Незабравимият Никола Котков
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 04 Яну, 2011 18:55    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
LOKO FOREVER



Регистриран на: 15 Дек 2010
Мнения: 59
Местожителство: Добрич

МнениеПуснато на: Вто 01 Мар, 2011 12:47    Заглавие: Отговорете с цитат

Великолепен http://www.youtube.com/watch?v=rRKe7z3W8M4&NR=1
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15276
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 14 Мар, 2016 12:12    Заглавие: Отговорете с цитат

















_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
plehan4o



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 857
Местожителство: софия

МнениеПуснато на: Пон 18 Апр, 2016 11:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Имам голяма молба.Нека ако някой има автентичен автограф на Котето, да ми го снима и да ми го изпрати на plehan4o@abv.bg
Въртят ми се едни идеи и ще ми бъде полезен.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
veni78



Регистриран на: 06 Май 2010
Мнения: 524

МнениеПуснато на: Пет 09 Дек, 2016 12:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Днес се навършват 78 години от рождението на Великия, Незабравимия и един от най-харизматичните и обичани футболисти за всички времена : Никола Котков. Почивай в мир Великане, ние никога не ще те забравим. Завинаги в нашите сърца.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 33695
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 11 Дек, 2018 22:10    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
ИКОНАТА

Когато става дума за софийския „Локомотив“, грешка не може да има - това е Никола Котков!


Татко ме поведе към него като четиригодишен. Пътувахме до някъде с „тройката“, после двайсетина минути крачехме по прашасяли улици, сетне отбивахме вляво към игрището. Баща ми едва ли е ходел по това време на мачовете на „Локомотив“ заради един единствен футболист. Там, на стадиончето, аз видях за пръв път веещия се рус перчем. Сетне бях доста разочарован, когато усетих, че батковци, чичковци и дядовци се вълнуват доста повече от мен, когато той се появява на терена. Така или иначе, доста невръстен, аз се сдобих с привилегията да имам свой собствен футболен бог.

Ако и до края на тези редове не спомена името му, хората ще разберат, че иде реч за Никола Котков, един от двамата великани на скромния и обичан от всички столичен Локомотив. Да пиша за него съм получавал страшно много покани, отказвах неземно с единствения довод, че не съм го познавал лично. Което всъщност не е истина. Единственият автограф от футболист, който през живота си съм поискал и взел сам, е от него – на стадиона в Бургас. Тогава той се наведе и ме погали по главата. Сетне ме прати при един човек, който имал „специална писалка“. После, пак клекнал, за да бъде равен на моята височина, се разписа върху снимката. С флумастер, или както там се е казвало писалото. В скоба ще уточня, че тази снимка с автограф следва живота ми и до днес. В рамка и на стената…

Сетне, в безвремието на „ЖСК-Славия“, Котков сам създаде контакта ни. На стадиона в „Овча купел“, при мач на хибрида с някакъв тим, попитах зрител около мен защо не играе Начко Михайлов. Получих познатото топло докосване към моята все още детска особа: „Язва!“, каза ми той.

Да кажа за Котков първо „лошите“ работи. Той не беше аскет, напротив, поголовно нарушаваше „социалистическия спортен морал“. Тук там изпие питие , някой път добавя и второ, понякога пийва още 1-2 „малки“. Но великанства навсякъде! На масата, във футбола, в живота! Не е градска легенда как преди един мач от устата му се усетил дъх на алкохол. Треньорът Берков, също враг на „трезвеността“, бил странно категоричен: „Без теб!“ Но Котето незнайно защо се примолил и белокосият мъдрец отстъпил пред обещанието на любимеца си, че ще вкара три гола за час и ще поиска смяна. Великанът закуцукал още в 38-мата минута… Пак най-великият локомотивец, макар и да отрича, „върна“ във футбола може би най-талантливия вратар в историята на България, Симеон Симеонов се казва, уникален спортист и човек! Славистът бе изпаднал в тотална депресия след фиаското на националите в Мексико през 1970 години, наложи му се да влиза срещу „Левски-Спартак“ десетина минути преди края. Публиката го посрещна със зверско напомняне за провала, но Мони направи една блестяща намеса в последната минута при 1:0 за своите. Веднага след това бе отсъдена дузпа срещу „ЖСК-Славия“. Локомотивецът Котков вече бе избрал пагоните пред недоносчето. Незабавно взе топката и я заложи на 11 метра. Сетне се загледа продължително в десния вратарски ъгъл, след секунда блестящото спасяване бе след плонж в същата посока. Мачът свърши, Симеонов изтича към Кольо и го хвана под ръка. За да му благодари. Котето му рекъл: „Глупости говориш, ти сам си я спаси!“ Доста години по-късно този фрагмент се оказа сюжет за страхотен разказ на Дончо Цончев…

Днес съдиите показват картони на играчи, посочили тяхна грешка. Помня веднъж, срещу Ботев /Бс/ беше, когато арбитърът отсъди дузпа за Котков. Кольо свойски го прегърна, направиха няколко крачки. После стисна подадената му с благодарност ръка. Играта продължи със спорна топка…

Но да се върна към задължителното обяснение защо дълги години отказвах да пиша за Котков, дори след като отдавна бях осъзнал, че никой не знае за него повече от мен – та аз питах всеки негов приятел, съотборник , съсед, в дългия си път от детството до журналистиката! Висял съм с часове на ъгъла на столичните улици „Ален мак“ и „Любен Каравелов“, за да срещна някой много, много възрастен човек. Който да ми каже нещо за него, когато е живял там. Но никога не съм бил близък с него, не съм го питал за Ди Стефано и Пеле, за Берков и геният на Начко Михайлов, за Гунди и Витлачил. За мечтата му да работи в милицията, за несполучливият първи опит да напусне Локомотив. За версиите около приятелството му с Аспарухов и ужасяващото му обсебване от левскарите. Той вкара веднъж 4 гола за тях срещу ЦСКА и те го нарекоха легенда! Не ми се връзваше отникъде моят детски футболен бог да бъде присвояван…

И приех поканата на приятеля ми Пламен Николов, съосновател на вестник „Демокрация“ и създател на спортния му отдел. Да напиша 60-70 реда във връзка с годишнина от кончината му. Хората харесаха думичките ми, аз ги нанизвах, по-различни, разбира се, при всяко следваща „поръчка“ за текст. И бранех тезата, че Котков е икона и легенда само и единствено на „Локомотив“ и уникален феномен в историята на футбола ни.

Котето никога не бе любимец на властимащите от комунистическия режим, те имаха своя Гунди, когото, естествено, и аз харесвам величаво до ден днешен. Той, Кольо Котков все плуваше много малко над вълните и едва на 26 години се спаси от удавяне. Тогава той, обичан от свои и чужди, за пръв път бе поканен в мъжкия национален тим. След като доста по-рано като лидер и голмайстор бе шампион на Европа с юношеската ни формация. Когато италиански журналист изкрещя: „В левия крак на това момче е събрана всичката първична сила на прадедите му!“

Та в този национален отбор Котков хич не се посрами, напротив, и там стана герой. Веднъж вкара дузпа на Италия за изключително престижна победа, сетне разпиля с класа и голове Белгия и Израел. Игра и на световното в Англия!...Сетне пак го забравиха заради 50 грама концентрат повече от другите или ругатня към някой несправедливец… Което, според мен, бе пак част от величието на Котков

Всъщност темата с нарушаването на режима от Котков е доста преекспонирана. Непрекъснато му се сипват разни мастики – той от това питие не е близвал през живота си! Спиро Дебърски, негов огромен приятел и партньор в онези години се кълне, че веднъж двамата са пили вкиснато вино, но мастика на тяхна маса не е имало никога! Това твърди и неговата дъщеря Мария, моя приятелка, както и съпругата му Катя, добра позната.

Котков бе страхотен футболист! Левият му крак бе фамозен, позволяваше си с гръмотевичната му сила да бие и ъглови удари с външен фалц. Имаше невероятен усет за взаимодействие, дуетите му със Спиро Дебърски, Георги Аспарухов и Начко Михайлов са част от върховете на футболната ни история . Най-бързите у нас, Меци Веселинов, мир на праха му, и Пецето Кирилов, да хиляди! - също говорят с възхита за възхода си около Кольо. Локомотивският великан не искаше да бъде „първа писта“, бе скромен и сговорчив. Дванадесет дни преди кончината на Начко Михайлов, мой страхотен приятел, бяхме на прословутата каменна маса в бащиния му дом. Тогава той ми разказа за най-любопитната ситуация в кариерата си, страшно богата и успешна отвсякъде. За ония години, когато най-гениалното дете в историята на „Локомотив“, а може би и на футбола ни въобще, едва 15-16 годишно, играе по 3-4 мача седмично за различни клубни и ученически формации, включително и за мъжкия тим. И вкарва по десетина гола! Преди един мач детето изпада в супер неловка ситуация. Берков го е сложил титуляр срещу силен тим от страната, Начко нещо се е замотал и на пирончето на прословутия стадион в „Захарна фабрика“, онзи до който стигахме с тате по прашасяли пътища, е окачена фланелката не с неговия досегашен 7 номер. Там е „десетката“, с която момчето върши ежедневните си чудеса с топката на всички фронтове. Оставил му я батко Кольо, в характерния си величествено своеволен стил, взимайки „осмицата“ и правейки съвсем не толкова дребна кашичка в тима…

За националния отбор на България Котков сякаш бе обречен в своето твърде рядко участие. На него все бе гледано като алтернатива на Якимов, човекът зад Гунди на върха на атаката. Митата дълги години бе блестящ, спор няма. Когато Котето получи своите шансове експлодира!...

Понеже в историята на българския футбол няма по-голям благородник –съвсем категорично го твърдя!, от Котков, ще добавя още един щрих към тезата си. Якимов бе изгонен в мач на ЦСКА срещу „Левски-Спартак“! Тогава съотношението на силите по трибуните бе изцяло в полза на „сините“ и те озверяха по цесекаря. Котето прегърна съперника по пътя му към тунела и вдигна стопираща ръка към трибуните. Те замлъкнаха на секундата!

След тези свои един-два сезона в „Левски-Спартак“, Котков събрал приятелите си, все и само „червено-черни“, в „Експрес“, разбира се! Легендарен локомотивски ресторант в ония години… И не дочакал огромната , уникална подкрепа. Просто рекъл: „В „Левски-Спартак“ вземам много повече пари, но не съм си вкъщи. Идвам си у дома!“ Сетне пръв положил подпис за възстановяването на „Локомотив“ и „Славия“ като различни футболни единици.

Това се е случило броени дни преди да загине нелепо с Гунди. Единственият му конкурент за вековната футболна любов на българите…

P. S. Текстът е публикуван в бр. 12 /септември-октомври/ на сп. "СПРИНТ".

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
veni78



Регистриран на: 06 Май 2010
Мнения: 524

МнениеПуснато на: Сря 12 Дек, 2018 12:52    Заглавие: Отговорете с цитат

Евала метълче, страхотна статия. За част от тези фрагменти от футболната биография на Котков съм чувал и чел , но всичко е страхотно. Много ГОЛЯМ , ВЕЛИК НИКОЛА КОТКОВ. И най-вожното е , че си го върнахме като наша легенда след като ни бе приватизиран от левскарите. За което доста допринесе и пословичното послушание и мълчание на различните клубни ръководства на Локомотив през годините. Особено най-вече през годините на соца. Статията е страхотна.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 33695
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 12 Дек, 2018 13:07    Заглавие: Отговорете с цитат

veni78 написа:
Евала метълче, страхотна статия. За част от тези фрагменти от футболната биография на Котков съм чувал и чел , но всичко е страхотно. Много ГОЛЯМ , ВЕЛИК НИКОЛА КОТКОВ. И най-вожното е , че си го върнахме като наша легенда след като ни бе приватизиран от левскарите. За което доста допринесе и пословичното послушание и мълчание на различните клубни ръководства на Локомотив през годините. Особено най-вече през годините на соца. Статията е страхотна.


Аз нямам нищо общо. Аз съм само вестоносец.Статията е на Атанас Станкушев, който сега го играе нещо като казионно пресаташе. Но респект за нещата и начина по който са представени.

Иначе далеч сме от връщането на Котков. Това може да стане само когато спрат да го споменават първо журналята, а рогата спрат да го честват.Това се случва за рожденния ден, но не и за гибелта.
И това връщане минава задължително през кръщаване на стадиона на негово име. Но нинкой не иска да ме чуе за това connie_29
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
veni78



Регистриран на: 06 Май 2010
Мнения: 524

МнениеПуснато на: Сря 12 Дек, 2018 15:09    Заглавие: Отговорете с цитат

Специално за стадиона знаеш много добре - никога не съм имал нищо против. Дори си спомням, че съм давал предложение за следното за да няма сърдити и прочие едната трибуна примерно по-старата Сектор А да носи името на Никола Котков , а другата новата трибуна т.е. сектор В да бъде кръстена на Начко Михайлов. А пък целия спортен комплекс като цяло да си носи името : Локомотив. Така по този начин запазваме индентичността и личността на всички . И на Котков , и на Начко , че и на клуба - т.е. дружеството. Така мисля, че ще е най-честно и справедливо. А що се отнаса до левскарите няма нищо лошо в това, че си го обичат и тачат. Нека , все пак е играл там, нека го почитат. В интерес на истината те направиха много повече за него от колкото ние. Дори ще ти кажа, че след смъртта им - имам в предвид Гунди и Котков , съпругата на Котков - Катя я взеха на работа в дружество Левски Спартак. Така че нека има уважение , дори и любов . По добре от колкото омраза и негативи с каквито е пълно днешното съвремие. Само Локо.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 33695
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 12 Дек, 2018 15:41    Заглавие: Отговорете с цитат

Тва със секторите, комплексите ала бала е половинчата работа. Няма пълен кеф та да огрееш всички. За тва ти отсечи че стадионът ти е Никола Котков, па те да одат после да присвояват aggressive2
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
Страница 6 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum