ЧЕРВЕНО-ЧЕРНИ ЛЕГЕНДИ
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 08 Дек, 2015 20:57    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:

Спиро Дебърски, половинката на Котков

С екипа на „Локо” (Сф) благоевградчанинът има 275 мачаАвтор: в. "Ретро"Дата12:00 | 06.09.2015Дата8210Коментари4 Спиро Дебърски, половинката на Котков


Столичният „Локомотив” премина през клинична смърт и в момента се надява на връщане към живота от „А” окръжна група, но в годините, когато е фактор в българския футбол с червено-черната фланелка са играли величия като Начко Михайлов, Иван Димитров, Бойчо Величков, Васил Методиев - Шпайдела и много други. Сред плеядата е вече 82-годишният Спиро Дебърски.
Именно тандемът му с Никола Котков бе уникален през 60-те години на ХХ век и се помни все още. След комбинации между двамата ставаха най-ефектните голове за „Локомотив”, за който той изигра цели 275 мача и отбеляза 82 гола. „С Котков се разбирахме почти интуитивно. Можех да му подам и със затворени очи, защото знаех, че той ще бъде на точното място. Бяхме си изградили идеален синхрон, който действаше като безотказен механизъм. Най-щастлив бях при шампионската титла през 1964 г.”, разказва спомените от славните времена Дебърски.
Роденият в Благоевград нападател логично започва кариерата си в местния „Пирин”. После играе четири години в „Розова долина” (Казанлък), преди да облече екипа на „железничарите” от София през 1957 г. Именно при тях Дебърски разгърна в пълна степен своя футболен талант. По-старите запалянковци никога няма да забравят устремното и бързо ляво крило, което бе неудържимо за противниковите бранители.
Бързината и демаражът му винаги са били сериозен проблем за бранителите, но въпреки това здравата му физика го е предпазвала от контузии. „Макар че почти винаги бях фаулиран, съумях да се предпазя от по-сериозни травми. През пролетта на 1962 г. в мач срещу „Дунав” вратарят излезе и се хвърли в краката ми. В резултат на това счупих крака си. Един месец бях в гипс, а след три месеца вече отново играех. По време на приятелски мач срещу „Фиорентина” във Флоренция ми разпраха крака с бутоните, но отново бързо се възстанових”, споделя той.
Дебърски има 24 мача и 8 гола в националния отбор в периода 1957-1965 г. Дебютира на 21 юли 1957 г. при катастрофалната загуба от СССР с 0:4. Същата година обаче е титуляр при разгромната победа със 7:0 над Норвегия в световна квалификация, като асистира при четвъртия гол на Янев и сам слага край на серията със седмия гол. Участва и в двата мача срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия през пролетта на 1958 г. в Рио и Сан Пауло. На 9 май 1965 г. в София Дебърски постигна хеттрик при победата с 4:1 над Турция. Той участва и при успеха над Белгия с 3:0 в световната квалификация в София. Месец по-късно обаче в Брюксел загубихме с 0:5 и този мач се оказа последният за него с националната фланелка. „Съжалявам, че не можах да участвам на световните първенства през 1962 и 1966 г., а смятам, че можех да помогна на отбора”, с горчивина казва той.
През 1969 г. след обединението между „Локомотив” и „Славия” в злополучното дружество „ЖСК Славия”, Дебърски се оказва излишен, а въпреки че тогава вече е на повече от 35 години, той е във форма и не отстъпва на далеч по-младите от него играчи.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 20 Авг, 2016 22:48    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
Спиро Дебърски: Без пари няма как да сме футболна държава


Голямата футболна звезда на Локомотив (Сф) Спиро Дебърски даде интервю за официалната страница на клуба и каза: "Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава."

Благодаря, че приехте покана ни, г-н Дебърски. Как се чувствате на 83 г.?
- Както всеки човек на тази възраст. Изминал съм дълъг път. Щастлив съм, че все още се чувствам горе-долу добре и благодаря на Господ, че съм жив, на тези години много хора вече ги няма.

Разкажете ни как минава един ден на бате Спиро?
- Тъй като аз съм бивш спортист, първата ми работа сутринта е да направя гимнастика. До ден днешен режимът ми включва ежедневно 30-40 минути упражнения. Също така, внучката ми има кученце и често се разхождаме тримата заедно. Всъщност, ако трябва да съм точен, кученцето ни разхожда…. То е и нашият бодигард (смее се). От друга страна, все още имам и доста приятели запалянковци, с които продължаваме да говорим за футбол и за други спортове. С тях се събираме горе-долу два пъти седмично. Движението е здраве, затова гледам колкото се може повече да се движа през деня. Вечер, гледам новини, спортни предавания, филми.

Разкажете ни за тандема с Никола Котков. Носят се легенди… Били сте най-добрите в Европа. Споделете ни и някоя интересна случка, която малко хора знаят.
- Никола Котков е безупречен характер и безупречен човек. Заедно с Начков за мен те бяха едни от най-добрите европейски футболисти по онова време. В който и отбор да бяха отишли, те щяха да намерят място. Във футбола един тандем се постига с много, много труд. Ключово е характерите да съвпадат и хората да имат уважение един към друг. Важно е да можеш, така да се каже, да помиришеш къде се намира партньорът. Ние бяхме като братя с Котков. С неговата бързина често ми беше трудно да го видя на терена, аз просто знаех къде е той. Разбирахме с един поглед. Дойдох в Локомотив през 1956 г., тогава имаше много таланти. Гледах ги с каква техника и движения играят и си мислех, че никога няма да мога да ги изместя. Имаше обаче огромна разликата между треньорите, при които бях играл в Окръжна група в провинцията и треньорите, с които се срещнах в Локомотив!

Лев Яшин е казал: “Има пари - има футбол, няма пари няма футбол”. За тези пари се говори много. Така ли e било и по Ваше време?
- Лев Яшин е прав. За техния стандарт това е било така. Знаеше се как се купуват най-добрите играчи в една държава. Парите са най-важният фактор, когато трябва да се спонсорира един отбор. Ако бизнесът не помага, няма как да има спорт, няма как България да има име като футболна държава. Без финансиране всичките клубове ще изнемогват… Парите и сега и преди са играели и ще продължават да играят важна роля, все пак именно парите създават условия за развитие на поколения във футбола… Тактическата постройката е много важна, тъй като отборите в днешно време се уравновесяват. Колко голяма е една страна, вече няма такова значение. Всички виждаме как Исландия изпрати 330 000 души на Четвърт Финал. Ние също сме малка държава, но имаме страхотни победи.

Каква е разликата между сегашния футбол и футбола, който Вие играехте?
- Истината е, че според мен нашият футбол, онзи по мое време, беше по-приятен за гледане, отколкото е сегашният. Футболът не е само да печелиш. Футболът е да доставяш удоволствие на хората. Футболът е истински, когато един човек заведе семейството си на стадиона и каже: “Гледай какво нещо! Красота!” А сега, когато отидем, какво правим? Само псуваме. Някак си губи се удоволствието, губи се красотата на футбола… Но кой знае каква е разлика от преди, може би все пак няма. А и само, ако отборите са равностойни, може да повлияе някоя тактическа постройка. Някои говорят за бързината и разиграването на топката, за бързината на контра атаките…

Не сте имали сериозни контузии, а като футболист сте били много бърз. Как успяхте да се запазите?
- Като малък играех на открити пространства, буквално на ниви, запустели или със зеленчуци… Когато тичах, кракът ми заедно с глезена, във всеки един момент можеше да пропадне, да затъне в пръста. Това е все едно да отидеш да тренираш на плажа. Заякват ти всичките мускули! (смее се)
Отделно често след тренировки изкачвах бегом едни баири в Благоевград, чак ми се завиваше свят. Да се изкачиш на такава височина изисква заякване на мускулатурата, а бързината придобих като атлет, тъй като навремето тренирах и това. Такива разтежения, каквито сега имат футболистите, никога не съм имал. За цялата ми активна кариера само веднъж, получих тежка контузия, след като вратарят на Русе от Дунав ми се хвърли в краката и така се оказах с пукната кост. Мина ми за една седмица. Извън това изключение никога не съм отсъствал от тренировки.

Разкажете ни за периода в Кипър...
- В Кипър отидох още, когато не се разрешаваше да се пътува свободно. Преди мен там беше Чакмаков. Той беше първият за онова време, който отиде да тренира в чужбина. След него отидох аз. Фактически ни изпратиха не да взимаме кой знае какви заплати, а по решение на партията, която целеше да помага на конкретни отбори. Тогава условията в Кипър бяха безобразни. Заминах през 1977 г. и се върнах 2004 г., 25 години от живота ми преминаха в Кипър, където работех с няколко отбора. Мога откровено да кажа, че ние създадохме техния футбол. Бяхме денонощно на терена. Работният ни ден беше от 9:00 до 21:00 ч.

Имаше ли уговорени мачове, когато играехте Вие?
- Може и да е имало такива, но не и финансово уредени, не и с черното тото. Аз поне нито съм получавал пари, нито съм чувал за подобно нещо навремето.

Ходите ли да гледате мачове на любимия Локомотив и каква е Вашата оценка за сегашното състояние на отбора?
- Гледам мачовете, буквално при всяка възможност. Докато съм жив, ще съм локомотивец. Локомотив е любимият ми отбор. Толкова пъти сме били шампиони на първенствата.

Какъв съвет бихте дали на ръководството и футболистите на Локомотив?
- Добре се познавам с Иван Василев и с Бойчо Величков. Редовно се срещаме на мачовете. Нашият голям район “Надежда” има толкова много хора. Срамота е децата им да ходят по 15 км. на другите игрища... За успеха на Локомотив, както привържениците, така и Общината трябва да са по-активни. Не бива всичко да се оставя на един човек. На Иван Василев му е изключително трудно. Това не е като веднъж да отидеш и да дадеш 1000 лева. Това изисква ежедневни инвестиции и работа. Има толкова много предприятия в района ни. По мое време имаше хора на вратата, които са събирали пари в една шапка… Това беше ценна финансова помощ за футбола. Навремето и Спортният тотализатор помагаше с 500-600 хиляди лева на клубовете. Сега обаче е различно. Затова, ако самите привърженици искат децата им да имат къде да тренират, биха могли да помагат на клуба.

Какво бихте казали на младите футболисти от школата на Локомотив София 1929?
- Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава. Искам да пожелая на младите футболисти на Локомотив да имат амбиция. Дарбата не е достатъчна. Трябва да са трудолюбиви, амбициозни, да имат цел. Да посещават редовно тренировките. Да пробват новите неща във футбола, да са смели. Всеки навремето се изумяваше от моята бързина. Някога аз не знаех какво е дрибъл, но видях как го прави един французин и просто станах добър в това... Без трудолюбие нищо няма да стане. Животът е такъв. Без тези качества един човек ще остане един обикновен работник. В Локомотив винаги идвах пръв и си тръгвах последен. Трудолюбието създава всичко - държанието, поведението на терена и навън. Нескромен човек нищо няма да постигне. Трябва хората да говорят за теб, не ти за себе си на хората. Както сега говорят за Котков, Начков, Гунди, Стоичков, Бербатов.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 14 Окт, 2016 21:59    Заглавие: Отговорете с цитат

http://vitoshanews.com/index.php/2016/10/14/georgi-bonev-nikoga-n-sam/

clapping clapping clapping clapping clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 07 Окт, 2017 8:55    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:


In memoriam: Боре Илиев беше футболният ни посланик в Малта
0 0 0 0 by mikirurk , октомври 6, 2017
Борис Илиев си отиде от този свят вчера, на 59-годишна възраст. В негова памет е и този материал…

Той е роден на 20 май 1958 г. в София. Израства в т.нар.” “Тулааа маала” между “Лозенец” и “Иван Вазов” до стадион “Раковски”. Юноша е на столичния “Спартак”. Борето произлиза от обикновено работническо семейство. Баща му дълги години работи в ЖП завод “Георги Димитров”, а майка му ­ в Централни хали. През 1970 г. след обединението с “Левски” Илиев преминава в редиците на “синия” клуб. За “отбора на народа” има 3 мача в “А” група и един за Купата на България.

През 1976 г. преминава под наем в “Беласица” (Петрич), където играе под ръководството на треньора Петър Хаджийски. След половин сезон в южния град Борето отива в друг отбор от “Б” група ­ “Еледжик” (Ихтиман). Там изкарва военната си служба. За “Ботев” играе от 1977 до 1981 г.

Илиев е една от звездите на тима от Ихтиман и водещ голмайстор. С добрите си игри той прави впечатление на легендарния треньор Георги Берков – Белия орел. Апостолът, открил много от най-големите футболисти на “Спартак” (Пл) и “Локомотив” (Сф), го харесва и го привлича в “Надежда”. Именно с червено-черния екип са най-добрите години в състезателната кариера на нападателя. Отначало играе с №11, а след напускането на ветерана Ангел Колев облича неговия екип с №7. Илиев бързо се утвърждава в титулярния състав на “Локомотив” и през 1982 г. е част от отбора, спечелил Купата на Съветската армия. На финала “железничарите” побеждават “Локомотив” (Пд) с 2:1 след два гола на Бойчо Величков и крилото Стойчо Стоев.

Незабравими за мургавия техничар остават и сблъсъците в евротурнирите с “Ксамакс” (Нюшател, Швейцария), “Пари Сен Жермен” (Франция) и “Апоел” (Кипър). Той признава, че най-трудни са му били двубоите с корави защитници като Благоя Блангев от “Ботев” (Пд) и Пламен Николов от “Левски”.

“Те бяха големи футболисти. Винаги ми бе тежко срещу тях. При Пацо и Благо нямаше минаване. Бяха страшни резачки”, с усмивка си припомня нападателят.

Със завръщането на Апостол Чачевски в “Локо” (Сф) настават и тежките дни за Боби.

Новият старши треньор го пренебрегва и налага сред титулярите свои любимци. Офертата от силния “Лудогорец” (Разград) идва като спасителна сламка за стрелеца и той потегля към Делиормана. Местният партиен големец Цачев връчва празен чек на Илиев. С привличането на Борето и на “екзекутора на “Динамо” (Киев) ­ Нако Дойчев, “Лудогорец” се превръща в един от основните кандидати за промоция в елита. Изненадващо броени дни преди началото на сезона идва обаждане от Горна Оряховица. Шефовете на местния “Локомотив” предлагат двойно по-добри условия на двамата столичани и те, без да се замислят много, потеглят към града с най-голямата транспортна гара.

По онова време в “Локомотив” са събрани футболисти като Бончо Генчев, Никола Велков, Христо Михайлов, Левент Гавазов и млади таланти като Сашо Ангелов. Треньор е легендата на “Левски-Спартак” Добромир Жечев. С идването на Дойчев и Илиев тимът става неудържим в похода си към “А” група. В решителния мач през пролетта на 1987 г. “черно-белите” мачкат “Лудогорец” с 3:0 и влизат в елита. Третото попадение в последната минута бележи именно Борето. “Този гол на практика ни класира. С по-добра голова ние влязохме в майсторската група. Никога няма да забравя този велик момент”, разказва бившият нападател.

След два успешни сезона в “А” група Илиев получава предложение от кипърския АПОП. В тима само той е българин, но това не му пречи да се превърне в голямата звезда. Още в първия си сезон нашето момче вкарва 12 гола в 28 срещи.

Трансферът от Острова на Афродита в Малта е логичен. За него му помага бившата звезда на “Локо” (Сф) Иван Василев. Той и винаги е бил един от най-добрите приятели на нашия герой. Рицарският остров е считан тогава за своеобразна Мека за нашите футболисти. Както е известно, политическата конюктюра в България не позволява най-големите ни играчи да се подвизават в клубове от Западна Европа. Вариантът с Малта е отличен на този етап и Илиев преминава в “Биркиркара”. В местния гранд той бележи гол след гол и финишира като стрелец №1 на първенството с 22 попадения. “Биркиркара” достига до финала за националната купа, но отстъпва на “Слиема Уондърърс” с 1:2.

“По мое време всички български футболисти се ползвахме с отлична репутация в Малта. Бяхме със статут на истински звезди”, връща се назад във времето Илиев. Според него, сега е истинско унижение за наш играч да се подвизава на острова. “В момента никой уважаващ себе си футболист няма право да играе там. Нивото е много ниско, както и заплащането.”

През 1991 г. Илиев си тръгва от “Биркиркара” и през следващите 10 сезона играе в по-нискоразредни отбори. Спортното му дълголетие е завидно. На 40 години става голмайстор на Трета дивизия със “Сайринс” (Сан Паулус).

После се захваща с треньорския занаят. Като най-голям успех на това поприще българинът посочва престоя си в “Имжар Юнайтед”. Той изкачва скромното тимче от Трета дивизия до Висшата лига на Малта за 3 години.

Впечатляващ е и балансът на Борето като треньор. В общо 60 мача той записва 45 победи, 9 равни и 6 загуби.

През 2003 г. се отказва от футбола и активно се захваща с личния си бизнес. Борис Илиев беше един от най-уважаваните и известни българи в Малта. Навсякъде по улиците и заведенията го разпознават и поздравяват. “О, Борис, как си? Казвай какво ще пиеш”, е най-честото, обръщение към него. Той поддържа близки контакти с министъра на транспорта и културата Ченсо Табоне Галия и шефа на МВР Майкъл Мифсуд.

Бившият нападател е оставил отлични впечатления у местните жители по време на престоя си на екзотичния остров ­ първо като футболист, а после и като треньор. След края на активната си спортна кариера Илиев е преуспяващ бизнесмен. Борето държи луксозен ресторант в столицата на държавата-джудже Ла Валета. Кръстил го е “Добри приятели”.

Като най-забележително събитие в своя живот той определя раждането на внуците си Борис и Юлия. Момиченцето е кръстено на любимата жена на дядото. “Съпругата ми е страхотна. На нея дължа всичко в живота си. Без Юлия нямаше да постигна нищо. Тя винаги е зад мен в тежките моменти”, разчувства се Илиев. Той се гордее и със сина си Роман, който върти семейния бизнес в Малта. “От близо 30 години съм тук. Вече се чувствам наполовина малтиец. След световната квалификация с България на 12 октомври 2005 г. бях раздвоен. От една страна ме беше яд за резила на нашите, а от друга ­ се гордеех от представянето на момчетата на Хорс Хеезе”, признава той. ­

“Тук ни уважават. Малтийците асоциират думата “българин” с хубави неща, а не с престъпност, проститутки и мръсотия. В другите държави в Западна Европа ни посрещат като последни боклуци и с подозрение. В Малта, за щастие, ни тачат като нормални хора. Тук не трябва да се криеш, че си от България, а можеш да се гордееш с това”, категоричен е Илиев, който получи и малтийски паспорт.

Според него манталитетът на местните жители не е близък до нашия: “Условията и животът тук са твърде специфични. От тук са минали толкова различни народи и култури и всеки е оставил своя отпечатък. С много труд и упоритост малтийците превърнаха страната си в един истински туристически рай.”

Близостта на острова до континентална Европа и до Балканите, топлият климат, добрите условия за живот и качественото обслужване, го правят предпочитана дестинация за милиони туристи от цял свят.

Борис Илиев се чувства на мястото си именно на това малко парче земя. Той е един от организаторите на традиционните “български” вечери тук. В Малта учат и работят стотици наши сънародници.

“Може да се каже, че българската общност е сплотена. Събираме се често, поддържаме връзка. Никога не сме губили и контакта с родината”, казва Илиев.

Футболът беше всекидневие в битието на бившия юношески национал. Всяка седмица той поритваше с приятели и следеше всички мачове по телевизията. В дома му беше инсталирана сателитна антена, благодарение на която, той следеше и нашето първенство.

Илиев беше треньор и на третодивизионния “Люлин”. През последните години работи в Кипър, и в Малта.

Сезоните на Илиев в Локомотив (Сф)
1981/1982 – 25 мача и 4 гола
1982/1983 – 25.10
1983/1984 – 30.3
1984/1985 – 7.5
1985/1986 – 11

Локомотив (Горна Оряховица)
1987/1988 – 27.7

Милен ДИМИТРОВ


Да почива в мир!

http://vitoshanews.com/index.php/2017/10/06/in-memoriam-bore-iliev-bese/
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 20 Дек, 2017 10:42    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.bgdnes.bg/Article/5894274
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
veni78



Регистриран на: 06 Май 2010
Мнения: 545

МнениеПуснато на: Сря 20 Дек, 2017 12:16    Заглавие: Отговорете с цитат

Тези от Бгнес ли са какви са не знам, но малко да си сверят часовниците. Титлата спечелена през 1964 г. не е първата в историята на Локо. Преди нея имаме още две спечелени през 1940 г. и 1945 г.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Anatoly98



Регистриран на: 17 Апр 2018
Мнения: 234
Местожителство: Своге

МнениеПуснато на: Сря 26 Сеп, 2018 13:43    Заглавие: Отговорете с цитат

bye bye bye

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 26 Сеп, 2018 14:34    Заглавие: Отговорете с цитат

Култ на култовете!!! clapping clapping clapping clapping congratulate
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Pride



Регистриран на: 28 Сеп 2006
Мнения: 6717

МнениеПуснато на: Сря 26 Сеп, 2018 14:44    Заглавие: Отговорете с цитат

Anatoly98 написа:
bye bye bye



Супер е, имаш лично съобщение.
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 30 Яну, 2020 14:06    Заглавие: Отговорете с цитат

http://vitoshanews.com/2020/01/30/alexander-dudov-rizariat-sas-sarzeto-ot-jeliazo/?fbclid=IwAR2l6cpXKPVeLTE2qqRtrPXOc9RghVHy1mjEHppr1YjgsVuaflhmO3p-mEM

congratulate congratulate congratulate
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 03 Фев, 2020 13:14    Заглавие: Отговорете с цитат

http://vitoshanews.com/2020/02/01/magiostnikat-metkov-na-55/?fbclid=IwAR3AEfw5oi7J5fhHtapuqonym0ou6eVVSioLibfLNwJFmjFjQwKO26iI32o

congratulate congratulate congratulate clapping clapping clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 18 Мар, 2020 11:17    Заглавие: Отговорете с цитат

http://vitoshanews.com/2020/03/17/sina-na-viatara-vdigase-hiliadi-na-kraka-po-stadionite/?fbclid=IwAR1BwmsBSDrGvkxKibW2X8113x_d_UuxNdNt6Wn_rOztOiuZ7ozX-0HS3aw
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 20 Юни, 2020 22:18    Заглавие: Отговорете с цитат

https://vitoshanews.com/2020/05/27/27-godini-ne-puskat-nacional/?fbclid=IwAR2q3zz4a1AOPqeq4EmLCP9BIpkgCiCahktx0eFnEZc3cv9VB0M-MxZeE7c
congratulate
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum