Легендата Начко Михайлов!
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:09    Заглавие: Легендата Начко Михайлов! Отговорете с цитат

Незабравимият Начко





Начко Михайлов е роден на 5.07.1949 г. в София. Дебютира в А група на 3.07.1965 година. Общо в майсторската група изиграва 348 мача и отбелязва 143 гола – всичките с червено-черната фланелка на Локомотив. Голмайстор на Локомотив за всички времена. Има 45 срещи в националния отбор, в които е вкарал 23 гола. Шампион на България за 1978 г., футболист №1 на България за 1979 г., сребърен олимпийски медалист от Мексико’1968, четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1978/79, два сребърни медала от турнира за купата. ФЕНОМЕНЪТ “НАЧКО” “Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст. Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество. И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя. Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!” Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!” Начко играе и в изкуствено обединения отбор ЖСК-Славия. Без желание, без мотивация, но стоически издържа всичко, което съдбата му е подготвила, чака мига на възкресението на своя Локомотив. В един момент чашата на търпението прелива и пролетта на 1971 подава молба за преминаване в ЦСКА. Слава богу, отговорните фактори, сред които в онзи момент е преобладавал синия цвят и вечното противоборство между червените и сините, не разрешават на Начко да премине на Народна Армия и той остава в ЖСК-Славия. Крепи го надеждата за скорошно възраждане на неговото Локо. Минават по-малко от три месеца и дългоочакваното събитие става факт – Локомотив е възстановен! През 1977 година един конфликт между стария локомотивец Васил Методиев (горещ привърженик на Локомотив в младежките си години) и Атанас Михайлов завършва по най-неочакван начин – старши треньорът и капитанът си подадоха ръка и сякаш отсекоха: “Сега или никога!”. Точно този съюз преобрази “Локомотив”, донесе нов дух в отбора. С най-високата амбиция заживяха доказалите и преди възможности и класа футболисти, шампионската титла се превърна в единствена и реална цел. Капитанът изигра поредица от запомнящи се мачове, реши много двубои, бе водач и лидер на своите. Заслужи звездния си миг – да прегърне сияещ купата на шампиона, да потопи душата си в нестройните ритми на песента от трибуните – “Локо”, “Локо”, “Локо” и неговия славен бомбардир”. Когато през 1979 година “Локомотив” започна участието си в турнира за купата на УЕФА, малцина бяха оптимисти. Напук на прогнозите обаче “червено-черните” отидоха доста напред. Не само елиминираха три популярни европейски клуба, но и изиграха мачове, чиито силни периоди бяха сред най-хубавото, показвано от български клубен отбор. Блестящият солист в спектаклите на “Локомотив” пак бе капитанът – обединяващ, всевиждащ, всеможещ. Какво ли не направи Михайлов в двубоите с “Ференцварош”, “Монако”, “Динамо “ (Киев)! Футболът му срещу унгарците бе за учебник – филигранна техника, изящен дрибъл, виртуозни подавания. И всичко това – на непозната досега за Начко скорост срещу тим, който само преди 4 години бе играл финал в турнира на носителите на национални купи. Нормално бе най-хубавият мач в новата история на “Локомотив” да бъде и най-хубав за най-заслужилия му футболист – зрителите дълго аплодираха любимеца си, сякаш бисираха изпълненията. Срещу “Монако” Михайлов пак бе в стихията си, но този път постави томахавката на левия си крак. В София на четири пъти принуди националния френски вратар Етори да капитулира и принуди “Народен Спорт” да излезе с огромно заглавие: “4:2 с един голям майстор – Ат.Михайлов!”. Простреля Етори и в Монако. Вестник “Корс Матен” нарече Начко “Пушкаш на Балканите”, в други реномирани издания се появиха заглавия: “Палачът на Монако”, “МоНачко”, “Футболен Бог”... След срещата в Монте Карло французите дават фантастичните 1 300 000 долара, за да започнат преговори за евентуално негово преминаване в тима от княжеството. Начко обаче остава верен на червено-черната идея и на любимия “Локомотив”. Любовта му към клуба е пословична. Няколко часа след неговото освобождаване от “Локомотив” той получава изключително изгодно предложение от известен столичен тим, но отказва да се състезава за друг български клуб и приключва кариерата си като играч в кипърския “Неа Саламина”. На мача с “Динамо” (Киев) в София Михайлов издържа невероятно твърдата опека на съперника, за да дочака мига за един от шедьоврите на своята кариера – изпълни свободен удар, при който девет (!) динамовци бяха на стената, а десетият полеви играч – на вратата, в помощ на Романски. Изкусният фалц изпрати топката по единствения път към мрежата ... А в двете седмици преди реванша Атанас Михайлов не направи нито една тренировка, някои мислеха, че контузията ще го остави в София. В деня преди мача журналистите питаха: “Ще играе ли Михайлов?”. Старши треньорът Васил Методиев повдигна рамене и с поглед към капитана, сякаш повтори въпроса. “Ще играя и ще бием, да чукна на дърво!” – провиква се Начко и удря по ... десния си крак. На следващия ден присъствието на Начко в изключително тежката обстановка се оказа решаващо. Този път не със спортно-техническите му достойнства, а с умението да вдъхне кураж у неопитните, с добра дума да върне самочувствието, дори да спести нерви на младите (за сметка на своите ...) в безкрайните спорове със съперници. А малко преди края събра около себе си цялата защита и виртуозно провря топката към втурналия се Дойчев – това бе голът на живота за Начко! Спечелена бе една футболна битка, след която у играчите нямаше сили и за няколко хода в партия на шах... В края на първия сезон, в който “Локомотив” бе без своя дългогодишен капитан, отборът достигна финала за купата в Плевен (1981/82). След драматични перипетии Стоев бе възвърнал настроението у привържениците на “червено-черните” и дружни скандирания огласяха Плевенския стадион. Изведнъж спонтанната радост доби други измерения и по трибуните се понесе познат рефрен: “Нач-ко, Нач-ко, Нач-ко!” Дори и в минутите на своя нов триумф приятелите на “Локомотив” не бяха забравили своя голям и вечен любимец ...”

Върнете се в началото
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Нед 26 Окт, 2008 15:55; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Начко отиде в небесния тим
Магьосникът с “червено-черното” сърце издъхна на 57


Атанас Михайлов е роден на 5 юли 1949 г. в София. На 10-годишна възраст облича за първи път фланелката на Локомотив, на 16 дебютира в "А" група и до последния удар на сърцето си остана верен на любимия клуб. В елитната група записва 348 мача и 145 гола (1965-1981; в периода 1969-1971 г. е в изкуствено създадения ЖСК-Славия). Шампион на страната през 1978 г. В националния отбор има 45 мача и 23 гола. Участва на световното първенство през 1974 г. в Германия. През 1968 г. е в отбора, спечелил сребърни медали на олимпиадата в Мексико. Общо във всички национални формации има 91 мача и 54 гола.
Начко пуши до Пената на мач
фотоархив "Стандарт"Бог прибира рано най-добрите си чеда. Напусна ни големият Начко Михайлов. Футболният талант на великия локомотивец беше безспорен, но той ще остане в сърцата ни и като голям човек. Тих, истински и докрай верен на любимата игра.

Сбогом, Начко! Почивай в мир!

Когато на една пресконференция на Локо (Сф) бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, покойният телевизионен коментатор Николай Колев-Мичмана подхвърли: "А ще бъдат ли намалени билетите?".
Магьосникът, когото всички наричаха просто Начко, с право може да бъде наречен символа на Локомотив. Той никога не изневери на родния си клуб.


--------------------------------------------------------------------------------
По играта се пали от малък

--------------------------------------------------------------------------------

Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, на въпрос "Кой ви откри за футбола?" халфът отговаря: "Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих... Локомотив!".
Въпреки че владееше изкуството на паса до съвършенство, дрибълът, финтовете и особено ударите на Михайлов взривяваха трибуните. Импровизациите пълнеха душите на зрителя. Веднъж Начко показа едно писмо. По разкривения почерк се разбираше, че авторът е дете. Текстът беше кратък, от едно-единствено изречение: "Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!". Следваха име и адрес.
Върхът в кариерата му трябваше да е Мондиал'70 в Мексико. Той бе в състава, но нелепа контузия го спря. Начко не замина за световното, а прочутият немски селекционер Хелмут Шьон възкликна: "Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!".
Михайлов е принуден да играе и в изкуствено обединения ЖСК-Славия. Без желание, без мотивация, той стоически


--------------------------------------------------------------------------------
издържа до възкресението на своя Локомотив

--------------------------------------------------------------------------------

Вярно, в един момент чашата на търпението преля и през пролетта на 1971 г. Начко подаде молба за трансфер в ЦСКА. За радост на "червено-черните" запалянковци отговорните фактори не му разрешиха да премине на "Народна армия". Три месеца по-късно Локомотив (Сф) е възстановен.
През 1977 г. един конфликт между стария локомотивец Васил Методиев и Атанас Михайлов завършва неочаквано - треньорът и капитанът си подават ръка. Точно този съюз преобрази отбора и го изведе до шампионската титла.
Когато през 1979-а Локомотив започна участието си в турнира за Купата на УЕФА, малцина бяха оптимисти. Напук на прогнозите обаче "червено-черните" стигат далеч. Блестящият солист в спектаклите на Локомотив пак бе капитанът.
Срещу Ференцварош играта му бе за учебник - филигранна техника, изящен дрибъл, виртуозни подавания. И всичко това срещу тим, който само преди 4 години бе играл финал за КНК. Срещу Монако Михайлов отново бе в стихията си. В София на четири пъти принуди националния френски вратар Етори да капитулира, а "Народен спорт" написа на първа страница: "4:2 с един голям майстор - Ат. Михайлов!". Простреля Етори и в Монако. Вестник "Корс Матен" нарече Начко


--------------------------------------------------------------------------------
"Пушкаш на Балканите"

--------------------------------------------------------------------------------

В други реномирани издания се появиха заглавия: "Палачът на Монако", "МоНачко", "Футболен Бог".
След срещата в Монте Карло французите дават фантастичните 1,3 млн. долара, за да го привлекат.
Начко обаче остана верен на "червено-черната" идея и на любимия Локомотив.
На мача с Динамо (Киев) в София Михайлов изпълни свободен удар, при който девет (!) динамовци бяха на стената, а десетият полеви играч - на вратата, в помощ на Романски. Изкусният фалц изпрати топката по единствения път към мрежата. А в двете седмици преди реванша Атанас Михайлов не направи нито една тренировка. В деня преди мача журналистите питаха "Ще играе ли Михайлов?". Треньорът Васил Методиев-Шпайдела повдигна рамене и погледна към капитана. "Ще играя и ще бием, да чукна на дърво!", провикна се Начко и удари по... десния си крак.
На следващия ден присъствието на Начко се оказа решаващо. Малко преди края той събра около себе си цялата защита и виртуозно провря топката към втурналия се Дойчев - това бе голът на живота за Начко! Спечелена бе една футболна битка, след която у играчите нямаше сили и за няколко хода от шахматна партия.
Заб.: Използвани са текстове от сайта www.ULTRASLOKO.com, книгата "Майстори и голмайстори" и сборника "75 години Локомотив София".


Поклонението е утре на Централни софийски гробища.

Другите за него

--------------------------------------------------------------------------------

Жалко, че почина млад
Христо Бонев,
бивш национал
Бяхме добри семейни приятели и дълго време играехме заедно в националния отбор. Отиде си един голям човек, един голям футболист. Жалко, че почина толкова млад. Изживявам тази загуба, все едно става дума за човек от моето семейство. Опитах се да ида и да го видя, но той не искаше.
Викахме си "мартаци"
Павел Панов,
бивш футболист на Левски
Разделихме се първо с един превъзходен футболист и второ с един наш приятел. Едва ли много хора знаят, но ние бяхме много близки - викахме си "мартаци". Отиде си твърде млад.
Добрите хора си отиват в неделя
Николай Янукулов,
администратор в Локо (Сф)
Той бе изключителен човек. Но има една поговорка - добрите хора си отиват в праведния ден - неделя. За качествата му като футболист предпочитам други да говорят. Никога не е обичал конфликтите. Свестен, точен, всички го уважаваха. Ще ми липсва много. Познаваме се отдавна. Остави едно прекрасно семейство - съпругата Борислава, синовете - Мишо и Виктор, от които има две внучки. Заради него съм от Локо Иво Тонев,
изп. директор на Локомотив (Сф)
Голям футболист. Икона на Локо. Уважавах този човек, заради него станах от Локото преди 30 години. Баща ми ме заведе на мач и първото нещо, което ми направи впечатление, беше Начко.
Ще се съберат с Котков
Чавдар Цветков,
технически директор на Локо (Сф)
Цял свят знае кой е Начко. Загубихме един голям човек и приятел. Играл съм с него и винаги съм му се възхищавал. През 1979 г. той стана "Футболист на годината", а аз бях втори. Нареждам го до Котков. Сега двамата ще са отново заедно на небето.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Нед 16 Ное, 2008 22:38; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Случайно попаднах на този пост във форума на вестник "Сега", струва си да се прочете:

Обичам Начко, не защото съм локомотивка. Аз съм локомотивка заради Начко. Заради него малкият ми син се казва Атанас – в рода ни няма други Атанасовци.
Може би не беше най-великият, но със сигурност беше най-истинският. Играчът с най-висок фуболен интелект в България. МъжЪт, който беше достатъчно смел да не се самовеличае и да бъде верен на нещата и хората, които обича. Човекът, който смяташе себе си равен на другите и който не се унижи да проси милостиня.
На неговото знаме пишеше: ”Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.” Злобата у него беше само спортна, любовта му – човечна. И той имаше своите слабости и недостатъци като всички нас, но винаги успяваше да бъде Човек (с главна буква).
Атанас в буквален превод означава безсмъртен. За съжаление сме мелко хората, в чиято памет Начко Михайлов ще остане безсмъртен. Младите имат други идоли... може би не толкова качествени...
СБОГОМ НАЧКО! БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЕ ТЕ ИМАШЕ... И ТЕ ОБИЧАМЕ...


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 26 Ное, 2008 22:59; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:10    Заглавие: Отговорете с цитат

Последното интервю на Бате Начко:

АТАНАС МИХАЙЛОВ: АЗ ОТ НИЩО НЕ СЕ ОПЛАКВАМ! • В първия ден на химиотерапията си Начко даде интервю за “ШОУ”

Атанас Михайлов остана с един бъбрек след животоспасяваща операция. През февруари другият беше отстранен. Начко запази мълчание три седмици, докато новината не достигна до пресата. А през март само пред “ШОУ” призна, че бъбрекът му е бил ампутиран зарази тумор. Ето това интервю на легендата.

- Здрасти, Начко. Какво го закъса?
- Не знам. Изведнъж стана.
- Оплакваше ли се от бъбреци?
- Аз от нищо не се оплаквам. Бъбрекът не ме болеше. Но вдигнах високо кръвно. То не спадна. На 20 февруари ме пратиха на изследвания. Те показаха, че бъбрекът не функционира. Лекарите казаха да го махна веднага!
- Защо толкова на галоп?
- Заради тумора.
- Доброкачествен или злокачествен беше той?
- Това не знам.
- Кога те оперираха?
- Още на другия ден. На 21 февруари.
- Очакваше ли такова нещо?
- Дойде ми като гръм от ясно небе.
- Добре е, че докторите са действали светкавично. Щом вече са те изписали, значи операцията е успешна?
- Лекарите така казаха. Нямало разсейки. Дай, боже, всичко да мине нормално. От днес започнах химиотерапията.
- Сам ли шофираш до болницата?
- Жена ми ме кара.
- Ще ти присаждат ли нов бъбрек?
- Няма да ми присаждат. Ще карам на един бъбрек. И хемодиализа не се налага.
- Болки имаш ли?
- Не ме боли.
- На легло ли си?
- Вече ходя из къщи и дори малко излизам. Но още не са ми махнали конците.
- Пазиш ли някакви диети?
- Не съм на диета. Мога да ям всичко. Но към цигари и алкохол не посягам. В такъв момент организмът сам ги отхвърля.
- Лекарствата ти стрували 135 лв. Някой помогна ли ти за тях?
- От Асоциацията за подпомагане на футболните ветерани рагираха веднага. Донесоха ми 500 лева.
- А от “Локо”-то още ли ти бавят заплатата с месеци?
- Там нещата почнаха да се оправят. Напоследък редовно ни изплащат заплатите.
- Какво стана с футболната ти школа?
- Всичко се стовари на сина ми.
- Приятен ден и скорошно оздравяване.
- Дай, боже. Благодаря.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Чет 20 Ное, 2008 16:59; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:10    Заглавие: Отговорете с цитат

НАЧКО Е ГОЛМАЙСТОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ!
Начко е рекордьорът по мачове и попадения за цялата история на “Локо”-то.
Никой друг няма 22 сезона за железничарите! Но не се афишира, че Михайлов е топреализаторът на България. Със своите 54 гола за юношеския, младежкия и мъжкия национален отбор той е №1 у нас за всички времена. С актива си за представителните BG гарнитури локомотивецът изпреварва Стоичков, Зума, Жеков, Иван Колев и Гунди.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:11    Заглавие: Отговорете с цитат

Отиде си Начко Михайлов
1.10.06, 14:32 от sportni.bg
На 57 години тази сутрин в 5,00 часа ни напусна завинаги легендата на Локо (Сф) и българския футбол Атанас Михайлов. Бате Начко, който завинаги ще остане в сърцата на феновете, страдаше дълго време от коварна болест. Той не успя да я пребори. Така както надвиваше всякакви препятствия по терените с "червено-черната" фланелка. Всички фенове на Локо ще запомнят завинаги фантастичния сезон 1977/78 година, когато водени от своя капитан, играчите от "Надежда" спечелиха титлата на България.

После идват четирите гола срещу Монако в мач за Купата на УЕФА, победното попадение срещу Динамо (Киев). Довели до класирането на четвъртфинал в този турнир през пролетта на 1980 година. Завинаги остават фамозните изпълнения, техниката, страхотният удар, головете директно от корнери...

Близо две десетилетия Атанас Михайлов е на голямата футболна сцена, като един от нейните най-добри актьори. За Локомотив играе от 1964/65 до 1980/81г. Той е отбелязвал най-много голове от всички български футболисти в различните национални отбори. 23 А, 1 Б, 19 Мл, 11 Юн, или общо 54 гола. Сребърен медалист от олимпийските игри в Мексико, с най-много отбелязани голове - 145 и най-много участия - 348 за Локомотив. Футболист номер едно на България за 1979г.

По повод смъртта на великия футболист на Локомотив (София) Атанас Михайлов сайтът на феновете на клуба разказва спомени за него: “Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст. Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество. И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя. Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!” Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!” Начко играе и в изкуствено обединения отбор ЖСК-Славия. Без желание, без мотивация, но стоически издържа всичко, което съдбата му е подготвила, чака мига на възкресението на своя Локомотив. В един момент чашата на търпението прелива и пролетта на 1971 подава молба за преминаване в ЦСКА. Слава богу, отговорните фактори, сред които в онзи момент е преобладавал синия цвят и вечното противоборство между червените и сините, не разрешават на Начко да премине на Народна Армия и той остава в ЖСК-Славия. Крепи го надеждата за скорошно възраждане на неговото Локо. Минават по-малко от три месеца и дългоочакваното събитие става факт – Локомотив е възстановен! През 1977 година един конфликт между стария локомотивец Васил Методиев (горещ привърженик на Локомотив в младежките си години) и Атанас Михайлов завършва по най-неочакван начин – старши треньорът и капитанът си подадоха ръка и сякаш отсекоха: “Сега или никога!”. Точно този съюз преобрази “Локомотив”, донесе нов дух в отбора. С най-високата амбиция заживяха доказалите и преди възможности и класа футболисти, шампионската титла се превърна в единствена и реална цел. Капитанът изигра поредица от запомнящи се мачове, реши много двубои, бе водач и лидер на своите. Заслужи звездния си миг – да прегърне сияещ купата на шампиона, да потопи душата си в нестройните ритми на песента от трибуните – “Локо”, “Локо”, “Локо” и неговия славен бомбардир”. Когато през 1979 година “Локомотив” започна участието си в турнира за купата на УЕФА, малцина бяха оптимисти. Напук на прогнозите обаче “червено-черните” отидоха доста напред. Не само елиминираха три популярни европейски клуба, но и изиграха мачове, чиито силни периоди бяха сред най-хубавото, показвано от български клубен отбор. Блестящият солист в спектаклите на “Локомотив” пак бе капитанът – обединяващ, всевиждащ, всеможещ. Какво ли не направи Михайлов в двубоите с “Ференцварош”, “Монако”, “Динамо “ (Киев)! Футболът му срещу унгарците бе за учебник – филигранна техника, изящен дрибъл, виртуозни подавания. И всичко това – на непозната досега за Начко скорост срещу тим, който само преди 4 години бе играл финал в турнира на носителите на национални купи. Нормално бе най-хубавият мач в новата история на “Локомотив” да бъде и най-хубав за най-заслужилия му футболист – зрителите дълго аплодираха любимеца си, сякаш бисираха изпълненията. Срещу “Монако” Михайлов пак бе в стихията си, но този път постави томахавката на левия си крак. В София на четири пъти принуди националния френски вратар Етори да капитулира и принуди “Народен Спорт” да излезе с огромно заглавие: “4:2 с един голям майстор – Ат.Михайлов!”. Простреля Етори и в Монако. Вестник “Корс Матен” нарече Начко “Пушкаш на Балканите”, в други реномирани издания се появиха заглавия: “Палачът на Монако”, “МоНачко”, “Футболен Бог”... След срещата в Монте Карло французите дават фантастичните 1 300 000 долара, за да започнат преговори за евентуално негово преминаване в тима от княжеството. Начко обаче остава верен на червено-черната идея и на любимия “Локомотив”. Любовта му към клуба е пословична. Няколко часа след неговото освобождаване от “Локомотив” той получава изключително изгодно предложение от известен столичен тим, но отказва да се състезава за друг български клуб и приключва кариерата си като играч в кипърския “Неа Саламина”. На мача с “Динамо” (Киев) в София Михайлов издържа невероятно твърдата опека на съперника, за да дочака мига за един от шедьоврите на своята кариера – изпълни свободен удар, при който девет (!) динамовци бяха на стената, а десетият полеви играч – на вратата, в помощ на Романски. Изкусният фалц изпрати топката по единствения път към мрежата ... А в двете седмици преди реванша Атанас Михайлов не направи нито една тренировка, някои мислеха, че контузията ще го остави в София. В деня преди мача журналистите питаха: “Ще играе ли Михайлов?”. Старши треньорът Васил Методиев повдигна рамене и с поглед към капитана, сякаш повтори въпроса. “Ще играя и ще бием, да чукна на дърво!” – провиква се Начко и удря по ... десния си крак. На следващия ден присъствието на Начко в изключително тежката обстановка се оказа решаващо. Този път не със спортно-техническите му достойнства, а с умението да вдъхне кураж у неопитните, с добра дума да върне самочувствието, дори да спести нерви на младите (за сметка на своите ...) в безкрайните спорове със съперници. А малко преди края събра около себе си цялата защита и виртуозно провря топката към втурналия се Дойчев – това бе голът на живота за Начко! Спечелена бе една футболна битка, след която у играчите нямаше сили и за няколко хода в партия на шах... В края на първия сезон, в който “Локомотив” бе без своя дългогодишен капитан, отборът достигна финала за купата в Плевен (1981/82). След драматични перипетии Стоев бе възвърнал настроението у привържениците на “червено-черните” и дружни скандирания огласяха Плевенския стадион. Изведнъж спонтанната радост доби други измерения и по трибуните се понесе познат рефрен: “Нач-ко, Нач-ко, Нач-ко!” Дори и в минутите на своя нов триумф приятелите на “Локомотив” не бяха забравили своя голям и вечен любимец ...”
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:11    Заглавие: Отговорете с цитат

Отиде си завинаги Начко Михайлов

На 57 години днес (1 октомври) в 5,00 ч. сутринта ни напусна завинаги легендата на Локомотив (София) и българския футбол Атанас Михайлов.

Като футболист Бате Начко спечели сърцата не само на своя роден клуб, но и на всички български почитатели на футбола.

Талантливият футболист от доста време боледуваше, без да успее да се пребори с това, което съдбата му бе отредила.

През последните си дни Бате Начко стана свидетел на един от най-добрите сезони на Локомотив (София), както и на последните му мачове в евротурнирите. За съжаление, играчите на Локомотив и треньорът Стефан Грозданов не успяха да го изпратят с влизане в груповия етап на турнира. Сякаш до последно легендарният играч се надяваше да доживее това постижение...

Атанас Михайлов бе един от архитектите на последната шампионска титла на Локомотив (1978) и бе избран за футболист на годината година по-късно. Притежаваше точен удар от далечно разстояние. Вкара 4 гола срещу Монако в мач за Купата на УЕФА, както и победното попадение срещу Динамо (Киев), довели до класирането на отбора на четвъртфинал в турнира през пролетта на 1980 година. Завинаги остават в паметта и фамозните изпълнения, техниката, головете директно от корнери...

Сбогом, Бате Начко!

Върнете се в началото
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:12    Заглавие: Отговорете с цитат

Прах във вятъра
Завиждам на хора като Начко Михайлов, защото само останките им са тленни - не и делата



Наскоро загубих скъп приятел. Дейвид Уелтън си отиде от този свят така, както живя в него - с почти свръхестествено спокойствие, достойнство и тихо благородство. Даже нямаше живи роднини - само аз и още няколко приятели се бяхме събрали до леглото му в болницата LMH в деня, в който всички знаехме, че ще бъде последен. Пет-шест вдишвания преди да ни напусне завинаги, Дейвид отвори бавно клепачи, погледна ни с мълчалива тъга и нещо започна да се отдалечава в синьото на очите му. Нямаше болка, нямаше страдание. Приятелят ни просто пое дъх за последен път и кълна се, сякаш тази прощална глътка въздух, напускайки болничната стая, грабна по нещичко от всички нас, за да го отнесе със себе си завинаги. Човек никога не е същият, след като е бил свидетел на такъв момент. В него има и величие, и някакъв смразяващ, древен страх - предчувствие за неизбежна крайност.






Начко Михайлов


ИВО ИВАНОВ
Канзас

Такива мигове ни променят - правят ни едновременно по-бедни и по-богати. Три дни след смъртта на Дейв бях на погребението му, където имах тежката задача да произнеса със задавен глас прощалното слово. После свещеникът мина през обичайните думи за пепелта, праха и отвъдното царство и голямата, гореща прерия пое тялото на Дейвид без ропот и възражение. Още ми е трудно да повярвам, че този толкова добър човек вече го няма. Има хора на този свят, които ни се струват вечни, неуязвими и недосегаеми. Те са толкова сраснати с миналото и настоящето ни, че бъдещето понякога изглежда нелогично без тях.
Може би затова истината, че от три дни бате Начко не е вече между нас, ми се струва нелепа. Атанас Михайлов бе един от моите футболни идоли - магьосник с топката и голям човек без нея. Начко притежаваше неща, които толкова много млади спортисти днес не могат нито да проумеят, нито да купят с набъбналите си пачки. Не става дума за феноменалните му голове от корнер или гаубицата в левия му крак. Това, което го прави незабравим, е, че въпреки майсторството си бате Начко се опази от арогантност, нарцисизъм и меркантилност. За него достойнството, лоялността и всеотдайността към родния клуб винаги са били ръководещи стойности. Затова съм сигурен, че големият футболист днес ни гледа от по-добро място. Моите уважения към cвети Петър, но според мен в неделя и той е станал поредният вратар, който не е могъл да опази вратата си от качествата на бате Начко.
В събота писах за баскетболиста Стефон Марбъри и за това как е решил да пренебрегне поне частично материалните облаги. Абсолютно неочаквано за мен той се опълчи срещу могъща империя от ранга на "Найк" и започна да продава кецове, носещи неговото име, срещу 14 долара и 98 цента. Според мен този играч е разбрал нещо много ценно и е мотивиран донякъде от прозрението, че спортната слава е нетрайна и че точно сега, в този момент може да направи нещо значимо, да остави поне една ценна следа.
Районът около Канзас Cити е далеч от перфектен. Животът тук има своите преимущества и сигурно два пъти повече недостатъци. Но едно от нещата, за които съм благодарен на Канзас, е... "Канзас". Говоря за виртуозната рок група със същото име, която обичам от дете и която често имам шанса да гледам на живо. На тях принадлежи една от най-красивите акустични балади в историята на популярната музика: Dust in the Wind (Прах във вятъра). Песента често ме навестява: музиката и думите й звучаха в главата ми, когато погребвахме Дейвид, сетих се за тях и когато научих за Начко, а точно сега съм я пуснал да се върти и на компютъра ми. Финалният куплет набъбва и пристига в гласа на Стив Уолш заедно с последния тон от знаменитото соло на цигулка:

Не се вкопчвай,
нищо не трае вечно
освен земята и небето.
И нещо ти се изплъзва -
и всичките ти пари
няма да могат да ти
купят дори минута в повече.
Прах във вятъра.
Ние сме всичко на всичко
прах във вятъра.

Мъдри думи, които от години търсят мъдри слушатели, но за съжаление все по-рядко ги намират. Това, което не споменах в статията за Марбъри, бе, че интервюирах няколко младежи от местната гимназия и те ми обясниха, че не биха си купили маратонките на Стефон, защото били твърде евтини. "Дори и да са по-качествени от Nike Zoom, няма да ги нося, защото маратонки за 15 долара ще ми намалят престижа", каза ми единият хлапак.
Престижа? Що за изкривена философия? Ясно е, че живеем в епоха на безидейна консумация и материализъм, но като че ли вече сме напът да създадем неоробовладелско общество. Робите сме ние, а фараоните - "Найк", "Макдоналдс", "Уол Март" и т.н. Масите сякаш са програмирани за консумация от самото си раждане. Вече единствената скала, с която хората знаят как да измерват стремежите, успехите и наследството си, е финикийската. Всеки драска със зъби и нокти за по-голяма кола, по-малък мобифон, по-обширна квадратура, повече карати, по-скъпи маратонки. Все глупави, безсмислени неща, които, между другото, са вкарали Щатите в дефицитно блато. Америка е страна на кредита и средният й жител се е затрупал с вещи, купени с пари назаем от банки и алчни лихвари като "Виза", "Мастеркард" и "Американ Експрес". Оковите са невидими, но непоклатими, а ключът им е глътнат от самия покорен като остригана овца консуматор. Имам познат, който притежава не един, не два, а три хамъра - най-глупавото МПС с размерите на дизелов локомотив, което сигурно харчи повече бензин, отколкото целият танков резерв на Естония.
Стига се и до още по-странни парадокси. Не знам как е в България, но тук е много популярна доставката на пица по домовете. Преди няколко месеца тъст ми Джим получи сърдечна криза. Слава богу, той се оправи, но няколко дни по-късно поръчах пица по телефона и изчислих, че доставката пристига с четири минути по-бързо от Бърза помощ
Явно малко по малко, консуматор по консуматор, долар по долар приоритетите са се изместили и това, което е с реална човешка стойност, е останало на по-заден план. Но еснафщината не е само американска черта.
Имаме я и у нас. Кой какви обувки носи, кой какво лого има на фланелката, кой колко плазмени инча телевизор е лепнал на стената, кой какво Ферари кара по разнебитените улици. На няколко пъти и на мен ми се наложи да си вдигна шапката, която бе паднала при вида на огромните палати в подножието на Витоша. Всъщност не шапка, а каска с каишка да имах, и тя щеше да падне. Всичко това на фона на несигурна икономика и милиони квалифицирани хора с обидно ниски заплати. С притеснение забелязах също, че кредитните карти вече са се наместили като бомби със закъснител и в портмонетата на българина. Въпреки всичко все още сме далеч от вирусната потребителска болест, която тресе САЩ в последните години. Познавам човек, който купи Порше на сина си за рождения му ден. Колосална грешка! Дори да сте милионер, никога не правете такава лоша услуга на детето си. Счупена кола и комплект инструменти са сто пъти по-ценен подарък. Младежите, които интервюирах, са в абсолютна безпътица, щом търсят престижа си в логото на "Найк".
Затова съм щастлив, че има и някой като Марбъри, който поне прави опити да отвори кошарата. Стремежът към просперитет е вроден в почти всеки човек и дори е движещ икономически механизъм. Не всеки може да е светец, Майка Тереза или Ганди. Аз самият имам своите комерсиални амбиции и безброй материални слабости. Но не може пък и да си позволим да маршируваме през малкото си отредени дни като лоботомирани марионетки, поемайки и отделяйки без мисия, цел и посока. Всичко е толкова мимолетно в този живот, толкова преходно. Времето ни е малко, а възможностите да оставим след себе си нещо хубаво и важно се броят на пръсти. Никой няма да си спомня в колко квадрата е живеел Алберт Айнщайн, каква кола е карал Джон Ленън и какви маратонки е носел бате Начко. Техните постижения ще се измерват с друга, безценна валута. На такива хора завиждам с бяла завист, защото само останките им са тленни - не и делата.
И сега, докато слушам за 20-и пореден път Dust in the wind, се питам кои са нещата, за които си заслужава да се живее? Нещата, които няма как да купим? Които не можем да забравим или загубим на улицата? Те са различни за всеки човек, но много е богат този, който ги има и държи на тях. Кой знае, може би това е денят, в който сте застанали на ръба на Големия каньон и сте се почувствали като прашинка... или първата любов... мигът, в който се е родило детето ви... гледката от връх Вихрен... споменът за бате Начко... увертюрата на "Тоска"... последният дъх на умиращ приятел. Всеки човек вижда света посвоему, но ми се струва, че такива са нещата, които ни осмислят. Но какво, ще попитате, са тогава къщите, вилите, поршетата, яхтите, чантите от крокодилска кожа, костюмите "Версаче", парите в сметката, златото, среброто, платината? Какво ли? Прах, приятели. Прах във вятъра
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:12    Заглавие: Отговорете с цитат

Българският футбол осиротя – отиде си великият артист Начко Михайлов! Българският футбол понесе нова трагична загуба и осиротя, след като този свят напусна великият артист с топка в краката Начко Михайлов! Отиде си любимецът на толкова поколения предани почитатели на играта, отиде си вярната до сетния си дъх на своя клуб легендарна фигура, обичана не само в “Надежда”, но и от цяла България! На 57 години рано тази сутрин склопи очи виртуозът на фамозния пас и снайперския удар, на головете направо от корнер Атанас Михайлов... Останахме без любимия ни Бате Начко, повален от коварната болест, с която толкова време се бореше така мъжки и скромно, както живееше и в дните на невероятната си слава, и след това. Не го забравиха и за миг хората по трибуните, които идваха мач след мач на столичните “железничари”, за да гледат спектакъла на “МоНачко”, съкрушил заедно с неизменните си партньори в състава на Локомотив доста европейски грандове. Привържениците на толкова бързо променящата се игра ще помнят винаги онзи невероятен локомотивски сезон на футболната 1977/78 година, когато начело със своя духовен и човешки лидер, водени от своя капитан триумфираха на терена с титлата шампион на България. Дойдоха и четирите “Начковски” попадения срещу Монако, съкрушителният му удар срещу Динамо (Киев), отвели “железничарите” на четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА през пролетта на 1980 година. Цялата блестяща кариера на Начко Михайлов, в която като диаманти блестят онези 348 мача и 145 гола в "А" група, което е клубен рекорд за Локомотив, онези 45 мача и 23 гола за националния тим на България, е низ от незабравими изпълнения. От паметни победи и тежко преживени редки загуби. Начко бе сред участниците на Мондиал'70 в Мексико и на Мондиал'74 в Германия, гордо показваше и сребърния си медал от Олимпиадата в Мексико през 1968 година. Но за обикновения зрител големият човек и футболист Атанас Михайлов ще остане в сърцата на всички с невероятните си по замисъл и изпълнение ходове на терена, превърнали го в Гросмайстора на футбола!
Почивай в мир, Приятелю! Бог да те прости!
Ръководството на Професионалната футболна лига изказва своите най-искрени и най-дълбоки съболезнования на семейството на Начко Михайлов за сполетялата го неизмерима загуба!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:13    Заглавие: Отговорете с цитат

Сайта на УЕФА съобщава за смъртта на великият Начко Михайлов!

Bulgaria falls silent for 'Nachko'
Monday 2 October 2006


Atanas 'Nachko' Mihailov in action for Loko Sofia (©Meridian Match)Bulgarian football is in mourning after PFC Lokomotiv Sofia hero Atanas 'Nachko' Mihailov died at the age of 57 on Sunday.

Skilful forward
One of the best loved players in Bulgarian history, the skilful forward spent his entire career with Lokomotiv, setting club records with 145 goals in 348 appearances between 1965 and 1981. His finest hour with the club came as he led them to the most recent of their four national titles in 1978. Mihailov also made his mark in European club competition by notching up four goals in a match against AS Monaco FC in a UEFA Cup second round game on 24 October 1979.

European achievements
He scored the only goal in a 1-0 first leg win against FC Dynamo Kyiv, and while Lokomotiv lost 2-1 in the second leg, it was enough to send them through to the quarter-finals on away goals - their best ever achievement in Europe. Blessed with sublime skills, the free-kick master scored 23 goals in 45 games for the national team. He played in the final of the 1968 Olympic Games tournament as Bulgaria lost 4-1 against Hungary in Mexico, and having missed the 1970 FIFA World Cup finals through injury, played in West Germany four years later.

©uefa.com 1998-2008. All rights reserved.


http://www.uefa.com/footballeurope/news/Kind%3D2/newsId%3D463358.html?cid=sentarticles&att=http://uefa.com/footballeurope/news/kind=2/newsid=463358.html
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:13    Заглавие: Отговорете с цитат

Бойчо Величков: Той бе символът на Локомотив

Той бе над всички, твърди бившият футболист
Членът на УС на Локо (Сф) Бойчо Величков е категоричен, че Атанас Михайлов е бил и ще си остане завинаги символът на "червено-черните". Близо 10 години двамата играят на върха на атаката на "железничарите".

"Ако трябва да определя състава на Локомотив от онези години с няколко думи, то те ща са: "Начко Михайлов и всички останали!", твърди Величков. Двамата разковават Монако, но не само. Ето какво си спомня още Величков за епичните битки по терените рамо до рамо с Бате Начко.

"Спокойно мога да кажа, че Атанас Михайлов е най-добрият футболист, с който съм играл на терена. Начко бе голям човек, голяма личност. Беше класен играч, от когото можеш да се учиш. Беше неповторим. Начко бе ерудирана личност и това му помагаше много на терена. Имаше страхотен авторитет, който защитаваше с невероятна игра. Във всеки един момент можеше да реши даден мач. Казах вече, че дълги години бяхме тандем и благодарение на невероятните му пасове съм вкарал много попадения", връща се назад във времето Бойчо Величков.

Величков и Михайлов се разбират повече от отлично на терена, но и извън него.

"Начко Михайлов ми подаде ръка в състава на Локомотив, а после играта ни увлече. На терена си паснахме повече от добре. Просто изпитвах удоволствие от футбола, когато той бе до мен", казва още Величков и се връща в спомените си към срещите с Монако, в които Михайлов вкарва всичките пет попадения за "червено-черните", за да класира тима напред.

"Върхът на нашето разбирателство бяха срещите с Монако. Мен ме спънаха за двете дузпи, които Михайлов вкара, а аз му асистирах при другите два гола във вратата на французите. След това той вкара и при 1:2, с което ни класира за следващата фаза в турнира за купата на УЕФА. Тогава му излезе и прякорът "Моначко", но в тези срещи Начко бе повече от отбор. Той бе над всички", допълни Величков.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:14    Заглавие: Отговорете с цитат

Хилядно множество каза "сбогом" на бате Начко
Над 1000 души дойдоха да кажат вчера последно сбогом на гениалния играч на Локо (Сф) и националния отбор Атанас Михайлов. Пред обредната зала на Централните софийски гробища се виеше опашка от хора, които чакаха да се поклонят и да положат букет цветя пред изключителния футболист, наричан с любов бате Начко. Голямата зала се оказа буквално тясна за всички, които бяха дошли да се простят с него.

Привърженици, приятели, съотборници, футболни деятели, ветерани - всички бяха там. Сред хилядното множество можеше да се познаят лицата на Спиро Дебърски, Васил Методиев-Шпайдела, Сашо Костов, Димитър Пенев, Добромир Жечев, Кирил Ивков, Павел Панов, Георги Денев, Кирил Миланов, Войн Войнов, Румянчо Горанов, Бойчо Величков, Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Радослав Здравков и още много други фигури от по-близкото и по-далечното минало на българския футбол.

Тук бяха от сегашния тим на Локомотив, клубният президент Николай Гигов, изпълнителният директор Иво Тонев, деца от школата. На поклонението присъства и шефът на БФС Борислав Михайлов. От Пловдив бе дошъл и Христо Бонев - легендата на Локомотив (Пд) и един от големите европейски играчи на 70-те години. Своето послание до близките на Начко бе изпратил президентът на България Георги Първанов.

"С дълбоко прискърбие посрещнах вестта за кончината на Атанас Михайлов - един от най-изтъкнатите футболисти в историята на българския футбол, легендарен нападател и дългогодишен капитан на Локомотив (Сф). Напусна ни изключителен спортист и достоен човек, радвал дълги години със своя талант, с красивата си игра и виртуозните си изпълнения почитателите на футбола у нас и по света...

Във всеки свой мач Атанас Михайлов показваше изключителното си спортно майсторство, своето уважение към нас зрителите, към съперника на футболния терен, отговорността си към клуба, своята национална чест и достойнство.

Започнал кариерата си в големия футбол на непълни 16 години с неподражаемата си игра и блестящи успехи на клубно и национално равнище, с откровения си и човечен характер, Атанас Михайлов заслужи дълбоко уважение от съотборници и съперници на терена, любовта на всички почитатели на футболната игра...

Прощаваме се с голям спортист и човек, съчетал по изключителен начин футболно майсторство, постигнати успехи и слава, с отговорно гражданско поведение, коректно благородно отношение към хората - истински пример за подражание на подрастващите, посветили живота си на спорта за издигане авторитета на нашата страна", се казваше в обръщението на президента Първанов.


От името на Локо (Сф) кратко и с чувство говори пресаташето на клуба Димитър Колчев, който постави и основен акцент върху скромността на уникалния майстор. "Той беше футболист без аналог в нашия футбол. Нека не ми се сърдят всички велики футболисти, които сме имали и имаме. Начко Михайлов умееше да направи от футбола събитие, което мога да сравня с най-великите културни прояви на човешкия род и човешкия дух", каза Колчев.

Венци бяха изпратени от ДАМС, БФС,ПФЛ, кмета на София, Локомотив (Пд), Левски, ЦСКА, Славия, Пирин, Родопа, Септември, Спортист (Своге) и др. Неприятно впечатление направи масовото отсъствие на съвременни играчи, както и на такива от 80-те години. Едва ли бе проява на добър вкус и отсъствието на националните ни състезатели, които можеше да слязат организирано от лагер-сбора си и да се поклонят на един велик майстор на играта, с която те имат шанса в момента да изкарват много пари.
Същевременно обичта и уважението на дошлото хилядното множество бе достоен финал на земния път на един от най-големите играчи и фигури в историята на българския футбол.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:14    Заглавие: Отговорете с цитат

Андрей Желязков: Беше джентълмен и на терена, и в живота
"Много съм разстроен. Не мога да говоря. Тъжно ми е. Най-лошо е да загубиш човек, с когото си играл. Той беше джентълмен и в живота, и на терена. България загуби един от най-големите си футболисти.

Начко беше виртуоз на игрището. Хората идваха на стадиона да го гледат, защото им доставяше удоволствие с пасовете си, с головете си, с всичко, което правеше на терена. Той беше самобитен.

И като характер, и като човек, и като футболист. Не само Локомотив(София), а целият български футбол загуби една епоха, която си отива безвъзвратно с него. Много ми е тъжно", каза Андрей Желязков.

Войн Войнов: Сега в света има малко играчи като него

"Той беше един от най-големите футболисти в България. Правеше гениални неща на терена, които малко от съвременните световни футболисти могат. Аз никога не съм го виждал намръщен. Постоянно беше усмихнат.

България и родният футбол загуби един голям усмихнат мъж. Удоволствие беше да се играе с него на терена. Дори и като съперник. Невероятно елегантен в действията си. Може пак да се повторя, но той правеше неща, които могат да влязат във всеки футболен учебник. И ще бъде добре, ако това стане", сподели Воин Войнов.

Радослав Здравков: Обичаха го всички

"Не бях запознат с неговата болест. Когато разбрах какво е станало, останах потресен. Чувствам се благословен от факта, че изкарах четири години като негов колега в Локомотив.

Той ми бе идол и учител. Той бе отличен обединител. Начко бе обичан от всички българи. И трибуна на стадион "Локомотив" да кръстят на негово име, и изобщо какво и да се направи, ще бъде късно и малко.

България загуби едно от най-големите си футболни дарования. Трябва неговият пример да се предава на по-малките", обясни Ради Здравков
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:15    Заглавие: Отговорете с цитат

В ПАМЕТ НА АТАНАС МИХАЙЛОВ
Атанас Михайлов (05.07.1949 – 01.10.2006). Силен физически, бърз и резултатен нападател. Изключителен техник с несравним поглед върху играта и спортсменско поведение на терена. Майстор на паса, головия удар, свободни удари и голове направо от ъглов удар. Дългогодишен лидер на "железничарите". Близо две десетилетия Атанас Михайлов е на голямата футболна сцена, като един от нейните най-добри актьори. За Локомотив играе от 1964/65 до 1980/81г. Приключва кариерата си в "Неа Саламина" (Кипър), впоследствие треньор и селекционер в любимия "Локомотив".
В "А" РФГ дебютира с фланелката на "Локомотив" (Сф) два дни преди 16-ия си рожден ден и изиграва 348 мача, в които отбелязва 145 гола, всичките с фланелката на "железничарите". Шампион е на България за 1978 година, избран е за футболист на годината през 1979-а. В различните национални отбори на България Начко Михайлов има общо 91 мача и 54 гола, което е абсолютен рекорд. В "А" тима има 45 мача с 23 гола, участник е на световните първенства в Мексико`70 и в Германия`74. На олимпиадата в Мексико`68 печели сребърен медал. Като капитан Бате Начко е в основата на отличното представяне на "Локо" (Сф) в турнира за купата на УЕФА през сезон 1979/80 и незабравимите мачове с "Ференцварош", "Монако" и "Динамо" (Киев). Срещу "Монако" в София Начко отбелязва 4 гола на френския национален вратар Жан-Люк Етори, а на реванша в княжеството добавя още един. Вестниците в Европа го наричат "Пушкаш на Балканите", а във френски издания има заглавия като "Палачът на "Монако", "МоНачко", "Българският екзекутор". Мнозина се шегуват, че в основата на успеха на Локо Сф през онези години стои системата “От зад - катеначо, а от пред - Бате Начко”.
Атанас Михайлов имаше няколко максими, като:
• Знай си мечтата, но не я казвай.
• Не се страхувай - ако си талант, рано или късно ще те признаят.
• Мисли за публиката - без нея няма спектакъл.
• Внимавай да не попаднеш на некомпетентен специалист.
• Умей да даваш на своите съотборници сигнал за бой.
• Потупват ли те по рамото или по гърба - пази се от дископатия.
• Намери своя почерк дори когато подражаваш на другите.
• Кажи си истината - да става, каквото ще.
• Ако си майстор, остави след себе си школа.
• Никога криза на духа.

Почивай в мир Бате Начко! Никога няма да те забравим!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:16    Заглавие: Отговорете с цитат

Скръбта беляза 4-те неделни мача от първенството на “А” група.
Отиде си образът на "червено-черната" надежда


Скръбта беляза 4-те неделни мача от първенството на “А” група. Те започнаха с минута мълчание в памет на легендата Атанас Михайлов, който почина вчера.
Отиде си Атанас Михайлов. Тръгна си от този свят така, както си тръгна и от футбола, когато някой в Локомотив реши, че Начко е вече стар. Отиде си, без да се оплаче на някого, без да моли за помощ, остана сам в болката си. Но както не предаде Локомотив, така не предаде и футбола в последните си дни. Замина си от нашата грешна земя като голям мъж, такъв, какъвто бе винаги. И на терена, и извън него. За мен Начко ще остане най-великият български футболист, който съм гледал на живо, до когото съм се докоснал, от когото съм научил много. Макар че съм го виждал само няколко пъти. Първият път бе на препълнения "Васил Левски". Тогава вкара 4 гола във вратата на най-големия по онова време френски вратар Етори, а Локомотив унижи Монако с 4:2. Цял един стадион се люшкаше в екстаз при всяко докосване на топката от Начко. Може би тогава окончателно се влюбих във футбола, осъзнах, че това е магия, а такива като Атанас Михайлов са докоснати свише, за да правят същата тази магия. Няколко дни по-късно го видях от плът и кръв в магазина на баща ми. Стоеше там на опашката зад 15 човека и си чакаше реда. Онемях. Бях свикнал партийни и естрадни величия да минават отзад, да взимат каквото им трябва, а в повечето случаи и да не плащат. Начко беше с някакви приятели, щяха да празнуват нещо в "Лозенец". Поисках му автограф, а той видимо се притесни. Попита ме от кой отбор съм, а аз му отвърнах: "От твоя". "А-а-а, Локомотив не е мой, аз съм на Локомотив", усмихна се гениалният футболист и освен автограф ми даде и едно флагче. Още го пазя. Тогава доста се учудих защо този толкова известен човек стои на опашката заедно с шлосери, готвачки, шивачки, монтажисти..."Защото е Начко", обясни баща ми. Може би двамата вече са се видели там, горе на небето, и сега се смеят на това как Начко се въртеше неудобно в студиото на "Всяка неделя", докато Кеворк Кеворкян се чудеше как така Локомотив се е осмелил да отстрани братския на българския народ Динамо (Киев). "Абе ти май ме кеворкизираш", отрони в един момент капитанът на Локо (Сф) и в студиото се настани напрежението. Арменецът не обичаше никой да го поставя в ъгъла, камо ли пък някакъв футболист. Но отстъпи, защото видя, че Начко е харизма, Начко е религията на един работнически квартал в покрайнините на София. Оттам е и другото признание на Атанас Михайлов, което помня и до днес: "Не обичам да се обръщат към мен с другарю Михайлов. Звучи ми толкова изкуствено. Не може всички да сме другари, не е нормално. Най-голямата ми награда е, че където и да отида, ми викат Начко. Значи ме чувстват истински". Такива искаше да са и синовете му, истински. С единия тренирахме заедно в Локомотив и никога няма да забравя как Атанас Михайлов се отнасяше към Мишо. На един мач със Славия дори накара треньора Рашо Иванов да го смени, нищо че водехме 5:0. Бях отстрани до тъчлинията и чух Начко да казва: "Нямаш право да се лигавиш, дори при този резултат. Ти си Михайлов, ти си в Локомотив и ще играеш докрай". Тогава осъзнах, че Начко може би е обичал "червено-черния" клуб повече и от семейството си. Затова и когато любимият отбор го изостави, той не му изневери. Отиде в Кипър, в Неа Саламина, а отказа от Славия апартамент в "Овча купел", офицерски чин в Строителни войски и 650 лева заплата. Защото искаше завинаги да бъде свързван само с едно, с Локомотив. Точно в името на това свято име Начко поведе и битката срещу изкуствения ЖСК-Славия. Искаше да избяга от мъката в ЦСКА, но като видя, че Партията вдига примката си от любимия му отбор, остана в "Надежда". И се превърна в символ на "червено-черната" надежда. Има нещо символично в това, че Начко си отиде точно сега, когато Локомотив тръгна отново нагоре. Сякаш легендарният халф искаше да се убеди, че любимият му тим ще го бъде, че ще оцелее, за да му е спокойно горе, на небето. Няма да се спирам на титлите, на стотиците мачове и голове на всякакви нива. Те са част от пътя на всеки един играч. Но има такива футболисти, които си създават и своя собствена харизма, превръщаща ги в легенди. Атанас Михайлов бе точно такъв. И съм сигурен, че още хиляди като мен благодарение на него научиха не как да играят, а как да живеят. И за тях той ще е жив винаги. Просто като Начко...
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София" Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum