрежение, въпреки че в съблекалнята на Локомотив бяха изключителни футболисти. Старите пушки ме приеха много добре. Подадоха ми ръка, което е изключително важно за всеки млад футболист. Много добре се разбирах с тях, с някои малки изключения. Тези, които ме приемаха за конкуренция, бе нормално да не ми се радват. 6 кръга преди края на първенството 1975/1976 дебютирах в мач срещу “Спартак” (Варна). Бихме с 1:0 в София. Още в следващия кръг гостувахме на “Миньор” в Перник и завършихме 2:2, аз вкарах двата гола. Оттогава се наложих в “Локомотив”. Новият треньор Петър Аргиров също ми гласува доверие и аз му се отплатих с голове.
- През сезон 1976/1977 с “Локомотив” стигате до финала за Купата на Съветската армия. Около този скандален мач на 12 юни 1977 г. с “Левски” и до днес витаят много слухове. Каква е истината?
- Ще ти кажа. Преди това на четвъртфинала отстранихме “Славия” след 0:0 и дузпи, а на полуфинала отново след дузпи изхвърлихме и “Дунав” (Русе). Чаках с нетърпение финала. Да, наистина след мача разбрах, че е имало някаква предварителна договорка между двата отбора, но аз не знаех за нея. Бях прекалено неопитен и “зелен”. Помня, че излязохме прекалено спокойни на терена, доста лежерно подходихме и “сините” набързо ни поведоха. Мисля, че Войнов вкара гол, после Данчо Йорданов – Пиката, вкара за 2:0 и ние чак тогава се сетихме да играем. Хвърлихме се на щурм, но вече каруцата се беше обърнала. Ради Здравков намали, а после съдията Наско Матеев ми отмени чист гол. Не ми се говори повече за този мач. Начко Михайлов и другите ми съотборници разправяха само: “Изиграха ни! Изиграха ни!” Много от нашите заради тази постъпка намразиха левскарите, дълго време не им говориха, защото постъпиха некоректно.
- На банкета след финала в парк хотел “Москва” става друг скандал. Киро Миланов нокаутира Йордан Стойков – Бумбо. Каква беше причината за сбиването?
- Не мога да ти разкажа в подробности, защото не отидох на банкета. Останах си вкъщи. Едва на другия ден разбрах за инцидента. После колеги ми разправяха, че Киро бил бесен на Бумбо, защото го ритал през целия мач. Какво точно е станало отвън пред хотела, не зная, но после съдиха Миланов за средна телесна повреда. Доколкото знам, той имаше и присъда.
- През лятото на същата 1977 г. в юношеския турнир на УЕФА, което е неофициалното европейско първенство, стигате до финала, където падате от Белгия с 1:2.
- Това са едни от най-скъпите за мен спомени. Преди финалите на турнира в баража за класиране елиминирахме един изключително силен отбор - Полша. В първия мач навън завършихме 0:0, като един руски съдия не ни даде 100% дузпа за мое спъване в пеналта. На реванша ги убихме- ситуации, положения, но ги бихме само с 1:0. Играхме пред 35 000 души на стадион “9 септември” в Пловдив. Поляците имаха един много як център-нападател - Иван се казваше. И до днес пазя една скъпа за мен снимка, която е запечатала моя гол. Преминах трима защитници и бих със злоба в левия ъгъл. Вратарят бе безпомощен. Аз вкарах гола и си осигурихме визи за Белгия. Никой не ни слагаше в сметките тогава, паднахме се и в ”групата на смъртта” в Брюж и Варегем – с Италия, Швеция и Холандия. Спомням си, че ни водиха да разглеждаме делфинариума и Ватерло. Паднахме от “скуадра адзура” с 1:2, но после разгромихме шведите с 4:1 с два мои гола, един на Гошо Славков и един на Панделис Белцос. Победихме и холандците с 1:0. Мисля, че преломният момент настъпи след загубата от италианците. Наско Маринов, който ни беше капитан, реши да даде лентата на Гошо Димитров – Джеки. Това ни подейства още по-мобилизиращо. На полуфинала опънахме ФРГ с 3:1. Разписахме се аз, Белцос и Митко Аргиров. Не си виждал такова газене на немците, те не знаеха къде се намират. С представянето си объркахме доста сметки и направо се чувствахме непобедими. На финала в Брюксел излязохме срещу домакините. “Червените дяволи” също не бяха лоши – с Вризе, Корнелисен, Моменс, Меус, Снелдерс, които после направиха добра кариера. Поведоха ни, аз изравних и ги нагънахме яко. Цяло второ полувреме те не минаха центъра, тотално ги надиграхме. Те имаха една атака и вкараха гол и така ни излъгаха с 2:1. Останахме си със сребърните медали. Треньор ни беше Христо Андонов – Пелето. Той и после имаше успехи с юноши и младежи, явно човекът притежаваше подход. Бяхме уникално силно поколение – Томас Лафчис, Наско Маринов, Весо Балевски, Георги Димитров – Джеки, Георги Славков – Бенкса, Коце Костадинов, Митко Аргиров, Панделис Белцос, Руси Гочев... Преди европейското в Белгия бяхме спечелили куп турнири – “Олимпийски надежди”, където на финала обърнахме СССР, в Кан пък бихме Франция. Жалко, че не успяхме да станем европейски шампиони – бяхме най-добри и го заслужавахме.
- През есента дебютираш и в европейските турнири. Защо допуснахте този погром 1:6 от “Андерлехт” в турнира КНК, и то в София?
- Мисля, че това беше преломният момент в този сезон, в който станахме и шампиони. Именно от този мач нещо в нас се пречупи, събрахме се и си казахме: “Сега или никога”. Виж, в интерес на истината това 1:6 е прекалено нелогичен резултат. Да кажеш, че белгийците са ни смазали – няма такова нещо. Просто ние за първи път се сблъскахме с реалността в евротурнирите. Тези мачове се развиват по собствени правила и логика. Тогава Начко Михайлов и Трайко Соколов изпуснаха две дузпи, а ние профукахме 10 чисти гола! На белгийците им влизаше всичко, тръгна им играта и нямаха удържане. Ван дер Елст май ни вкара 4 гола, абе, с една дума – убиха ни като резултат! После даже треньорът им разкритикува белгийците, че са играли несериозно. И то при 6:1?!
- Кажи ми, как станахте шампиони през 1978-а? Как успяхте да разбиете хегемонията на грандовете ЦСКА и “Левски”?
- В основата на триумфа ни беше силният колектив. Имахме непробиваема защита, отличен вратар в лицето на Румен Горанов и лидер като Начко. Шпайдела пък беше идеалният треньор за “Локомотив” и ни изведе до златото.
- Ставате и на теория шампиони след един съмнителен мач срещу “сините”...
- Ние играхме на “Народна армия”, а ЦСКА – Славия - на “Васил Левски”. На “армейците” им трябваше победа с поне 4 гола разлика, за да ни изпреварят. Аз открих резултата с гол, който се оказа, че е №1000 за “Локомотив” в елита, а Любо Трайков покачи 5 минути след почивката. Левскарите изравниха – 2:2. По същото време ЦСКА вече водеше с 2:0 и до 83-ата минута се стига и до задължителното 4:0. Оставаше сега и ние да паднем. Това е може би единственият случай в историята, когато “армейските” фенове са стискали палци за омразния иначе “Левски”. Да, ама сметките им излязоха криви. Начко Михайлов вкара за 3:2, а после Геле Станков оформи крайното 3:3 и станахме шампиони!

- Какви премии взехте?
- Дадоха ни по 1500 лева за титлата. С тези кинти направих първата си вноска, за да си купя кола. По онова време за автомобил се чакаше с години. Беше изключително трудно. Раздаваха специални номерчета, според които да се наредих “на опашката”. Няма да забравя, че моят номер беше 162 455. (Смее се). Така и не дочаках да дойде моят ред. Чак години по-късно си купих кола.
- Имаше един лаф по онова време: Отзад катеначо, отпред – бате Начо?...
- Да, обаче това леко ни дразнеше. Този лаф го измисли един ваш колега, журналист. Не мисля, че някога сме играли катеначо, тоест прекалено защитно. Просто играехме хитро и според конкретния съперник.
- Старши треньорът Васил Методиев – Шпайдела, ли бе в основата на триумфа ви?
- До голяма степен – да. Шпайдела беше отличен психолог. Подходът му беше уникален. С всеки футболист говореше индивидуално преди мач, обясняваше ни слабостите и силните страни на съперника, казваше върху какво да наблегнем. Васко Методиев успя да доизгради силния колектив и да ни превърне в силен отбор. Всички се съобразяваха с нас. - В турнира за КЕШ отстранявате през есента на 1978 г. “Одензе”. Какво си спомняш от сблъсъците с датчаните?
- Първо гостувахме и измъкнахме 2:2, след като те ни водеха с 2:0. Аз и Ангел Колев вкарахме головете. В София ги опукахме с 2:1. Спомням си една куриозна случка от реванша. След мача треньорът на “Одензе”, който беше изискан джентълмен, възпитан човек, облечен с костюм и с вратовръзка, влезе в съблекалнята ни, за да ни поздрави за успеха. При нас играеше едно момче Сашо Костов, който беше изключително космат, направо като мечка. Сашо тъкмо беше излязъл от банята, а датчанинът само като го видя, щеше да припадне Стресна се, плесна се по челото и по най-бързия начин излетя от съблекалнята. Костов му беше изкарал акъла (Смее се). Така изплашихме “Одензе” и на терена, и извън него. - В следващия кръг обаче отпадате от “Кьолн”.. - Е, да. Тях нямаше просто как да ги елиминираме. На този етап бяха непреодолими за нас.
- Стигаме и до епопеята в турнира за Купата на УЕФА през 1987/1979. Кой беше най-силният ви мач?
- Първият срещу “Ференцварош” – категорично! Унгарците бяха с девет души национали. В София ги разпрахме – 3:0! За епопеите с “Динамо” (Киев) и “Монако” се знае всичко. Ние отпаднахме всъщност от най-слабия противник – от “Щутгарт”. Най-големият виновник за това беше един сръбски съдия. Рауш се казваше. Направо ни откъсна главите. В първата среща на практика играхме без защита. Защитникът на домакините Карл-Хайнц Фьостер пред мен попита рефера: “Какво става?”. Този боклук пред очите му отвърна “Цвай минутен”, демек “До две минути имате дузпа”. И наистина две минути по-късно даде дузпа за “Щутгарт” и то за нарушения на...Начко. Най-техничният ни футболист, който по принцип рядко се връщаше в защита! Рауш освен че подари две дузпи на “Щутгарт”, едната я спаси Горанов, пускаше 3-4 метрови засади. Няма да забравя как псуваше на майка помощника си Марко, че вдигал засади. Чух го с ушите си, защото крещеше до мен. Сърбинът показа картони на мен и на Начко. Паднахме с 1:3. На реванша не можехме да играем и двамата.
- Имал ли си оферти от ЦСКА и от “Левски”?
- Разбира се, и то не една и две. Преследваха ме и двата гранда, но аз останах верен на любимото “Локо”. Надделя любовта ми към родния клуб. Не съжалявам за това. Иван Вуцов беше треньор на “сините” и много искаше да ме вземе. Правихме си даже тайни срещи в Ловния парк. По пейките обсъждахме условията на договора и т.н. Обещаваха ми апартамент, кола, по-висока заплата. После и Христо Младенов ме канеше. 5 години подред ме искаха “Левски”. Отказах им. После пък ЦСКА почнаха да ме врънкат. Шефовете на “Локомотив” се принудиха да ме запишат курсант в ПЖИ “Тодор Каблешков”, само и само да спрат набезите от “Армията”. Гордея се, че останах верен на “Локомотив”.
- Как се стигна до трансфера ти в “Льо Авър”?
- Всъщност преди френската авантюра имах солидна оферта от “Аустрия” (Виена). Хората ме чакаха цели 2 години, защото тогава нямах право да отида в чужбина, докато не навърша 28. Началниците ми в “Локото” обаче предпочетоха накрая парите на “Льо Авър”, които били повече. Аз така и не разбрах каква точно е трансферната сума. 100 000 долара май платиха французите. Още преди световното първенство в Мексико през 1986 г. се бяхме разбрали с началниците, че отивам в чужбина. Те се навиха. Във Франция отидох в най-старият френски футболен клуб. Градът е разположен на Ламанша, точно срещу английския бряг и именно оттам са донесли първата футболна топка. Най-голяма звезда в “Льо Авър” беше чехът Визек. Започнах да играя силно. Добре плащаха, ама ми беше бая скучно Постоянно валеше дъжд. Записах 15 мача и 4 гола в първия ми сезон. Медиите ме хвалиха. На една тренировка обаче ме изритаха в глезена и в продължение на два месеца се възстановявах. Това беше най-тежката ми контузия. Иначе не мога да се оплача от контузии. Няколко години по-рано на мач с ЦСКА моят бивш съотборник Ради Здравков ми счупи ключицата. Глезенът обаче ми създаде повече проблеми и си тръгнах от “Льо Авър”.
- Как се разви кариерата ти след Франция?
- През зимата на 1987 г. преминах в “Пансерайкос”. Старши треньор беше чехът Таборски, а на вратата - сънародникът му Михалик, който на европейското в Югославия през 1976 г. е резерва на великия Иво Виктор. В Серес изкарах 2,5 фантастични години. Станах бързо любимец на местната публика. Заобичаха ме. Дори мога да кажа, че направо ме носеха на ръце. Никога няма да забравя дебюта си срещу гранда “Олимпиакос”. Шеф им беше небезизвестният Коскотакис, който после лежа и в затвора за далавери. Поведохме 2:0 на гостите с прехвалената им селекция. Мен ме спънаха за дузпа, направих ги луди, абе изобщо – вървеше ми във всичко. В крайна сметка успяха да ни изравнят – 2:2. Гръцките журналисти и сега, като ме видят, се сещат за тоя мач. През първия сезон вкарах 7 гола в 15 срещи. Заваляха и офертите към нас. Трима, сред които е и звездата Чифутис, отидоха в “Олимпиакос”, а двама – в “Панатинайкос”. През сезона 1988/89 вкарах 18 гола в 28 мача. Вкарах веднъж от корнер на “Каламария”. Стана малко случайно.
- Към теб нямаше ли оферти?
- Искаха ме ПАОК, “Лариса”, “Каламария” и “Паниониос”. Президентът обаче не ме пусна. Много ме обичаха феновете. Популярността ми беше толкова голяма, че някои търговци поставиха снимката ми като ваденка в пакети от вафли. Много често обаче сменяхме треньорите - 6-7 за две години. В края на сезона обаче получих тежка контузия.
- Какво се случи?
- Един защитник на “Паниониос” ме изрита зверски в глезена. Стоях 30 дни в гипс. После не се разбрахме с шефа за заплатата ми и реших, че е по-добре да се върна в София при семейството, а и, за да се дипломирам във ВИФ. Така на 33 години окачих обувките на пирона.
- Феновете в Серес не са те забравили...
- Да, избраха ме за чужденец №1 в историята на “Пансерайкос”. Никога не съм очаквал такава чест. Хубавата вест дойде изненадващо за мен. Поканиха да отида на мача от първенството на Втора лига срещу “Кастория”. Казах си: “Защо да не си направя една приятна разходка дотам?”. Подпалих колата и със съпругата ми Емилия тръгнахме за Серес. Влязох на стадиона и какво беше учудването ми, когато шефът на клуба Петрос Теодоридис ми съобщи, че ще бъда награден. На почивката дикторът прочете приветствие към Величков от името на признателните привърженици на “Пансерайкос” и градската общественост. Връчиха ми плакет с надпис “Най-добър чужденец в историята на Пансерайкос”. Цялата публика стана на крака и в продължение на пет минути възторжено ръкопляска. Признавам, много приятно ми стана. Просто нямам думи. Тези хора не ме бяха забравили след близо 20 г. Най-големият спортен вестник “Спорт” излезе с чело “Най-добър от най-добрите” и моя снимка.
- Кой е най-силният ти мач в националния отбор?
- Евроквалификацията с Норвегия 2:2 през 1982-а, когато вкарах и гол. Гордея се и с победата на европейския шампион Франция с всичките им звезди през май 1985 г. с 2:0. Играх и на световното първенство в Мексико през 1986 г.
- Изправял си се срещу част от най-големите звезди. Сблъсъкът срещу кого те е впечатлил най-много?
- Безспорно срещу Марадона. Два пъти съм играл срещу феноменалния дон Диего. Той беше нещо изключително. Преди една контрола в Аржентина през декември 1980 г. в Буенос Айрес, треньорите един час ни обясняваха на разбора как да опазим Диего. Лепнаха му за персонален пазач Теньо Минчев от “Берое”. Треньорът бате Данко Роев му каза: “Няма да се отделяш от Марадона”. Еми, момчето нито един път не успя да го спре. Оня го направи сам да си говори. Паднахме с 1:2. На световното отново ми събра очите, когато загубихме с 0:2. За мен Марадона е най-големият
- После стана и треньор в “Надежда”...
- Заедно с Ради Здравков изведохме “Локомотив” до последния му голям трофей. През 1995 г. спечелихме Купата на България. Месец и нещо по-късно обаче бяхме уволнени от президента Николай Гигов по неясни и досега за мен причини. Бяхме заминали на подготовка в Германия, когато ни съобщиха, че сме освободени. Роля за това изигра Румен Горанов, когото считах дотогава за мой приятел. Явно със се лъгал.
- През есента на 1994 г. обаче записахте и голям резил срещу “Левски” – 0:8. Какво се случи тогава?
- Да, голям срам брахме. Виж, първо тогава “Левски” си бяха уникален отбор. Второ – влизаше им всяко положение. Ето, в този момент Гигов можеше да ни изгони с чиста съвест, а не през лятото. Хубавото е, че още в следващия кръг се мобилизирахме и бихме ЦСКА с 2:0.
- После беше и шеф. Кое отчиташ като най-голяма ваша грешка?
- Много грешки направихме, признавам си! Може би най-вече с тези пари, които се раздаваха на футболистите тогава. Що се отнася до трансферна грешка, отчитам като най-голяма такава привличането на Анатоли Нанков. Платихме за него на ЦСКА космическа за времето си сума – 1 милиона дойче марки. Друга основна грешка в “Локомотив” от онези години беше това, че в клуба имаше прекалено много началници. Отговорността се размиваше, не се знаеше кой за какво отговаря.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 13 Авг, 2018 14:46    Заглавие: Отговорете с цитат

Какъвто и да е сега, все пак си е легенда.

http://vitoshanews.com/index.php/2018/08/13/boico-velickov-na-60-nai-goliamata-mo-pobeda-e/
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum