Напоследък (най-вече в медиите и интернет пространството) се появява тенденцията в говоренето, че освен липса на база и работеща детка-юношеска школа, Локомотив нямал и фенове. Доскоро "липсата" и на стадион заслужено захранваше подигравките... именно към феновете на този, нашия отбор. Едва ли някой от нашето ръководство, управителен съвет или президент, са се трогнали от факта, че платени псевдожурналисти и "разбирачи" се упражняват на тема "Отбор и Публика". Не! Няма да пропуснем и налаганият напоследък прякор "жепейци", нямащ общо с каквото и да е, който е откровен плод на липсата на елементарни познания и компетентност по още по-елементарна, чисто историческа футболна тематика. Явно е, че тези откровени лъжи се повтарят за да дразнят именно тези уж малко на брой фенове. Някак си смешно е да се хвърлят толкова усилия в пропаганда за налагане на мнението, че Локомотив нямал фенове. Е, нас ни има и ние явно пречим или поне "бъркаме" в нечия дупка, която явно ни ненавижда и всячески се опитва да ни унижи.
Да се върнем малко назад в историята, защото Локомотив е имал фенове още в началото на 30-те години...
Да феновете на Локо не са от днес или вчера, моля да ни извините. Още тогава традиционно хората от махалата са си подкрепяли местния отбор, защото голямата част от тях са били свързани освен с мястото си на живеене, също така и със своята месторабота, споделяли са еднакви ежедневни проблеми и са били ясно изразени класово - железничари, обикновени хора от работническата класа. По това време, в зачеването на т.нар. "А" група, редица статии пишат, че в долните нива на българския футбол се коват истинските млади таланти, а самите двубои се окачествяват като зрелища. 5 000 на мач межу две махали си е било съвсем в реда на нещата. С годините в Локомотив се формира публика, която трудно печели приза за "Образцова спортна публика", макар тази награда да се дава всяка година на различен отбор - в повечето случаи - служебно. Все пак това е една от малкото футболни общности, които съвсем открито се опълчва на държавния апарат (!!!), който в края на 60-те прави безумието ЖСК-Славия. Само две години по-късно, 12 000 души посрещат на старото игрище зад "Захарна фабрика" своя възроден Локомотив. За 70-те и 80-те години на миналия век е почти невъзможно да си от северния край на София и да не си от Локомотив - Толстой, Банишора, Надежда, Свобода - това са хиляди хора, които в края на тоталитарния режим биха се намръщили ако на мач на Локо няма поне 5-6000 души на стадиона. Именно и в този период, къде по железничарска линия, къде с помощта на средства от ръководството на клуба, се зараждат и първите гостувания - 1 000 души на гостуване във Враца на Ботев? Няма проблем! Железничарите спират с влака директно на стадиона, поради факта, че железопътната линия е точно до него. Коловози пълни с локомотивци до Велико Търново за мач с Етър - това се превръща в любима дестинация на тогавашните железничари. Разбира се, неуместно е да се сравняват днешните гостувания с тогавашните, но именно до днес, този навик на локомотивеца да бъде както на домакински срещи, така и винаги да има организация за пътуване навън, където да разпъне знамето на отбора, съществува.
А кои са всъщност сегашните фенове на Локомотив? "Как е възможно отбор без титла от 35 години все още да има фенове?" - биха се запитали някой.
Ще започнем първо със структурата на организираните привърженици:
основата от нароилите се в началото на 90-те години по западен тертип организации, в крайна сметка води до създаването на една - "Ултрас Обединение Железни Бригади" (Iron Brigades Ultras Union или IBUU). От 1999 г. до днес, момчетата нямат нито едно пропуснато гостуване на любимия отбор в официален мач. Знамето винаги е било на оградата и все още може да го видите гордо разпънато там. Навсякъде.
В началото на този век също така се формират още три сериозни организации - D.H.V., D.B.S.H., и Red-Black Pride.
D.H.V. (съкратено от "Drinking Hools Veterans") са организация, която от самото и име личи, че е съставена от запалянковци със сериозен стаж, обиколили почти всички стадиони в България и те са феновете, които носят полъха на онова време и които винаги биха могли да ни върнат назад, нас, по-младите, когато грешим или забравим нашата основна идея. Лозунгът на D.H.V. "Бъди навсякъде с отбора си и го подкрепяй" е ясно застъпен в редицата трипове на тази групировка, която бе единствената по време на зимните и летни лагери на първия отбор през последните години. Не само там, но и в България основното кръщаване на играчите и на новодошлите става именно през тях. Те са с основна заслуга за оставането на перлата Дерек Асамоа в Локомотив, когато "братовчедите" от Рапид (Букурещ) искат да го "откраднат" на един от лагерите в чужбина. Именно тогава D.H.V. успяват да скрият Дерек до сутринта (те си знаят как ) ) и така той подписва с нас. Всичко друго е след това е история.
D.B.S.H. (съкратено от "Drinking Boys Sofia Hooligans") са една от основите при формирането на хората от първите редици в агитката, пиротехниката и така наречените "улични прояви". Редица години те бранят локомотивската чест с поведението и акциите си. Те са също така крайни ултраси и патриоти, когато е нужно да се бранят и националните интереси (като постоянно участие в протестите против правителствата и на Бойко Борисов, на Пламен Орешарски, на случилото се преди две години в Катуница и т.н.).
Red-Black Pride са най-малката на брой организация, но за сметка на това може би най-дейната, най-вярната, най-гласовитата и най-подбрана. "Червено-черна чест", но също и прайд от локомотивски лъвове с ултрас поведение. Без тях би било немислимо функционирането и вземането на важни решения за трибуната на Локомотив. Интересното при "прайда" е, че те са формирани на квартален принцип - членовете от тази групировка са заченати, израсли (а повечето и все още живеят) в Свобода.
На последно място е НФК ("Национален фен-клуб"), който реално води някакво съществуване и членска бройка, но на практика истината е, че е отдавна мъртъв. Това се дължи най-вече на сбърканата от една страна на самия клуб политика, и от друга на съмнителната морална такава на ръководството му през годините. Въпреки всичко, това все пак е най-голямата локомотивска общност и всеки, който е бил член на горепосочените фракции, в един момент от живота си на трибуната е бил част от НФК. Поради разногласия с фен-клуба, тези групировки се отделят от структурата му в началото на века, но повечето фенове остават там и като членове, като броят на настоящите, бившите членове и на тези, които вече не "членуват", но са периферно свързани с Националния фен-клуб, спокойно можем да кажем, че са хиляди.
Къде и кой друг отбор (освен голямата четворка) има фен-клубове извън София - в Мездра, в Монтана, в Скравена, в Бургас, в Плевен, в Севлиево, във Велико Търново, в Раднево, в Стара Загора. Дори привърженици от Търговище, които дойдоха на мача ни навън миналия сезон с Лудогорец, със знаме от 1964г. - шампионския ни сезон! Такива фенове ако тръгнем да ги броим мисля, че само те ще бъдат достатъчни, за да запушим зловонните усти.
Не е тайна и това, че Локо има и няколко фен-клуба в чужбина, като пръв такъв се създаде в Париж, а членския внос на Vienna Lokos към "Железни Бригади" се заплаща редовно и до днес.
Ако прибавим към всички изброени дотук и самите спортисти (защото Локомотив водеше успешни спортове, не само футбол), легендите на клуба и хилядите минали през тренировъчните игрища, приказките за "маршрутки" и "файтони" започват да звучат смешно, кухо... дребнаво. Въпреки всички проблеми около клуба, през тези няколко години, в различна степен се формира т.нар. "ново поколние буфери", които не са виждали трофеи във витрината, не са се радвали на хегемония или на трайно превъзходство, но не са пропуснали и униженията като 0-8 от Левски и десетките дадени мачове на двата гранда в "демокрацията". Можем ли да не посочим шпалира, който Локомотив направи преди няколко години на "еврогранда" Левски с десет поредни мача без победа от претендент за титлата, за да успеят сините въобще да се класират за Евротурнирите? Те са фенове, видяли 8 поредни мача без загуба е Европа в епичните битки с Фейнорд и Рен, по 5000 на двубоите с Шльонск, Борац и Металург, 400 души агитка в Ловеч в мач за титлата (буквално преди посоченият по-горе шпалир), най-голямато гостуване на Локомотив в чужбина срещу Металург (Скопие) - 500 души, както и незабравими агитки в Благоевград, Бургас, Варна, 250 човека в Галац (Румъния), първата хореография на български отбор в чужбина (срещу Рен (Франция)). Колко фенове на отбори в България могат да се похвалят с такава МОДЕРНА история на трибуната си?
В статистката за посещаемост през изминалия сезон Локомотив е събирал средно по 962-ма души на мач, като в същото време всички посочени и описани фракции бяха в активен бойкот на въпросните "домакинства" (Локомотив стигна дотам да играе мачовете си "у дома" извън София)?!
Да, ние не сме "милионите" фенове на ЦСКА и Левски и никога не сме твърдели, че сме.
Ние не сме десетките хиляди постоянни фенове на един отбор от един град. Но и няма да допуснем да се гаврят и да не зачитат поколения привърженици на Локомотив от 1929 г. насам.
Не сме последователи на титлите, светлината на прожекторите и болните амбиции за превъзходство и "първосъздаване".
Ние си имаме всичко.
И титли, и купи, и европейско представяне, и легенди - Котков и Начко, Георги Берков, Димитър Пенев, и още, и още, и още...
Тези хора, тези Легенди са постигнали това, а ние само носим с гордост и чест тази привилегия - да се наричаме Локомотивци.
Ние сме новото поколение буфери и колкото и да не искате да го признаете, въпреки кризата, войната с ръководството ни и изпразването от съдържание на емблемата през последните години, ние се множим.
Знаем как е угодно на "журналистите" да броят нас, а на някои други отбори лесно да умножават посещаемостта по две, по три, (а особено в провинцията) по десет. Вземете и погледнете статистиката по времето, когато играехме на 5 различни стадиона, в 2 различни града и след няколко месеца тотален бойкот, сравнете тази статистиката с петия или шестия по посещаемост отбор в България - разликата е 2 000 човека.
И се смеете на НАС?
Новото поколение локомотивци израсна "бездомно", в протест, в търсене на истината защо се случиха едни неща в Локомотив, с позиция която да отстоява и вярата в идеята Отборът да има тази подкрепа, която заслужават той и славната му история. Идеята.
Щом оцеляхме в този Ад, значи ни чакат добри дни. Щом все още има момчета и момичета на по 12-13 годинки, които се палят по тази Идея, значи има надежда. Остава и тези които знаят какво значи Локомотив да намерят обратно пътя към стадиона - елате и ни бройте тогава!
Разгледайте снимки от Поклоненията на Начко и Радо и от мачовете срещу ЦСКА-София, Черно море, Берое, Спартак Плевен, Арда, Витоша Бистрица, Ботев Враца, Хебър, Славия, Спартак Варна, Лудогорец и Левски
Снимки от прекрасните графити пред сектор А на ст. "Локомотив", срещите срещу Нефтохимик, Добруджа, Септември, Миньор, Локомотив Горна Оряховица и Литекс.
