Култови играчи
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31221
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 14 Ное, 2013 8:35    Заглавие: Отговорете с цитат

PILATA написа:
както и недадената каса бира от Каптиев....


На която тече лихва...
Златен момент в историята на играта banned
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31221
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 27 Ное, 2013 19:13    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
С кои футболисти не трябва да сядаш на маса


Искаше ни се в този материал да споменем и легенди като Саша Антунович, Кайо Караджинов и Еньо Кръстовчев, но вече не са в “А” група. Въпреки това могат съвсем спокойно да напишат наръчник за нощния живот. Саша изпиваше кило уиски по време на престоя си в Локомотив София, а няколко часа по-късно късаше мрежите на противниците, като след мача се почваше пак. Наздраве, брате!


congratulate congratulate congratulate
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6528
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пет 17 Яну, 2014 13:37    Заглавие: Отговорете с цитат

Eпохата на Раул Гонзалес

1994 Реал М Ц 7 (16 гола )
1994 Реал М Б 1 ( 0 )
1994–2010 Реал М 550 (228)
2010–2012 Шалке 66 (28)
2012–2013 Ал Сад 30 (10)

Национален отбор
1996–2008 102 (44)

Общо : 756 мача / 326 гола

Раул Гонсалес Бланко (27 юни 1977 г.) е испански футболист, който една от иконите на Реал Мадрид. Роден е в Сан Кростибал де лос Анхелес (квартал на Мадрид), където стартира футболната си кариера в местният отбор. По-късно се премества в школата на Атлетико Мадрид, преди да премине в школата на Реал. През 1994 година той подписва първият си професионален договор с Реал Мадрид „С“, който е четвъртия отбор на Лос Бланкос. Бързо се вижда усета му към гола и е преместен в първия отбор на Белия балет.
Раул прекарва 16 години от кариерата си в Реал, като се превръща в голмайстор на отбора за всички времена с неговите 323 гола, които той отбелязва в 741 мача. С мадридчани има 6 титли и 4 Суперкупи на Испания, 3 Купи от ШЛ, 1 Купа на УЕФА и 2 Интерконтинентални купи.
Той е водещ реализатор на Шампионската Лига, а от 2003 година е капитан на Реал Мадрид до напускането му през 2010 година.
След един сезон, изпълнен с контузии, Раул напуска любимият си тим, като продължава кариерата си в Шалке 04, където прекарва 2 години, изиграва 66 мача, в които бележи 28 попадения. След изтичането на договора му, той отказва да го поднови и преминава в катарския тим Ал Сад през 2012 година.
Въпреки, че се оттегля от националният отбор на Испания точно преди големите успехи на тима (2 европейски и 1 световна титла в последните 3 големи форума), той беше рекордьор по отбелязани голове – 44 (през 2011 година Давид Вия изравни това постижение и след това го изпревари в тази престижна класация) в 102 мача за Ла Фурия Роха. Капитан е на тима от 2002 година, като през 2006 спира да играе в представителния тим на страната си.
3 години след като напусна "белите" легендата дойде за контрола с катарския си клуб Ал Сад, която официално бе за "Трофео Бернабеу", но всъщност се явяваше бенефис за играча с най-много голове в историята на Реал.

Домакините спечелиха с 5:0, а единственото попадение през първото полувреме реализира Раул, който след почивката облече екипа на актуалния си тим. И на 36 Раул Гонзалес Бланко притежава онзи убийствен голов инстинкт, който го превърна в любимец на милиони по целия свят. Но освен с футболната си гениалност, бившият испански национал пленяваше планетата и със своето поведение и интелект.

За какъв човек говорим?

За футболен герой, който при всеки гол целуваше брачната си халка - любовен знак към съпругата Мамен, която беше в главата и сърцето му дори и на терена и която го дари с четирима сина. Най-големият е Хорхе - точно като Валдано. След него пък е Уго - точно като Санчес... Семейството и Реал - двете истински ценности в живота на легендата.

Ето защо "Бернабеу" винаги ще боготвори Раул, а тези, които имаха привилегията да го гледат, ще разказват на следващите поколения за футболния маестро. Защото такива като него са рядкост и трябва да служат за пример за съвременните звезди, които мислят най-вече за заплатите си и не се задържат на едно място повече от 2-3 сезона.

А Раул защитаваше белия екип цели 16 години... Не период, а епоха - Епохата на Раул Гонзалес Бланко.

http://www.youtube.com/watch?v=ov18UMkHLn4
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6528
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Вто 11 Фев, 2014 15:21    Заглавие: Отговорете с цитат

Оливер Бирхоф - Футболистът с повече голове с глава, отколкото с крак



Рядко се среща нападател, който да умее да играе толкова добре на "втория етаж".
Германският нападател Оливер Бирхоф, който през 1999 г. стана шампион на Италия с "росонерите" в годината на стогодишнината на гранда от Милано. Иначе стрелецът има богата визитка из терените на Ботуша, като за първи път Бирхоф се появи в калчото през 1991 година, когато облече екипа на Асколи.

През 1995 година Удинезе привлече германеца на "Фриули", като звездният сезон за Бирхоф бе 1997/98, когато стана голмайстор на Серия "А" с 27 попадения, изпреварвайки Феномена Роналдо (Интер, 25 гола) и Роберто Баджо (Болоня, 22 гола). След това голаджията премина в Милан, където Алберто Дзакерони се бе заел с трудната задача да води "червено-черните" в периода точно след края на "златните" години на тима - големите отбори на Милан на Саки и Капело от края на 80-те и първата половина на 90-те години.

Бирхоф поведе "росонерите" към успехите, като първият автор на "златен" гол в историята на футбола вкара 20 гола в 34 мача, с което бе най-резултатният играч на отбора си за сезон 1998/2000. В края на тази кампания Милан триумфира със Скудето №16 - едно от най-сладките в историята на клуба.В основата бяха спечелените мачове след 90-тата минута обикновено с центриране към Бирхоф.Милан спечели скудетото с победи с не повече от гол. През следващите години играещият отлично с глава германец занижи формата си и логично на 33 години през 2001 година бе продаден в Монако. Накрая на кариерата си снажният нападател се завърна в Италия, за да вкара 7 гола за Киево през сезон 2002/2003.

Оливер Бирхоф има запазено място и в историята на германския национален тим. Именно с негови два гола във финала на Евро'96 Бундестима срази Чехия с 2:1, като това си остава върховният момент в кариерата на Оли, който бе взет тогава в редиците на Маншафта с протекциите на супругата на тогавашния наставник на германците Берти Фоттс. На "стари" години Бирхоф за малко да стане световен шампион, но през 2002 година Германия загуби финала в Йокохама от Бразилия. Балансът на голмайстора с националния екип е завиден - 70 мача и 37 попадения.

Статистиката показва, че ако извадим головете от дузпа, малко над 50 % от головете му са с глава.


http://www.youtube.com/watch?v=YkV0QpiyA44
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6528
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пон 10 Мар, 2014 13:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Стиг Тьофтинг - Хладния

Стиг "toffe" Tьофтинг е роден 14 август 1969 в Орхус, Дания.
Когато датският седмичник Se ог Hoer публикува историята на едно семейство,в което бащата на Стиг, който е на тринадесет тогава ,убива майка му и скоро след това се самоубива, нарушава мотото на Дания тогава "нация, която се обединява около семейството”.Израснал без родители, Стиг се обгражда с неприятни приятели, включително на бандата "Ангелите на ада" и дори е замесен в престрелка, заедно с известен датски боксьор. Водят се дори слухове, че Стиг е бил участник в кражбата на злато от датски музей, ръководен след това до Германия и така и остава неразкрито престъплението.
Неговият правен начин да прекарате деня е да се качите и бачкате цял ден на електрокара, но благодарение на футбола идва славата и първият ангажимент nell'AGF Aarhus.
През 1993 г. той се премества в OB Odense, но скоро е уволнен за продължаващото критиките на треньора Поулсен, а след това е добре дошъл обратно nell'AGF
В градчето хората го обожават и Стиг Тьофтинг е кандидат за кмет в независим списък и, въпреки че е убеден да се откаже точно преди изборите, той получава толкова много признание, че кметът, който се е противопоставил и победен го убеждава да остане.
"Искам да се боря за правата на малките хора", казва Стиг.
Стиг е женен и има три деца: Мие, Мери и Ник.
След няколко сезона в Дания, през 1997 г. е закупен Stig dall'MSV Duisburg, немски отбор, в който играе три сезона, преди да се премести в Хамбург, а през 2002 г., на британците на Болтън Уондърърс.
През 12 юли 2003 г., току-що освободен от затвора в Копенхаген след присъда за сбиване в ресторана, Стиг подписва шест-месечен договор с Tianjin Taida екип от първа дивизия на Китай.
След кратък период от време с шведския BK Häcken, се завръща в Дания през януари 2006 г., за подписване с Рандерс FC.
Всичко, което го прави блестящ е просто неговия начин на съществуване, набит, физиката му , неговата решителност в Rambo стил, но преди всичко неговите татуировки . Гърдите на нашия герой са изцяло покрити и се откроява една сред другите , гигант , около пъпа , в която се казва " Не съжалявам за нищо " е и най-добрата обобщава неговата философия на живота.
Един фен на Стиг от Дания казва: " той е Хардман в футболното игрище и той изглежда по-скоро като портиер , отколкото футболист .
В навечерието на Световната купа 2002 Тьофтинг и Гронкяер спорят за тактиката на отбора в резултат на което Стиг го замеря с две кубчета лед и двамата се сбиват.Все пак Дания излиза 1-ва от групата с отбори като Франция, Уругвай и Сенегал, а на 1/8 финала отстъпва на Англия.
При завръщането си от World Cup 2002 той организира вечеря, за да празнуват с екипа на Café Ketchup в Копенхаген. Веселбата обаче става доста шумна и приключва отново с арест след като Стиг вкарва една глава на собственика.Настава меле при което коментарът на един от очевидците е:
"Изведнъж всички се пръснаха и единственото нещо, което видях е, че Стиг е в центъра на него."
На 15 октомври 2002 г., датски съд признава го призна за виновен за нападение и осъден на четири месеца затвор, въпреки двете жертви са приели извинението Стиг, който след това е освободен под гаранция.
Още през 1999 г. той бе осъден на 20 дни в затвора след като е нападнал друг собственик на ресторант.
Поради правни проблеми, 24-ти март, 2003 Стиг прекратява договора, който го свързва с Болтън и обратно до Дания, за да излежи присъдата си, като също така се отказал от обжалване.
През юли 2004 г., Стиг се върна в светлината на прожекторите, този път пребива шофьор на пътя ,който имал неблагоразумието да го блъсне.А това само пет месеца след като той бе уволнен за това, че отказал да отиде на тренировка в последния му клуб dall'AGF.

Другите за него :
"Това е много решителен човек и достоен играч." Сам Алардайс, мениджър на Болтън
"Tьофтинг е Гатузо на Дания." Коментаторът на Уругвай-Дания World Cup 2002
"Има две псета там преди: Гравесен и Tьофтинг ...» (треньор на противниковия отбор)

Сега Стиг се пуска в боксови благотворителни мачове в името на Момбаса за бедните.
Това е Стиг Тьофтинг – хладния.
https://www.youtube.com/watch?v=bN9tY2KZIHE
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31221
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 01 Юли, 2014 13:01    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.sportonline.bg/%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81/

Тоя се е учил от чичо Митко на изказ biggrin
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
bulgarista



Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 6528
Местожителство: Bulgaria

МнениеПуснато на: Пет 14 Ное, 2014 8:38    Заглавие: Отговорете с цитат

Джими Грийвс – Мистър гол пие по 20 бири и бутилка водка на ден

15:08 11.11.2014 • Категория:SL Герой Футбол Свят • Автор: Михаил Савов • Град: София(0) (0)
Джими Грийвс вкара 44 гола за Англия в 57 мача


За втори път след доста години Англия няма представител в номинираните за „Златната топка“ за 2014 година. През 2005 година за последно добрата стара Англия бе на подиума. Като от тримата отличени Лампард бе на второто място, а Джерард на трето място. Засега нещата с номинирани от Англия не вървят много добре. Май наследникът на Майкъл Оуен все още е в корема на майка си. Днес надеждата на Великобритания се нарича Гарет Бейл от Уелс.

А беше време когато номинирани англичани за „Златната топка“ бе като гирлянди върху коледната елха. В тези редове ще разкажем за един голям английски футболист и нападател който в битката за различни трофеи и класацията за „Златната топка“ винаги не е бил на точното място в точното време. Става въпрос за Джими Грийвс. Трети през 1963 година след единствения засега вратар-носител на „Златната топка“ Лев Яшин и втория Джани Ривера. Дали за Джими Грийвс важи понятието неудачник. Джими е роден на 20 февруари 1944 година в Манър Парк Есекс в Англия.

Кариерата му преминава в юношеския тим на Челси от 1955 до 1957. От 1957 до 1961 година е в представителния тим на Челси. През 1961 за малко е в Милан. От декември 1961 до 1970 е играч на Тотнъм. През сезон 1970 /1971 се състезава за Уест Хем. След това играе за малки лондонски клубове. В сезон 1975/1976 е в Брентууд. През 1976/1977 в Челмсфорд. За две години от 1977 до 1979 в Барнет. В сезон 1979/1980 е в Уудфорд. В националния тим на Англия играе от 1959 до 1967 година. Отбелязва 44 гола в 57 мача.

Грийвс е невероятен талант, но с голяма липса на щастие в различните видове класации и битки за трофеи. Джими Грийвс е прекарал цялата си футболна кариера в Англия и по-точно в Лондон и околностите. С едно изключение. Изиграва 12 мача с Милан през 1961 година. В най-мрачните години на катеначото отбелязва девет гола което за времето си е подвиг.

Един от великите и култови играчи на Манчестър Юнайтед Денис Лоу казва за него: Грийвс бе най-големият голмайстор който някога съм виждал“ И действително Джими вкарва в английския шампионат 357 гола в 516 мача.

Начина по който Грийвс контролираше топката, бързината му и доверието което вдъхваше създаваше впечатление,че той ще бъде футболист невероятен феномен. Но според самия Грийвс той винаги е искал да избягва предизвикателствата отколкото да ги посреща. Годините на слава за Грийвс са престоите му в Челси, Тотнъм и Уест Хем. Специално феновете на „шпорите“ и до днес продължават да говорят хвалебствено за Грийвс 44 години след като той си тръгва от „Уаейт Харт Лейн“ през 1970 година след деветгодишен престой.

Всъщност легендарния треньор на „шпорите“ Бил Никълсън оценява Грийвс като го връща от Милан в Англия за сумата от близо 100 000 паунда. На времето това е изключително голяма сума. Една от причините Грийвс да се махне от Милан е защото не се разбира с друг легендарен треньор какъвто е Нерео Роко който води по онова време „росонерите“.

Причината за трансфера от Милан в Тотнъм е, че в мач на Милан със Сампдория Грийвс нокаутира играч от отбора от Генуа защото преди това съперникът му се е изплюл в лицето. Точно когато Грийвс си отива от Милан година след това славния клуб става шампион на Италия, а през 1963 европейски клубен шампион. Легендата за неудачника тепърва започва.

Когато Тотнъм го купува през декември 1961 година, клубът от Северен Лондон вече е спечелил преди това дубъл – шампионат и купа. Съответно Джими не ги печели тези трофеи защото идва по-късно. През 1955 Челси печели шампионската титла, но Грийвс идва след това. Винаги на точното място, но в неподходящия момент. Все пак печели КНК с Тотнъм който бие Атлетико(Мадрид) с 5:1. Грийвс вкарва два пъти в този паметен мач.

През 1966 година се предполага,че трябва да дойде върхът на кариерата на Грийвс. Той е незаменимия централен нападател на английския национален отбор. Има 44 гола в 57 мача. По време на мачовете в групите Грийвс се контузва в мач с Франция. Джими сяда на пейката за да изгледа до края на шампионата паметния поход на неговия заместник Джеф Хърст. Така по ирония на съдбата влезлия като резерва на Грийвс Хърст става единствения нападател вкарал три гола на финал на световно първенство когато Англия бие Германия с 4:2 след продължения.

След спечелването на единствената световна купа от Англия през 1966 година Джими Грийвс ще заяви: „През целия си живот мечтаех да играя на финал на световно първенство. И изпуснах мачът на моя живот. Никога не съм се чувствал толкова тъжен през този ден докато всички наоколо танцуваха от радост“. В последствие Грийвс се потопява в алкохолизма. В най-големите си алкохолни пикове пие по 20 халби и една бутилка водка на ден. После Грийвс играе още три пъти за националния отбор, но приключва кариерата си като развалина в малки лондонски клубове като Брентууд, Челмсфорд, Барнет, Уудфорд.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Zaspalan
Ultras Spirit


Регистриран на: 01 Сеп 2006
Мнения: 1679
Местожителство: Панелна Джунгла

МнениеПуснато на: Пет 14 Ное, 2014 10:53    Заглавие: Отговорете с цитат

По-добре да си направил нещо значимо за клубните си отбори и то КНК отколкото само за националния. Салваторе Скилачи голмайстор на Италия 90 и пълен анонимник в клубните си отбори . Ама Англичаните са си друг тип хора дълга тема..
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6496
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Пон 29 Юни, 2015 9:54    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
Замразените номера на великите

Да сложат фланелката ти в рамка е чест, признание и почит.

Най-великите в спорта са го заслужили през годините. Във футбола клубовете вадят от употреба екипа с номер на легендарен играч, в американските спортове фланелките със символните числа на тях се окачат и висят от покрива на залата - всички да помнят кой е носил номера и защо днес той не е на гърба на никой.

Първият случай с номер, който е "пратен в пенсия" и не се носи, е от далечната 1934 г. Ейс Бейли, хокеист на Торонто Мейпъл Лийфс, се отказва от играта принудително, след като е блъснат жестоко в мач с Бостън. На 6 февруари 1934-а НХЛ му организира Мач на звездите - бенефис, приходите от който са за него. Бейли играе с №6 и е шампион с Торонто, както и водещ голмайстор. Шестицата никога повече не се облича в клуба.

Има и други причини да се "замразяват" имена - в памет на играчи с трагична съдба. Във футбола Лион спря от употреба №17, а Манчестър Сити - 23, заради един играч. Името му е Марк Вивиен Фо, а смъртта му на терена в мач от Купата на Конфедерациите преди 12 години. Унгарецът

Миклош Фехер в Бенфика и Антонио Пуерта (Севиля) са други такива случаи.

Двама българи се гордеят с честта екипите им да не се обличат след тях.

В Локомотив (Пд) никой не носи номер 8, защото с него е играл Христо Бонев-Зума. Няма по-голямо име в историята на клуба.

Стилиян Петров заслужи дори още по-голямо признание. Отказването му, принудително заради болестта, накара Астън Вила да извади от картотеките си №19. Като уважение към капитана.

Има и специални случаи, временно замразени номера - например деветката на Гунди в Левски, която сега отново е в употреба. Върнаха го заради Гонзо, когато нападателят се прибра от чужбина на "Герена".

Както и куриозни случаи.

Аржентина пожела да спре завинаги номер 10 от списъците със състава си, след като Диего Марадона се отказа от футбола. През октомври 2001 г. федерацията го обяви официално.

Месеци по-късно аржентинците пратиха във ФИФА състав за Мондиал 2002 с номера от 1 до 24, но без десетката. Световната централа отхвърли списъка и го върна - трябвало да има всички номера от 1 до 23, правилата са за всички.

Препоръчаха на Аржентина да даде №10 на втория или третия вратар, който не се очаква да влезе в игра.

Но в Буенос Айрес размислиха и дадоха номера на Ариел Ортега. Днес го носи Меси, вероятно единственият, който се доближава до футболното божество Диего.

В Лийдс собственикът Масимо Селино спря от употреба №17, след като купи клуба през 2014-а. Не заради определен играч. Просто в Италия има поверие, че това число носи лош късмет...

Но има и клубове, които използват магията на номерата на легендите си. Манчестър Юнайтед и Ливърпул почитат като икона №7 - на Бест, Лоу, Кантона и Роналдо при едните, Далглиш, Кийгън, Макманамън, Суарес при другите. Номерът се дава само на магнетични фигури, звезди, култови личности за феновете.

В момента в Ливърпул е свободен, а в Юнайтед го взе Анхел ди Мария - рекорден трансфер в историята на клуба, чакан да е новият лидер.

Ето и галерия с няколко велики имена, получили честта номерата им да идат в рамка и да не се използват след тях.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6496
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Чет 28 Яну, 2016 20:34    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
Дами и господа, представяме ви най-странното зимно попълнение. И не само за този трансферен прозорец. 53-годишният Стюарт Пиърс се завърна и подписа с аматьорския Лонгфорд от Глаукъстършайър.

Отборът е определян като най-слабия в цяла Великобритания. Загубил е всичките си 18 мача досега, вкарвайки само един гол и допускайки изумителните 179.

Загуби с по 0:17, 0:16, 0:15 и 0:14. Сега обаче на хоризонта се появява Психо, както бе известен Пиърс по време на кариерата си. „Започнах кариерата си от аматьорски отбор, играейки за Уийлдстоун, преди да се присъединя къ Ковънтри. Очаквам с нетърпение да работя с мениджъра Ник Дау и да се опитам да помогна на младите футболисти да следват мечтите си. Надявам се да повдигна самочувствието им и да подобря представянето им на терена“.

Мениджърът на Лонгфорд Ник Дау обеща, че бившият защитник на Нотингам Форест няма да получава специално отношение: „Преди година играехме само пред един човек и кучето му, а сега се надяваме да привлечем стотици зрители. Стюарт знае, че няма да получава специално отношение“.

Пиърс има 78 мача за английския национален отбор. Носи фланелките на Нюкасъл, Манчестър Сити, Уест Хем, Ковънтри, като бе и капитан на Нотингам Форест под ръководството на Брайън Клъф.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31221
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 13 Фев, 2016 18:56    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.fanface.bg/glasat-na-fena/item/13661-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA.html

Почивай е мир!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14009
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Нед 14 Фев, 2016 10:07    Заглавие: Отговорете с цитат

Metala написа:
http://www.fanface.bg/glasat-na-fena/item/13661-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA.html

Почивай е мир!


da po4iva v mir

edin ot malkoto ot "pokolenieto" koito ne se ocapa
acute
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Turo_Bufera
I.B.U.U.


Регистриран на: 12 Сеп 2006
Мнения: 8087
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 14 Фев, 2016 17:37    Заглавие: Отговорете с цитат

Такъв сърцат футболист като Туньо никога няма да се роди повече!Почивай в мир!
_________________
МАШИНА ЗА ЛЕГЕНДИ ПРЕЗ 29-ТА СЕ РОДИ,
И ЗА КРАТКО ВРЕМЕ ИМЕТО СИ ИЗГРАДИ!
НАЧКО,КОТКОВ,СПИРО,БЕЛИЯ ОРЕЛ...!
ПОБЕДАТА ИМ БЕШЕ ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ!
ЗА ЧЕСТ И СЛАВА ВИНАГИ СА ТЕ ИГРАЛИ!
ЛОКО СОФИЯ НИКОГА НЕ СА ПРЕДАЛИ!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31221
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 17 Фев, 2016 23:58    Заглавие: Отговорете с цитат

http://topsport.ibox.bg/news/id_1544686127
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
парци



Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6496
Местожителство: Parc des Partcalence

МнениеПуснато на: Съб 09 Апр, 2016 12:19    Заглавие: Отговорете с цитат

Малко встрани от темата но историята със сигурност е ~култова:
Цитат:
Куршум в мозъка. Как вместо в Юнайтед се озоваваш в пекарна

Той бе сред най-добрите футболисти в Южна Америка, но една вечер се озова на грешното място и в грешното време. Последвалите събития съсипаха всичките му планове и промениха целия му живот. Това е историята на Салвадор Кабаняс, който измина пътя от любимец на феновете до обикновен доставчик в родното си градче.

"Той бе изключително техничен. По никакъв начин не зависеше от настроението на отбора - способен бе сам да си изработи ситуация буквално от нищото. А комбинацията с физическата му мощ го превръщаше в перфектния нападател", разказва Рикардо Палаес, спортен директор на Америка и бивш мексикански национал.

"Преди онази фатална нощ държах в ръцете си предварителен договор за 1,7 милиона долара, който щеше да ме прати в Европа. Споменаваше се за интерес дори от Манчестър Юнайтед. Но Америка се опита да ме задържи. Дадоха ми един апартамент в Акапулко и още един в Канкун. Удвоиха заплатата ми", спомня си самият Кабаняс.

Лекарите твърдят, че след подобни наранявания пострадалите често губят паметта си напълно. Парагваецът обаче помни всеки детайл.

През януари 2010 г. Салвадор решава да разпусне в нощен клуб в Мексико Сити в компанията на съпругата си и няколко приятели. Когато се отправя към тоалетната, е последван от намръщен непознат. Изведнъж натрапникът започва да обижда футболиста и вади пистолет.

"Днес е последният ти ден, защото ще умреш. Аз съм JJ, един от най-издирваните наркотрафиканти. Ти грабиш мексиканците. Крадеш парите ни и ги пращаш в Парагвай, докато ние вечно живеем в нужда и работим за вас", просъсква мъжът.

След това натиска спусъка. Куршумът пронизва челото на Кабаняс, но той някак остава жив. Прекарва 23 дни в интензивното отделение. Състоянието му е критично, но стабилно. Шестчасова операция спира вътрешния кръвоизлив, но лекарите решават да оставят куршума в мозъка, защото изваждането му може да се окаже смъртоносно.

След втората операция Салвадор вече успява да движи дясната половина на тялото си и разпознава близките си. Рискът е отминал. Въпреки това част от паметта му е изтрита като от черна дъска, а пълното възстановяване отнема три години.

Голмайсторът напразно се надява, че ще може да играе на световното първенство в ЮАР. Той е изписан от болницата чак през май 2010 г. А националният отбор на Парагвай играе за себе си и за един човек с куршум в главата.

След преглед на записите от охранителните камери на местопрестъплението са набелязани двама заподозрени. Те се изнасят на пожар от заведението минути след стрелбата и изчезват с автомобил без регистрационни номера.

Генералният прокурор на Мексико Сити - Анхел Манкера, оповестява името на Хосе Джей Балдерас, по прякор El Modelo. Той е сред постоянните клиенти на клуба.

Властите изключват грабеж от възможните мотиви. И насочват вниманието си към жената, която разговаря с телохранителя на Балдерас, докато самият наркопласьор върви към тоалетната. Оказва се, че тя е кубинска танцьорка. Разказва пред полицията, че е седяла на маса близо до Кабаняс. Заподозрените завързали разговор със съпругата на футболиста, което може би е предизвикало атаката.

Има много версии какво точно се е случило онази вечер. JJ е задържан през 2011 г., а свитедели твърдят, че той и жертвата са били близки приятели.

Салвадор не просто оживява, но и опитва да възроди кариерата си. Облича екипа на родния си клуб 12 de Octubre. Тимът печели промоция за елитната дивизия, но нападателят вече не е в състояние да му помогне - куршумът постоянно напомня за присъствието си.

Днес е разведен мъж на 33 години, който работи в пекарна. "Трябваше да напусна дома си в Асунсион и се върнах при родителите си, за да им помагам в семейния бизнес. Не, не стоя до печката, а доставям продукцията - пазарувам, придружавам шофьора и му помагам".

Кабаняс твърди, че не е усетил достатъчна подкрепа от бившата си жена, макар че е задоволявал всичките й прищевки. Останал без достъп до банковите си сметки "благодарение" на агента си. И не си спомня кога за последен път е видял децата си.

"Задигнаха ми около 10 милиона долара и на практика фалирах. Не ми остана нищо от футбола. Непрекъснато съжалявам, че се озовах в онзи нощен клуб. Най-много съжалявам, че бях в компанията на съпругата ми. Обичах я толкова много, а тя направи, каквото направи".

През август 2011 г. Кабаняс се завръща на знаковия стадион "Ацтека". Изиграва по няктолко минути за Америка и националния отбор на Парагвай. Споделя за амбициите си да отвори футболна академия. Но сега се занимава с доставки на хляб.

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> Нещата от живота Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 5 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum