Нашият град
Иди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 12 Мар, 2010 16:47    Заглавие: Отговорете с цитат








_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 12 Мар, 2010 16:52    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 12 Мар, 2010 16:56    Заглавие: Отговорете с цитат















[img]ttp://detstvoto.com/uploads/posts/2009-01/thumbs/1232800351_telefon-2-st..jpg[/img]






_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 16 Мар, 2010 11:27    Заглавие: Отговорете с цитат

Подземният град на София

Колко са забележителностите, които София предлага на чуждите туристи? Няколко църкви, 2-3 музея, един подлез с останки от стара Сердика, още малко руини до Банята... Специалистите знаят, че забележителностите в района на столицата са десетки, даже стотици. Те обаче са... невидими. Не са във вид за хвалби пред чужденците. Няма и стратегия за превръщането им в спирки от една красива разходка из историята на този град, цивилизован от 7000 години насам. По света има немалко примери как с помощта на велико минало се прави туристическа индустрия. Където и да забиеш лопата в София, изскача историята й. За мнозина обаче това не е повод за радост, а препятствие срещу появата на поредното строително недомислие.



Столицата ни е била обитавана още през каменната епоха. Следи от неолитни селища са открити при строежа на Мавзолея (идоли, керамика), в квартал “Слатина” (голяма неолитна къща), както и в района на Подуяне (раннохалколитно селище). Находките обаче не са експонирани на място, повечето от тях са събрани в хранилищата на Музея за история на София. Той се намира в Банята, а тя вече над 10 г. е в ремонт - следователно туристите няма как да узнаят какво е ставало по нашите земи в каменната епоха.

Древен тракийски град, документиран по-късно като Сердика, възниква през Второто хилядолетие пр. Хр. на север от топлия минерален извор, близо до р. Елешница (днес Владайска). Учените предполагат, че произлиза от тракийското племе “серди”.

В подземния град на София има много останки от римската епоха. Форумът на Римска Сердика е бил около днешното президентство и Министерския съвет, там е бил античният Градски съвет. Тези сведения археолозите имат не само от писмени източници, а и от спасителни разкопки през 50-те години по време на крупното строителство на Партийния дом, “Шератон”, ЦУМ. Имало е монетарница (вероятно край днешната метростанция “Сердика”), поне един гимназион за младежите от елитни семейства, бани - една от тях е била край днешната църква “Св. Георги”, друга със сигурност е имало при минералния извор зад Джамията. В центъра на римския град вероятно се е издигал голям езически храм, но следи от него засега не са открити. В много подземия на днешна София има останки от богати домове на знатни сердикийци - под корекома до х-л “Рила” са открити части от сграда с римска мозайка с флорални и геометрични мотиви.

По времето на император Клавдий градът процъфтява. Сердика е била център на административна област в провинция Тракия. В края на III век става столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия. Статут на римски град получава от император Марк Улпий Траян, в негова чест Сердика е прекръстена на неговото име - Улпия Сердика.

Сердика е бил любимият град на император Константин Велики (родом от Ниш) - Св. Константин. Антични автори твърдят, че той често казвал: “Сердика е моят Рим”. Императорът многократно идвал, оставал с месеци и управлявал империята оттук. Константин Велики бил много привързан към градската си резиденция. През IV век императорът заемал цял квартал на града - т.нар. Константинов квартал. Разположен бил между днешните улици “Калоян”, “Позитано”, “Леге” и южно от президентството.

Зам.-министърът на културата - археологът д-р Тодор Чобанов, твърди, че по метода на подземното сканиране са открити значими антични сгради пред “Шератон”, под паркинга на хотела. “Когато тези съоръжения бъдат разкопани и експонирани, не паркингът ще привлича туристи. В рамките на няколко години се надявам да представим паметници, които ще бъдат много атрактивни - с подземна улица - т.нар. “Виа Принципалис”, с градинска част, с модерни осветления”, твърди зам.-министърът. Това обаче ще се случи не по-рано от четири години.



При строежа на метрото пред ЦУМ бяха открити архитектурни останки от зидан басейн от баня. Това наведе учените на мисълта, че там може би са били Централните терми на Сердика. “Баните са били голям комплекс в античността, към тях е имало магазини, места за отдих... - твърди д-р Чобанов. - Ако паметниците са добре запазени, те ще бъдат експонирани под прозрачни покривни конструкции. Това ще промени облика на тази централна градска част. И се надявам тази работа да се развие и в други части на София, защото София действително има какво да покаже на туристите.”

Ето още малко история. През 343 г. на Сердикийския събор тук заседават 318 епископи от цялата Римска империя, те утвърждават православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

Варварство наричат специалистите строителството на кооперации в началото на 90-те години в Южния парк, което унищожило късноантичен църковен комплекс. В това извънградско имение е имало голяма базилика, съпътстващи сгради, малка крепостна стена. Според учените комплексът вероятно е принадлежал на някой от големите духовни сановници в Римска Сердика. Една-две кооперации са вдигнати върху самите римски зидове.

По време на т.нар. “Велико преселение на народите” през V-VI век в Римска Сердика има нашествия от хуни, готи и др. варварски племена. Градът се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя (Византийската империя) в средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565).

В пределите на българската държава градът влиза през 809 г. и става Средец. През Х век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането й под властта на Източната римска империя.

Туристическата обиколка край забележителностите на София обикновено минава през подлеза на властта - между президентството и Министерския съвет. Там има останки от източната порта на Сердика, крепостната стена и част от една нейна улица от V-VI в. Точно под входа на Министерския съвет учените разкриват сграда от късната античност, която няма как да добие атрактивен за експониране вид, защото по време на турското робство е било копано точно на това място и на нейно място са вдигани други жилища. Тя вероятно е била обитавана от някой виден гражданин на Римска Сердика, в античността тези сгради са имали както жилищни, така и обществени функции и приемните зали са били в частни домове.

Един от най-големите атракциони на София би могъл да бъде столичният амфитеатър. Но не и в цялост. Защото х-л “Арена ди Сердика” бе вдигнат над част от античното съоръжение. Колкото до останалата част от амфитеатъра - разкопки там не могат да бъдат стартирани заради липса на средства. Над друга част от съоръжението пък се издига Гьоте институт. “Възможностите ни са малки. Първо ще струва много скъпо, защото трябва да се обезщетят собствениците на парцелите, които не са държавна собственост. Трябва да се разруши сградата на Гьоте институт, която също е паметник на културата, и да й се намери подходяща сграда”, казва д-р Чобанов.



В античността е имало три вида арени - цирк (най-големият) и за състезания с колесници, стадионза антични спортове и амфитеатър като този в София, на който е имало гладиаторски борби. “Столичният е късноантичен, създаден е вероятно в края на III век. Колегите проучиха, че под него има останки от архитектура, вероятно става дума за театър. Имаме епиграфски сведения, че в града още през II век са се провеждали гладиаторски битки с животни, в коя сграда обаче - не е ясно”, казва д-р Людмил Вагалински, автор на книгата “Кръв и зрелища” за спортните и гладиаторските игри в елинистическа и Римска Тракия.

До около една година вероятно ще бъде достъпно за туристите археологическото ниво под църквата “Св. София”. Под нея има обширен некропол с пищни гробници на някои от знатните римски граждани. Според специалисти тези съоръжения ще позволят да се проследи навлизането на християнството в римския град. Източният Сердикийски некропол се е развивал в района на днешното Народно събрание - от подлеза пред Партийния дом чак до Народната библиотека, ограничен е между “Дондуков” и “Гурко”. Погребенията започват още през II век. Билет до българската столица туристите ще си купят не само за да научат какво се е случвало край горещия минерален извор в столицата ни преди стотици и хиляди години. За да добавят нашия пъзел в древната история на Стария континент, на екскурзианта му трябва не само култура, а и цивилизовани условия, както и лична сигурност, за да си тръгне жив, здрав и с личния си портфейл.

Афиш за борби с мечки и крокодили

От сердикийския амфитеатър е останал “афиш” за борбите с животни (мечки, крокодили) - каменна плоча с релефна реклама на събитието. Днес античният “плакат” е изложен в залите на столичния Археологически музей. За разлика от амфитеатъра в Пловдив, който е добре запазен, софийският е обезличен още в античната епоха. През Средновековието камъните му са били използвани за строителни материали.

Писмени източници сочат, че в Сердика е имало събития, заради които в града е пристигнал най-ексцентричният и разюздан римски император - Елагабал, който си падал по силния пол и обичал да се дегизира като куртизанка.

Жалки останки от буржоазно минало

Освен древните забележителности, които засега София повече крие от туристите, отколкото показва, столицата ни има паметници на културата от по-ново време, които са оставени на произвола на своите собственици. Много от архитектурните забележителности са разрушени по време на Втората световна война. А притежателите на оцелелите не поддържат сградите в истинския им блясък.

Малко преди да рухне, една от най-красивите къщи на Стара София - къщата на Яблански, позната и като Китайското посолство, бе възстановена след намесата на общината. Спасение чакат и други къщи. Една от тях е на архитект Фингов на ул. “Шипка”, с каменна пластика на входа, дело на Андрей Николов. Подписът на Георги Угринов, бивш шеф на НИПК, стои под проект за превръщането й в архитектурен хермафродит. Тя трябва да бъде променена с “метод на реставрация чрез преизграждане”. Предвижда се подземен паркинг и надстрояване с още 2 етажа.

Друг частен имот със статут на паметник на културата с “местно значение” е къщата на Иван Евстатиев Гешов на бул. “Патриарх Евтимий”. Тя е вдигната по проект на арх. Никола Лазаров, фасадата й е декорирана с неокласицистични и сецесионови елементи. Сега е предложена за изваждане от списъка на паметниците на културата, за да бъде вградена в хотел. В момента къщата е прогнила и олющена останка от достолепното си минало.

Предложение от собственика Данов за отписване от списъка на НИПК има и за къщата на Съселов, която в миналото е била ползвана за гримьорна от актьорите на “Сълза и смях”. Бившият министър на културата Абрашев е дал немотивиран едноличен акт за отписването й от НИПК. Но заради кризата и липсата на клиенти сградата е останала със същия собственик и в още по-окаяно състояние.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 8:59    Заглавие: Отговорете с цитат



Снимката е от 1928 год. и показва районът около Лъвов мост, недалеч от това място, година по-късно е основан Локомотив..
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 9:01    Заглавие: Отговорете с цитат



Снимката е от края на 30-те и показва района на Централна гара..
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 9:02    Заглавие: Отговорете с цитат



Бул. "Мария Луиза"
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 9:04    Заглавие: Отговорете с цитат



Цар Борис III в кабината на управляван от него локомотив


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 9:06    Заглавие: Отговорете с цитат



София, булевард “Георги Димитров”, сега “Мария Луиза” - 60-те години на ХХ век
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 31 Мар, 2010 9:17    Заглавие: Отговорете с цитат





1944г,. млада жена прекосява площада пред сградата на Духовната академия, отзад трамвай номер 4 и Съдебната палата



булевард Георги Димитров (сега Мария Луиза)





София, надлеза при локомотивното депо





Лъвов мост
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
hooligana1986



Регистриран на: 16 Сеп 2006
Мнения: 718
Местожителство: In The Heart Of The Enemy

МнениеПуснато на: Пон 12 Апр, 2010 22:38    Заглавие: Отговорете с цитат





Залата на 4-ти километър , трябва да бъде открита на 1 август 2011. Капацитетът на съоръжението е 12 410 души, а при концерти - до 19 хил. души.
_________________

ALL GIVE SOME - SOME GIVE ALL !!
DB
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 13995
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 11 Авг, 2010 9:11    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ra4mO



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 4465
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 31 Авг, 2010 17:58    Заглавие: Отговорете с цитат

http://gigasofia.com/

Мнооооооооо добро!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 13995
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 21 Дек, 2010 10:37    Заглавие: Отговорете с цитат

„бирена” София имало над 450 кръчми

„Дълбок зимник” се превръща в магнит за целия интелектуален и бохемски столичен елит
Винаги сме смятали, че ракията е любимото питие на българина. Това може да е така днес, но в края на XIX век гроздовата била детронирана от първото място в класациите. Оказало се, че Освобождението носи нови навици в живота на хората. То се отразило не само върху модните тенденции и новите архитектурни стилове, които навлизат в бита на българина. Променили се и предпочитанията им сред питиетата. Така бирата била тази, която бързо навлязла у нас и се превърнала в страст на мъжете. Бирариите пък се станали в любимото място за срещи с приятели и колеги и добър начин да избягаш от досадната съпруга. В началото на миналия век ходенето по кръчми си било напълно мъжка привилегия.

Къде обаче отпочиват столичани и кои са най-популярните кръчми в София? Повечето от тях се намират на ключови места. В края на XIX век и началото на миналия бирариите в столицата наброявали малко над 450. Или поне толкова ги преброил журналистът Павел Генадиев, който е един от издателите на култовото за времето си списание „Журналист”. Именно в него той се опитва да опише хем привнесените от запад порядки, но и характерния бит на българина и в частност на кореняк софиянеца. Тогава столичани наброявали малко над 80 000 души, което прави по една кръчма на близо 170 души. Доста голяма цифра! Изглежда софиянци били пияници или просто са знаели как да се забавляват и отмарят!

„В София имаше много хубава и отлежала бира - производство на Братя Прошекови, на Павлово, тая на Таки бираджията, освен това Търновско и Шуменско пиво. Много по-късно имахме и бирата на фабрика Македония. Внасяше се също и мюнхенска и дрехерова, па и пилзенска бира. Консумацията беше голяма - аз зная заведения, които харчеха по седем хектолитри на вечер. Бирата беше евтина”, описва новата любов на софиянци Георги Каназирски-Верин в своята книга „София преди 100 години”.

Бирариите били разпределени в три класи. Първокласните имали право да работят до 1 часа след полунощ през зимата и до 2 часа през лятото. Останалите били с по-ограничено работно време. Второкласните затваряли врати за посетителите в 12 часа през зимата, а през летния сезон в 1 часа. Най-прецакани се оказва, че били третокласните пивници. През зимата те хлопвали кепенците към 11 часа, а през лятото стоели отворени само до полунощ.

Най-известната кръчма по онова време била „Батенберг”. Отворена е през 1904 година и се намирала близо до ротондата "Свети Георги". Състояла се две помещения и една по-голяма галерия. Носела това име, защото в църквата се намирали мощите на княз Александър Батенберг. По-късно с построяването на специален мавзолей тленните му останки били преместени. Бирарията била една от най-реномираните и заради обслужването. Приборите, които се използвали, били специално внесени от Виена и Чехия. Върху тях дори бил изографисан образът на стопанина Йосиф Манчев. Тя станала толкова посещавана, че само 6 години по-късно – през 1910 година, бил построен нов ресторант с градина към него. Служителите дори достигали 80 души. За забавлението на гостите пък се грижел тамбурашкият оркестър „Ротшилд”, който пък бил съставен от любители музиканти. Голяма част от тях били чиновници. В представленията си те носели народни носии. По-късно обаче те били изместени от струнния оркестър на чеха Швертнер. Това било и мястото, където на пиано редовно свирел и композиторът Панайот Пипков.

Другата известна бирария е Червения рак. Тя се намирала на мястото на фонтана пред президентството и била на собственост на виенския ресторантьор Морис Рат. „В нея идваше софийският хайлайф. Там свиреше гвардейският оркестър, отначало под диригентството на Хохола, а по-късно на Мацак. Кухнята беше изрядна и се сервираше по западноевропейски маниер. Точеше се Прошеково и мюнхенско пиво, а в началото на пролетта се точеше мартенско пиво. В избите имаше всички френски и мозелски вина, както и истински шампански вина”, пише Верин.

Пак в центъра - по бул. „Мария-Луиза” в пасаж „Свети Никола” (днес точно до ЦУМ и Министерския съвет) се намирала пивницата „Родопи”, която преди това носела колоритното име „Перо яваш, яваш. Кебапчията там давал най-тънко кебапчетата и кюфтетата. Плащаш само 5 стотинки и получаваш две. Именно затова там и рядко се намирали свободни места. В повечето бирарии поднасяли най-разнообразно месо или т.нар. мешано. Оттам и днешното „мешана скара”. В специалитета влизали кебапчета, кюфета, дробчета, шишчета, котлетчета, филета, опашки, далак и дроб. Цената на едно мешано варирало от 80 стотинки до 1,20 лева, което пък било толкова голямо, че можело да нахрани за вечеря едно четиричленно семейство.

„Софиянци, па и техните гости - чужденци, винаги са обичали края на разходката да завърши с едно здраво хапване и пийване или, както казват кореняците, „къркане“, така описва навиците на столичани Верин. Когато ходели през почините дни на разходки, те тръгвали от центъра по бул. "Цар Осводобител” и стигали до моста на Орлите. За да се разхладят през летните жеги отивали да пийнат по чаша бира в „Дълбок зимник”. Това била другата много актуална бирария, собственост на братя Прошек, която те построили близо до своята пивоварна точно на Орлов мост. Тази бирария имала за времето си 400 стола и 50 маси. Дават я под наем на Илия Аврамов през 1915 г. във времето, когато вече се е изплатила. Тъй като била много близо до фабриката "Прошек", дори пуснали тръба, по която течала бирата. Целта била на гостите да се сервира т.нар. живо пиво. Дотогава пивото се пренася за ферментация и отлежаване още топло в бурета в „Дълбок зимник". Подобна практика се оказвала неудобна.

На ул." Алабинска” пък била друга прочута гостилница - „Балкан“ на бай Христо. Там се хранели и видни личности, сред които Андрей Ляпчев и Пейо Яворов. Келнерът Цеко знаел вкуса на всички клиенти.

Извън центъра на града били известни 4 кръчми. Първата - "Павлово", точно до пивоварната на сърбина Павлович, "Ханчето" при 4-ти километър на "Цариградско шосе", градината "Балкански" в "Лозенец", където сега е хотел "Хемус". Последната пък била градината "Преславна", която се намирала на кръстовището на ул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Раковски".

"Спас’, "Първа" и "Втора" шуменска бирария, "Шулц", "Фриц", „Нова Америка", "Булевард", "Здраве", „При шпорите”, „Трите смока”, „Веселите казаци”, „Вей - хай-вей”. Това са все имена на столични бирарии.

След края на Първата световна война списъкът на кръчмите и пивниците расте още повече. Най-популярна била тази на ул. "Раковска" 125 – „Балабанов”. През 30-те години на миналия век пък с изключителна слава се покрила и пивницата "Танушев". Тя отваряла врати за посетители едва в три следобед. В двата ъгъла на помещението имало високоговорители, по които звучели маршове или опери. Всяка вечер имало програма, която продължавала цели 4 часа с валсове, румба и блусове.




_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Zaspalan
Ultras Spirit


Регистриран на: 01 Сеп 2006
Мнения: 1679
Местожителство: Панелна Джунгла

МнениеПуснато на: Вто 18 Яну, 2011 22:57    Заглавие: Отговорете с цитат

http://zamunda.net/details.php?id=250238&hit=1




Това е рекламен филм за нашата столица, София, направен под формата на разказ на един англичанин (Тери Рандъл), който живее в София от 10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства Софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща от преди Христа на своята приятелка от Дания - Мерете.



Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София" Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Страница 2 от 3

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum