[ЖСК СОФИЯ]

Човека, със съвсем нормален тон, споменава, каква инициатива са подели, а тук му се отвръща с обиди и епитети...не го разбирам, честно. Едва ли всеки редови левскар носи вина, че нашите ръководства през годините, нехаят за Котето...за Начко... за Локомотив като цяло...
Инициативата им е похвална, който иска да се включи ще се включи, който не иска, по ред съображения няма да го направи...дайте поне в тази тема да се спре храната!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[bulgarista]

[Pride]

Направили са паметник реклама с емблема, виж да я нямаше ок, но е срамно, че една плоча не сме сложили на улицата на негово име. Предлагам да започнем да събираме за чиста плоча с лика от снимката с Начко. И на годишнината да се открие в началото на улицата - 50 лв. за начало от нас.
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ

[Metala]

В началото на коя улица???

Иначе подкрепям идеята и ако искате да я махаме тази тема, да я пуснем наново или не знам, като отделно пуснем една тема за събиране на средства за паметна плоча.
_________________

[fazomera]

[PILATA]

Никола Котков Завинаги


_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО

[парци]

[bulgarista]

АКО ГУНДИ СИ БЕ ВЗЕЛ РЕСТОТО, МОЖЕ БИ ЩЕШЕ ДА Е ЖИВ коментари/6
30 юни 2010, 11:46
ЗЛАТНИ СПОМЕНИ
БОРИСЛАВ КОСТОВ
изпрати на приятел



Гунди играеше еднакво добре с крака и с глава, Котака имаше най-силния удар.
Преди 39 години загинаха Георги Аспарухов и Никола Котков
На 30 юни преди 39 години в автомобилна катастрофа загинаха футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков. Две от най-великите личности в историята на българския футбол катастрофираха в прохода Витиня и умряха на място.

Слънчевото утро на 30 юни 1971 г. не предвещава какво трагично събитие ще се случи този ден. Към 9,30 ч. Гунди пристига на стадион “Левски” в кв. Подуяне, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан жестоко от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди неволно му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния “Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.

Колегите му завинаги са запаметили в съзнанието си този миг – Аспарухов е в тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка.

Усмихнати се качват в бежовото Алфа Ромео с култовия номер СГ 9999 и изчезват завинаги…

На бензиностанцията при Витиня бензинджийката не подозира, че е последният човек, който вижда живи двамата футболни идоли. Към колата приближава непознат мъж, който моли да го качат. Аспарухов дружелюбно се съгласява. Подава десетлевова банкнота, сяда зад волана и пали мотора. Жената го кара да почака, за да му върне рестото, защото е наляла бензин за 9,20 лв. Гунди обаче махва великодушно с ръка и дава газ.

По-късно, като се знае жестоката развръзка, неговата съкрушена майка ще спира с въздишка на този момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тия 80 стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Сетне при разследване на злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с камиона и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.

Но съдбата е била решила друго. По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 метра следи от гумите, но разстоянието не стига.

Предната част на купето се забива точно в резервоара на тежката машина

По колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне – нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят като факли.

Това се случва на 52-рия километър от София, в 11 ч. на 30 юни 1971 г. Така трагично и нелепо загина, заедно със своя съиграч Котков, невероятният Георги Аспарухов. Преди по-малко от 2 месеца едва бе навършил 28 години.

Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур

Психолозите и до днес изследват това грандиозно проявление на масова психоза. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. По едно щастливо стечение на обстоятелствата опечалената тълпа не дава жертви.

Иво БОЖКОВ, журналист и шоумен: Трудната участ на песента “Двете деветки”

Мнозина от вас се интересуват каква е скандалната участ на “Двете деветки” в памет на Гунди и Котков. В деня, когато с ужас разбрах за гибелта на Гунди и Котков, написах стихотворението “Двете деветки”. Исках да го оставя на техния гроб. Не можах да се доближа обаче нито до поклонението, нито до погребението, защото до тях не можеше да се припари от стотици хиляди българи, дошли да се поклонят на идолите си.

Все пак на 40-ия ден, рано сутринта към 5 часа, отидох на гробищата и оставих текста на моето стихотворение точно под техните паметници. Нямаше още никой от близките и роднините. Успях най-после да осъществя мечтата си и се прибрах.

Минаха години

Вече като журналист от в. “Поглед” бях назначен за шеф на международния пресцентър на “Златният Орфей”. Там показах на Йордан Марчинков моето стихотворение.

- От него ще стане чудесна песен! – възкликна той. Заедно със Стефка Берова те тогава бяха най-добрият дует на България, глас на народа.

Атанас Косев написа музиката. Иван Славков-Батето, който тогава още беше шеф на телевизията и по душа и до днес си е левскар, реши да ни даде “зелена улица”. Нареди на Кеворк Кеворкян във “Всяка Неделя” да излъчи песента. Литературният критик Атанас Свиленов, който също е левскар, одобри моя текст и песента за първи път прозвуча в рубриката “Песента на Всяка Неделя”.

Песента моментално зае първо място в класацията на националната телевизия

по писма на зрителите. Тогава нямаше, както сега, нагласени “класации” със СМС-и или по “електронен път”, които никой не може да контролира и да им хване двата края и всеки редактор след рушвет може да класира когото си иска и пр. За съжаление радостта ми бе много кратка. “Другарите” от Политбюро, начело с идеолога, “философа” Милко Балев, подскочиха и обявиха песента за... “идеологическа диверсия”. Тя обаче вече бе произведена и издадена на малка грамофонна плоча на “Балкантон”, заедно с песента “Хималайци” на Бисер Киров, посветена на легендарните български алпинисти. Иззеха я от всички музикални магазини в страната и бе конфискувана. Самият аз останах с няколко екземпляра, защото не предполагах какво ще се случи...

Оттогава досега никой “творец” или продуцент обаче не се е заинтересувал сериозно от нея.

Каква ще бъде оттук нататък съдбата на песента?
И аз не знам... А нейното преиздаване на съвременен носител не би коствало повече от няколко хиляди лева, дори и с нови изпълнители и музика. Докато печалбата от разпространението й, сигурен съм, че ще бъде многократно по-голяма. За да възкръснат отново в ефира двете легенди!

Любомир МИХАЙЛОВ

Мили родни картинки

Партийна секира посича голмайстора Котков и Витлачил

Страшната левачка вкарва най-много голове в квалификациите за световното в Англия, но поради наказание не го допускат до допълнителния мач с Белгия във Флоренция

Решителна за класиране на световното в Англия е 1965 г. Каним за треньор родения в Австрия чех Рудолф Витлачил. Той не си поплюва и откарва Чехословакия до второто място на Мондиала в Чили през 1962 г., става втори и на Олимпиадата в Токио.

В България витлачил носи две дини

Става старши треньор на "Левски", после му дават националния. Изтегля заспалите левскари от опашката и ги прави шампиони под носа на "Локо"- София. За Купата на европейските шампиони прегазват шведския "Юргорден". Изправят на нокти европейския първенец "Бенфика" с 2:2 в София и 2:3 в Лисабон след съдийски аванти. Звезда на българския футбол става двадесет и две годишният Георги Аспарухов, любимец на Витлачил.

Националите опукват Израел и Белгия

в първите мачове. Израелците отнасят четири парцала, "червените дяволи" натоварват на каруцата три топки. Котков с четири отбелязани гола и Аспарухов с два стават машина за голове. На реванша в Брюксел нашите обаче правят танц на място и белгийците препарират вратаря Деянов пет пъти!

Партийният орган “Работническо дело” издига лозунг: “Да превъзмогнем болката и да наберем сили за решителен удар". Ударът на Политбюро на ЦК на БКП ще бъде нанесен по-късно, но не където трябва...

След Милано и Рим и Флоренция става българска

В решителни мачове България побеждава Франция и Португалия в Милано и Рим. За решителния трети мач с белгийците е определена Флоренция. Палачите ни от онова 0:5 в Брюксел са сигурни в новата си победа. В отбора се завръща титулярният вратар Николай, който не знае какво го чака...

Витлачил обръща националите с хастара

От отбора, отнесъл пет гола, австрийският чех оставя само защитника Гаганелов и център-нападателя Аспарухов. Другите с разхлабените нерви изхвърчат. Витлачил вкарва в строя старите пушки Жоро Найденов, Иван Колев, Ларгов, Абаджиев, нахъсените Шаламанов, Вуцов, Жечев, Жеков и Якимов. България побеждава с 2:1, Аспарухов вкарва два гола за две минути. Италианският рефер Сбардела дава рамо на белгийците и удължава мача с четири минути, но нашите удържат с пяна на уста.

Прочутият Салваторе Адамо, който е итало-белгиец, преди мача пее на трибуните, но после не се вижда. Нашият илюзионист Мистър Сенко щурее на терена с националния флаг!

Един футболист гледа мрачно от трибуните

Това е голмайсторът на националния тим Никола Котков. През 1965 г. локомотивецът вкарва за националите 11 гола от общо 32! По седем гола имат Аспарухов и Дебърски, по два Якимов и Димитър Пенев, по един Колев, Китов и Янчовски.

В навечерието на важния мач във Флоренция от националния гонят голмайстора Котков. "За системно неспазване на спортния режим и други дисциплинарни простъпки"...

В защита на Котков някои журналисти надават глас в пустиня - партийната анатема остава. Този, чиито голове изпращат България на световното, гледа мача във Флоренция от седалките на “Стадио Комунале”. Не отива да поздрави довчерашните си съиграчи. Боли го от партийната секира. По-късно ще се докаже пак, ще вкара пет гола в един европейски мач срещу "Малмьо", ще развинти ЦСКА с 4 гола за тридесет и седем минути!

Котков е ударен, иде ред на витлачил

Седем месеца след триумфа във Флоренция на световното в Англия успяваме да си вкараме два автогола. Контузваме магьосника Пеле. Подаваме си топката като Колчо Слепеца. Гаринча ни трясва гол от халите и дишаме праха на Бразилия, Португалия и Унгария.

ЦК на БКП търси виновни за "Ганкиното". Нарязват като краставичка Витлачил. Обвиняват го за "слаба подготовка, довела до лоши резултати".

Обратният самолетен билет за Прага е купен, но Витлачил не си оставя магарето в калта. В прав текст написва в печата:

"Българските футболисти са си вирнали премного носовете, а шефовете на футбола и многото махленски капацитети се държат така, сякаш българия е световна футболна величина, а не скромен тим, участващ едва за втори път в историята си на световно първенство".

Добрата душа на Витлачил прощава. През 1970 г. се връща при любимия "Левски" и печели дубъл: шампионската титла и купата на страната.

Борислав КОСТОВ

[Metala]

Още една част от истината за трагедията на Витиня

Легендата на българския автомобилен спорт Стоян Колев хвърлил око на алфата, с която загинаха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Това разкрива друг от елитните ни пилоти Бончо Дунев, който по стечение на обстоятелствата прави и настройките на злополучния автомобил малко преди фаталната катастрофа на Витиня.

"Спомням си как Димитър Василев разказваше, че са намерили супербегачка за Стоян. Дори била закарана в клуба на МВР по автомобилен спорт. Може би там я е забелязал и Гунди", обяснява Дунев. "Колата е била конфискувана на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил", обяснява Дунев, който е един от най-добрите ни състезатели по това време.

Аспарухов отишъл лично при вътрешния министър Ангел Солаков, за да му иска колата. Най-вероятно му е била подарена, защото нямало по друг начин да бъде взета по време на социализма. По това време всички футболисти на Левски са офицери от Държавна сигурност, като Аспарухов е бил с чин майор. Това станало след завръщането на националите от световното първенство в Мексико през 1970 г.

"По това време беше нормално да се състезаваме с такива коли. Причини за конфискация колкото искаш. Или оръжие, или някакви забранени книги. Дори градската легенда беше, че Стоян ходи по границите и като види хубава кола, подхвърля някой пистолет в багажника и след това сигнализира. Това, разбира се, не е вярно. Но в този клуб са карали дори и "Ферари", което за останалите бе направо мечта", обяснява Бончо Дунев.

Самият той взема от МВР един автобус "Пегасо" и го прави сервизен. Бил с ликвидиран двигател. "Шефът на тила тогава бе Басмаджиев, един прекрасен човек. И тези автобуси бяха внесени от "Балкантурист". Португалски, направени по проекта на някакъв германец след войната. Уникално здрава рама и невероятно слаб двигател.

Солаков разрешава вноса, ако единият отиде за футболния отбор на "Левски". Тогава те бяха с най-модерния, но на всеки баир започвал да се задъхва. Това ми е разправял Иван Вуцов. Вероятно по същия път е минал и Гунди с алфата. Футболистите бяха на почит по това време. Спомням си, че бяха дали един ситроен на Иван Колев, бог да го прости. Такава кола нямаше в София", допълва асът на пистата.

Седмица преди катастрофата среща Гунди на бензиностанцията, която се намираше в коритото на Перловската, там, където днес е кръстовището зад НДК. Веднага усетил, че нещо прекъсва в двигателя.

И го поканил да му я закара в лабораторията.

По това време Дунев прави дипломната си работа във ВМГИ. Лабораторията е номер 105 и се намира около новия спортен комплекс на университета, който бе открит неотдавна. Дунев вече се познава с един куп футболисти и е свой в тези среди. Сред приятелите му е и Никола, първи братовчед и тотално копие на Котков, който обаче работи към пощите.

"На следващия ден закова точно в 2 часа. Нямаше и секунда закъснение. Беше ходил в сервиза на "Фолксваген", който бе до ЦУМ. За 20 минути свалих оборотите до 600 и двигателят замърка", допълва Дунев.

Ден по-късно минава покрай патрула на КАТ, който по това време виси постоянно на кръстовището на "Драган Цанков". "Познавахме се и спрях да поговорим. Тогава ми се похвалиха, че малко преди това са хванали Гунди по моста от парк-хотела със 160 км/ч. Разбира се, след като го познали го пуснали", допълва състезателят.

Дунев присъствал и на злополучния мач с ЦСКА, когато Аспарухов е изгонен. Заради това е наказан и решава да отиде на годишнината на Ботев (Враца) и взема Котков. "В края на кариерата си наистина бе доста изнервен. Показвал ми е краката си, целите в синини. Никога няма да забравя тази гледка.

Той на земята и рита във въздуха след поредния фаул. И го изгониха", спомня си Дунев.

В деня на катастрофата над София се извива страхотна буря. "Изведнъж притъмня от нищото. Затряскаха светкавици, спря токът. Аз бях в лабораторията. След като спря, около 15 часа по радиото съобщиха за трагедията", допълва Дунев.

След това в експеримента за катастрофата участва лично най-добрият български пилот Илия Чубриков. "Не знам какво е станало, но май си е типична ситуация на пътя. Единият тръгва, не вижда другия. След това има колебание и - бум!", завършва разказа си Дунев.
Колата на Аспарухов неуправляема

Дори най-големият ас на българския автомобилен спорт Илия Чубриков не може да овладее колата, когато го карат да повтори катастрофата на Георги Аспарухов и Никола Котков. Това разказа най-добрият в България експерт по тежки катастрофи Николай Камбуров, бивш навигатор на Стоян Колев. Той се занимава с това от 1968 година насам, като продължават да го търсят, когато има заплетен казус.

"Наредиха ми да тръгвам веднага, но аз отказах. Първо, бяхме близки приятели с Кольо Котков, а, второ, съм привърженик на Левски. Вътрешно знаех, че няма да мога да съм обективен и само помагах на колегите, но съм запознат напълно с всичко. Единствено ги помолих да арестуват шофьора на камиона и да го държат няколко дни, защото не знаехме как ще реагират запалянковците. Тогава накараха Чубриков да направи експеримента, а на Димитър Альоков наредиха да закупи абсолютно същия автомобил, за да бъде всичко перфектно", спомня си Камбуров.

Според него всичко в шофьорлъка е рефлекс. "Заради това съм се старал да го изследвам. Например на терена Гунди имаше под 0,3 секунди. Зад волана обаче му е трябвала повече от секунда, за да реагира. Това се е оказало фатално", допълва експертът.

Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата за това място на пътя. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това е камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.

"Спирачният път е близо 68 метра. След първото натискане на педала за спирачка, той не е владеел колата. Всъщност е имало минимален шанс да се спасят, ако я е бил насочил зад ремаркето. То е оставило малък просвет. Дори да отидат в канавката, са имали шанс. Вместо това летят директно към резервоара на камиона. От искрите след удара бензинът се запалва и трагедията става. Спомням си, че бяха закарали колата в районното в Ботевград направо с труповете вътре. Не бяха посмели да ги извадят", обяснява Камбуров.

Според него не е търсена помощ от съветски експерти, каквито слухове имаше след катастрофата. "Напротив. Ние свършихме цялата работа. Категорично бе доказано, че шофьорът на зила не е имало как да види или чуе, че идва друга кола. Човекът стоя 8 дни в ареста невинен, но това според мен го спаси. Почти за няколко часа вече се знаеше кой е той, къде живее. Щеше да стане страшно за него и за семейството му. А цялата му кабина беше облепена със снимки на Гунди и играчи на Левски", обяснява Камбуров.

Според него Аспарухов и Котков станали приятели на терена. "Преди един мач на националния отбор между тях имаше нещо като съперничество. Тогава играхме срещу Израел на стадион "Славия". Гунди финтира няколко защитници, след което просто остави топката някъде около дузпата и продължи. Това увлече всички останали. Кольо само прати топката в мрежата. Беше нещо уникално", обяснява Камбуров. Двамата с Котков били близки приятели още от студентските години. Любимите им заведения били "Феята" и Чешкия клуб.

"Любимото му питие беше кафе с коняк. Веднъж аз изпих 4, а той 14. Питах го как ще играе на следващия ден, той ми каза да не се притеснявам. Бях на мача. 80 минути го нямаше на терена. И след това заби победния гол. Това беше Кольо", допълва адашът му. Според него най-невероятният играч в България по това време бил нападателят на "Локо" (Сф) Весо Василев-Фюри. Неговият пулс бил 52 удара в минута независимо от натоварването. Перфектно за спортист.

Не си спомня алфата да е била в спортния клуб на МВР. "По-вероятно е да е била на паркинга в Захарна фабрика. Там Държавна сигурност държеше конфискуваните коли. От него взехме дори и прословутото порше на Стоян. Такава кола нямаше в целия Източен блок", допълва Камбуров.

Според него в момента движението в България е ад единствено заради липсата на достатъчно добра подготовка. "Когато ставаш пилот на самолет, тренираш на сухо с месеци. А сега след няколко излизания си готов за шофьор. Така просто не става. На ден средно само от рефлекс избягвам до две катастрофи. Особено има едни момиченца с мощни коли, които смятат, че няма никого около тях. Те са особено опасни", твърди ветеранът. "Самият факт, че през мен като подсъдими са минали около 50 инструктори говори", обяснява Камбуров.

Камбуров продължава да следи и мачовете. "Знаете ли, че реакцията на Меси на терена е под 0,2 секунди. Това го прави толкова специален и неуловим за останалите. В България просто няма такива играчи", категоричен е той.

Малко след срещата ни очакваше колеги от Пловдив, които да го запознаят с тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия". Той е готов да се басира, че вината е на шофьора на автобуса. "Мантинелата е ударена преди прелеза. Нито спуканата гума, нито счупеният носач са виновни. Дупката е около 4 сантиметра, това е в световния стандарт. Просто най-вероятно е заспал Той е направил предния курс. След това е имал часове за почивка, но кой знае колко неща е трябвало да свърши през това време. И е тръгнал обратно. Сигурен съм, че така ще се получи", категоричен е Камбуров.

"24 часа"
_________________

[ЖСК СОФИЯ]

Поклон пред двама от най-обичаните българи. 40 години от смъртта им, но спомена за тях е жив.
Никола Котков за нас е символ, чиято памет трябва да помним и почитаме.

Почивайте в мир! ЛЕГЕНДИТЕ НЕ УМИРАТ!!!
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[Metala]

ТОЙ винаги ще се помни! Поклон...

П.С. Сега си идваме от Витиня...Огромен респект за тези които дойдоха там...
_________________

[vujeto]

Поклон пред паметта им !!!! ЛЕГЕНДИТЕ НЕ УМИРАТ
_________________

[PILATA]

ПОКЛОН!!!
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО

[Veskoloko]

Не правете Гунди дисидент! Оставете го просто легенда

Ако е имало бунтар тогава, това е той - Никола Котков!

Днес се навършват 40 години от гибелта на Никола Котков и Георги Аспарухов. За съжаление в България опошлихме и тази дата. Превърнахме мита, роден на 30-и юни в служебна церемония. Футболистите на Левски ги водят под строй до Витиня почти толкова насилствено, колкото нас навремето на манифестация. Но поне ги водят. Тези от Локомотив дори не си правят труда и за това. Да покажат поне малко уважение към Котето, един от хората, създали магията на клуба, където днес ядат бял хляб. То и кой да ги задължи да гопокажат това уважение. Гигов е славист, Чаво - също, Иво Тонев е от...Бойко Борисов.
Не знам, ако Гунди не беше карал толкова бързо на Витиня, дали днес живите Аспарухов и Котков щяха да са толкова митологизирани. С оглед случилото се на куп левскарски легенди - едва ли. Кукуша, Соколето и Киро Миланов си отидоха без Левски да се сети за тях. Така живеят днес Кирил Ивков, Павел Панов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов... Така ще живеят утре Гибона, Кокала, Боримиров, Сираков, може би и Гонзо. Няма нито една синя знаменитост останала на пиедестала, на който ЦСКА държи и Стоичков, и Иван Колев, и Георги Денев, и Митата Якимов. Да не говорим за почетния президент Димитър Пенев. За разлика от "армейците", Левски не почита легендите си. Съмнявам се, че и днес, ако Гунди беше жив, щеше да се радва на това внимание, което заслужава. Не сред феновете, те го боготворят, защото са от отбора на народа. Но сега клубът е управляван от хора, които нямат нищо общо с народа. И с Гунди.
Затова Съдбата понякога ни отнема някой прекалено рано. Това е начинът той да остане завинаги в съзнанието. Не един и двама левскари твърдят, че Соколето е далеч по-гениален футболист от Гунди. Можел е невероятни неща с топката. Ще минат още десетина години обаче и вече никой няма да го помни. Жоро Соколов умря в нищета, забравен от всички, дори от Левски. Ако не броим евтиния синьо-бял букет на погребението му. Българският Гаринча обаче няма да има съдбата на великия си бразилски побратим. Южноамериканецът си остава легенда завинаги. И днес, когато в Ботафого се появи нов играч, той казва, че е горд да вземе фланелката на Гаринча. Да сте чули някой на "Герена" да се радва, че носи екипа на Соколето? На Аспарухов? На Наско Сираков дори? Затова и изчезна истинското синьо сърце на Левски. Клубът стана просто Фирмата.
На "Герена" обаче имат блаженството Гунди някъде там отгоре да бди над отбора си. И когато той е в криза, да слага начело на атаката по един нов Аспарухов. Дори, ако трябва да е чернокож като Гара Дембеле. Представяте ли си къде щеше да е днес тимът от "Герена", ако миналия сезон я нямаше магията на централния нападател? Може би в най-голямата си криза за всички времена. Вместо това, благодарение на Дембеле, в "Подуяне" имат поне един повод да са усмихнати. Такива, каквито им даваха преди това и Георги Иванов, и Наско Сираков, и Мишо Вълчев. Левски е блажен през годините да се появяват тарани, които да поддържат магията на №9.
Локомотив умря точно заради това - загуби магията на №10. На практика с Кирил Метков от "Надежда" си отиде и последната частица на Котковското в този отбор. И знаете ли кое е Котковското? Бунтарското! И Котков, и всеки един от наследниците му, носеше точно това. Начко Михайлов никога не отиде в Левски, отказа да свали кила, защото не търпеше да му поставят условия, за да е национал. Той знаеше, че е гениален, а който поставя условия на гения е просто глупак. И Нако Дойчев беше бунтар. Предпочиташе мастиката на "Чичовци"-те в Мрамор, пред режима, но пък и играеше футбол така, че на "синьо-червения" режим му ставаше лошо. Просто те бяха от Локомотив, а Локомотив е онова, което Левски иска да бъде - диседентски отбор. Няма как обаче Гунди да е дисидент. Във всяко негово запазено интервю в БНТ, той благодари за нещо на Партията, на Комсомола, иска да е честен и доблестен комунист, справял се е добре като секретар. Пагонът от МВР му създава чувството за ненаказуемост. Затова и кара с онази бясна скорост на Витиня. Да, времето е било такова. Аспарухов е най-голямата звезда и е нормално Партията да го използва за свой имиджмейкър. Той е нямало и къде да ходи, де. Но пък е и ползвал облагите на тази власт. А дисидент облага не ползва. Дисидент като Никола Котков. Воден от него, Локомотив е първия отбор у нас, който разбива милиционерско-армейския монопол в "А" група. Да, Спартак (Пд) първи става шампион през 1963 година, но през 1967 вече е заличен. "Червено-черните" триумфират през 1964 и ги има и до днес. Не е важно само да вдигнеш въстание, важното е то да успее. Както успя онова на Никола Котков през 1969 година. Той изкара само половин сезон в хибрида ЖСК Славия и се махна. Просто неговият любим Локомотив го нямаше. Отиде в Левски, за да вземе чин, да подсигури семейството си. Посланието му към обществото беше ясно - когато насилствено ти вземат нещо любимо, ти ставаш жертва на системата. Борете се да не ви отнемат любимите неща.
Така, както днес отнеха любимия Локомотив на феновете. И пак малкото хубаво нещо в него се крепи на №10. Мачо Дафчев в други времена щеше да е резерва в този отбор, но днес, когато риба няма, и ракът от Пловдив е добре дошъл. Защото пък без него това съвсем нямаше да е отбор. А и как да е, когато Гигов веднъж не се е поклонил на гроба на Котков, не отиде и на погребението на Начко. Дано поне пропусне и това на Локомотив.

[tseko]

ПОКЛОН пред майсторството и сърцата им!
_________________
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!