Помни имената - България навеки !!!
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Veskoloko



Регистриран на: 01 Сеп 2006
Мнения: 1514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 21 Апр, 2011 19:22    Заглавие: Отговорете с цитат

Бравос Пила !ЕДНА ОТ НАЙ-СМИСЛЕНИТЕ ТЕМИ В ТОЯ САЙТ... chicken clapping Да четат с ОТВОРЕНИ ОЧИ такива като Бъги,Бербатов и тяхното поколение ЩОТО ТОВА НЯМА ДА ГО ПРОЧЕТАТ В УЧЕБНИЦИТЕ, за съжаление... boredom
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sim8onoff



Регистриран на: 08 Дек 2009
Мнения: 541

МнениеПуснато на: Пет 22 Апр, 2011 22:37    Заглавие: Отговорете с цитат

Ако мога и аз да си позволя:





Майор Атанас Маринов Узунов е участник в национал-освободителните борби, опълченец в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, майор, герой от Сръбско-българската война (1885).
Участва в Старозагорското въстание(1875) организирано от БРЦК. Въстаник в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.

Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., Сражава при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса(1877).
Руско-турска война (1877-1878)

При обявяване на Руско-турската война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.

След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота Той е първият офицер от Българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург.
Сръбско-българската война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.

В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския генерал Милойко Лешанин, герой от Сръбско-турската война (1876), да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14 ноември — 17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
Офицерски бунт (1887)
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото „Левенттабия“ край Русе.
_________________


Последната промяна е направена от sim8onoff на Пон 03 Авг, 2015 23:08; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 26 Апр, 2011 15:33    Заглавие: Отговорете с цитат



Кюстендил, вилата на генерал Никола Жеков



Никола Тодоров Жеков е български офицер (генерал от пехотата), министър на войната на България през 1915 година и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918 година

Биография [редактиране]Никола Жеков е роден на 6 януари 1865 г. (25 декември 1864 г. стар стил) в Сливен. Като юнкер във Военното училище става доброволец в резервен полк по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1886 г. участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12-ти пехотен полк, впоследствие амнистиран, завършва Военното училище. Произведен е в първия офицерски чин подпоручик (1887), след което служи във 2-ри артилерийски полк в Шумен, а по-късно във Враца.[1]

На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан и малко по-късно е изпратен в Торинската генералщабна академия, която завършва през 1898 г. След завръщането си в България служи в щаба на армията, на 1 януари 1901 г. е произведен в чин майор и малко по-късно е прехвърлен в Школата за запасни подпоручици в пехотата, на която е началник от 1903 г. до 1910 г. Като майор изпълнява и длъжността инспектор на класовете във Военнотп на Н. Величество Училище, където преподава военна педагогика и ръковиди тактическите занятия на юнкерите. На 18 май 1909 г. е произведен в чин полковник. През 1910 г. е назначен е за началник на 1-ви пехотен софийски полк, като с.г. е прикомандирован временно да изпълнява длъжността началник на отделение при щаба на армията[2], след което от 1911 отново се връща като командир на 1-ви полк. През март 1912 година е назначен за началник на Военното училище, а същата година придружава престолонаследника княз Борис на германските императорски маневри.[2]

Балканската война (1912-1913) [редактиране]През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.[3]

Междусъюзническа война (1913) [редактиране]По време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко, което попречва на участието му, като при демобилизацията след войната е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.

През 1913-1914 г. полковник Жеков участва в дипломатическа мисия в Цариград, която води преговори за военна конвенция между България и Османската империя. След това е помощник-началник на Щаба на войската (1914-1915) и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (май 1915).[2] На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. От 19 август до 4 октомври 1915 г. Жеков е министър на войната, след което по личното настояване на цар Фердинанд I е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.[1]

Никола Жеков работи за намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Под негово ръководство през Първата световна война (1915-1918) българската войска воюва 3 години на Северния и Южния фронт. На 13 октомври (6 октомври стар стил) 1916 г. е произведен в чин генерал-лейтенант за бойни отличия.[2]

През 1918 г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия. На 21 октомври 1921 г. се завръща в България и е осъден като виновен Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г.[1]

След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. От 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст. През Втората световна война развива активна прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони.[1]

През септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.[4]

Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 27 Апр, 2011 12:08    Заглавие: Отговорете с цитат

АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ, 5 април 1857 - 17 ноември 1893 г



Роден във Верона. Княз на България в периода 1879-1886 г., генерал от българската армия (1879), хесенски принц Александър Йозеф фон Батенберг, син на принц Александър фон Хесен и полякинята Юлия Хауке, графиня Фон Батенберг. В близки роднински връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за княз на България от I велико народно събрание на 17 април 1879 г. Още с възкачването си на българския престол изразява несъгласие с Търновската конституция и възприема враждебно отношение към политическите възгледи и държавната политика на управляващата Либерална партия. Опира се на консервативни кръгове, с чиято помощ се стреми да установи личен монархически режим. При разрешаване на сложните проблеми на вътрешната консолидация, издигането на държавния суверенитет и обединяването на България Батенберг се ползва от поддръжката на Русия в лицето на император Александър II. По-късно, при Александър III, той търси подкрепа сред западноевропейските управляващи сили, главно в Австро-Унгария. На 27 април 1881 г. отменя конституцията и установява т.нар. режим на пълномощията. На 7 септември 1883 г. е принуден да възстанови конституцията. Приема Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. като лично дело. Командващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. На 9 август 1886 г. е детрониран от офицери русофили и на 26 август е принуден да абдикира. Отказва се от българската княжеска титла и от привилегиите на принц. Оженва се за актрисата Лоазингер, графиня Фон Хартенау. Като граф Фон Хартенау постъпва на служба в австро-унгарската армия в Грац. Умира в Грац и според желанието му е погребан в София в мавзолей.


Княз на Княжество България
Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и Александър I Батенберг управлява при т.нар. „режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.


Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира официално на 27 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.[1]

Семейство
Княз Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство (той е племенник на английската кралица, английският кралски род Маунтбатън / Mountbatten-Battenberg ) и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна и е чичо на последната руска императрица — Александра, дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.



Манифестът на княз Александър І Батенберг за Сръбско-българската война
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 28 Апр, 2011 14:19    Заглавие: Отговорете с цитат

Панайот Иванов Хитов




Български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода.

Роден е през 1830 година в град Сливен. През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода.

След смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.


Панайот ХитовПрез август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина. След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на Апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война Панайот Хитов е войвода на чета. През юли 1876 година главнокомандващия на Моравската войска генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците командвани от Панайот Хитов извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбските войсководци, като Йевта Йованович - командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски - комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Умира на 22 март 1918 г.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 05 Май, 2011 14:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Главните апостоли в Априлското въстание с някои от първите им помощници (отгоре надолу и отляво надясно):



Първи (Търновски) революционен окръг - Стефан Стамболов, главен апостол; Иван Хаджидимитров от Стара Загора, член на Гюргевския комитет, председател на революционния комитет във Велико Търново; Христо Караминков-Бунито от Велико Търново, член на Гюргевския комитет и помощник апостол, участник в четата на поп Харитон; Георги Измирлиев от Горна Джумая (Благоевград), член на Гюргевския комитет и помощник апостол, обесен на 26 май 1876 г.; Цанко Дюстабанов от Габрово, войвода на Габровската чета, обесен на 15 юни 1876 г.; Бачо Киро Петров от Бяла черква, Великотърновско, един от организаторите на четата на поп Харитон, обесен на 28 май 1876 г.; поп Харитон Халачев от Габрово, войвода, загинал на 8 май 1876 г.; Втори (Сливенски) революционен окръг - Иларион Драгостинов, член на Гюргевския комитет и главен апостол, загинал на 8 май 1876 г.; Георги Обретенов от Русе, член на Гюргевския комитет и помощник апостол, загинал на 8 май 1876 г.; Андон Кутев от Сливен, член на местния комитет, обесен на 30 юни 1876 г.; Таньо Стоянов Куртев от Сливен, съратник на Васил Левски и войвода на чета, загинал на 27 май 1876 г.; Изображение на коронован лъв в хералдична поза от знаме на горнооряховските въстаници, 1876 г.; платно, маслени бои; Национален военноисторически музей-София; Трети (Врачански) революционен окръг - Стоян Заимов, член на Гюргевския комитет и главен апостол, заточен в Мала Азия през 1876 г.; Стефанаки Савов от Враца, член на местния комитет и участник в четата на Христо Ботев; Четвърти (Панагюрски) революционен окръг Ц Панайот Волов, член на Гюргевския комитет и главен апостол, загинал на 26 май 1876 г.; Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев) от Копривщица, помощник апостол и действителен вожд на въстанието в Панагюрско, войвода на Хвърковатата чета, загинал на 12 май 1876 г.; Захари Стоянов от с. Медвен, Сливенско, помощник апостол, автор на "Записки по българските въстания"; Райна Попгеоргиева Футекова (Райна княгиня), шила, везала и носила главното знаме на панагюрци; Георги Икономов от Сливен, член на Гюргевския комитет, помощник апостол, загинал на 26 май 1876 г.; Тодор Каблешков, водач на въстанието в Копривщица, самоубил се около 2 юни 1876 г. Снимките са от Архив на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"-София
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Pride



Регистриран на: 28 Сеп 2006
Мнения: 5725

МнениеПуснато на: Съб 07 Май, 2011 18:43    Заглавие: Отговорете с цитат

БРАВО за темата, супер ще е ако в първото съобщение по темата има имената на всички попаднали в нея

Цитат:
Владимир Вазов

Владимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София, завършва през 1888 г. на 27 април в осмия випуск .Произведен е в чин подпоручик и зачислен към 5-ти артилерийски полк в Шумен.

На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик, две години по-късно повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

През 1900 година Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балканска война (1912 - 1913)

През Балканската война (1912 - 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

Междусъюзническа война (1913)

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

Първа световна война (1915 - 1918)

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 - 1918). На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар - една изключително стратегическа позиция.

Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията(от 1920-1921 и втори мандат 1924-1930). През октомври 1923 година е избран в ръководството на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година[1].

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Семейство

Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има 3-ма синове. Първите двама са кръстени на братята му Георги (по-късно химик) и Иван (адвокат), а третия носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си.

Награди

* Орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас
* Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
* Орден „За военна заслуга“ I степен(24 февруари 1920) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента
* Османски медал „За бойни заслуги" [2]
* Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917 [2]

Източници

1. ↑ Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 56
2. ↑ а б Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 19 Май, 2011 14:52    Заглавие: Отговорете с цитат

С нами Бог

За едно парче плат или за един парцал с измислен символ. Каква е логиката на цялото това насилие, което съпътства историята на човечеството? Някои се бият за нищо, за парче земя, от което ще спечелят феодалите. Защото няма какво друго да прави с живота си освен да се бъхти по полетата и да оплодява жена си? Историята обаче ни учи, че боят винаги си има някаква кауза. Храна за децата, спасяване на светите места, освобождение от робство или защита на личната собственост. И какво винаги стои издигнато над тази кауза. Знамето! Знамето, което обединява зад себе си хора, стоящи редом един до друг. Хора, приели идея, за която си заслужават да умрат. Знамето е символ на тяхната идея, на тяхното опиянение.
Нито един музей в целия свят не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме. След освобождението страната ни е губила битки, но никога армията ни не е позволявала да бъде пленено наше знаме. Българските офицери винаги са намирали начин да го запазят и много пъти с риск за живота да го занесат до столицата. Днес във военно историческият музей има колекция от над 600 знамена от които 60 са пленени чужди.
Историята на българското бойно знаме датира още от създаването на Аспарухова България. Първото е представлявало конска опашка. Именно тя била бойния знак на армията на хан Аспарух. През следващите векове знамето претърпява промени, но информацията ни за него е оскъдна. Изключително малко са сведенията за българския боен флаг от времето на средновековието. В същото време сведенията които имаме за знамената от времето на турското робство са доста точни и пълни. „Свобада или смърт” – думи избродирани върху българския флаг и станали емблематични за освободителното движение, и в частност за Априлското въстание. Не случайно фолклорът е възпял:

Аз уших байряка,
аз му сложих знака,
знака България.
Аз уших байряка,
аз му сложих знака
смърт или свобода!

След освобождението бойните знамена са силно повлияни от руските такива. Съвременното знаме на българската армия е съчетание от цветовете на националния флаг. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ с червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели. В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“.
За всеки един войник по света знамето е свещено. Той трябва да брани знамето с цената на живота си. С гордост може да се каже, че българските офицери са изпълнили тази задача. Всяка година на 6 Май – Гергьовден и Деня на Българската армия бойните ни знамена се освещават.
То изразява каузата за която той се бори. Една от най-важните предпоставки за спечелване на дадена битка е морала на армията. Историята е доказала, че войника се сражава най-добре кога брани родната земя. Примерите са стотици: Шипка, обсадата на Тутракан, Българо-Сръбската война и т.н. Бойното знаме играе най-важната си роля а именно да подържа морала на войската. Знаменосецът е избиран от най-доверени хора. Самият Левски е бил знаменосец по времето на Първата българска легия.
Нима човек е толкова безумно същество, че да се деморализира, когато му отнемат едно парче плат? В момента историята се повтаря и на по-ниски нива. За футболните хулигани е символ на висока бойна слава, ако откраднат знамената на противников отбор. Геройство и крайно унижение за запалянковците, който позорно са се оставили да им задигнат символа. Това е ключовата дума „символ”. Символът, с който те отъждествяват любовта си към най-разпространената игра в Европа. Представете си символа за извоюване на свободата на децата ви колко е силен и доколко може да се деморализирате вие, когато попадне в ръцете на агресорите.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 19 Май, 2011 14:59    Заглавие: Отговорете с цитат

Pride написа:
БРАВО за темата, супер ще е ако в първото съобщение по темата има имената на всички попаднали в нея

Цитат:
Владимир Вазов

Владимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София, завършва през 1888 г. на 27 април в осмия випуск .Произведен е в чин подпоручик и зачислен към 5-ти артилерийски полк в Шумен.

На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик, две години по-късно повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

През 1900 година Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балканска война (1912 - 1913)

През Балканската война (1912 - 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

Междусъюзническа война (1913)

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

Първа световна война (1915 - 1918)

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 - 1918). На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар - една изключително стратегическа позиция.

Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията(от 1920-1921 и втори мандат 1924-1930). През октомври 1923 година е избран в ръководството на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година[1].

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Семейство

Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има 3-ма синове. Първите двама са кръстени на братята му Георги (по-късно химик) и Иван (адвокат), а третия носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си.

Награди

* Орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас
* Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
* Орден „За военна заслуга“ I степен(24 февруари 1920) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента
* Османски медал „За бойни заслуги" [2]
* Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917 [2]

Източници

1. ↑ Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 56
2. ↑ а б Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2



С победата си командирът спасява България от окупация на съседите
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.
От тази смъртна опасност България ще бъде спасена от една своя дивизия. Девета плевенска. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж, тридесет и четири хиляди и петстотин български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в историята й до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци).
При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове.

Къде са англичаните и гърците?

Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от
Ген. Вазов разбива англичаните при Дойран
числения им състав и днес е при Дойран - в огромни и красиви военни гробища, посещавани и днес от гръцки и английски роднини на загиналите.
Защото на 17 септември 22-ра и 26-а английска и гръцката Серска дивизия тръгват на щурм срещу българските окопи. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с контраатака "на нож". "В края на деня 22-ра и 26-а дивизия бяха анихилирани", пише в английската военна история. Тоест - напълно унищожени. Гръцката дивизия също.
Англичаните отчаяно пробват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. Опитват пробив в стика между 9-а и 11-а македонска дивизия, заела фронта по Беласица с останалите им две дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия. Македонците ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечните си роти и с току-що доставените им немски огнехвъргачки. Бойците на двете дивизии измират в адски мъки.
На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В края на септември тридесет и четири хиляди бойци на 9-а дивизия, оттеглили се в пълен ред и спечелили най-голямата военна победа в историята ни, маршируват по улиците на Плевен.
През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.

Жени пращат баници на победителя

Атаката на шестте съглашенски дивизии на 16 септември е предшествана от мощна
Ген. Вазов разбива англичаните при Дойран
артилерийска подготовка. Триста и петдесет хиляди снаряда са изсипани върху българските окопи. Те и телените заграждения са изтрити от лицето на земята. Българските загуби са... 9 убити и 40 ранени! Останалите 34 500 са дълбоко укрити в бетонните бункери на петте паралелни позиции, които Вазов търпеливо е изграждал 2 години.
Войниците са го проклинали през цялото това време, че ги кара да работят. След войната обаче дълго време генерал Вазов всеки ден получава баници от плевенските села от жените на войниците си. Затова, че върнал мъжете им живи от фронта. И, разбира се, шишета и дамаджани с ракия от бившите си войници.
И има защо - в края на щурма 9-а плевенска е загубила 494 убити, англичаните 47 000, а гърците - 12 000.
Но на 16 септември никой от плевенци не се надява да се върне жив. Затова по древния обичай войниците преди щурма обличат последната си бяла риза. А някои от офицерите повеждат контраатаките, облечени в парадните си униформи и накичени с медалите си.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 09 Юни, 2011 9:12    Заглавие: Отговорете с цитат

по творби на Христо Ботев

Патриоти
Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.



И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.



И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.



Към брата си

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.



Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.



Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?



Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!



Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?



Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!


......................................................................

, налейте! Ще да пия! -
на душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!


Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 19 Юли, 2011 11:08    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20&oid=12360&galid=52272
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пон 10 Окт, 2011 14:29    Заглавие: Отговорете с цитат

Добри Чинтулов

Стани, стани, юнак балкански

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!
и Чинтулов
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 21 Дек, 2011 23:08    Заглавие: Отговорете с цитат

с един ден закъснение

поклон пред Капитан Димитър Списаревски загинал на 20 декември

68 г. от гибелта на Димитър Списаревски - "живата торпила"

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

ПОКЛОН! ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ!


http://www.youtube.com/watch?v=VGsvuaFsM3Y
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14943
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 29 Мар, 2012 21:08    Заглавие: Отговорете с цитат

поклон



Капитан Герхард Венгел – германски летец загинал в защита на българското небе
В градинката “Мадара” на бул. Прага върху къс от витошка морена е поставена скромна паметна плоча в памет на кап. Герхард Венгел – германски летец, командир на I група от 5-та изтребителна ескадрила на Luftwaffe “Eismeer” (I./JG5), загинал при защитата на София по време на голямата въздушна бомбардировка на 10.01.1944г.

Опитахме се да съберем данни за кап. Венгел, но за съжаление се добрахме до много оскъдна информация. Ще разгледаме накратко историята на I група от JG5 “Eismeer”
5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ е сформирана през 1942г. от различни бойни части, базирани в Норвегия. Както се вижда от името (Eismeer означава Ледено море), ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрилата, I./JG5 e формирана през януари от бившата I./JG77. (емблемата на JG5 ляво; емблемата на I./JG5 – дясно) В това подразделение е служил дотогава и летецът Герхард Венгел. На 14.09.1941г. неговия самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Petsamo и лейт. Венгел е ранен. Задачата на ескадрата е да покрива окупираните територии под командването на Luftflotte 5, както и да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да разстройва снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт.
Група I е базирана на западния Норвежки бряг в гр. Stavanger с цел въздушна защита на немските бойни кораби в Сверно море.



(патрулиращ самолет от JG5 вижда се ясно оранжевата емблема)

Ескадрата “Eismeer” трябва да преудолява уникални климатични условия – от 24-часовите летни дни, в които слънцето не залязва до пълната тъмнина и арктически студ на полярната зима.

От Януари 1943г. I група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и оборудвана със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. Базите и са в Lista, Sola, Kjevik и Herdla. През февруари 1943г. кап. (hauptman) Герхард Венгел (Gerhard Wengel) е назначен за командир на групата (gruppenkommodore), на мястото на кап. фон Верен. Дотогава кап. Венгел закратко е нач.щаб на 9./JG5

През Ноември 1943г. Група I на JG5 е дислоцирана в Румъния, за да защитава ключовите за Пакта петролни рафинерии в Плоещ. До края на годината групата е под командването на Luftflotte 1.

На 09. януари Група I e предислоцирана от Румъния в София – на летище Враждебна. Още на следващия ден съюзниците организират невиждана дотогава въздушна атака на София. Немските пилоти излитат от Враждебна и влизат в бой над непознатата българска територия. В тежката въздушна битка крилото на кап. Венгел успява да свали 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator. В боя в близост до Радомир загива командирът на крилото кап. Венгел. Друг изстребител е свален, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени а 3-ма пилоти – ранени.

През февруари групата е причислена към III./JG6 и е дислоцирана във Франция, където води тежки въздушни боеве над Нормандия.

За съжаление не успяхне да открием снимка или каквито и да е биографични данни за кап. Венгел.

Повече от година след статията за кап. Венгел попаднахме на негова снимка, получена със съдействието на съюза на немските летци ветерани. Снимката е ксерокопие от вестникарска изрезка и е в лошо състояние, но все пак е по-добре от нищо.

Научихме също така. че кап. Венгел е роден на 14 януари 1915 в Кьонигсберг, Източна Прусия (рус. Калининград). Това означава, че е загинал само 4 дни преди 29-тият си рожден ден.

За други немски офицери със същата фамилия, без достоверни доказателства за роднинска връзка открихме следното:

- Tw Ludwig Wengel лети на Ju88 A-2 1882 и е свален на 15.05.1940г. до холандския бряг.
- MtrGfr Reinhold Wengel (1924-09.02.1945) е част от екипажа на подводницата U-864 (T IX D2)
- Walther Wengel (1919-21.11.1941 Донбас) от гр. Mohringen
- Paul Wengel (1917-25.11.1942 Тилсит) от гр. Mohringen


На 05.11.2004г. по инициатива и със средства на члена на Клуба на летците “Кап. Димитър Списаревски” към Съюза на възпитаниците на ВНВУ инж.Константин Иванов и със съдействието на общинския съветник Вили Лилков и кмета на район Триадица Емил Милев в присъствието на зам-военния аташе на Германия в България паметникът е открит.

Убедени сме, че паметта на кап. Венгел трябва да се чества наравно с българските орли – защитници на софийското небе. Сваляйки 3 американски бомбардировача с цената на собствения си живот кап. Венгел спаси от смърт стотици мирни жители на София, сред които може би са и нашите родители…



_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 32953
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 29 Мар, 2012 22:42    Заглавие: Отговорете с цитат

ПОКЛОН И ЦВЕТЕ ПРЕД ТОЗИ МОНУМЕНТ!!!

Кирка и молотовка за гъзолизкото позорище пред хамериканската ембасада! aggressive2 angry2 bad
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
Страница 2 от 8

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum