Незабравимият Никола Котков
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 16 Ное, 2008 10:46    Заглавие: Отговорете с цитат

Не са много футболистите, които са имали честта да бъдат увековечени с изобразяване на лика им върху пощенски марки - Никола Котков е един от тях!


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 16 Ное, 2008 22:16    Заглавие: Отговорете с цитат







С националната фланелка..
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 23 Ное, 2008 20:42    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 24 Ное, 2008 22:27    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 03 Дек, 2008 10:39    Заглавие: Отговорете с цитат

Левски и Локо (Сф) правят мач в памет на Котков

Ветераните на Левски и Локо (Сф) ще изиграят мач в памет на легендата и на двата клуба Никола Котков. Така те ще почетат 70-годишнината от рождението на един от най-големите български футболисти за всички времена. Котков е оставил следа в кариерата си именно с екипите на двата столични тима, както и на Славия. Той е роден на 9 декември 1938 година. Изиграл е 322 мача в "А" група, в които е отбелязал 163 гола. Печелил е шампионската титла през 1964 година с Локомотив и през 1970-а с Левски. Легендата загива при автомобилна катастрофа, заедно с друга голяма фигура в родния футбол - Георги Аспарухов - Гунди.





_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 19 Яну, 2009 0:21    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ultrasjoreto



Регистриран на: 21 Окт 2008
Мнения: 286
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 19 Яну, 2009 15:21    Заглавие: Отговорете с цитат

Никола Котков е български футболист, нападател. Роден е на 9 декември 1938 г. в София.

Играл е за Локомотив (София) (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971). Има 322 мача и 163 гола в "А" група (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за Славия). Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола. Има 26 мача и 12 гола за "А" националния отбор (1961-1969), за "Б" националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Участва на СП-1966 в Англия (играе в мача срещу Унгария). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ - 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в КНК). "Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа. На негово име се организира международен детски турнир.

:wink:
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 25 Яну, 2009 18:12    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 25 Яну, 2009 18:13    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 05 Фев, 2009 11:08    Заглавие: Отговорете с цитат

Футболните гении твърде често умират млади

Дали ако Гунди си бе взел рестото от бензиностанцията на Витиня, щеше да е жив?
На 30 юни преди 35 години в автомобилна катастрофа загинаха футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков. Две от най-великите личности в историята на българския футбол катастрофираха в прохода Витиня и умряха на място.

Денят е 30 юни 1971 г. Слънчевото утро не предвещава трагичното събитие, което предстои да се случи само след часове.
Към 9,30 ч. Гунди пристига на стадион “Левски” в кв. Подуяне, където започва тренировката на отбора. Капитанът на “синия” отбор обаче няма да играе – изтърпява наказание.
В предишния мач с ЦСКА той е сритан жестоко от Пламен Янков
Превиващ се от болка падналият на земята Гунди неволно му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния “Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.
Колегите му завинаги са запаметили в съзнанието си този миг – Аспарухов е в тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. Усмихнати те се качват в бежовото Алфа Ромео с култовия номер СГ 9999 и отпътуват завинаги…
Навръх Стара планина, на бензиностанцията при Витиня, бензинджийката не подозира, че е последният човек, който вижда живи двамата футболни идоли. Към колата приближава непознат мъж, който моли да го качат.


Аспарухов дружелюбно се съгласява. Подава десетлевова банкнота, сяда зад волана и пали мотора. Жената го кара да почака, за да му върне рестото, защото е наляла бензин за 9,20 лв. Гунди обаче махва великодушно с ръка и дава газ.
Защо не се прояви като скъперник
По-късно, като се знае жестоката развръзка, неговата съкрушена майка ще спира с въздишка на този момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тия 80 стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Сетне при разследване на злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с камиона и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Но съдбата е била решила друго
По надолнището след последния завой, на около 150 м, от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 метра следи от гумите, но разстоянието не стига. Предната част на купето нацелва точно резервоара на тежката машина. По колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне – нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Алфа ромеото и пътниците в него изгарят като факли.
Това се случва на 52-ия километър от София, в 11 ч на 30 юни 1971 г. Така трагично и нелепо загина, заедно със своя съиграч Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов. Преди по-малко от 2 месеца едва бе навършил 28 години.
… Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. Психолозите и до днес изследват това грандиозно проявление на масова психоза. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. По едно щастливо стечение на обстоятелствата опечалената тълпа не дава жертви.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 10 Фев, 2009 15:14    Заглавие: Отговорете с цитат

70-годишнина от рождението на Никола Котков


На 9-ти декември се навършват 70 години от рождението на Никола Котков – легенда на Локомотив Сф. и на българския футбол. Ветераните на Локо Сф. и сборен отбор на ветерани от други отбори ще изиграят във вторник от 12.00 ч. на ст. „Локомотив” мач по между си за да почетат Котето.
За по-възрастните, които са гледали русокосия си любимец и за по-младите, които само са слушали за него са следващите редове за големият Никола Котков – Котето.
Никола Котков е български футболст, невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, майстор на външния фалц, техничен, с отлично виждане за играта и с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, спортсмен, отличаващ се с коректност на терена.. Роден е на 9 декември 1938 г. в София и загива трагично на 30 юни 1971 г. заедно с друга легенда на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди в автомобилна катастрофа на прохода Витиня. Никола Котков е играл за Локомотив Сф. (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971).

Успехи:
• 274 мача и 142 гола за Локомотив Сф., общо 322 мача и 163 гола в „А” група
• Шампион с Локомотив Сф. (1964 г.) и с Левски (1970 г.)
• Носител на купата на УСИК през 1961 г. и 1963 г. (Европейско железничарско първенство)
• Двукратен носител на Купата на Съветската армия с Левски (1970 г., 1971 г.)
• 26 мача и 12 гола за националния отбор (1961 г. – 1969 г.); общо за националните формации има 59 мача и 33 гола
• В клубните турнири на УЕФА има 11 мача и 10 гола
• Европейски шампион за юноши през 1959 г.
• Участие на Световното първенство през 1966 в Англия.
• Футболист № 1 на България за 1964 г.
• Заслужил майстор на спорта от 1967 г.
• Футболист № 25 на Европа за 1967 г.
• Носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1970 г.
“Той не беше най-гръмкото име в нашия футбол, поне в някои периоди. Но сигурно е, че беше най-уважаваният. Това е една от загадките на спорта и на човешките отношения. В средите на футболистите неговата дума тежеше най-много. Беше перфектен техник, правеше с топката каквото си иска, умееше да я пуска най-неочаквано в път към противниковата врата, така че да ахнат трибуните – измежду 22 състезатели и хилядите зрители той единствен бе намерил най-оригиналното, но и най-резултатното решение! Неговият страхотен ляв крак поразяваше. От свободен удар, а понякога направо от корнер, намираше път към мрежата. Може би беше най-умният, най-прямият и безкомпромисен, най-човечният. Освен това у него имаше някаква вътрешна сила, нещо властно, което покоряваше и респектираше. Той игра повече от 15 години в големия футбол и през това време никой не си спомня някой противник на игрището да се е отнесъл некоректно към него. Беше здрав и нопаклатим като дъб столетник (никкой не го е видял да падне на земята след единоборство), чувството му за играта, за баланса беше толкова изострено, че той като оставаше твърд и смел, избягваше случайните удари, не страдаше от контузии. А и противникът вероятно се пазеше да играе нечестно срещу този коректен състезател, защото би изпаднал в жалко положение, би се опозорил в очите на колегите футболисти и на зрителя. Виждали са го да придържа със силната си ръка забравилия се грубиян и да му прошепва тихо, че ще има работа с него, ако продължи безобразието ... И оня стихваше. Откъде идваше този особен характер на Котков? Сигурно много бе допринесла средата, в която бе израстнал. Син на машинист, сам завършил с успех ЖП институт, той винаги се смяташе железничар и винаги беше сред железничарите – сдържани и след блестяща победа, и след поражение. Сериозни хора, които не бяха шумни, само очите им, тези огледала на душата, сияеха или бяха тъжни ... Какъв беше личният игрови почерк на Котков? Един специалист беше казал: “Самобитен и неповторим!”. Трябва да му се вярва. Наистина в действията на терена у Котков имаше нещо самобитно и неповторимо, което той сам си знаеше и можеше. Не става дума само за филигранната му техника, такава притежаваха и други. Но колко са тези футболисти, които имат такъв орлов поглед върху играта? А той имаше не само две, а сякаш десет очи, с които виждаше всичко каквото става на терена, преценяваше всяка една ситуация и вземаше най-вярно решение. Обикновено играеше малко издърпан назад, оттам по-лесно всичко се вижда и преценява. И пасът му беше не само точен, а и конструктивен. Той извеждаше на голова позиция онзи свой съиграч, който можеше да долови замисъла му и да бъде на изгодното място, след което му оставаше само да натисне спусъка. Тази роля на Котков му харесваше най-много. Той да подава, другите да вкарват. Но когато работите все пак не потръгваха, той влизаше и в друга роля. Да се изнесе напред, да вкарва голове, да се спечели победата, с мисълта за която винаги е излизал на терена. Вкарваше голове от всякаква позиция. Както с мощен далечен удар с неотразимата “левачка”, така и находчиво след разбъркване пред противниковата врата. Майстор беше и на изпълнението на свободните удари през “стената”, на дузпите, на головете дори направо от корнери, които по-късно усвои неговия възпитаник и ученик Начко Михайлов. Изобщо можеше всичко ... Могат ли да се забравят онези 5 гола, които вкара на шведския “Малмьо” в европейския турнир за Купата на шампионите (КЕШ). Но освен като футболист, той си спечели и името на голям спортсмен. Ритаха го, блъскаха го, понякога направо го малтретираха, но той никога не отвръщаше със същото. И при някои заплетени ситуации помагаше на съдиите, като вдигаше ръка и си признаваше, че няма извършено срещу него нарушение или пък той го е сторил. И възбудените зрители млъкваха. Един истински джентълмен – казваха за него. Такъв беше Котков. И на терена, и извън него. Когато ставаше приказка за футбол, винаги се ядосваше, че на нас българите ни липсва достатъчно самочувствие. В това число и на футболистите. Ядосваше се, че сме пропуснали да разгромим италианците в София, които по-късно станаха европейски шампиони, косеше се за онази загуба срещу Перу на световното първенство в Мексико през 1970 година, след като водихме с 2:0. Констатираше, анализираше, разсъждаваше, но накрая винаги завършваше с думите: “Препоръки не се наемам да давам, по-скоро обичам да се вслушвам в тях...” Той не само беше голям футболист и човек на своето време. Той мислеше и за бъдещето. Де да имаше кой да го послуша още по онова време ...” Из брошурата “Нашият Котков”



Никола Котков с екипа на националния отбор (България – Португалия 3 : 1, 1962 г.).
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 10 Фев, 2009 21:06    Заглавие: Отговорете с цитат



Погребението на Гунди и Котков
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 10 Фев, 2009 21:06    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 10 Фев, 2009 21:07    Заглавие: Отговорете с цитат



В атака
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 170

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 16:58    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 2 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum