[ЖСК СОФИЯ]

Баскетбол жени





Първите баскетболистки, които се появяват в “Локомотив” през среда-та на 40-те години, са универсални спортистки. Играеха още волейбол, участваха и в състезания по лека атлетика. През 1948 година баскет-болистките волейболистки станаха вицешампионки на страната, а на следващата година спечелиха бронзовите медали. Първият треньор на баскетболистките стана Д. Мурдаров. Под негово ръководство израстват първите шампионки на “Локомотив” Калинка Симанова, Бинка Джамбазова, Милка Андреева, Илиана Тодорова, Валерия Хайтова. С нови попълнения след това този отбор пет години поред (1948-1952) беше непобедим и печелеше републи-канската титла. През 1951 и 1954 година спечели и купата на България. Нека се доверим отново на спомените на една от участничките в този славен отбор, станал любим на цялата баскетболна публика в столицата - Милка Андреева:
Ние бяхме толкова запалени по спорта, че всеки ден замръквахме на игрището. Наш партньор в тренировките беше мъжкият отбор на дружеството. Затова имахме отлична физическа подготовка, бързина и техника. На тренировките ни идваше многобройна публика. Имахме изключително много симпатизанти. Как ентусиазирано ни подкрепяха, от цялата си душа. И ние се отплащахме само с победи и шампионски титли. В тези години не знаехме какво е това загуба. Бяхме изключително задружен колектив. Думата на треньора и капитана Калинка Симанова (Кирчо) беше закон за нас. А дисциплината - издигната в култ. Ако някой закъснееше, беше отстраняван от тренировката. И “звезда” да беше тя, стоеше встрани от игрището до свършването на тренировката. Всички момичета работехме или учехме. Спомням си един многозначителен факт. Първият български женски отбор по баскетбол, който излезе в чужбина, беше нашият. Заминахме за Франция. Невероятно преживяване. Спечелихме всички срещи и предизвикахме фурор в Западна Европа. А в България ни посрещнаха едва ли не като герои.

[img]
[/img]

Ето и съставите на нашето славно шампионско поколение: от 1948 до 1950 година с треньор Д. Мурдаров - Калинка Симанова, Бинка Джамбазова, Милка Андреева, Илиана Тодорова, Валерия Хайтова, Цонка Георгиева, Мария Полизова (Коларова), Л. Миленова, Милка Даскалова и Н. Балшец. През 1951 година (треньори Рачо Стоянов и Димитър Григоров) - Калинка Симанова, Б. Джамбазова, Милка Андреева, Цонка Георгиева, Радка Савова, Илиана Тодорова, Станка Василева (Антонова), Мария Полизова (Коларова), Емилия Митрева (Симанова), Л. Миленкова, М. Шопова, Милка Даскалова. През 1952 година (треньор Николай Хайтов) - Калинка Симанова, Бинка Джамбазова, Милка Андреева, Станка Василева (Антонова), Илиана Тодорова, Емилия Митрева (Симанова), Верка Йолева, Цонка Георгиева, Л. Миленкова, Г. Казанлиева, Р. Генчева. След 1953 година (треньор Петър Симанов) - Бинка Джамбазова, Илиана Тодорова, Цонка Георгиева, Радка Савова, Станка Василева (Антонова), Верка Йолева, Ермила Попова, Весела Попова (Илова), Р. Генчева, Катя Антонова и т.н.”



Това силно първо поколение локомотивки в по-голямата си част играеха и бяха в основата на националния отбор. Те донесоха и първите в историята на “Локомотив” медали от европейско първенство, което се състоя в Белград през 1954 година. С бронзови медали окичиха гърдите си Бинка Джамбазова, Ермила Попова, Весела Илова, Цонка Геор-гиева, Станка Антонова, Радка Саво-ва и Верка Йолева.

Настъпи един период докъм 1965 година, в който баскетболистките на “Локомотив” не можаха да спечелят шампионска титла, но отново бяха в елита на родния баскетбол. Те спечелиха седем пъти бронзовите медали в първенствата на страната и шест пъти станаха вицешампионки. През 1958 година Бинка Джамбазова, Ермила Попова, Весела Илова и Ница Борисова покориха връх, до който нито един друг баскетболист и баскетболистка от “Локомотив” не се е докосвал - станаха европейски шампионки. Една година по-късно рекордьорките по спечелени медали от международни първенства Бинка Джамбазова, Ермила Попова и Ница Борисова станаха вицесветовни шампионки. Към техния актив в този период може да добавим още: Бинка Джамбазова - вицеевропейска титла през 1960 година, Ермила Попова - бронзов медал от световно първенство през 1964 година, две вицеевропейски титли през 1960 и 1964 година и още един бронзов медал от европейско първенство през 1962 година. Весела Илова в този период също спечели бронзов медал от световно първенство през 1964 година, сребърен и бронзов медал от европейски първенства през 1964 и 1962. Към тези баскетболистки трябва да добавим и двата медала на Катя Антонова от европейски първен-ства - вицешампионка от 1964 и бронзов медал през 1962 година.

След 15-годишно прекъсване отново дойде шампионският връх. Талантливият треньор Иван Коконов подготви един великолепен отбор сплав от опитни и млади баскетболистки, които през 1967 година спечелиха републиканската титла, а през следващата година и купата на България. Ето тези силни и красиви момичета: Ермила Попова - капитан, Стойка Иванова, Катя Антонова, Мария Стоянова, Весела Илова, Пепа Лазарова, Лидия Владимирова, Бистра Иванова, Лучка Димитрова, Николина Кирова и Здравка Иванова Колева.

Настъпва период на отстъпление от позициите на женския ни баскетбол, за да изгрее звездата на един можещ и амбициозен треньор - Методи Томовски. Този магьосник успя да сформира отбор, който отново пое да превзема върхове начело с безкомпромисната и амбициозна любимка на публиката, капитанката Стойка Владимирова (Иванова), Д. Дилова, М. Щъркелова, С. Симова, М. Желязкова, А. Хранова, А. Кръстева, Л. Бочева, Р. Серафимова, М. Ангелова, Юл. Карамишева, Л. Дудева, В. Йотова. При изключително голяма конкуренция през 1976 година отборът на Антената спечели бронзовите медали. През следващата година повтаря своя успех, а през 1978 година отстъпва само едно място назад. Основните състезателки на националния и олимпийския отбор на България по това време - грандовете на “Локомотив” Диана Дилова и Маргарита Щъркелова, първи и единствени досега спечелиха медали от олимпийски игри за “Локомотив”. Диана Дилова, тази обаятелна баскетболистка, стана вицеолим-пийска шампионка през 1980 година в Москва и носителка на бронзов медал през 1976 година в Монреал. Другата красавица Маргарита Щъркелова от Монреал също се окичи с бронзов медал. Двете баскетболистки имат още два медала - сребърен и бронзов от европейски първенства.

През тези години успешно е представянето на отбора в европей-ския турнир за купата “Ронкети”. При първото си участие през 1976/1977 година в квалификациите “Локомо-тив” побеждава ЛКС (Полша), след това в четвъртфинала се налага и над двата си съперника - “Монферан” (Франция) и “Индустромонтаж” (Югославия). Амбициозният отбор на “Локомотив” достига до полуфинала, където трябваше да отстъпи на реномирания отбор на “Спартак” (Московска област), който по-късно спечели купата. През 1977/1978 година отново отлично представяне в турнира “Ронкети”. Победи в квали-фикациите над МТК (Унгария) и в четвъртфинала над “Керамика “Тревизо” (Италия) и “Тайгър” (Англия). Класиране на полуфинала, където гу-би с минимална разлика от “Левски-Спартак”, който накрая печели купата.

Стигаме и последното поколение, което стъпи на шампионския връх. Централното място в него заемаше капитанката Мариана Чобанова, титулярка в националния отбор, носителка на сребърни и бронзови медали от европейски първенства. Заедно с Мариана Иванова (също национална състезателка), Донка Димитрова, Елеонора Рангелова, Даниела Порязова, Мариана Микова, Надя Стефанова, Бояна Митрева, Надя Малеева, Яна Попянкова и Полина Цекова това поколение също остави златни следи след себе си.

Всичко започна с девическия отбор на младия баскетболен ентусиаст Емил Стефанов, който доведе своите възпитанички до шампионската титла през 1986 година. Заедно с другия треньор Петър Шуранов беше подготвена основата на състава за атакуване след 24-годишно прекъс-ване на шампионската титла от женския отбор. Яна Попянкова, Анелия Балабанова, Ани Василева, Павлина Алипиева, Валя Господинова, Виржиния Стоянова обличат червено-черните фланелки. Заедно с останалите по-опитни състезателки Мария Чоба-нова, Диана Найденова, Мариана Мико-ва, Бояна Митрева, Рени Михлюзова, Росица Николова и с дарованието на националната състезателка Полина Цекова се получи най-добре комплек-туваният отбор в българския женски шампионат. И когато през 1990 година този най-добър в страната на ръст и със значително голям опит състав заслужи бронзовите медали в първенството, треньорското ръко-водство прие, че пътят към върха е открит.

Новият треньор Нино Войнов въведе още по-голям ред в отборните действия, активизираха се трениро-въчните занимания с акцент върху кондицията и индивидуалните умения и решения. Преобразен, този отбор потегли неудържимо напред към своя триумф. Тежки контузии и временни травми на възлови състезателки като Полина Цекова, Диана Найде-нова, Яна Попянкова и Бояна Митрева се компенсираха безболезнено. Взаимната заменяемост в отбора позволява във всяка среща на терена да излизат различни игрови петорки, но с еднаква годност за безком-промисна и неотстъпна борба в име-то на победата. И този отбор успя. В плейофите Мариана Чобанова, Диа-на Найденова, Мариана Микова, Бояна Митрева, Рени Михлюзова и Росица Николова наложиха своята воля над именити съпернички. Те победиха последователно многогодишните шампионки от близкото и далечното минало “Левски-Спартак” и “Славия”. Във финалните двубои с шампионките от “Електрон” (Стара Загора) локомотивки триумфираха в града на липите със силата и пробудената локомотивска мощ, дързост и самочувствие. Една заветна, дългогодишна мечта стана реалност. Бе завоювана седмата шампионска титла от баскетболния отбор на “Локомотив”.

Не, няма да казваме, че след този триумф се сложи точка на славата и традициите на женския баскетбол в “Локомотив”. Нали надеждата умира последна... Да започнем с факта, че веднага, в същата шампионска година, великите ни баскетболистки от този отбор бяха разпродадени главно в чужбина. Залата ни осиротя задълго. Безпаричието не повлия на верни локомотивци, ентусиасти, да основат женски баскетболен клуб. И той трябваше да започне отначало със създаването на детски, юношески и девически отбор. С това се е захванал опитният треньор Емил Стефанов заедно с останалите негови колеги. Голяма е надеждата за възраждането на този спорт, донесъл може би най-много слава в 75-годишния юбилей на “Локомотив”...

[img]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Медалисти от Европейски Първенства:

Шампиони: Георги Петров - двукратен шампион - джудо, самбо, Иван Нетов, Яким Ранков, Тодор Тодоров, Георги Донков, Костадин Та-баков (младежи) - самбо, Бинка Джам-базова, Ермила Попова, Ница Борисо-ва, Весела Илова - всички баскетбол, Красимир Радоев (младежи) - борба, Бойчо Богданов (младежи) - борба, Никола Котков (младежи) - футбол.


ЯКИМ РАНКОВ -
европейски шампион,
бронзов медалист от ЕП

Вицешампиони: Иван Нетов - трикратен вицешампион, Първан Първанов - двукратен вицешампион, Стоил Велинов - двукратен вицешам-пион, Никола Филипов, Даме Стойков, Емил Методиев, Костадин Табаков, Вицешампиони: Иван Нетов - трикратен вицешампион, Първан Първанов - двукратен вицешампион, Стоил Велинов - двукратен вицешам-пион, Никола Филипов, Даме Стойков, Емил Методиев, Костадин Табаков, Георги Донков, Павел Ботев (младе-жи), Тодор Тодоров (юноши), Ив. Ми-трошинов (юноши), Тод. Петров (юноши), Дим. Дойчинов (юноши), В. Йорданов (юноши), Ина Бобева (девойки) - всички джудо, самбо, Ерми-ла Попова - двукратна вицешам-пионка, Бинка Джамбазова, Мариана Чобанова - двукратна вицешам-пионка, Ница Борисова - двукратна вицешампионка, Весела Илова, Диана Дилова, Маргарита Щъркелова, Стойка Иванова, Катя Антонова, Ма-рия Стоянова, Красимира Богданова, Диана Найденова (девойки) - всички баскетбол, Красимир Радоев - борба, Николай Цветков (младежи) - борба.



ТОДОР ТОДОРОВ - европейски шампион.

Бронзови медалисти: Иван Нетов - три медала, Пламен Шополов - два медала, Костадин Табаков - три медала (юноши), Първан Първанов, Иван Кенаров, Никола Филипов, Станимир Василев, Яким Ранков, Борис Лазаров (младежи) - всички джудо, самбо, Ермила Попова - два медала, Бинка Джамбазова, Станка Антонова, Радка Савова, Цонка Геор-гиева, Верка Йолева, Катя Антонова, Мариана Иванова, Весела Илова, Диана Дилова, Маргарита Щърке-лова, Мариана Чобанова - всички баскетбол, Антоанета Стефанова - шахмат, Даниел Крумов - бокс, Борис Чирпански (юноша) - борба.



КАТЯ. АНТОНОВА - вицешампионка от европейско пъревнство и бронзова медалистка



НИКОЛА КОТКОВ - европейски шампион УЕФА



КРАСИМИР РАДОЕВ - европейски шампион за младежи, вицешампион за мъже и многократен шампион на страната



РАДКА САВОВА - бронзов медал от европейско първенство



НИЦА БОРИСОВА - европейска шампионка и сребърен медал от ЕП



МАРИАНА ЧОБАНОВА - два пъти вицеевропейска шампионка и веднъж бронзова медалистка
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Медалисти от световни първнства



ЕРМИЛА ПОПОВА - най-титулуваната баскетболистка. Общо от световни и европийски първенства е спечелила 6 медала: една европейска титла, веднъж вицесветовна. Два пъти вицешампионка на Европа и по един бронзов медал от СП и ЕП



БИНКА ДЖАМБАЗОВА - най-дългогодишната капитанка на националния отбор и заслужила локомотивка. Европейска шампионка, вицесветовна шампионка, вицеевропейска и веднъж бронзов медала. Пет пъти шампионка с отбора на “Локомотив”.



КИРИЛ ГЕОРГИЕВ - световен шампион за юноши полуфиналист на световно първенство, участник на 8 олимпиади на първа дъска.



ВЕСЕЛА ИЛОВА - европейска шампионка, вицеевропейска и по един бронзов медал от Сп и ЕП



ГЕОРГИ ТОНКОВ - европейски шампион, два пъти вицесветовен шампион, веднъж вицеевропейски шампиин - по самбо



ПЛАМЕН ШОПОЛОВ - носител на световната купа, два пъти носител на бронзов медал от ЕП



НИКОЛА ФИЛИПОВ - два пъти вицесветовен шампион и два пъти бронзов медалист от СП, вицеевропейски шампион и бронзов медалист от ЕП



ПАВЕЛ БОТЕВ - носител на световната купа, бронзов медалист от СП и два пъти от ЕП

Шампиони:
Иван Нетов, двукратен за мъже и юноши, Кирил Георгиев (юноши) - шахмат, Антоане-та Стефанова (девойки) - шахмат, Будин Димитров (юноши) и Стефан Трифонов (младежи) - вдигане на тежести; световни купи - Пламен Шополов и Павел Ботев - джудо, самбо.



Вицешампиони:
Иван Нетов - трикратен вицешампион, Никола Филипов - двукратен вицешампион, Георги Петров - двукратен вице-шампион, Георги Донков - двукратен вицешампион, Даме Стойков, Първан Първанов, Стоил Велинов - всички джудо, самбо, Бинка Джамбазова, Ермила Попова, Ница Борисова, Весела Илова - всички баскетбол.

Бронзови медалисти:
Иван Нетов - четири медала, Никола Фили-пов - два медала, Първан Първанов - два медала, Стоил Велинов, Стани-мир Василев, Павел Ботев, Даме Стойков, Костадин Табаков - всички джудо, самбо, Ермила Попова и Весела Илова - баскетбол, Ваня Димитрова - акробатика


ГЕОРГИ ПЕТРОВ -
двукратен европийски шампион/самбо и
джудо/, двукратен вицесветовен шампион

АНТОАНЕТА СТЕФАНОВА - БОГИНЯТА НА ШАХМАТА

СВЕТОВНАТА ШАМПИОНКА ПРЕЗ 2004 ГОДИНА ПОСВЕЩАВА ИЗКЮЧИТЕЛНИЯ УСПЕХ НА 75 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ




Казват че българските жени са едни от най-хубавите на планетата. Сега една от тези хубавици, доказа, че българските жени са и най-умните! Доказа го Антоанета Стефанова, благодарение на своя невероятен талант и характер, на своите родители, на славната шахматна локомотивска школа ;От тази школа излязоха няколко гросмайсторски шампионски поколения, сред които Ф. Филипов, Хр. Геренски, Й. Аянски, Вл. Парушев, В. Прахов, Ст. Мечкоров, Дим. Дончев, Л. Пипков, Ев. Ерменков, Л, Панталеев, Кр. Георгиев, Н.Минев, Кирил Георгиев, Н. Киров, Б.Чаталбашев, Ев. Троянска, М. Димова, М. Дончева, Силвия Алексиева ... за да дойде чудото сътворено в таази школа, триумфът на българския шахмат :АНТОАНЕТА СТФАНОВА. Ние локомотивските фенове ти благодарим, целуваме те и се прекланяме пред твоя гений!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Медалисти от олимпийски игри

Вицешампиони:
Диана Дилова - баскетбол,
Начко Михайлов, Ивайло Георгиев, Георги Христакиев, Атанас Геров - футбол.
Бронзови медалисти: Диана Дилова, Маргарита Щъркелова - баскетбол




ДИАНА ДИЛОВА - два медала, сребърен и бронзов от олимпийски игри, както и два медала - сребърен и бронзов от европейски първенства




МАРГАРИТА ЩЪРКЕЛОВА - бронзов медал от олимпийски игри, както и сребърен и бронзов медал от европейски първенства c № 10 на фланелката.





НАЧКО МИХАЙЛОВ - сребърен медал
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ - сребърен медал
ГЕОРГИ ХРИСТАКИЕВ - сребърен медал
АТАНАС ГЕРОВ - сребърен медал



ГЕОРГИ БЕРКОВ
-треньор
на олимпйския
отбор завоювал
сребърните медали
на олимпийските
игри през
1968 г. в Мексико
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

[/url]
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Карате в Локомотив



Това е един от най-организира-ните и бързо раз-виващи се нови спортни клубове към “Локомотив”. Оглавява се от един изключително инициативен и голям специалист в този спорт - Спас Спасов, първия шампион на “Локомо-тив” по карате. Още от първите години на своето съществуване клубът и досега бележи големи успехи на националната и международната арена. В него учебно-тренировъчният процес се води по най-модерните и съвременни техники в каратето. Клубът разполага с най-добрата материална база в страната и е единственият специализиран карате център в България. Модерната тре-нировъчна и за състезания зала е оборудвана по всички изисквания на ЕС. При тази съвършена организация и отлични условия карате клуб “Локомотив” е вече с най-много майсторски степени в страната, като е единственият признат от Японската карате федерация.

За десетина години съществуване каратистите на “Локомотив” са спечелили 36 републикански титли, от които 22 в периода 1999-2004 година. Освен това имат 12 златни медала от балкански първенства и 10 от други международни състезания.

На шампионатите на страната са неизменно в челната тройка на класирането в различните възрасти и категории. Особено силни са със-тезателите в дисциплината ката, където се обучават от японски ин-структори. Контактите с чужде-странни партньори са редовни и всички новости в карате най-напред се прилагат в “Локомотив”.

Една от полезните дейности, които извършва клубът, са демонстративните състезания, които популяризират бойното изкуство от най-добрата му страна. Това дава зашеметяващи резултати. В спортната и състезателната дейност на клуба от неговото създаване досега са взели участие близо 2500 души, много от които се реализират в различните структури на обществото.



Най-изявените състезатели на клуба по карате “Локомотив”:

Димитър Спасов - три пъти балкански шампион, 18 пъти републикански шампион, пети на световното първенство за юноши в София.

Христо Николов - четири пъти републикански шампион. Многократен шампион на МВР в дисциплината ката и кумите.

Бисер Бин Фан - пет пъти републи-кански шампион за деца и юноши (ката и кумите).

Павел Стоянов - два пъти републикански шампион (ката).

Георги Цветков - шест пъти републикански шампион (ката-кумите). Два пъти балкански шампион.

Джон Лю - два пъти републикански шампион за деца (ката).

Президентът на клуба Спас Спасов не крие своя оптимизъм за овладяването на по-високи върхове от бързо проспериращите каратисти на “Локомотив”. Ние му вярваме и сме сигурни, че неговите възпитаници ще донесат медали от състезания и първенства от най-висок ранг.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Бокс

Както много други спортове, така и боксът в “Локомотив” се появява непосредствено след Втората световна война. Току-що завърнал се от фронта, известният боксьор по това време Любомир Парчев, работещ като телефонен техник в железниците, поставя началото на мъжествения спорт в дружеството. Той създава първата боксова група, в която се записват главно ученици от тогавашните III, IV и VII мъжка гимназия в столицата, както и десетина железничари. Групата бързо нараства и в нея се включват над 40 души, толкова, колкото преди войната не е имало в цяла България. Подпомогнати от ръководството на “Локомотив”, запалените младежи по бокса бързо се снабдяват с ринг, боксови круши и чували и с часове изучават боксовото изкуство в малката зала, намираща се в мазето на Железничарския дом под кино “Подем”. Открояват се първите майстори на боксовите ръкавици. Това са Сашо Дойчинов, Гого Малезанов и Трайчо Крумов, донесли първите успехи на дружеството. На следващата година идват нови попълнения от талантливи боксьори като Юри Калчев, Любен Ненков. На първенството на България във Варна през 1947 година Трайчо Крумов печели шампионската титла в категория до 54 килограма. На финала той побежд-ава силния и опитен състезател от Пловдив Кирил Туджаров. Всъщност това е първата шампионска титла, спечелена от състезател в индивидуалните спортове за “Локомотив”.



Активната работа на тре-ньора Любомир Парчев превръща “Локомотив” в един от големи-те центрове по бокс в страната. Талантливите състезатели започват да никнат като гъби. В боксовата зала са вече Йордан Гюлев, Димитър Велинов, Атанас Бояджиев, Гиргин Топузов, Борислав Йорданов, А. Леков, Б. Найденов, Ст. Касанов. За съжаление не всички са задържани в дружеството и се пръскат по други клубове и градове. Впоследствие много от тях жънат слава по ринговете у нас и чужбина. Такъв е случаят с Димитър Велинов, който, вече като състезател на “Спартак”, печели европейската титла. Той е първият български боксьор - шампион на Европа. Това става през 1957 година.

След 1950 година треньор на “Локомотив” е друг трудолюбив, нежалещ силите си специалист - Петър Димитров (Петърчо). Започва с подготовка на юноши и в следващи-те години мнозина негови възпитани-ци станаха шампиони на България - Н. Цветков, П. Георгиев, Ст. Михайлов, Сп. Спасов, П. Марков, К. Рашидов, Дим. Милев, Ан. Дойчев, А. Кръстев, Г. Доцев, В. Крумов и други. На шампионата през 1964 година Ол. Виденов завоюва не само шампион-ската титла, но бе обявен и за най-добър боксьор на първенството.

В мъжкия отбор в тези години се състезават известни боксьори като Симеон Александров, Анатоли Анге-лов, Александър Мицев, Костадин Георгиев, Божко Лозанов, Борислав Йорданов, Георги Велков. Някои от тях по-късно достигнаха не само до републиканските титли, но с успех участваха в олимпийски игри и други големи международни турнири. Такъв е случаят с Ангел Дойчев, който през 1965 година стана вицешампион на Европа.



Особено плодоносна за “Локомо-тив” е 1958 година, когато боксовият отбор стана шампион на България. Водени от треньора Никола Карако-лев, в състава на “Локомотив”, който спечели титлата, играеха едни от най-добрите боксьори в страната: Борис Стоилов, Атанас Бояджиев, Анатоли Ангелов, Васил Касабов, Методи Гешев, Цветан Милачков, Борис Йорданов, Спас Станков и Стефан Панайотов.

През следващите години настъпи един черен период, в който бяха забравени традициите в боксовия спорт. Строителството на стадиона обаче стигна до една приемлива кота и веднага се откриха достатъчно зали за повечето спортове, осъдени на изгнание. Получиха зала и боксьори-те, в която бяха монтирани и два ринга. Достатъчно на първо време за една пълноценна подготовка. “Локомо-тив” отново имаше боксов отбор. За-щото какво самочувствие може да има една спортна организация без бокс?

Така всичко започна отначало. И колко трудно или лесно е това, най-точно почувстваха треньорите Костадин Георгиев и Велислав Петков. Започнаха с амбицията локомотивските боксьори да бъдат отново сред най-добрите. През 1987/1988 година в спортното училище се появяват близо 40 малки боксьори. Започват да се огъват чувалите от силата на младите боксьори. В ШВСМ обличат войнишката унифор-ма също десетина по-опитни майстори на бок-совите ръкавици. Изградено е ядрото на мъжкия отбор: Андрей Методиев, Коце Благоев, Ангел Ангелов, Бори-слав Михайлов, Бисер Костадинов, Даниел Крумов, Цветко Истилянов, Марин Кунев, Димитър Благоев. В треньорския щаб се вливат и други опитни треньори като Вилчо Милев, Борис Крумов, Румен Пешев и играещият треньор Георги Долап-чиев. Не закъсняват и първите по-го-леми успехи. Димитър Благоев, Борислав Михайлов и Марин Кунев стават вицешампиони на стра-ната. Двама предста-вители на “Локомотив” са включени в национал-ния отбор. Това са Дани-ел Крумов и Марин Кунев. Постигнат е най-голе-мият успех в историята на “Локомо-тив” по бокс. На европейското първен-ство в Атина Даниел Крумов окичи гърдите си с бронзов медал.

Дотук бе всичко. За-бвението отново загър-би славните боксови традиции в железни-чарското дружество. Точно когато този спорт тръгна по пътя, водещ към европейските и световните върхове.

И все пак има една хубава българ-ска поговорка: “Там, където е текло, пак ще потече”. Президентът на бок-совия клуб Ненчо Ненчев и дълго-годишният шампион в тежка катего-рия Атанас Суванджиев, вече като треньор в последно време, отново из-качиха на ринговете млади талантли-ви момчета от всички възрастови групи. Очакваме и техните първи големи успехи.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

ЛЕКА АТЛЕТИКА



Първите официални рекорди по лека атлетика в България се регистрират през 1924 година. И това, че този красив и полезен спорт се появява в ЖСК през 1929 година, е повече от приятно. През ля-тото на същата година на поляните зад софийската гара, където се учредява железничарското дружество, наравно с футболистите тренират и лекоатлетите. За това славно, пионерско време нека обобщим спомените на Васил Гърличков и починалите наскоро Борис Ангелов и Славчо Алексиев - едни от учредителите на нашия юбиляр.

“Любовта ни към леката атлетика бе едва ли не съдба. Нямаше божи ден да не отидем на игрището. Тренирахме с обикновени терлици с бинтовани глезени като превантивна мярка срещу изкълчване на краката в многобройните дупки около футболния терен, където бягахме. Бяхме и спринтьори, и бегачи на средни разстояния, и маратонци. Първата ни лекоатлетическа среща бе през лятото на 1930 година в Свиленград, където футболният отбор на ЖСК имаше приятелска среща с местния “Левски”. Взехме си годишния отпуск, храна, купихме си билети и се озовахме в граничния град. Отборът ни бе в състав: Борис Ангелов, Васил Гърличков, Атанас Танев, Ст. Фекелджиев и Д. Добрев. Състезанията се състояха между полувремената на футболния мач: бягане на 100 метра, дълъг скок и щафета 4х100 метра. Беше изклю-чително преживяване, победихме и в трите дисциплини, независимо че останахме в сянката на футболната среща.

След това участвахме без претенции в софийското градско първенство. Борис Ангелов се класира втори на 400 и 1500 метра, А. Богданов трети на 110 метра с препятствия, а В. Гърличков пети на 1500 метра. Някои от нас участваха и в държавното първенство. Б. Ангелов бе включен в състава на националния отбор за Балканските игри в Атина. Той беше първият наш национал! Първото излизане на лекоатлет от ЖСК в чужбина бе свързано и с друг многозначителен факт. Б. Ангелов донесе от Атина нови шпайкове. Старите, които имаше той, останаха за общо ползване.



ще остане 1937 година. От нея имаме съхранена една ценна снимка. Пет момчета железничари - Б. Ангелов, В. Гърличков, Сл. Алексиев, Рачо Стоянов и Б. Виденов, спечелихме обиколката на двореца от групата на работниците. Следваха участия в кросове, щафети и първенства, обиколка на София и др. В някои от проявите се включваха и състезатели по други видове спорт, а нерядко и ние ставахме футболисти, волейболисти, скиори. Изобщо бяхме спортисти “енциклопедисти”. Ето имената на някои наши съотборници, които участваха в състезания епизодично: Г. Въжаров, Гр. Тотев, Г. Бакалов, Тр. Станишев, С. Тошев, Т. Станчев, Н. Танев, Я. Гагов, В. Митов, П. Тодоров и много други.

С времето настъпи отлив от нашето поколение лекоатлети. Наричаха ни вече ветерани. Пък и много от нас се прехвърлиха в други любими спортове като ски и алпинизъм. Неизбежно дойдоха по-младите. Имахме вече юношески отбор, и то много силен. През 1938 и 1939 година в ЖСК дойде Иван Янев (Министъра) - бъдещият голям бас-кетболист. В държавното първен-ство той се класира трети с пости-жения 12,36 м на троен скок и с 6,40 м на дълъг скок. За онова време отлични резултати. В лекоатлетическия отбор имаше и други добри състеза-тели като А. Божилов (дълъг скок), Рачо Стоянов - бъдещ добър баскет-болист и волейболист, който успешно се състезаваше на 400 метра и тласкане гюле, отличния спринтьор Хр. Пинтев, Иван Делчев, по-късно из-вестен спортен журналист, Б. Груд-ков, Н. Миленов, Д. Статев, Д. Вучков (и баскетболист) и Ат. Калинков.

През 1941 година за първи път в историята на леката атлетика в ЖСК наш състезател стана шампион на България. Това е Н. Миленов, който победи в скока на височина с постижение 160 см. От отбора ни в това първенство добре се представиха също Иван Янев, Рачо Стоя-нов и Жак Гремингер. В главното от-борно класиране по дружества станахме трети.

Войната прекъсна активното ни спортуване. Не ни беше вече до бягане на пистата...”

1945 година. Войната и бомбардировките над София отминаха. Традициите в леката атлетика се възродиха там, откъдето започнаха - жп работилницата. От нея излязоха първите добри лекоатлети: Николай Салавьов - дългогодишен шампион по маратон, И. Илиев (Книжката), Др. Драганов, З. Златков, Иван Иванов, Й. Величков, В. Ингилизов, които се наредиха бързо сред елита на леката атлетика в страната.



Истинският разцвет на атлетиката в “Локомотив” започна след назначаването за щатен треньор на дружеството на Т. Каранов. Самият той бивш шампион и рекордьор на България на троен скок и хвърляне копие, успя благодарение на организаторските си качества и висок професионализъм да създаде лекоатлети и лекоатлетки, които дълги години шестваха по нашите и международните писти. Помнят се и досега имената на изключителните спортисти на “Локомотив” и национални състезатели Саша Антонова, д-р Виржиния Михайлова, Весела Коларова, Йоана Мракова-Арсова, Жужана Железкова, Ирина Калчева, Н. Палибин, Кипра Данаилова, Цветана Асенова и много, много други, които станаха десетки пъти шампиони и рекордьори на страната. Първия републикански рекорд от тях постави още през 1952 година Саша Антонова, като в петобоя постигна 2929 точки. Големите имена на “Локомотив” по това време си остават С. Антонова, д-р В. Михайлова, Й. Мракова-Арсова и Веселина Коларова. Те са символ в славната локомотивска епоха по лека атлетика. Д-р Михайлова е първата лекоатлетка на България, класирала се на IV място на олимпийски игри (Токио, 1964 г.). В периода 1944-1964 година българските лекоатлетки са нанесли 96 поправки на републи-канските рекорди. На първите три места са великите локомотивски състезателки Саша Антонова - 17 пъти, Веса Коларова - 14 пъти, Йоана Мракова-Арсова - 11 пъти. Сред първите десет са още две локомотивки - д-р Михайлова - 4 пъти, и Ирина Калчева - 2 пъти. Пости-жението на бързоногата газела Веса Коларова на 200 метра бягане от 24,8 сек е най-доброто по отношение на всички лекоатлетически дисциплини. След нея е Йоана Мракова с рекордния си резултат на хвърляне копие от 42,12 м. Този рекорд на Мракова не бе подобрен над 20 години след приключ-ването й на активната състезателна дейност на 37-годишна възраст.

Феноменът треньор Т. Каранов съумя да изгради също и силен мъжки отбор. Първите рекордьори локомо-тивци са Любен Данаилов (1500 м), К. Златарски (400 м с пр.) и Й. Калчев (800 м). Тези трима състезатели заедно с неостаряващия маратонец Н. Са-лавьов (Сулето), Ив. Шаранков, Й. Или-ев, В. Киранов, В. Найденов, Ил. Попов, П. Луков и много други допълват кар-тината за силата на леката атле-тика по това време в “Локомотив”.

След Т. Каранов в дружеството до 1978 година се смениха доста треньори. Близо 10 години на треньорския пулт беше “човекът с желязното сърце” - маратонецът Н. Салавьов. След него работиха на същото поприще Г. Бъчваров, Ал. Нечев, В. Коларова, Й. Арсова, Ж. Желязкова, К. Миленска, Д. Тасев, Г. Божков, Т. Белчев, Й. Глухчев, Ив. Стефанов.



В последните години леката атлетика наруши своя ритъм. Проблясъци имаше главно сред подрастващото поколение. Кр. Сърбаков стана републикански шампион на 100 метра гладко бягане. Даниела Спасова тръгна с мощен старт към върховете. Стана републиканска шампионка и рекордьорка на 400 метра в зала и на открито за девойки и жени. Спечели балканска титла. След това премина в “Левски”. Друга талантлива спринтьорка беше Илиана Илиева. На републиканското първенство през 1991 година спечели бронзовите медали. Магдалена Христова има републиканска титла в щафетата 4х100 метра заедно с Цветана Касабова, Радослава Филипова, Светла Стратиева. Най-окуражаващи са успехите на спринтьора Христо Христов, който стана републикански шампион за юноши и мъже на 100 метра през 1997 и 1998 година. Той е балкански шампион на същите дисциплини.

Със създаването на Спортен клуб “Лека атлетика” с президент Красимир Василев, технически директор Иван Стефанов и треньори Йордан Глухчев - спринтови бягания, Никола Карапетров - средни и дълги бягания, и Георги Недев, Роза Колева - подрастваща лека атлетика, “Локомотив” тръгна по нов, по-организиран път. Не закъсняха и първите резултати. На републиканското първенство през 2001 година Георги Денков стана вицешампион на 400 метра с препятствия, а мъжката щафета 4х400 метра спечели бронзовите медали. При юношите и девойките резултатите през последните 3-4 години са особено насърчителни. Пламен Касъров стана трикратен републикански шампион - през 2002 и 2003 година на 400 метра с препятствия, през 2003 година на 800 метра. Има и бронзов медал на 400 метра през 2004 година. В същата дисциплина през 2004 година златния медал и шампионската титла завоюва Георги Ботев. Друг отличен състезател на средните бягания - Калин Щърков, стана шампион на България през 2003 г. в дисциплината 1500 метра. От девойките Ивелина Златанова спечели шампионската титла в многобоя през 2003 година. Искрено се надяваме, че амбициоз-ният треньорски екип и талантливи-те техни възпитаници ще възвърнат славните традиции на леката атлетика в “Локомотив” и ще достиг-нат европейските и световните коти.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков