Незабравимият Никола Котков
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 16:59    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:02    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:03    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:07    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:08    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:10    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:11    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MK DONS



Регистриран на: 09 Фев 2009
Мнения: 169

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев, 2009 17:11    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 12 Фев, 2009 13:47    Заглавие: Отговорете с цитат

Nikola Kotkov played for smaller club – Lokomotiv (Sofia), from 1956 to 1969, and most likely would have played there to the end of his career. An attacking midfielder, he was highly technical and inventive footballer, capable to beat the opposition alone. He played a total of 322 games, scoring 163 goals for Lokomotiv and Levski-Spartak. Ironically, the deadly accident tainted memories of Kotkov – when he moved to Levski-Spartak, he automatically was diminished in status: second after Gundy. After their death, the myth relates largely to Gundy, diminishing further Kotkov: it cannot be helped – Gundy was Levski. On the other hand, by moving to Levski, Kotkov was no longer equaling Lokomotiv. After all, he died with blue shirt, not red and black. It is not fair to the memory of either player – they were best friends and two of the best Bulgarian players ever. Yet, the time was not opportune – the merger alienated fans, and non-Levski players were suspect. Unlike the implants from Spartak, Kotkov was accepted – fans loved him before, when he was still playing for Lokomotiv. In 1970 he scored 4 goals against CSKA in 5-2 win – the first player of either team to score four goals in the derby. Yet, Kotkov was largely seen as a victim – fans sympathized with his refusal to play for artificially made club. But he did not join Levski because he wanted to play for the Blues; he came too old; and he played for Levski only two years. It was even felt that former Lokomotiv fans, now joining the ranks of Levski fans, did not really support Levski, but mostly protested the disappearance of their club and cheered only Kotkov, not the team. And finally – on national stage Gundy and Kotkov were great players, but Levski had many stars already and the debate who was the best Blue player ever revolved around Asparukhov and Georgy Sokolov, another great home grown legend, forced into retirement by the merger with the Police club. Unfortunately, Kotkov did not play long enough for Levski to become true legend. In the eyes of Levski fans, he was Lokomotiv legend – loveable, but foreign. For Lokomotiv fans – Kotkov was theirs, yet with a little grudge for moving to Levski
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 13 Фев, 2009 12:21    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
в.Сега - 28.04.2002

Тодор Живков: 150 000 души на погребението на Гунди и Котков! Толкова не е имало на Георги Димитров

Комисията по досиетата издаде книжка, в която публикува документи с гриф "Строго секретно"

ЕМИЛ РАЙКОВ

44 документи с гриф "Строго секретно", "Лично! Строго секретно. Подлежи на връщане" и "Секретно от особена важност" от периода 1949-1989 г. бяха фактически разсекретени от комисията по досиетата, ръководена от Методи Андреев. Те са публикувани в Информационен бюлетин, брой 1, който носи заглавието "Да се запази за вечни времена". Като съставител е посочен един от членовете на комисията - Веселин Ангелов. .......

Особен интерес представлява разсекретеният Протокол номер 140 от съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР от 13 юли 1971 г., на което се обсъждат "някои отрицателни постъпки" на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков. Присъстват Тодор Живков, Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Цола Драгойчева, Пеко Таков, Иван Пръмов, Ангел Цанев, Венелин Коцев, Григор Шопов, Мирчо Спасов и др.

Из стенограмата

ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, колкото и да звучи парадоксално, др. Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР, и в някои кръгове на нашата общественост. Той се занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат (трябва да се види откъде взема пари да го издържа) с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван. Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти (Гунди и Котков, б.р.). Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство.

Участват в погребението над 150 000 души!

Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров.
Др. Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестацията. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участва. Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчат съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.
------
До края на изложението си Живков продължава в същия стил, като накрая обвинява Солаков в болезнено честолюбие и замайване от властта. Следват изказвания на Мирчо Спасов и Григор Шопов. Солаков се опитва да се защити, казва, че няма никакви резерви към ЦК, Живков и Политбюро, че е с "чисто и свято" отношение към КГБ. После се извинява за историята в Съветския съюз. Солаков споменава, че знае как Мирчо Спасов е предал на Живков някакви сведения, според които той бил английски агент и че е предал на английското разузнаване няколко милиона лева в Близкия изток и ги отрича. Извинява се за погребението на Аспарухов и Котков като обяснява, че ако поклонението е станало в центъра на София, е "можело да стане нещо неприятно" и затова е направено на стадиона. По едно време Живков вмята, че му се струва, че Солаков е подслушвал "ако не всички, поне някои от нас". Накрая Живков призовава да се извади Солаков от ЦК, но да се направи разяснителна работа, за да не излезе, че Солаков се снема, "защото е организирал голямо погребение, че е антисъветски елемент и т.н".
"За мен това е един маниак, който си е въобразил, че е голям човек, че може да чертае политиката на партията. А може и антисъветски елемент да е. Такива факти нямаме досега. Затова трябва разумно да отидем на разясняване. Хората ще разберат за какво става дума. Не трябва да изпадаме в крайности, защото винаги за даден другар при някаква постъпка може да се създаде такава ситуация, че да се чудим какво да правим", казва в заключение Живков.[img][/img]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 13 Фев, 2009 12:32    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
Гунди и Котков: Легендата, която не умира

Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 33 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.

Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.
Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Бяха гросмайстори в играта, бяха две тела, водени от мислещи еднакво мозъци. Бяха предани на футбола до такова безумие, че нямаха нито време, нито желание да вземат нещо от страхотната си популярност, която им отваряше всички врати в България. Техният интерес не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият им кумир Левски наричаше “народното благо”.
Гунди бе надарен с всичко, което Бог би могъл да измисли, за да направи някого свое най-обично чадо. Ставаше и за киноартист с южняшката си хубост и тази снага на левент, който е наследил Крали Марко. Ставаше и за детски учител, защото се грижеше с еднаква бащинска любов и към своя наследник Андрей, и към всички деца на България, вперили огромните си като небето, благодарни очи към идола, решил да поиграе с тях на улицата. Ставаше най-много за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.
Котето пък не говореше много, но и в Локомотив, и в Левски често печелеше сам решаващите дербита. Беше спокоен и безмилостен при дузпите и фаулите, късаше мрежите с топовния си шут, а със стоманения си характер и непримиримостта си напомняше за войводите от времето на Индже и Шибил. Бачо Кольо, както с уважение го наричаха даже по-възрастните съотборници и феновете, с ходовете си на терена бе истинско продължение на фантазията и финеса, които струяха от Гунди. Случайността ги събра двамата в един автомобил на път за Враца, но иначе те бяха достойни един за друг партньори. И цяла България дойде да ги изпрати в последния им път, по улиците на София имаше стотици хиляди покрусени почитатели. Толкова отчаяни и ридаещи като деца мъже не са се събирали оттогава на едно място и този всенароден изблик на огромната мъка донесе сътресения във властта. Този контраст между поклонението към Гунди и Котков и безразличието, с което хората се отнасяха към комунистическите вождове, накараха Първия вожд на БКП Тодор Живков и неговите слуги в Политбюро да уволнят министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който бе голям приятел на двамата и покровител на футбола в Левски.
“Минаха 33 години от смъртта на Гунди и Котков, а все не мога да повярвам, че ги няма на този свят. За мен те са живи, защото бяха Богове в играта и в живота. Неземни футболисти и рядко човечни приятели и бащи. Гунди го знаеше целият свят , у нас го обичаха дори запалянковците на ЦСКА, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и плачеше за любимото си чедо, което знаеше и можеше всичко в играта. Което страдаше жестоко от ударите на съперниците на игрището, но като истински ангел им прощаваше всичко. Играл съм срещу Аспарухов, той бе такъв джентълмен в двубоите, че не смеех да ритна отново обутите му в специални ортопедични обувки, жестоко насинени крака. После станахме съотборници, това бе кратък, 3-годишен период на безумно щастие, защото Гунди ми разкри великата философия на играта: Побеждавай, без да унижаваш другия! Където и да отидеше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит на света, който привличаше мало и голямо. Докато се качи в автобуса ни след мач, поне няколко хиляди се изреждаха да му стиснат ръката, нищо, че бе съкрушил техните любимци. А колко скромен и тих беше Георги, въпреки тоновете слава, качена върху яките му рамене. Господ му бе дал всичко – красота, чар, извънземен майсторлък, истинска човечност към всеки страдащ, че затова си го прибра толкова бързо до себе си. Вярно казват, че най-добрите си отиват най-рано. Най-жестокото нещо за мен обаче е издържалата цели 33 години вяра у милиони българи, че такъв като Аспарухов няма да се роди никога повече на тази земя!” Това е изповедта на Кирил Ивков - човека, който бе един от играчите, продължили делото на Гунди и Котков в Левски и в националния тим. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като боговете.

Асен Виденов

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 13 Фев, 2009 14:25    Заглавие: Отговорете с цитат



_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 13 Фев, 2009 14:26    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 3 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum