ДФС ЛОКОМОТИВ СОФИЯ
Иди на страница 1, 2, 3 ... 9, 10, 11  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 19 Авг, 2008 23:18    Заглавие: ДФС ЛОКОМОТИВ СОФИЯ Отговорете с цитат

В тази тема нека пускаме материали за останалите спортове, донесли слава на Локомотив София и България. Тъй като ръгбито ми е слабост, а и там наистина сме най-титулуваният отбор в страната започвам темата именно с този спорт:

Локомотив е създаден през 1955 година и е най старият клуб в историята на този спорт в България, клубът е и абсолютен рекордьор със спечелените през годините 19 титли(18 поред). Най-големият успех на клуба обаче са спечелените бронзови медали от европейското първенство през 1969.



Снимката е от последната спечелена титла на страната.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Съб 17 Яну, 2009 1:20; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 19 Авг, 2008 23:28    Заглавие: Отговорете с цитат










_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 19 Авг, 2008 23:32    Заглавие: Отговорете с цитат






_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 20 Авг, 2008 0:01    Заглавие: Отговорете с цитат

Баскетболен клуб Локомотив София


Материалите, които намерих за баскетболният клуб са наистина малко, така че нека, ако някой разполага с повече неща свързани с клуба да ги постне тук.
Въпреки славната си история и многобройните си успехи положението на баскетболният Локомотив е отчайващо - на практика няма и помен от добрите стари времена, когато отборът е ставал многократен шампион на България,а още по-точно казано нямаме и отбор. Последният талантлив баскетболист излязъл от школата на клуба е Едуард Вълчев. Дано се възроди този атрактивен спорт.

Успехи на клуба:
Мъже
6 - кратен шампион на страната:1943, 1948, 1955, 1961, 1964 и 1966
Жени
7-кратен шампион на страната: 1948,1949,1950,1951,1952,1967,1991

[/img]
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Нед 16 Ное, 2008 15:47; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 21 Авг, 2008 21:40    Заглавие: Отговорете с цитат

www.locovolley.com - сайт с информация за волейболният клуб на Локомотив София.








_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Съб 23 Авг, 2008 18:49    Заглавие: Отговорете с цитат

СК "Тенис на Маса Локомотив София"

Залата на СК "Тенис на Маса Локомотив София" е част от спортния комплекс на ДФС "Локомотив" - София. Тя е разположена в старата част, над фоайето на централния вход на сектор "А" на стадион "Локомотив" (гр. София). Самият стадион е на адрес гр София, бул. "Рожен" № 21. До спортното съоръжение има удобен транспорт като наблизо са спирките на автобусите на СКГТ с номера 83, 85, 86, 87, 108 и трамвайни коли с номера 11, 12.

Залата:

Разполага с 4 броя тенс маси за тринировки.

Клубът:

В спортната си история клубът има много успехи: държавни шампиони, вицешампиони и др. На Държавното първенство за 2005 г. шампион за жени е състезателката на "Локомотив" Каталина Гатинска. В Държавните първенства СК "Тенис на Маса Локомотив София" участва с отбори: мъже, жени, юноши младша и старша възраст. Отборите мъже и жени са участвали в Европейските железничарски първенства от 1987 г. редовно и са вземали не малко призови места.

Лицензиран от Българска федерация по тенис на маса и Министерство на младежта и спорта.

Треньори:

Треньори са специалистите по тенис на маса Ц. Филипова, Т. Великов и Н. Коков - завършили НСА.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Съб 23 Авг, 2008 19:07    Заглавие: Отговорете с цитат

СК по джудо и самбо "Локомотив" - София

Клубът:

Спортен клуб Самбо Локомотив София е създаден през 1993 г. и оттогава до днес е събрал ред престижни отличия и е подготвил завидна бройка успешни спортисти. Клубът е 10-кратен шампион на България по самбо и 9-кратен по джудо в категория мъже. Из прочутите имена, започнали кариерата си в Локомотив София са Дамен Стойков, Тодор Тодоров, Яким Ранков, Иван Нетов, Станимир Василев, които са медалисти на световни и европейски състезания.
Безспорно най-голямото име е Иван Нетов. Нетов е многократен републикански шампион. Дебютира в националния отбор на България през 1988 г. Бронзов медалист е от Европейското първенство по джудо през 1992 г. Европейски шампион е през 1993 г. Печели още 3 сребърни и 3 бронзови медала от световни първенства. Световен и европейски шампион е по самбо през 1995 г. Шести на ОИ в Атланта през 1996. Понастоящем е тренъор(за съжаление не в Локомотив), и също може да се похвали с успехи. Неговата възпитаничка Мария Оряшкова завоюва световната титла за 2006 г.



Залата:

Залата за самбо е разположена в старата част на стадион локомотив и има около 180 седящи места, а още близо 500 правостоящи биха могли да наблюдават играчите. Има одобрението на ММС и БФ Самбо и взима редовно участие на шампионатите по самбо и джудо и всички останали официални състезания. Залата разполага със силов кът, където състезателите да поддържат форма. Оборудването отговаря на всички изисквания за двата спорта.




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 28 Окт, 2008 0:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Легенди:

Правилно ли Калинка Симанова иззе функциите на великия треньор Темков?



Може ли да има благородна лъжа? И може ли тя да бъде оправдана? Преценете сами. Възлов мач на европейското първенство по баскетбол за жени Москва'52. На терена са отборите на България и Полша. Борбата е оспорвана, равностойна, резултатът се движи кош за кош, като съперниците си разменят лидерството с минимална преднина.
Полякините успешно прилагат сгъстена зона и това затруднява българките при изнасянето на топката към центровете Таня Тодорова или Ермила Попова. Освен това треньорът Веселин Темков е дал строго нареждане никой да не стреля от далечно разстояние, освен Кръстина Гьошева

При едно от поредните си влизания в игра нашата капитанка Калинка Симанова веднага предава на другите четири на терена новото треньорско решение - всички да стрелят откъдето искат и могат, стига да са уверени в себе си. Като с магическа пръчка тези думи буквално развързват разтрепераните ръце на нашите националки. Първа се окопитва Добринка Джамбазова, стабилизират мерника си Гьошева и Симанова и активът при поредното българско лидерство в резултата започва чувствително да расте. А отминава и времето на мача, чийто край носи и нашата победа!
Веднага след мача обаче наистина великият (но и малко своенравен) треньор Веселин Темков съвсем строго пита радостните все още победителки, кой им е разрешил, кой им е казал да стрелят и от далечно разстояние. Всички отговарят, че Калинка им е предала новото му треньорско нареждане. Каквото, оказва се, той въобще не е давал и изобщо не е доволен от нарушаването на строгата му забрана. Въпреки победата!
Притисната от разкритата й смела, но и твърде рискована самоинициатива, Калинка дава единствено възможното обяснение: така, дори и без съгласието на треньора, отборът все пак е победил! А иначе, със

скованите от страх

пред треньорската забрана ръце загубата ни би била почти сигурна. Темков обаче, не може да преглътне нарушената си заповед и на връщане към България подробно разпитва всяка от останалите 11 националки какво им е говорила Калинка за него и дори предложил да бъде извадена от отбора. Въпреки че взаимното уважение между двамата продължавало!
Толкоз за благородната лъжа. Няма унифицирана формула за нея. Всеки сам да прецени има ли я, допустима ли е, оправдана ли е?
А веднъж нарушеният ореол на треньорския пиедестал не дава мира и покой на Веселин Темков. И това се отразява още на следващия мач с Франция, който се оказва решителен за влизане във финалната четворка. На разбора, само час преди срещата, Темков го няма. Помощникът му Иван Тодоров го търси навсякъде, но не го открива. Тревогата расте, защото трябва да се определя стартовата петорка, а помощникът не смее.
Тогава Калинка Симанова влиза изцяло в капитанските си функции и отсича, че ще започнат тези пет, които изнесоха победата срещу Полша! Но французойките са традиционно силен съперник, дълго време водят със 7-8 точки разлика, защото високият им център е дългокрака баскетболистка, която трудно може да бъде опазена.
Едва по средата на второто полувреме нашите успяват да й натрупат лични нарушения за изваждане от играта, резултатът е изравнен и в последните минути българската победа е изкована, което ни осигурява влизане сред първите четири!
Чак сега споменавам, че разговарям с голямата спортистка (защото в тези две думи има и много неща извън спорта - повечето, от ценностните качества на човека с главна буква), баскетболистката Калинка Симанова. Не го направих по-рано, защото исках на един дъх да ви представя тези картини, които тя пази в съзнанието си вече толкова години. А вметвам за разговора ни точно на това място, защото тук забелязах в очите й влага и гласът й, макар и леко, започна да хлипа.
Вълнението идва от тези изживявания, които са извън спорта, на които всеки нормален човек е подвластен. Като благоговейното стоене мирно под звуците на родния химн и знамето, например. Още повече, ако ги има след твоя заслуга. Както е било тогава, след победата срещу Франция, когато строените българки подтикват своята капитанка Калинка Симанова, която отива при нашия трибагреник и го целува.
Но българският треньор Веселин Темков все още го няма. Няма го и на вечерята дори. И когато се появява, казва, че е бил сигурен в нашата победа и е знаел, че състезателките му ще победят, защото много добре ги е подготвил. Което си е било вярно, твърди Калинка. А той гледал мача, но сред публиката! Прави й чест, че Симанова все още се надява отсъствието му да е било

плод на благородни подбуди,

за да освободи възпитаничките си поне за малко от строгото си присъствие, та сами да покажат това, на което ги е учил. Аз също не изключвам това за аристократ на духа, като този спортен интелектуалец.
Само след две години, на следващото европейско първенство в Белград'54, капитанката на националките Калинка Симанова можеше първа да получи първия за България изобщо женски медал (бронзов) от голямо официално първенство. Но тя остана в София и вместо него държеше в ръцете си първата си рожба Пенка (Пеги). Успехът от Москва - да бъдем веднага след медалистите, се повтори в Прага'56, когато четвъртите в Европа отново бяха водени от Калинка Симанова. Тогава помощник треньор бе брат й, известният бивш състезател Петър Симанов, а треньор - големият специалист Димитър Митев, който не я вкарва често в игра, заради скорошното й майчинство.
И преди това Калинка има изяви, които ярко я открояват. Десетина години по-рано, на Балканиадата в Тирана'47, тя е

обявена за най-добра състезателка

на шампионата, а следващата година на Балканско средноевропейското първенство на Колодрума в София тя е отличена за най-добра от българките. По щастливо съвпадение за най-добър сред българите е обявен бъдещият известен архитект и нейн съпруг Константин Тотев.
Родената в Нова Загора Калинка Симанова е възпитаничка на столичния девическия пансион с немски език "Санта Мария" (на ул. "Гургулят", където доскоро бе ректоратът на НСА). Тя и досега отлично си спомня, че общото й влечение към спортуването в пансиона намира израз в интереса й към активните спортни занимания на брат й Петър Симанов. На когото е промивала и превързвала разранените от футбола колене и лакти в махленските мачове между клубните отбори в квартал Лозенец.
В клуба Раковски той е и активен баскетболист и предлага на сестра си да участва в създаването на женския отбор на клуба, където Калинка прави началните си стъпки в баскетбола. Първият й официален мач е срещу отбора на Фортуна от едноименната текстилна фабрика. Именно от тази фабрика гостенките от Раковски, освен победата, получават и първите си истински състезателни екипи. Следва градско, после областно първенство, а през 1943 г. е и първата международна среща за младата баскетболистка.
Отборът на току що създаденото през 1942 г. Висше училище за телесно възпитание гостува на баскетболистките от сродния университет в Будапеща, където са повечето националки, а Унгария е европейска сила в този спорт. И въпреки че е още гимназистка, треньорът на нашите студентки Христо Хайтов привлича Калинка в състава, попременена и поразкрасена, за да изглежда по-голяма и поне малко студентка! Така и тя има скромен принос за българската победа с доста странния за днес по-скоро хандбален резултат 22:11, което е първият международен успех на женския ни баскетбол, при това на чужд терен!
Тя продължи с отбора на РР-43 (обединените Раковски и Родина) после ФК-13, а след войната за кратко бе в новосъздадения Спартак, за да облече екипа на Локомотив (1946), с който остана докрай. Там треньорът и най-вече добър организатор Мурдаров създаде основата за големия железничарски тим в нашия женски баскетбол, който в 5 поредни години печелеше шампионската титла на България: Калинка Симанова, Добринка Джамбазова, Милка Андреева, Илиана Тодорова, Валерия Хайтова, Цонка Георгиева, Мария Полизова-Коларова, Милка Даскалова, Радка Савова, Станка Василева-Антонова, Емилия Митрева-Симанова, Верка Йолева. През цялата си близо 20-годишна състезателна кариера 1940-1959), когато ражда втората си дъщеря Иванка, Калинка гради баскетболното си великолепие върху здравата основа на културно заучената азбука в този интелигентен спорт, за което най-голяма заслуга отдава на брат си. А

възпитаникът на френския колеж

в София Петър Симанов е сред най-значимите фигури в нашия баскетбол от средата на миналия век като състезател, а по-късно и като треньор. Признателна за израстването си тя остава и към треньорите Христо Хайтов, Веселин Темков, Димитър Григоров, Петков (Шефа).
Всеотдайната си любов към баскетбола Калинка Симанова започна да предава скоро след като свали състезателния екип, най-напред на девойките от Червено знаме (1961) и по-точно в 34-о училище, сегашната руска гимназия на ул. "Цар Иван Шишман". И като треньорка продължи да се учи от брат си, който бе в Локомотив и правеше оспорвани мачове с неговите отбори. А доста от нейните момичета влязоха в женския обединен отбор на ЦСКА Червено знаме, когато тя завърши и ВИФ.
Немският език от пансиона "Санта Мария" й бе отличен помощник, когато я поканиха да обучава училищни треньори и съдии в Хале (ГДР), където съпругът й Константин Тотев бе треньор на мъжкия отбор, а след това продължи като архитект. Тя с усмивка си спомня, че един бивш национал от града я познал и й припомнил как десетина години по-рано в приятелска среща по време на Младежкия фестивал в Берлин, женският отбор на България е победил мъжкият състав на ГДР!
Отдавна е изминал единият час, който мислех, че ще ми стигне за този разговор. А и Калинка Симанова, извън чисто домакинската работа за приветливия си дом, трябва да положи и поредните грижи за силно разклатеното здраве на съпруга си, големия спортист интелектуалец, величавата баскетболна личност, архитект Константин Тотев. Крепи ги здравата връзка от взаимната им любов и от любовта им към баскетболната магия.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 31 Окт, 2008 13:55    Заглавие: Отговорете с цитат

Поредната легендарна баскетболистка на Локомотив София Бинка Джамбазова. Европейска шампионка от Лодз 1958 г. с националният отбор на България, съставен основно от състезателки на Локомотив София:

Универсалната Бинка Джамбазова

На балканиадата в Тирана'47 голямата ни баскетболистка взима медал и във волейбола


АСЕН МИНЧЕВ

Макар и не много на брой, българските шампионски титли от големите международни прояви в отборните спортове са сред най-ценните отличия в богатата съкровищница на родната слава. А първата от тях е свързана със златните години на нашия женски баскетбол преди половин век.
На европейския шампионат в Лодз'58 предпоследният мач на българките е срещу състава на СССР. И за два отбора залогът е огромен. Вече утвърдена сила на континента, нашите са си осигурили бронзовите отличия, но при победа медалите им могат да станат сребърни, а след успех и в последната среща на другия ден с Чехословакия се превръщат в златни! За рускините е малко по-лесно, защото те вече са сигурни вицешампионки и при победа ще станат предварително шампионки, независимо от последния си мач. Освен това те са толкова силни, че са едва ли не абонирани за първото място.
Рускините почти доказват това, защото няколко секунди преди края водят в резултата, макар и само с 1 точка (49:48), след крайно оспорвана и равностойна игра. Тогава срещу тях е отсъден наказателен удар, който Кръстина Гьошева изпълнява успешно и равенството води до продължение. В него окрилените българки Гьошева, Войнова, Кузова, Чалашканова, Ченгелиева, Рангелова, Тодорова, Попова и останалите, играят на върха на своите възможности и стигат до историческата победа с 54:51, която ги прави минимум сребърни. Това е

знаменитият мач на нашите

баскетболистки, в който непобеждаваната от никого Сборная, с великите Максимилянова, Алексеева, Ерьомина, отбелязва първата си загуба.
Нали се сещате кой е бил нашият шести играч в залата? 10 000 екзалтирани поляци подкрепят националките ни така, че още малко и покривът на залата може да се срути. С последния съдийски сигнал, заедно с петте българки на терена, с победно вдигнати ръце скачат и останалите на резервната скамейка. Сред тях, поради тежка контузия - скъсан менискус на десния крак, е и капитанката на отбора, дребничката но великолепна баскетболистка и изключителен боец Добринка Джамбазова, чиито функции са поети от заместничката й Гьошева.
Отборът ни продължава победния си ход и в последния мач срещу Чехословакия, който пък остава като всепризнат спортен бисер на това наше незабравимо поколение. Така идва първото българско злато от голямо официално състезание в отборните спортове под треньрското ръководство на Димитър Митев и помощника му Цветан Желязков. А на най-високото стъпало на почетната стълбичка грамадната, половинметрова купа за европейския шампион е в ръцете на капитанката Бинка Джамбазова.
Тя пак води българките и отново е на почетната стълбичка с купата за второто място на световното първенство в Москва'59 със същите треньори. Националките ни, начело с Бинка, започват срещу сериозните си съперници след трудна победа с пъргавите азиатки от КНДР, а най-добрия си мач правят срещу традиционно силната Чехословакия, водена от прославения баскетболист и треньор Мразек! Така нашите отново стигат до решителния мач СССР - България, спечелен този път от домакините, сред които с гигантския си ръст дебютира 16-годишната латвийка, известната по-късно Смилдзиня.
Финалната драма България - СССР се повтори и на следващата година в София за европейското първенство. Нещата отиваха дори към повторение на подвига от Лодз. На специален подиум на пистата пред препълнения сектор "А" на стадион "Васил Левски" българките, водени за последен път от капитана си Бинка Джамбазова, имаха добър аванс. Заради падналия дъжд няколко минути преди края обаче финалът бе прекъснат и пренесен в залата на стадиона. Където, естествено, за хилядната публика нямаше място и Сборная започва да топи разликата, а равенството дойде само секунди преди последния съдийски сигнал. Тогава, след злощастна грешка в нашата защита, рускините получиха два наказателни удара, изпълнени успешно от бъдещата телевизионна журналистка Нина Ерьомина и... 50:52. Така в София остана среброто, а златото замина за Москва.
И преди това Добринка е била на почетната стълбичка на победителите. На европейското в Белград-54 капитанката на националките (с треньор Людмил Катерински)

получава купата

за третото място, а бронзовите медали са първите ни баскетболни отличия от голямо официално състезание.
Още със завършването на Търговската гимназия в София през 1946 г. Бинка е почти готова състезателка по няколко вида спорт и най-вече по лека атлетика. Родът й е от ботевградското село Осиковица, откъдето е и бъдещата ни първа олимпийска шампионка по лека атлетика Иванка Христова, с която са втори братовчедки. В гимназията е любимката на учителката по физическо възпитание Вичева. Играе добре и гимнастика, свободно прави салто. Най-добра е и в играта на народна топка. А до гимназията живеят известните вече в баскетбола брат и сестра Петър и Калинка Симанови.
Петър Симанов е човекът, който пръв вижда и оценява качествата у дребничката Бинка на бъдещата голяма баскетболистка. Каквато си е била в училище - буйна, пъргава, винаги тича, все в движение, такава е и когато

започва работа в счетоводството

на БДЖ същата година, където е в една стая с баскетболистката от Локомотив Милка Даскалова. На нея Бинка дължи първото си отиване в спортната зала на столичните железничари.
Зала е твърде пресилено казано, защото става дума за малък салон в мазето под бившото кино "Освобождение" до гарата, където тренират отборите на Локомотив по гимнастика, бокс, борба, волейбол, баскетбол... А там я посреща вече утвърдената баскетболистка Калинка Симанова, която става и първата й треньорка. От нея тя усвоява дрибъла, подаването, заслона, стрелбата, към които неизбежно се прибавят природно надарената й жар в играта и неистовата стръв за победа.
Майсторството на Бинка ярко се откроява и още на следващата 1947 година е включена в националния отбор за балканско-средноевропейското първенство в Тирана. Една единствена контрола преди заминаването си имат нашите и тя е в София срещу отбора на Храдец Кралове (Чех), което е и първата международна среща за Бинка. Тя завършва със странния за днес резултат 24:12, като 23 точки отбелязва Калинка Симанова, а Бинка е точна с един наказателен удар. В Тирана българките са вицешампионки (след Унгария), а двете с Калинка Симанова там са и националки по волейбол, с 3-о място.
Около Симанова и Джамбазова треньорът Димитър Мурдаров създава знаменития отбор на Локомотив, с Андреева, Тодорова, Хайтова, Георгиева, Полизова, Миленова, Даскалова и Балшец, който става републикански шампион в 5 последователни години, от 1948 до 1952! Това е времето на здравата основа, която Бинка изгражда за непрестанното усъвършенстване на своето майсторство между двата баскетболни коша. Но за това не й стигат само редовните тренировки.
В двора до къщата им на ул. "Райко Жинзифов" има баскетболен ринг,

на който тя стреля с часове

и дори вечер на елекрическа лампа. Това майсторство, прибавено към бойкия й характер и буен темперамент, запазил се и до днес, съвсем естествено я издига до лидерската позиция на капитанка на националния тим.
На много треньори Бинка и досега е благодарна. Повечето от тях са възпитаници на Американския и Френския колеж в София, което за онези години е от изключителна важност за всичко ценно и съвременно, което тя научи в тази интелигентна игра. С искрена признателност тя си спомня за Христо Хайтов, от когото е запомнила тънкостите за точната стрелба, стриктната дисциплина и на тренировка, и на мач. Същите мили чувства изпитва и към другите треньорски величия, като Веселин Темков, Димитър Митев, Петър Симанов.
След 14 години в националния отбор Бинка Джамбазова достойно се оттегли от състезателната си дейност след европейската вицешампионска титла в София'60, когато завърши и висшето си образование във ВИФ. А искаше да следва и във ВИТИЗ. Артистичната й дарба откри треньорът ерудит, естет, интелектуалец Веселин Темков и то съвсем не случайно, а от изпълнението на ролите й в

пиесите, които той поставяше

с националните отбори по време на подготовката им. Най-често са играли в скромни читалищни салони по провинцията, но са имали представления и в Учителската каса на столичния площад "Славейков". При това - с входни билети!
Огромният опит и знания, натрупани през изключителна й кариера още от следващата година намериха заслужен израз в поканата да бъде съюзен треньор в нашата федерация по баскетбол. Влечеше я и пряката тренировъчна работа с младите и затова после премина в Славия през 1968 г. В нейните отбори израсна като добра баскетболистка и дъщеря й Райна Велева, която стигна до девическия национален състав и при жените на Славия, където бе и капитанка в последните си състезателни години.
А със съотборничките си от знаменития Локомотив преди половин век се вижда често на редовните им съботни срещи. Въпреки че тежестта на отминалите години все повече се чувства. Както в многобройните и естествени за възрастта им болежки, така и в неизбежните чисто спортни травми, загнездили се у тях от всеотдайността им на терена. Поддържа ги здравият им спортен дух, искреното приятелство от славното време на големия железничарски спорт и най-вече - неотминаващото опиянение от магията на баскетбола.


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 04 Ное, 2008 14:24    Заглавие: Отговорете с цитат

Локомотив /София/ e новият отборен шампион на България по шахмат за 2007 година

Локомотив /София/ стана шампион на България по шахмат за мъже, а при жените с титлата се поздравиха шахматистките на Локомотив 2000 /Пловдив/.

В последния, 7-ми кръг на първенството, което завърши днес в Боровец, при мъжете Локомотив /София/ завърши наравно с Локомотив /Пловдив/ - 3:3 точки, и изпревари ЦСКА.

В последния кръг шахматистите на ЦСКА, водени от многократните шампиони на България, гросмайсторите Васил Спасов и Евгени Ерменков, разгромиха Марица-Изток с 5:1 точки, но това не бе достатъчно за титлата, а само за второто място в първенството.

При жените шампионската титла стана притежание на шахматистките от Локомотив 2000, които изпревариха своите съгражданки от Локомотив /Пловдив/ с цели три точки в крайното класиране.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Вто 04 Ное, 2008 17:17; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 04 Ное, 2008 17:16    Заглавие: Отговорете с цитат



http://www.chessbgnet.org/view-chess-profil.php?num=91

КИРИЛ ГЕОРГИЕВ

Рожд. дата: 28-11-1965
Години: 42
Звание: гм
Ело: 2645 (2695)
Галерия Разгледай
Клуб: Локомотив София

Постижения
Кирил Георгиев е роден на 28 ноември 1965 в Петрич. Един от най-силните български шахматисти, става световен шампион за юноши през 1983 г., през 1985 вече е гросмайстор и след няколко спечелени титли на България се доказва като един от най-силните шахматисти в България, отстъпвайки впоследствие единствено на Веселин Топалов. Има 12 участия за България на шахматни олимпиади, от които 8 като лидер на отбора.

По-значителни турнирни победи:

* Сараево 1986, пред Иван Соколов,
* Сан Бернардино, Калифорния 1988,
* Елените, Бургас 1992, пред Топалов, Иван Соколов, Йосиф Дорфман и Юрий Разуваев,
* Будапеща 1993, зонално първенство, пред Юдит Полгар и Любомир Фтачник,
* Елените 1995, наравно с Топалов и пред Найджъл Шорт, Борис Гулко и Сергей Долматов,
* Белград 2000, пред Александър Белявски и Улф Андерсон,
* Сараево 2001, първа победа в 16-та категория пред Топалов, Иля Смирин, Алексей Дреев и Иван Соколов,
* Бад Ворисхофен 2002,
* Гибралтар 2005, дели първо място с Левон Аронян, Захар Ефименко, Алексей Широв и Емил Сутовски,
* Гибралтар 2006, пред Шорт, Сутовски, Широв, Владимир Акопян и Виктор Бологан с респектиращия резултат 8.5/10

Същата година печели бронзов медал на индивидуалното европейско първенство.

Новини свързани с Кирил Георгиев : http://www.chessbgnet.org/findnews.php?title=Кирил%20Георгиев
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 23 Ное, 2008 20:02    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 23 Ное, 2008 20:05    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 23 Ное, 2008 20:42    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 23 Ное, 2008 20:43    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София" Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3 ... 9, 10, 11  Следваща
Страница 1 от 11

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum