Помни имената - България навеки !!!
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 19 Фев, 2013 21:57    Заглавие: Отговорете с цитат

"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."

Левски е най-великият син на България – гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.

Образът на Левски отдавна е запечатан в българското национално съзнание. И не само – неслучайно именно Левски е този, който народната памет е идеализирала.

Левски отдавна е светец, без да е канонизиран.

Той е останал като пример на всички поколения със своята патриотична всеотдайност, със своето очарование на горд и смел водач на революцията, с обаянието на човек, който е прежалил себе си в името на народа, който иска да види отечеството свободно, пък "ако щат го нареди да пасе и патките”.

Васил Иванов Кунчев, "не щящ да е турский и никакъв роб", останал в българската история под името Васил Левски, е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на влиятелен майстор от бояджийския еснаф. На 14-годишна възраст Васил остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на многолюдното семейство. Заедно с това той се учи в карловското взаимно училище и след това в старозагорското класно училище.

Завършил втори клас, Васил напуска училището и се подстригва за дякон под името Игнатий. Точно тогава, през 1861 г., до манастира долитат апелите на Г. С. Раковски, призовававащи българската младеж в белградската легия. Оттук нататък неговото развитие се осъществява под влияние на революционните идеи и на обаятелната личност на Г. С. Раковски.

След разрушаването на легията Левски се завръща в Карлово и захвърля калугерското расо, за да се отдаде на учителска дейност. Близо две години учителства в с. Войнягово, Карловско, след това в добруджанското село Еникьой.

През 1867 г. Левски постъпва като знаменосец в четата на Панайот Хитов.

През 1868 г. е легионер във Втората българска легия. След разтурването на легията от Зайчар той изпраща своето знаменито писмо до П. Хитов, в което, след като му съобщава, че е намислил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, заявява: "Ако рече Бог... за което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгуба, губа само мене си."

В края на 1868 г. и през първата половина на 1869 г. Левски прави две обиколки из България, като поставя началото на Вътрешната комитетска организация и създава първите революционни комитети.

Преди всичко Васил Левски е велик народен водач – организатор. Като никой друг в българската история, и в условията на робски страх и униние, той успява да създаде мощна народна организация, която пробужда и обикновените българи и ги организира в името на една велика идея – свободата на България.

У Левски България през 70-те години на 19 век открива онзи дух, който ѝ е липсвал цели векове. Този дух и неговата памет отбелязваме повече от век с почит, преклонение и благодарност.

Апостоле, благодарим ти.


РОДИ СЕ И ПОВЕДЕ НИ В БОРБА, ОБЕСЕН БЕ, НО НИВГА НЕ УМРЯ!

140 години от обесването на Васил Левски някъде край София

Поклон Дяконе.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
ОТ ХРИСТО БОТЕВ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6902
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Чет 21 Фев, 2013 15:37    Заглавие: Отговорете с цитат

http://imageshack.us/photo/my-images/15/57458110151523967173653.jpg/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Съб 23 Фев, 2013 22:23    Заглавие: Отговорете с цитат

Български орли 1943-1944 година! Осемдесет срещу хиляди!

България винаги е имала герой, който са сеели страх у противника!

В тази статия бих желал да Ви подсетя за едни от последните български стражи, положили изключителна воля, кураж и любов за опазването на родината си.
Почти в края на войната, България като символичен враг на съединените щати и Великобритания бива подложена на масиран въздушен терор под кодовото име „Приливна вълна“ (Tidal Wave), но група от около 80 български герой страховито им се противопоставя.



През 1943 – 1944г, въздушните боеве над България са изключително неравностойни в полза на съюзниците идващи от базите в южна Италия, силите им наброяват малко повече от 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях, готови да защитават родината си, се изправят около 80 изтребителни пилоти, изтребители е точната дума за тези храбреци, пред всеки един от които са се изправяли често по повече от 30 вражески машини. Благодарение на традиционният и невероятен за много народи боен дух, Българските орли се представят отлично будейки страх у противника, запознайте се визуално с част от тях:
Стоян Стоянов – 15 въздушни победи
Петър Бочев – 13 въздушни победи
Марин Цветков – 8 въздушни победи
Чудомир Топлодолски – 8 въздушни победи
Борис Дамев – 7 въздушни победи


И разбира се още много други Български орли, а 19 от тях загиват геройски пазейки родината ни!
София и много други български градове и села са подложени на въздушни удари. В резултат на това са атакувани 187 населени места в България и върху тях изсипани над 45000 експлозивни и запалителни бомби. Убити са 4208 души, а ранени 4744, повредени и разрушени са около 12 000 сгради, училища и жилища. Но всичката тази военна мощ не ще пречупи Българските герои, в небето са вдигнати всички пилоти, добре тренирани в германски градове, оборудвани с най-модерните летателни апарати за тези времена Messerschmitt BF-109.



Ето и някой запомнящи се дати:

Първата приливна вълна е на 06.08.1943г, за нашите разбирания армадата на атакуващите сили е била огромна, но въпреки всичко въпросната се разбива като в скала, отблъснати и изгубили 5 летящи крепости (за времето си тези бомбардировачи B-17 и B-25 са били изключително трудни за разрушение), съюзниците разбират, че в България като по традиция няма да им е леко.

На 20.12.1943г. е друга запомняща се дата, подвига на поручик Димитър Списаревски. След ожесточена битка, успява да свали една летяща крепост близо до София с последните си муниции, разбиращ че само те са единствената преграда между невинните граждани и запалителните бомби на съюзниците, той предприема една последна маневра, която ще се помни от всички уважаващи страната си Българи, а и от много чужденци – врязва се със своя Месершмит в опашката на друга летяща крепост, вероятно с нея спасява множество невинни животи! Това е първият документиран случай на таран над териториите на Европа. В същия ден поручик Георги Кюмюрджиев, атакува изключително неравностойните редици на неприятелите и запалва една летяща крепост и елиминира охраняващият я изтребител, при което е прихванат от 6 (шест!!!) вражески изтребителя, това е и последната битка на поручик Кюмюрджиев, загинал за България с изключителна проява на геройство! А врагът, объркан и смутен от Българските орли, хвърля товара и обръща в панически бяг, обратно където му е мястото! Новината за тарана на поручик Списаревски обикаля целият западен свят, дори радио Лондон излиза с типично за англичаните саркастично изявление: „Български летци, знаем че сте храбри и сте готови да браните родината си до смърт, но няма смисъл да се блъскате в нашите крепости, защото сте малко, а ние хиляди!„, но един от останалите живи американци след този подвиг на Списаревски е сержант Роберт Ренар , който пада надолу след сблъсъка, изпаднал в безсъзнание и държейки своята бордна картечница, но оцелява тъй като парашута му се е отворил автоматично. Той ще казва по-късно в пленническия лагер в Шумен пред тамошните български офицери „Удара на вашите летци бе много лют“.

На 30.03.1944г Българските орли свалят 7 самолета и повреждат 13, а на въпросната дата подпоручик Христо Костакиев, прави единствения документиран за войната случай на свалени два многомоторни самолета на веднъж!

На 17.04.1944г, същия таран като на поручик Списаревски се повтаря, но този път поручик Неделчо Бончев успява да свали вражеска крепост чрез таран без да загине.

До края на войната още много пъти Българските асове доказват своя героизъм, 147 американски и английски самолета са свалени над България, 141 пилота загиват, а 329 са пленени! 19 Български аса губят живота си защитавайки родината си, а за тях и за оцелелите им братя, съюзниците говорят със страхопочитание, както направи американският лейтенант Едуард Тинкър: „Българските летци се бият с ожесточение, всякаш защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията„. Признати дори от самият си враг, нашите летци разбира се не срещат същата почит в лицето на комунистите, много от останалите живи биват разстрелвани, гонени и разжалвани, а загиналите биват забравени – това е тъжната истина на България след 1944г.




Българските въздушни асове, от ляво надясно : Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище, 1943 г.

ПОКЛОН!!!

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
prase



Регистриран на: 21 Дек 2010
Мнения: 37
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 24 Фев, 2013 0:35    Заглавие: Отговорете с цитат

Браво на автора за родолюбивата статия, посветена на не толкова популярни български герои. Но ме озадачава неграмотността, с която е написан този материал. Основен атрибут на националната ни идентичност е българският език и всеки с претенции да е патриот/националист е длъжен да го владее на достойно ниво. Множествено число с "й" накрая на думата е чиста двойка, а пълният член си е направо друг клас при това положение...

И ако някой каже, че това са подробности и не е толкова важно, няма да е смешно...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 24 Фев, 2013 21:39    Заглавие: Отговорете с цитат

prase написа:
Браво на автора за родолюбивата статия, посветена на не толкова популярни български герои. Но ме озадачава неграмотността, с която е написан този материал. Основен атрибут на националната ни идентичност е българският език и всеки с претенции да е патриот/националист е длъжен да го владее на достойно ниво. Множествено число с "й" накрая на думата е чиста двойка, а пълният член си е направо друг клас при това положение...

И ако някой каже, че това са подробности и не е толкова важно, няма да е смешно...


Нещата,които съм поствал тук са копирани от нета,както се досещаш за хора,които според мен заслужават.
Приемам забележката и ще преглеждам по подробно какво се качва,можеш и ти да се включиш тук. acute

Иначе ако имаш предвид
Цитат:
Васил Иванов Кунчев, "не щящ да е турский и никакъв роб"
можем да поспорим как е оригинала ако си навит?
И да, може би схващаш каква е идеята на темата.
Малко над правописа е.... boast
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 26 Фев, 2013 21:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Спасяване на знамето на 15 пехотен Ломски полк

Знамето се развява над главите на смелите бойци от 15-и пехотен Ломски полк в Първата световна война при Стойково бърдо и завладяването на Зайчар, в боя при Чеган и Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полк. Васил Шишков.
Съгласно сключената конвенция през септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. Шишков започва да крои планове, как да спаси знамето и воинската чест на полка. През нощта на 3 срещу 4 октомври заедно с подполк. Христо Младенов влизат в палатката, където стои полковото знаме. Свалят плата и приборите. Обвиват около дръжката мушама, на мястото на лъвчето слагат китка, за да заблудят французите. Решават да го заровят и когато времената станат по-спокойни, да го приберат. Слагат го в картечно сандъче, отиват в една нива с единично дърво, правят скица на местността и заравят бойното знаме на полка. Връщат се призори. Сутринта полк. Шишков строява личния състав и прави лъжливо демонстративно изгаряне на знамето. На 4 октомври полкът тръгва за сдаване при Скопие. След претърсване се установяват на пленнически бивак в южните части на Скопие под охрана на французите. Успокоен, че вече няма да ги претърсват, полк. Шишков осигурява открит лист на двама офицери – кап. Петко Капитанов от София и поруч. Страхил Митев от Лом, под предлог да напътстват колата, която кара хляб за полка, с цел да отидат отново към гара „Жостов“, да изровят знамето и да го донесат. Двамата се справят с поставената задача. В лагера приборите на знамето – лъвчето и гривната, остават в кап. Капитанов, който заедно с фелдфебелДоно Велков ги укрива. Знамето се крие посменно под ризите на полк. Шишков и подполк. Младенов. От топлината боите излизат на ризите им, затова ушиват възглавница. Тя се пази денонощно. В пленническия лагер „Гросети“ край Лерин, Гърция, където са настанени 360 български офицери от 1-ва , 6-а и сборната дивизия става все по-опасно. Под различни предлози френските войници влизат в бараките, взимат каквото им попадне и хареса.
Въпреки трудния пленнически живот българските вои­ни крият знамето от 5 октомври 1918 г. до 6 февруари 1919 г., когато го предават на полк. Йосиф Петров, свръзка при френското главно командване в Солун, комуто е разрешено да посети лагера от командващия Източната съглашенска армия Франше Д’ Епре. Полк. Шишков му предава рапорт до Военното министерство и го моли с една условна тайна дума да му съобщи, че пратката е доставена. Полк. Петров пристига със знамето на 7 февруари 1919 г. в гр. Солун. За нещастие генерал Франше Д’ Епре му съобщава, че главната квартира се мести в Цариград и той трябва да го придружи по море. За да отклони съвместното пътуване заедно със знамето, полк. Петров под предлог, че страда от морска болест, иска разрешение да пътува с влак. По телефона съобщава на началник-щаба на 10-а дивизия в Гюмюрджина да излезе на гарата, да причака Солунския влак и да се срещне с него. Срещата с полк. Вълков, бивш военен министър, се осъществява в една опушена стая на гарата. Полк. Петров с отдаване на чест му казва: „Господин полковник, предавам Ви знамето на 15-и Ломски пехотен полк с молба да го предадете във Военното министерство в София“. След това полк. Петров отпътува за Цариград, а полк. Вълков предава знамето във Военното министерство.
Със Заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.
За събитията в лагера „Гросети“ днес говори надписът на втората гривна на знамето:
„Спасено на 4.10.1918 г. от полк. Шишков, Васил Киров, подполковник Младенов, капитан Капитанов, Петко Маринов, поручик Митов, Страхил, и фелдфебел Велков, Доно Иванов“.
Бойното знаме на 15-и пехотен Ломски полк следваше полка и в освобождението на Македония (1941), окупацията на Югославия (1942) и войната срещу Германия (1944) до разформирането на полка през 1945 г. Така българите от поречието на р. Лом в продължение на 56 години имаха своя дом в гр. Белоградчик в техния славен и храбър 15-и пехотен Ломски полк.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
prase



Регистриран на: 21 Дек 2010
Мнения: 37
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 28 Фев, 2013 21:52    Заглавие: Отговорете с цитат

PILATA написа:

Нещата,които съм поствал тук са копирани от нета,както се досещаш за хора,които според мен заслужават.
Приемам забележката и ще преглеждам по подробно какво се качва,можеш и ти да се включиш тук. acute

Иначе ако имаш предвид
Цитат:
Васил Иванов Кунчев, "не щящ да е турский и никакъв роб"
можем да поспорим как е оригинала ако си навит?
И да, може би схващаш каква е идеята на темата.
Малко над правописа е.... boast
Не ми беше към теб забележката, ясно че ги пействаш нещата.
Имах предвид "80 български герой", цитатът на Апостола е в единствено число от една страна, а от друга не съм сигурен, че по негово време е имало правописна норма в българския език.
Идеята на темата е страхотна, но пак ще кажа, че в наши дни от националната идентичност не ни е останало много, освен езика, и трябва да си го тачим и пазим, още повече в текстове с патриотична насоченост.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 19 Апр, 2013 21:35    Заглавие: Отговорете с цитат

Кърваво писмо

Кървавото писмо е написано от Тодор Каблешков.

При обявяването на Априлското въстание в Копривщица той пише писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски в Панагюрище. To е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:

"Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов"








През съдбоносното лято на 1398 г. над българската земя настъпва петстотингодишната нощ на турското поробителство. За това свидетелства летописната бележка на българския книжовник, свещеноинок Исая Серски, ученик на Патриарх Евтимий. “...И такава нужда и жестокост заля всички западни градове и страни (западната част на Балканския полуостров, б.р.), каквато нито уши са чули, нито очи са видели!.. Измаилтяните се пръснаха и полетяха по цялата земя като птици по въздуха. Едни от християните те заколваха с меч, други отвеждаха в плен, а останалите покоси безвременна смърт. Онези пък, които бидоха пощадени от смъртта, бяха погубени от глад, какъвто не бе имало от сътворението на света...”

Но и в най-безизходните години на робството надеждата за свобода гори в сърцата на българския народ. Волята за свобода намира израз още по време на хайдутството и пет века продължава възправянето на един народ, разпъван на кръст, но не и паднал на колене.

“Мрачна и жалостна е нашата история от падането ни под турците, дори и до наши времена” – пише Христо Ботев. “Тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ. Страшен хомот тежи на врата му, тежки вериги, в които и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри – злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница. Свирепстват кърджалии, фанариоти, чорбаджии, черкези, с една дума - зло, варварско зло, което само едно азиатско въображение може да обхване, зло от завоевателя Мурада до реформатора Азиса – това са страниците на тази история, Кървави страници” – завършва Ботев.
И гръмна черешовото топче! И екна Възванието:

“О, българино! Докажи, че живееш и ти, покажи как знаеш да цениш скъпата свобода.
Чрез днешното си въстание ти ще добиеш свобода, със бой и със собствената си кръв. Счупи хомота, който сече твоя врат, като с трион!
Ти, който търсиш свобода, чест и човешко право за себе си, пази също свободата, честта и правата на оногова, който го потърси при тебе. Защити ги!
Бъди юнак неустрашим срещу неприятеля, сражавай се, воювай геройски; но не отказвай благоволението си и към роба!
От днес, в името на българския народ, ние обявяваме пред целия свят, че желаем: или свобода, или смърт на сичкото население.
Напред, напред, братя! Бог е с нас!”

И пламъкът на величавото Априлско въстание опърли небесата на България и дори с река от кръв не бе угасен.
Огънят на този бунт бе поддържан от вековната саможертва на знайни и незнайни българи, с революционната дейност и организаторски талант на бележитите синове на България като Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и хиляди други техни съратници. Те пробудиха и утвърдиха националното самосъзнание на народа, въодушевиха го и го вдигнаха на борба. Едно поколение, събрало страданието и мъките на петстотингодишното робство с жаждата за свободен живот, обедини героизма на българите.

Звънът на копривщенските камбани и Кървавото писмо на Каблешков възвестиха началото на битка със съдбоносни последици. В това въстание намери израз всичко най-вдъхновено, на което е способен нашият народ. Десет дни щастие, през които с всяка щастлива сълза бе изкупвана петвековната мъка. След 10 дни в една чудовищна касапница въстанието бе удавено в кръв. В него се прояви в цял ръст стаяваната векове наред българска същност, за да се материализира най-хубавото от идеалите и вярата на народа в мечтата му за свободно бъдеще. Затова може би османските турци, събрали варварщината си от всички векове, удавиха в кръв Батак, Брацигово и Перущица, Пещера, Панагюрище и Клисура. Над 30 000 мъже, жени и деца бяха избити и отведени в робство, а 12 000 - хвърлени в занданите от Одрин до Диарбекир.

Но жертвите на мъчениците народни не бяха напразни – те издълбаха бездната между българския народ и султанския деспотизъм и пропукаха като земетръс устоите на феодално деспотичното иго.
Отблясъците на горящите села и градове, стоновете на умиращите, писъците на децата привлякоха вниманието на световната общественост. Издигнаха се масови протести против фанатизираните турски пълчища и мълчаливата политика на съгласие на европейските правителства. Заговориха посечените детски главички, раздвижиха се труповете от общите ями в Батак и Перущица. Тайната на ужасните зверства не можеше да остане затулена със завесата на мълчанието или затрупана с пръст. Човешката съвест заговори в защита на българския народ. Нейни изразители станаха редица велики умове, бележити личности и видни революционери от онази епоха. Сред тях се открояват имената на Виктор Юго, Гарибалди, Иречек, Гладстон, Дженюариус Макгахан, кореспондент на английския либерален вестник “Дейли нюс”. Посетил заедно с други анкетьори пострадалите селища, той написа кореспонденция от България като обвинителен акт срещу Високата порта и английските й покровители: “Има известни неща, които не могат да бъдат разследвани хладнокръвно. Има факти, при вида на които кръвта гневно закипява в жилите и кара мускулите да се свиват от внезапни негодувания. Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да било спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда; има факти, които будят отвращение и те карат да се бунтуваш, факти, които започнеш ли да се ровиш в тях, отказват да ти се покоряват. Такива именно са фактите, които дойдох да разследвам.” В кореспонденцията си от Батак на 2 август 1876 година Макгахан информира: “Аз видях най-страшните неща в света... Приближихме черквата и училището. Тук земята беше покрита със скелети, по които висяха още дрехи и части от вонящо месо. Под камъните на развалините на училището лежаха костите и пепелта на 200 жени и деца, изгорели живи между четирите стени.”

В същото това време безкрайните руски простори се тресат от свещения гняв на братския руски народ, почувствал дълбоко, по славянски, трагедията на българите. Всеобщият подем за оказване на реална помощ обхваща всички слоеве на руското общество – от Славянския комитет в Петербург през миньорите в Донбас и мужиците в Поволжието. Гениални поети, писатели и учени настояват императорското правителство да вземе енергични мерки в защита на братята славяни от двете страни на Балкана. “Дългът на Русия и руският народ – пише Иван Аксаков – е да спасят българите от турския гнет.” “На руския народ лежи отговорността да се бори за свободата на балканските славяни, та каквото ще да стане” – пише поетът Некрасов.
Поразяващите факти, които съобщават кореспондентите от България, не оставят равнодушни нито императорското правителство, нито дворянството, нито войската - от обикновения солдат до генерала.

На 6 юли 1876 г., начело на 1000 доброволци българи в бушуващата Сръбско-турска война, загива капитан Николай Алексеевич Киряев – секретар на Петербургския Славянски комитет. Загива в открито сражение сред узрелите жита край с. Раковица, покосен от пет куршума. До последен дъх повтаря своя призив: “Вперед, братцы!”
Русия е потресена от неговата смърт. Гръмват в скръбен набат камбаните на хиляди православни храмове. Екват упокойни молитви. Прочувствени слова на духовни йерарси начертават мисията на руската отговорност за свободата на брата роб.

На 11 ноември 1876 г. в реч пред московското дворянство император Александър II – Цар Освободител, обявява, че ако на предстоящата конференция на посланиците на великите сили в Цариград българският въпрос не намери разрешение, Русия с оръжие ще стори това. Отттам до резолюцията за свободна България и манифеста за войната, донесли българското въскресение за нов държавен живот, започва новото поле на подвига и територията на българската признателност.
135 години от онзи съдбовен април се вее зеленото знаме на Свободата с българския лъв и с огнените думи “Свобода или смърт!” И ще плющи в незабрава срещу ветровете на историята – “България ще пребъде въпреки всичко!”.



ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ

СЪ НАМИ БОГЪ!!!

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6902
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 25 Юни, 2013 22:32    Заглавие: Отговорете с цитат

Последното четиристишие казва всичко:

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 30 Юни, 2013 22:28    Заглавие: Отговорете с цитат

ВЕЧЕН ПОКЛОН И УВАЖЕНИЕ



Българските въздушни асове, от ляво надясно : Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище, 1943 г
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14810
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Вто 09 Юли, 2013 20:54    Заглавие: Отговорете с цитат

уважение и замисъл на друго ниво:

Zeitgeist била най-търсената дума. В Google я били потърсили над сто милиона пъти.

Що е цайтгайст? Събитията през една епоха? Мислите на хората? Злините и добрините им? Шегите им? Мелодиите им, включително онези, който дъновистите свиреха в барачките си около гроба на Дънов?

Няма го квартала на дъновистите; харизахме го за съветско посолство. Няма го и парка, който харизахме за US посолство. Пред него онзи ден се изтъпанил българският гвардейски оркестър, понеже US посланикът Джеймс Уорлик открил паметник на US летците, паднали над България.

От небето не падаха летци. Падаха бомби, шрапнели, а нощем, когато ни бомбардираха англичаните - flares (осветителни ракети на парашутчета), от които ставаше светло като ден. Нито виждах да падат писалки като онази, която съученикът ми Славчо намери недалеч от паметника на Патриарх Евтимий и тя му откъсна палеца и показалеца.

Вярно, видях трима US летци, паднали от небето с парашути. Когато нашите ги завели при гарнизонния, той заповядал: Да запалят цигара и да пият по една ракия да се окопитят. Нямало стол на летището; завели ги в селската кръчма. Там чипоносият зевзек, който ме возеше с моторетката си, посочил на Чък казана, сграбчил му ръката и изръмжал "ам-ам!", а Чък, току-що паднал от небето, уплашено се дръпнал.

После, кажеше ли "ам-ам!" US или български летец, всички се превиваха от смях. Бяха весели момчета и си допаднаха. Имаше едно въже, опънато между два кола пред бараката, а на коловете - приковани чембери от буренца. Там заедно играеха нещо като футбол, после нещо като волейбол, после нещо като джитбол, после нещо като баскетбол и немските инструктори, отвратени, извръщаха глави да не гледат как българските авиаторчета и техните врагове заедно се забавляват, преди да отведат враговете не знам къде.

В София не беше така. Евреите носеха големи жълти значки на ревера, а повечето българи - мъничка "виктория", червена буквичка "V". Същите българи после се закичиха с петолъчки. На Югозапад радио София имаше по-голям обсег от радио Донау и войниците на Ромел в Северна Африка, немските войници в Гърция и Югославия искаха немски шлагери, главно "Лили Марлен", която Гьобелс беше забранил. Гьобелс отстъпи. Радио София спаси песента "Лили Марлен". Над София падна розов сняг поради прашни бури в Северна Африка и българските вестници писаха "Поздрав от Ромел".

Засвиреха ли сирените тревога, радио София млъкваше. Но, завиеха ли ту възходящо, ту низходящо за отбой, дежурните редактори мигом изкачваха стълбите от бомбоубежището до студиото и за повишаване на духа ни пускаха "Дас Енгландлийд". "Лили Марлен" беше неподходяща за случая, а "Ерика" е страхотен марш, но в нея войникът пее, че в полето расте синьо цветенце, което се казва Ерика, и неговото момиче е със сини очи и се казва Ерика. А "Дас Енгландлийд" - хем сантиментална, хем войнствена: Leb' wohl mein Schatz/ Lebe wohl/ Denn wir segen Engelland fahren.

Преведоха я: Наш'то знаме вече се развява, ний ще литнем/ Ний ще литнем срещу Англия, Англия".

- Ще литнем ние... - не се доизказваше Спайч, моят кръстник Димитър Списаревски.

Нощем англичаните ръсеха неефикасни запалителни бомби; най-много да ти изгори таванът, понеже София не беше Лондон, а железобетонен град, но денем US бомбърите дънеха с фугасни бомби, пробиващи няколко бетонни плочи.

Ние се евакуирахме в Катуница преди най-тежките бомбардировки, но преди това, след една най-обикновена дневна бомбардировка, телефонът вкъщи звънна и нещо си говориха и после ми казаха да се обадя на Фроса Каблешкова, гаджето на Спайч. Той беше хубавец и когато бяхме заедно на Карловските бани, недалеч от военното летище, тя го изревнувала, заключила го в стаята. Но понеже знаеше, че призори той трябва е на летището, даде ми ключа да отключа Спайч, за да не разбие той вратата.

Когато позвъних на Фроса след най-обикновената дневна бомбардировка, тя каза унило: Да, Джимо, Спайч е паднал.

Аз възнегодувах. Как може Спайч да падне ?! Та нали на Спайч юмруците му колкото дюли. Нали спрял файтона с двама румънски офицери в Добрич, прегънал им парадните саби на буквата "г" и им ги върнал, казвайки: "Тук е България!". Нали щяха да разжалват Спайч, когато му арестували авиаторчетата и той влетял в кръчмата, развъртял се с един стол, размазал полицаите и си освободил момчетата. Нали Спайч, в бара под сегашния Военен театър на "Раковски", пребил немските офицери, понеже той станал прав, когато там засвирили немският химн, а немците останали седнали при българския химн, и призори Спайч ми донесе чирози. Сега не виждам чирози и аз няма да ви обясня какво е чирози, само ще ви кажа, че според Спайч българските офицери ги хранят, за да умрат за своята офицерска чест. Не че много-много ги хранеха; Спайч и момчетата му вечеряха в селската кръчма до летището. Само понякога вечеряхме заедно годеницата му Фроса и той, и ние в хотела на Карловските бани и за мен беше празник, понеже чипоноското с моторетката ме откарваше да нощувам на летището и на другия ден Спайч ми позволяваше да вляза в кокпита на Ме-109, само да не натискам червения бутон отгоре на лоста, щото той бил за топа, нито черната скобка под бутона, щото тя била за двете картечници.

Жестоката истина бе, че Спайч не го пускаха във въздушен бой. Като актьор, когото не пускат да се прояви на сцената. Той бил първенец в школата за изтребители във Вернойхен, а излъчили германец за първенец на випуска.

Джеки, Владимир Джейков от Княжево, по-късно мой колега преводач в БТА, също имаше немска диплома, но не я представи в отдел "Кадри" за надбавка за висше, щото дипломата - с орел и пречупен кръст и подписана от Херман Гьоринг.

Когато при обстрел от небето непукистът Джеки се мотаел на плаца, Спайч му заповядвал: "Куре, влез в заслона, че ще те убият!".

На 20 декември 1943 орлякът на Спайч излетял от Божурище. Двигателят на месера на Спайч не стартирал. Спайч се прехвърлил на старо дорние. Долетял със закъснение при момчетата си, опитващи се да принудят армада "летящи крепости" да хвърлят бомбения си товар извън София. Но не били B-17 Flying Fortress като на Чък, а В-24 "Либерейтър", ескортирани от двутели П-38 "Лайтнинг". Според Чък либерейторите бяха по-нови, но по-кофти от неговата B-17, щото имали повече място за екипажа между 8 и 12 души, но по-лесно се запалвали. Лайтнингите атакували Спайч, докато той вкарвал боеприпаса си във водача на либерейтърите.

Според Джеки Спайч съобщил: "Удариха ме в краката, да еба тяхната мама." После, дали защото самолетът му вече в пламъци, дали защото с прерязани крака загубил управлението, Спайч се врязал във втори либерейтър и в отломките при експлозията се разбил трети либерейтър. Трийсетина US летци и Спайч загинаха над Панчарево в първия и последен въздушен бой на Спайч. Уви!

По-горе аз цитирах думи, неприлични според някои хора. Ала няма скверни слова. Нито имат "срамни части" човеците. Имат срамни деяния. Ето две срамотии:

- US ambassador Уорлик откри паметник, който не е във военно гробище.

- В авиаторското гробище на Софийските гробища разбиха релефа на Спайч.

Близките му го реставрираха с техните скромни средства. Без гвардейски оркестър.

Повече не ми се говори за тоя Уорлик. Той е US посланик, така или иначе. Според мен - иначе.

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 32769
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 16 Юли, 2013 14:11    Заглавие: Отговорете с цитат

clapping clapping clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Pride



Регистриран на: 28 Сеп 2006
Мнения: 5599

МнениеПуснато на: Сря 17 Юли, 2013 1:53    Заглавие: Отговорете с цитат

Metala написа:
clapping clapping clapping


Къде е?
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 32769
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 17 Юли, 2013 9:04    Заглавие: Отговорете с цитат

Някво село ама не помня къде... boredom
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 32769
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 12 Авг, 2013 17:42    Заглавие: Отговорете с цитат

СИлно!
http://www.sportni.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Nwb3J0bmkuYmcvd3d3L211bHRpbWVkaWEvcGhvdG9zLzIwMTMuMDguMTFsZXZza2liZXJvZS80TDZBNzk2My5qcGc=&w=980&h=630&resize=1
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
Страница 4 от 8

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum