Легендата Начко Михайлов!
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:16    Заглавие: Отговорете с цитат

Само Ицо и националите не казаха Сбогом, Начко!
Нямаше ги и политиците, но така бе по-добре


България се прости и изпрати вчера гениалния Атанас Михайлов. Не го зачете само отборът, за който Начко вкара 23 гола в 45 мача. Националният тим на България за кой ли път под ръководството на Христо Стоичков се изгаври с един от футболните символи на България. Докато представители на 5 поколения велики български състезатели свеждаха глава пред тленните останки на Атанас Михайлов, в резиденция "Бояна" момчетата на Стоичков вдигаха весел глъч в столовата. Не са виновни те, виновен е той! Виновен е администраторът Сашо Динев, който изглежда замаян в търсене има ли мачове Тиаго Силва за Бразилия, а Томашич - за Хърватска, забрави, че националният ни отбор е преди всичко на България. И легендите на този отбор имат място в дневния му ред, когато си отиват от този свят, заслужават своята една минута мълчание от тези, които наследиха фланелките на Начко, на Гунди, на Котков, на Иван Колев. Разни хора, разни идеали. Някои дори въобще нямат такива. Хубавото е, че ако не идеалистите, то поне признателните бяха на поклонението пред Начко. Такива като Николай Гигов, който има много повече пари от Стоичков, такива като Боби Михайлов, които са много по-обичани от Стоичков. Така както бе обичан Начко. Наистина най-добре го каза човекът, препатил на терена от финтовете на Михайлов, от безпощадните му удари - левскарят Кирил Ивков: "Всички обичаха Начко, не уважаваха, а обичаха, защото беше честен, защото беше мъж, истински мъж". Хубаво е, че в последния си земен път Атанас Михайлов не бе изпратен от нито един политик. Така остана завинаги народна икона, а не казионна. А и да бяха дошли онези от парламента, щяха да изглеждат неловко. Така както навремето, когато канеха Начко на предизборните си митинги, а той им отказваше, отбягваше ги. И дори ги анатемоса, щом Жан Виденов кръсти по идиотски начин БКП - талисмана Начко. Това говореха вчера по обяд хората. И никой не каза лоша дума за Атанас Михайлов. Не защото "за умрелия или добро, или нищо", а защото нямаше какво лошо да се каже. Начко си отиде от този свят. И е жалко, че никой от тези, които сега носят националния герб, не дойде да го изпрати. Него, човека, който умираше за този герб, а в името на България посегна дори на съдията на олимпийски финал. В събота Атанас Михайлов ще гледа отгоре и дано "трикольорите" победят, поне това могат да направят за Начко.

http://www.meridianmatch.bg/?act=gallery&id=3441
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:16    Заглавие: Отговорете с цитат

НАЧКО МИХАЙЛОВ ИЗДЪХНАЛ В РЪЦЕТЕ НА ЖЕНА СИ
На погребението на великия Начко се струпа народ като на стадиона, където той правеше чудеса.
Във фаталната нощ крайниците му изтръпнали

Погребението на Начко Михайлов събра повече хора от домакински мач на "Локо" - София. И всички големи медии. Но само "Шоу" разбра как умира легендата.

Начко издъхва на 1 октомври в пет сутринта. Нощта на събота срещу неделя е фатална за него и кошмарна за съпругата му.
Двамата са сами в къщата в столичния квартал "Орландовци". Цяла нощ футболистът не мигва от болки. Крайниците му изтръпват и усеща, че си отива. Неговата жена му разтрива краката, но това не помага. В пет символът на столичните железничари си отива.
Вдовицата звъни на синовете му. По-малкият Виктор телефонира в "Канал 3".
И Сашо Диков със субтитри съобщава за кончината.
По обяд цяла България вече знае за нея. Начко е погребан в гроба на майка си и баща си. Оказа се, че годините, които завършват на шест, са фатални за фамилията. Единият му родител умира през 1976-а, а другият през 1986-а. Покойникът наистина ще почива вечно редом до кварталното игрище в “Орландовци”, където преминава животът му. Само човек с неговия шут може да изпрати топката оттам до гроба му.
Но синовете му слагат в ковчега футболна топка. И две фланелки на "Локо"-то. Едната по-стара, с която е жънал победи. И друга чисто нова - на съвременния отбор.
Без специална команда траурната процесия мина покрай гроба на Котков. Там ковчегът спря до паметниците на Кольо и Гунди.
Ракът е открит много късно и положението на Начко е било безнадеждно. След операцията съпругата му пита хирурзите какви са шансовете на мъжа й. Те са й отговорили доста грубо, че няма никакви.
Не се знае дали Михайлов научава това. Но той докрай твърди, че химиотерапията му е успешна и върви към оздравяване. За известно време успява да заблуди дори близките си. Но с родители на свои футболистчета се майтапи, че скоро ще е от другата страна на оградата межу игрището и гробищата. Значи знае истината.
Оказа се, че това игрище въпреки всички обещания на столичните кметове така и не е предоставено на футболния клуб на Михайлов. А сегашният градоначалник Бойко Борисов на няколко пъти отклонявал срещи.
От свещеника, опял Начко, се разбра, че той е бил много набожен човек. Още като футболист не пропуска неделя, без да запали свещ в кварталната черква. И до последно е църковен настоятел в нея. Приживе Начко редовно подпомага бедните с каквото може. Когато няма пари, дарява агнета и риба за храмовия празник.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:17    Заглавие: Отговорете с цитат

НАЧКО МИХАЙЛОВ: НЕ СЪМ ПРОДАЛ ЕДИН МАЧ НА “ЛОКО”! В: ШОУ, №40, 4 окт. 2006, с. 62-63

--------------------------------------------------------------------------------
Размер на шрифта:


1978 година. Капитанът Начко Михайлов извежда "железничарите" до титлата.
• Ако продажниците пускали два гола на противниците, Начко им вкарвал по три
• Легендата сам биеше отбори като “Монако” и допингирания “Динамо” – Киев

Напусна ни геният на топката. Футболният коментатор на “ШОУ” Атанас Михайлов си отиде от рак. Умря като голям мъж. Докрай криеше състоянието си. Даже преди два месеца успокои читателите, че химиотерапията му е успешна. Той щеше да коментира евроквалификацията България - Холандия. Но уви, коварната болест пак грабна най-талантливия. Няма друг локомотивец като него.
През целия си живот Начко живя с една жена, в една къща, в една махала. И у нас игра само за един отбор. За “Локо”. Животът му протече на футболното игрище в “Орландовци”.
Там стана огромна звезда и там завърши пътя си. Сега, заровен зад оградата между терена и гробищата, ще слуша глъчката от тренировките на питомците си. И някоя немирна топка ще прелита до своя любимец. Днес публикуваме откъси от сензационните интервюта на Начко. Най-искрени съболезнования на близките му и поклон пред светлата му памет! Присъединяваме се към идеята стадион “Локомотив” да носи името му.

ДЕТЕ - ЛОКОМОТИВЧЕ
За разлика от други футболисти аз не съм бил привърженик и не съм играл в друг отбор. Израснах край старото игрище на “Локомотив”. Ние бяхме трима братя, родени през три години. Аз съм средният. Малкото ми братче почина на 10 месеца. Не съм левак по рождение. Баща ми ме караше да играя на виенска с брат ми само с левия крак. Постепенно той ми стана по-силният. Татко ме тренираше да бия удари с топка за тенис по стените в хола, без да счупя нещо. Оттам започнах да боравя точно с кълбото.
На 10 години ме взеха в децата на “Локомотив”, а на 15 - в мъжете. В първия отбор ме наложи Крум Милев. Срам ме беше да вляза в съблекалнята при Котков, Дебърски, Деянов и другите. Сега се пише, че Котков ми бил кумир. Ама на мен всички ми бяха кумири.

ОТПУШИХ СЕ С ПОДПОРКАТА
Срам не срам, още на първия си мач вкарах гол на “Спартак” - Плевен. Надделяхме с 1:0. Куриозното е, че първия си гол забих с десния крак. После отбелязах два на “Черно море” и ги бихме с 2:1. Дебютирах с 3 гола в 2 срещи. Публиката, съиграчите и треньорите ме приеха веднага. Оттогава не излязох от титулярния състав.
Обаче не ми беше лесно. Играех в 6-7 отбора едновременно: юноши - младша, юноши - старша, юношеския национален, младежкия национален, техникума “Сталин”, олимпийския тим и мъжете на “Локомотив”. Направо се скапвах. Случваше ми се да ритам по 3 мача на ден. В 10 часа сутринта на стадион “Червено знаме”. В 14 ч - на “Локомотив”. А от 17 ч - на “Раковски”. Нямах време да се наям. Трупах умора и контузии.

“ЛОКОМОТИВ” ПРОДАВАШЕ МАЧОВЕ
Това ставаше пред очите ми. Често хората, взели подкупа, набеждаваха мен. Кълна се в децата, че аз мач на “Локомотив” не съм продал!
Обаче непрекъснато ми предлагаха подкупи. Ако прибирах пачките, щях да стана богаташ. Но аз ходех при треньора и предпреждавах: “Обадиха ми се да продам мача. Отваряй си очите, да не уловят някой друг!”

ВЪРНАХА ПОДКУПА
Когато ми предложеха подкуп, побеснявах. Обикновено вкарвах на рушветчиите по 3 гола. Така стана срещу “Спартак” - Варна. Направих хеттрик, бихме ги с 5:0! На един мач срещу “Лъсков”-Ямбол усетих, че съотборниците ми се крият по игрището. Отидох при хванатите и им казах: “Ако вие пуснете два, аз ще им вкарам три!” Бихме с 2:0. Аз набутах головете.
След мача се прибрах с колата на един от подкупените. Той отвори жабката. Вътре имаше 3000 лева. Съотборникът въздъхна: “Сега ще трябва да ги връщам.” Викам: “Ще връщаш!”

КРАДЕЦЪТ ВИКА: ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА!
Някои съотборници ме намразиха, че им мътя водата. Веднъж четирима се дигнаха и ме натопиха на първия секретар на районния комитет на партията. Наклепаха ме, че взимам подкупи. Това бяха Румен Горанов, Боко Димитров, Георги Донев и Величков. За мен нямаше последствия, понеже си бях невинен. После разбрах, че баш тия четиримата са продали мача, за който ме обвиняваха. Те взеха парите. Крадецът викаше: Дръжте крадеца! Христакиев ми е приятел, кум ми е, но и той е участвал в такива работи. Защо не си признаят като мен за “Черноморец”? Веднага ще им олекне.

БУТАХМЕ НА “ЛЕВСКИ”
Сега се пише, че “Левски” имал супербаланс срещу “Локо”-то. Имат баланс, защото им давахме. Пускахме ги години наред. Поне 5-6 пъти. Веднъж те се бореха за титлата с ЦСКА. Водеха с точка. “Червените” обаче играеха със “Славия” и биха с 4:0. Титлата се решаваше от срещата “Левски” - “Локомотив”. Мачът бе уговорен на ниво районни секретари на БКП. Клубните ръководства се разбраха ние да ги пуснем за първенството, а те да ни легнат за купата. Нашите шефове ни събраха и ни съобщиха какво са решили. Оставихме “Левски” да ни бие и да стане шампион. За първенството играхме в събота, а в сряда двата отбора излизаха на финала за купата на съветската армия.
Моите съотборници не мигнаха от радост. С тази купа едни ставаха заслужили майстори на спорта, други - майстори, трети - кандидат-майстори. За з.м.с. имаше надбавка от 30 лева върху заплатата, за м.с. - 20 лв. и т.н.

“СИНИТЕ” СЕ ОТМЕТНАХА
Аз и Кирил Ивков като капитани поднесохме цветя на съветския военен аташе Гиви Орджоникидзе. Като слизахме от трибуната, го попитах: “Кире, всичко точно ли е?” А той: “Не. Играйте си!” Подскочих: “Какво? Кире, какво каза?” В тоя момент слязохме на терена и ни хванаха телевизионните камери. Пред тях не можехме да се разправяме. Предупредих съиграчите: “Отметнаха се. Нищо не е уредено!” Обаче те не се бяха настроили за мач.
Докато се усетят, и “Левски” поведе набързо с 2:0. През второто полувреме ги нагънахме. Намалихме на 2:1. После Бойчо Величков изравни, но съдията отмени чист гол и ни биха. Аз казах на играчите на “Левски”: “Поне вие трябваше да сте коректни. Ние ви дадохме мача и не взехме пари. Сега нашите ще загубят и надбавките към заплатите.”

ПО 8 КАФЕТА С КОНЯК
Котков обичаше кафе с коняк. Понякога удряше по 7-8 кафета с коняк. След подобна почерпка пулсът му не се повишаваше! Това са ни го казвали лекарите на отбора. Те говореха за моя съотборник като за медицински феномен. Кольо пиеше и водка.
Шири се, че пред мач е цапвал по няколко питиета. Това при него не беше система, но понякога го правеше. Спомням си един случай на Витоша. Преди един мач със “Спартак” бяха ни качили в транспортната станция “Васил Коларов”. Обаче приятели на Котков дойдоха и го взеха с кола на “Щастливеца”.

ЩЯХМЕ ДА ОБЕСИМ КОТКОВ
Там нашият отиде в компания на баскетболисти. С него бяха Гецата Панов и Томовски - Антената. Седнали на чай с коняк. После викнали по още един. Повторили поръчката много пъти. Кольо се напи. Дългучите ни го доведоха в станцията под мишниците.
Обаче възникна проблем. Почиващите в станцията баш тогава си правеха карнавал. Всички кесеха във фоайето. Не можехме да вкараме Котарака през главния вход. На другия ден цяла София щеше да гръмне, че националът се напил като казак.
Вързахме Котков с едни въжета като алпинист. Щяме да го обесим. Вдигнахме до втория етаж. Добре, че не го изтървахме.
Котарака се събуди по пладне. Махмурлия. Не хареса обяда. Каза на готвача да му сготви супа. Ние хапнахме и се качихме по стаите. Той чак тогава слезе в столовата. Изяде една чорба с 3-4 газирани води. На мача Котков вкара 4 гола! А “Спартак” бяха силен отбор.

БЕЛИ САЖДИ
През 1968 г. с решение на партията обединиха “Локомотив” и “Славия”. Голяма глупост. С нея зачеркнаха историята и на двата отбора. Запалянковците кръстиха хибрида ЖСК “Славия” бели сажди. Напрежението тръгна от шефовете.
Доста бюрократи от слетите тимове минаха на по-малки постове. Чиновниците започнаха да правят интриги. Котков и Шаламанов възроптаха открито. Кольо каза, че не издържа и се маха. Той отиде в “Левски”. Накрая се разбунтуваха и привържениците. А публиките на “Славия” и на “Локомотив” са най-кротките в България.

НАБЕДИХА МЕ ЗА СИМУЛАНТ
В новия отбор славистите доминираха. Той носеше тяхното име и играеше на техния стадион. От нашите титуляри бяхме само Христакиев, аз, Ивайло Георгиев и Атанас Геров. Събираше се напрежение. Като капак на всичко ми се отвори язвата. Поради адските болки отказах да тренирам. Шефовете на ЖСК “Славия” помислиха че правя саботаж и нарочно не играя. Облякоха ме в дрехи на редник и ме пратиха да копая с една лопата.
Дадоха ми да дълбая огромна яма. Доведоха свирепи фатмаци да ме тормозят психически. При обединението са ме направили лейтенант Строителни войски. Ама аз не знаех това и почнах да копам. Обаче ме сви корем и аз спрях.

СПАСИ МЕ ШУРЕЯТ НА ТАТО
Лекарката на “Славия” също не ми вярваше. Заплашиха ме, че ако симулирам, ще ме дадат на военен съд. Искаха да ме пратят в дисципа. Направиха ми изследвания.
Лично академик Атанас Малеев, брат на жената на Тодор Живков, потвърди, че имам отворена язва. Сложиха ме на системи.
Тъпчеха ме с антибиотици и вносни лекарства. Захранваха ме с глюкоза, защото не можех да ям и пия вода. Докторицата се извини. Едвам ми калцираха язвата. Оттогава ми се наруши обмяната на веществата и започнах да трупам килограми.

НЕ СЕ ТЪПЧЕХ
За мен разправяха, че ям непрекъснато, пия и ме мързи да тренирам. Затова съм бил пълнеел. Понякога тези глупости тиражираха и шефове на “Локо”-то. А аз три пъти лежах в болница заради язвата. Не само че не преяждах, но изобщо не можех да хапна нищо. За напиване пък не си и помислях. И досега не си позволявам повече от ракия и 2-3 бири.

ГУНДИ БЯГАШЕ ОТ ЗУМА
Христо Бонев беше любимец на старши треньора. Затова му викаха “Синът на Божков”. Зума дава вид, че бил голям приятел с Гунди. Ама аз съм свидетел на обратното. Да беше жив Аспарухов, щеше да разкаже много по тоя въпрос.
Той беше обединяваща фигура в националния отбор. Ицо мислише, че ако му влезе под кожата, ще направи по-бързо кариера. Може и така да беше. Но Гунди се усети и го отбягваше. Имаше моменти, в които направо бягаше от пловдичанина.
На Белмекен посрещнах Атанасовден. Нямаше къде да празнувам. Трябваше да карам в базата или да ида навън при мечките. Купих три бутилки вино. Поканих Якимов, Аспарухов, Котков и Шаламанов. И Зума искаше да дойде с нас на почерпката. Ама Гунди направи така, че да му се измъкнем. Отпразнувахме именния ми ден без “Синът на Божков”.

ТЪПАЦИ ИЗМИСЛИХА ТЕСТА НА КУПЪР
На всичкото отгоре ме караха да покривам теста на Купър. За 12 минути трябваше да измина 3000 метра. Това беше голяма простащина.
Добри хора ни пръскаха с маркуч, за да издаяним. Два пъти покрих теста и два пъти дадох фира. Щом се издънехме на Купъра, ни глобяваха 150 лв. и не играехме, докато не го пробягаме. Губехме още по 200 - 300 кинта от премии.

НАКАЗВАХ ТЪРЧАЧИТЕ
За капак ми даваха за пример покорителите на теста. Непрекъснато ми натякваха някакви житни бегачи. Веднъж ни предстоеше мач с “Шумен”. Те покриха Купъра за 9.5 минути при норматив 12! А ние се издънихме. Вестниците злорадстваха как щели да ни смачкат с по-добрата си физическа подготовка. 5:0 ги бих! Напълних им мрежата. Направо ги смазахме. По едно време им викам: “Какво тичате, бе? Тичате да биете център!”
Другите царе на Купъра бяха “Академик” - София. И срещу тях играх настървено и ги праснахме 3:0.

ЗАБРАНИХА НА ЩПАЙДЕЛА ДА МЕ ПУСКА
Бях зле с коляното. Вместо да ме похвалят, че играя контузен, шефовете на “Локомотив” даваха интервюта, че ме мързи и не се изразходвам докрай. А ако бях германец, щях да ми дадат инвалидна пенсия за десния крак.
Преди мача с “Ференцварош” началниците забраниха на Шпайдела да ме включва. Той ме попита дали ще издържа. Аз избухнах: “Чакай бе, какво значи да издържа? Или ме пускаш, или ме махайте от тоя отбор да не полудея!”
Започна разбора за мача. Беше пълно с големци - генерали, партийни секретари, министри, шефове от БДЖ. Въпреки забраната Методиев ме обяви в състава. Щом произнесе името ми, търтеите се разшаваха. Започнаха да въртят глави като костенурки. Шпайдела почервеня. Стана целия жар пред 30 началници. Съобщи, че ме пуска на своя отговорност. Отговорих: “Аз пък играя за теб на моя отговорност.”

ПОДМИНАХ ДЕБЕЛОСЕРИТЕ
Бихме с 3:0! Не вкарах гол, но играх много силно. След срещата Шпайдела дойде и ме разцелува. Казах му: “Доверие за доверие!”
В съблекалнята беше пълно с дебелосери. Номенклатурите, дето ми забраняваха да играя, чакаха да ме мляскат. Отвътре ми се подвдигна. Щях да повърна. Нахлупих си фланелката на главата, за да не им гледам мазните мутри. Минах край търтеите като през турски гробища.
Обаче още ми се гадеше. Викам на лекаря: “Докторе, дай една цигара!” Демонстративно я изпуших пред началниците. Никой не посмя да ми каже нещо.

300 000 ДОЛАРА ЗА МОНАЧКО
На “Монако” вкарах четири гола в София. Вътре пак чакаха чиновниците да ме здрависват. Не подадах ръка на нито един шеф. Измъкнах се с номера, че заслугата е на целия отбор.
С Шпайдела се сдобрихме окончателно. След мача запалянковците вместо Начко започнаха да ми викат Моначко. Тук ги бихме с 4:2.
Хората си мислят, че се натисках да бия всички наказателни удари. Обаче при втората дузпа за нас съотборниците ми се разбягаха. Останах сам в полето на гостите. Като реализирах, ги попитах защо се скриха. А те: “Ние бяхме сигурни, че ще я вкараш.” А аз хич не бях сигурен. Там паднахме с 2:1 и се класирахме с мой гол.
“Монако” поискаха да ме купят. Даваха ми 300 000 долара на ръка, 5000 заплата и отделно премии. Но тогава нямахме право да играем в чужбина. Един месец след офертата започнаха да пускат български футболисти на Запад...

БЕССОНОВ МИ УВЕЛИЧИ ОБИКОЛКАТА НА КРАКА
Най-кървав беше мачът с “Динамо” - Киев. Този отбор спечели КНК, в него играеше носителят на “Златната топка” Олег Блохин. Тука бихме с 1:0. Украинците тъй се скупчиха около мен, че нямаше къде да падна, щом ме спънат. Разбутвах ги с ръце, за да се просна и съдията да свирне. Успях да им го вкарам от фаул. Пазеше ме Бессонов. Той така ме прасна, че десният ми крак увеличи обиколката си с 10 сантиметра.
Лекарите ми забраниха да играя и тренирам. В “Пирогов” докторите казаха пред нашето ръководство: “Тоя човек пуснете ли го, ще го осакатите.” Шефовете ме помолиха да замина с отбора, за да му вдигам духа. Тръгнах като на екскурзия. Даже не си взех екипа.

ВИДЕНИЕТО НА НАКО
Вечерта преди мача ме накараха да тренирам. Оказа се, че нашите са ми донесли тайно екипа в Киев. Загрях 15 минути, заболя ме зверски и спрях. Всички видяха, че не мога да играя.
Но на другия ден точно преди да започне мачът, ме обявиха в състава.
Лекарят на отбора дойде при мен и вика: “Ела да ти бия инжекция.” Бях на 30 години. Кариерата ми вървеше към края си. Сложих си главата в торбата и легнах на кушетката. Удариха ми една много силна инжекция, с която подсилват ставите на каратистите. Пратиха ми дебютанта Нако Дойчев за кураж. Да ми пазел страх.
Младокът се изцепи: “Днес аз ще реша мача!” Викам му: “Как ще го решиш, като няма да играеш, бе?” Той тогава беше дълбока резерва. Новобранецът каза: “Сънувах, че ще ги накажа.” Изтръпнах. Туй е лоша поличба. Присъни ли ти се нещо преди мач, става обратното. Помислих, че Нако ще си вкара автогол. Ала Шпайдела го включи в състава.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
В началото деснячката ме болеше зверски. После изтръпна така, че не я чувствах. Играх като щъркел на един крак. Бессонов ме пазеше пак. Знаеше къде ми е травмата и ме целеше по болното място. Стисках зъби и траех. Бях сигурен, че ще ме изпусне веднъж. “Динамо” поведе с 2:0. Аз се молех да не вкарат трети гол. Знаех, че ще ги накажа.
Украинците се назобиха. Личеше им, че са допингирани. Приличаха на дрогирани. Срещу нас играеха неестествени на вид хора. В 77-мата минута прекарах Бессонов. Подадах на Нако. Изведох го зад отбраната. Видях, че Дойчев излиза очи в очи с вратаря. Той беше много бърз и украинците спряха да го гонят. Аз започнах да му крещя: “Сам, сам!” Исках да му кажа да влезе на 5-6 метра до врата и да вкара спокойно.
Ала Нако не ме чу и я набабани със страшна сила от границата на наказателното поле. Шутът му щеше да скъса мрежата. С гола на чужд терен елиминирахме “Динамо”. След мача дойде при мен и заяви: “Казах ли ти, че ще ги накажа?”

НЕ ДОЙДОХА НА БАНКЕТА
В София се пусна гаден слух. Уж сме дошли на банкета един час предварително. Излъгали сме охраната, че сме премръзнали. Изпили сме и изплюскали всичко и сме си заминали, преди да дойде съперникът.
Според мълвата сме оставили на украинците само огризките. За тази гавра били наказали Шпайдела.
Не знам кой разпространяваше тази лъжа, но стана обратното. Ние дойдохме навреме. “Динамо” - Киев не се яви изобщо на банкета! Не преглътнаха загубата. Приемът беше на най-високо ниво и се състоя. Даде го шефът на спорта на Украйна, който бе с ранг министър. Явно домакините изобщо не предполагаха, че ще загубят от нас.

СВАЛИХА МЕ ПОРАДИ ЛИПСА НА СНЯГ
Говори се, че известният играч не може да бъде голям треньор. Тия ги разправят мижитурките и завистниците. Свалиха ме като старши треньор на “Локо” - София нелепо.
Бяхме се класирали на полуфинал за купата. Имахме мач с “Миньор” - Раднево. Оставаше ми да държа един от последните си изпити във ВИФ. Той беше по ски и трябваше да се проведе сутринта в деня на мача. Поисках разрешение от ръководството на клуба. То позволи.
Обаче на Витоша сне-гът се стопи. Преподавателят каза, че няма да ни пусне, преди да дойде изпитната комисия. Освободи ни чак в 14 ч. За два часа не можах да хвръкна от Черни връх до Раднево. За капак в мое отсъствие великият тим на местния “Миньор” ни елиминира с 2:1. Изкараха ме виновен: “Ти защо не си бил там?” Явно ми търсиха кюляфа и го намериха.

Юри СТЕФАНОВ

ДРАМАТА НА НАЧКО: РАНО СЕ РОДИХ ЗА ФУТБОЛИСТ, КЪСНО ЗА ПАРТИЗАНИН!
И аз рано се родих за футболист и късно за партизанин. Не съм си представял, че ще стигна дотук. Особено в “Локомотив” - София. Водя се главен менажер на “Локо”-то, а научавам за трансферите от вестниците. Моите бивши съотборници се крият от мен, когато решават нещо. Те пътуват за мачове в провинцията с лимузини, а аз - с автобуса на привържениците. По стадионите вече ми искат билет. Днешните футболни президенти направиха безброй поразии. На техния фон нашият се откроява. Той е играл футбол. Гигов отказа хем да купува мачове, хем да дава премии. Не съм против приходящите, но аз самият никога не съм си позволявал да отида при шефовете и да кажа: “Искам да съм такъв и такъв в клуба.”

НАЧКО Е ГОЛМАЙСТОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ!
Начко е рекордьорът по мачове и попадения за цялата история на “Локо”-то.
Никой друг няма 22 сезона за железничарите! Но не се афишира, че Михайлов е топреализаторът на България. Със своите 54 гола за юношеския, младежкия и мъжкия национален отбор той е №1 у нас за всички времена. С актива си за представителните BG гарнитури локомотивецът изпреварва Стоичков, Зума, Жеков, Иван Колев и Гунди.

ХИМИОТЕРАПИЯТА НА НАЧКО НЕ МИНА УСПЕШНО
През лятото попитах Начко как му е минала химиотерапията. По телефона той ме успокои, че е успешна. И дори не му е опадала косата. Големият футболист ми каза, че върви към подобрение. И след два месеца издъхна. Ето последните думи на легендата за вестника:
“Чувствам се добре. Дори съм с коса за разлика от повечето пациенти, минали през процедурата. Вече ходя из квартала и отскачам до игрището зад гробището, където отраснах. Синът ми движи детско-юношеската школа, докато се лекувам.
Обаче не посягам към топката. Още не съм достатъчно укрепнал, за да ритам с малчуганите.
Продължавам да следя футбола. “Локо” ще елиминира македонците!”
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 30 Юли, 2008 11:17    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.sport1.bg/sport1/node/100740

Мач между ветерани на Локомотив и представители на столична община в памет на Бате Начко.


Бойко Борисов: "Чест за мен беше че съм сред такива гениални футболисти от Локомотив. Знаете че съм левскар, но след Левски винаги съм обичал Локомотив, защото това е много истински отбор..."
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Съб 23 Авг, 2008 18:11    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 26 Ное, 2008 22:55; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 26 Окт, 2008 15:59    Заглавие: Отговорете с цитат



Уникална снимка - Начко Михайлов сам срещу потчи целият отбор на Динамо Киев!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 10 Ное, 2008 19:10    Заглавие: Отговорете с цитат

на 8 март 1959година едно девет годишно дете за първи път облича фланелката с цветовете на "Локомотив".Най напред то прави впечатление с вроденото чувство към играта ,с техниката и ловкия дрибъл.По късно сред запалянковците се заговорва ,че в "Локомотив"имало някакво момче,което можело да прави с топката каквото си поиска .Викали му Начко....

Едва на 14 години същият този Начко е в юношеския национален отбор,като още при дебюта си бележи гол(09.09.1964).
Два дни преди 16-тия си рожден ден Атанас Михайлов е включен в мъжкия състав на дружеството си.Играе двадесетина минути с в края на срещата със Спартак Плевен.В първия кръг на следващото първенство ,пак срещу плевенчани той бележи и първия си гол в А ПФГ.
На 15.11.1967 г. Ат Михайлов дебютира в младежкия национален отбор,я в следващия му мач(17.04.1968) е автор на 2 гола.С гол ознаменува първото си участие и в А националния отбор -22.11.1967(3:0)срещу Турция.
През 1968 година Атанас Михайлов е носител на сребърен медал от олимпиадата в Мексико,а през 1978 година шампион с Локомотив.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 16 Ное, 2008 11:07    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 16 Ное, 2008 15:42    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 19 Яну, 2009 20:31    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 26 Яну, 2009 21:40    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 28 Яну, 2009 23:03    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 28 Яну, 2009 23:12    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 29 Яну, 2009 0:01    Заглавие: Отговорете с цитат

Атанас Михайлов е роден на 5 юли 1949 година в София. В "А" РФГ дебютира с фланелката на Локомотив (София) два дни преди 16-тия си рожден ден. В майсторската група изиграва 348 мача и отбелязва 145 гола, всичките с фланелката на столичните "железничари". Шампион е на България за 1978 година.

В различните национални отбори на България Атанас Михайлов има 91 мача и е вкарал 54 гола, което е абсолютен рекорд. В "А" националния отбор има 45 мача с 23 гола, участник е на финалите на световните първенства по футбол пред 1970-та година в Мексико и през 1974 година във ФРГ.

Атанас Михайлов е носител на сребърен олимпийски медал с България на игрите в Мексико през 1968 година.

Капитанът Атанас Михайлов бе в основата на отличното представяне на Локомотив (София) в турнира за купата на УЕФА в мачовете с популярните "Ференцварош" (Унгария), "Монако" (Франция)и "Динамо" (Киев, СССР), в които демонстрира филигранна техника, изящен дрибъл и страхотна резултатност. В мача с "Монако" в София Атанас Михайлов отбеляза четири гола на френския национален вратар Жан-Люк Етори, а на реванша в Монако вкара още един гол. Вестник "Корс Матен" го нарече "Пушкаш на Балканите", в други френски издания се появиха заглавия "Палачът на Монако", "МоНачко", "Българският екзекутор".

За отличната си игра в турнира за купата на УЕФА Атанас Михайлов бе избран за футболист номер 1 на България за 1979 година в анкетата на българските спортни журналисти и ИСС "Старт".

Атанас Михайлов приключи състезателната си кариера в "Неа Саламина" (Кипър), а след това работи като треньор и селекционер в Локомотив (София).

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 29 Яну, 2009 0:06    Заглавие: Отговорете с цитат



_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 2 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum