Легендата Начко Михайлов!
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Съб 18 Дек, 2010 2:19    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Veskoloko



Регистриран на: 01 Сеп 2006
Мнения: 1514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 19 Дек, 2010 12:11    Заглавие: Отговорете с цитат

Велика снимка ! clapping ДВАМА ГЕНИАЛНИ ИГРАЧИ ЕДИН ДО ДРУГ НА СВЕТОВНОТО ПРЕЗ 1974 acute
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 24 Дек, 2010 0:31    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14009
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 15 Апр, 2011 14:25    Заглавие: Отговорете с цитат


_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14009
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Пет 15 Апр, 2011 14:27    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
martin



Регистриран на: 03 Окт 2009
Мнения: 347
Местожителство: София Град

МнениеПуснато на: Пет 03 Авг, 2012 12:56    Заглавие: Отговорете с цитат

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Metala
Ultras Leader


Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 31222
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 13 Авг, 2012 10:12    Заглавие: Отговорете с цитат

http://www.sportal.bg/news.php?news=380683

Четете и се просълзявайте...Особено финалните два абзаца...Тотален респект за автора. clapping
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Pride



Регистриран на: 28 Сеп 2006
Мнения: 4818

МнениеПуснато на: Пет 02 Окт, 2015 10:54    Заглавие: Отговорете с цитат

Девет години от смъртта на незабравимия Начко

вкл. 01 Октомври 2015.

Изминаха девет години от смъртта на незабравимия Начко Михайлов. Футболния талант, който всички уважаваха и признаваха. За по-младите Начко е енигма затова накратко ще припомним колко уникален бе Начко и защо е неповторим и велик. Сухата статистика показва, че Атанас Михайлов е голмайстора отбелязал най-много голове за Локомотив и най-много голове с всички национални отбори, а какво бе Начко за хората може да се разбере от следния цитат:

Обичам Начко, не защото съм локомотивка. Аз съм локомотивка заради Начко. Заради него малкият ми син се казва Атанас – в рода ни няма други Атанасовци.
Може би не беше най-великият, но със сигурност беше най-истинският. Играчът с най-висок фуболен интелект в България. МъжЪт, който беше достатъчно смел да не се самовеличае и да бъде верен на нещата и хората, които обича. Човекът, който смяташе себе си равен на другите и който не се унижи да проси милостиня. На неговото знаме пишеше: ”Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.” Злобата у него беше само спортна, любовта му – човечна. И той имаше своите слабости и недостатъци като всички нас, но винаги успяваше да бъде Човек (с главна буква).

Във видеата по-долу може да видите записи от знаменитите мачове срещу Монако и Динамо Киев, а каква битка са водили и колко смели са били българите четете тук:



На 12 декември 1979 г. в българския футбол се случва истинско чудо. За първи път наш тим отстранява съветски клуб в европейските турнири. Прави го вечният дисидент на "А" група – Локомотив Сф. След 1:0 в София и 1:2 в Киев, червено-черните изхвърлят знаменития Динамо, в чиито редици е най-големият съветски футболист по онова време - Олег Блохин!

atanas mihailov legenda

Паметната снимка на Начко срещу 8 футболисти на Динамо

"Озверелите украинци ни ритаха като кучета през целия мач. При едно от касапските им влизания, цепнаха половия орган на Иван Дангов. В самолета за София Ванката беше с катетър, после направо го откараха в "Пирогов", спомня си Бойчо Величков, който по онова време е една от звездите на Локомотив. Софиянци стигат до 1/4-финал в турнира на УЕФА, където отпадат от Щутгарт. "Ние всъщност отпаднахме от най-слабия отбор. Тогава ни закла един сръбски съдия, а немците непрекъснато му напомняха, че е време за дузпа. И той ги слушаше...", ядосва се и днес Бойчо Величков.

За Иван Дангов съдбата е жестока. След операцията в София са отстранени тестисите му. Няколко месеца по-късно нападателят на Локомотив загива по време на лов. "Смъртта на момчето винаги ще си остане мистерия. Пострада при изстрел с ловна пушка. Дали е по случайност, или е нарочно, никой не можа да каже", разказва с тъга Бойчо Величков. Другата версия е, че крилото на Локомотив се самоубива, защото се чувствал вече непълноценен мъж.

Партията пък направо "отстрелва" треньора на железничарите Васил Методиев. Шпайдела е изхвърлен от професията за две години, защото има наглостта да посегне на съветски клуб. Начко игре на един крак в Киев след зверска контузия получена в София от киевчани.

Локомотив - Ференцварош 3:0 головете

Локомотив - Монако 4:2 целия мач



Монако - Локомотив 2:1 целия мач



Локомотив - Динамо Киев 1:0 гола

Динамо Киев - Локомотив 2:1 головете

http://lokosf.info/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%86%D0%B8/783-%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%BE
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 14009
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 05 Окт, 2017 9:26    Заглавие: Отговорете с цитат

На днешния ден преди 11 години (1 октомври 2006 г.) загубихме големия Атанас Михайлов. Не е нужно да припомняме в подробности кой беше бате Начко, идолът на милиони българи, и какво е дал той на нашия футбол. Бяхме близки приятели, много ми липсва…

В негова памет, в деня на неговата кончина, написах със сълзи на очи нещо като прощално писмо…Смятам, че точно на този ден мога и имам право да го публикувам отново…

В памет на Начко Михайлов

ВАЯТЕЛЯТ НА МЕЧТИТЕ

Бате Начко – така го знаеха всички, независимо от възрастта така се обръщаха към него. Докрая, до последните си дни, въпреки цялата си слава той си остана един безкрайно земен човек. У него нямаше омраза, гордост, предразсъдъци, сърцето му не бе отровено от завист и подлост. Преди около година отстраниха единият му бъбрек. Ходеше на химиотерапия. Последните месеци бяха кошмарни. Начко премина през ада. Страдаше, измъчваше се много, но нито веднъж не се оплака. Стискаше зъби, мълчеше и търпеше. А болестта го изяждаше отвътре, смъртта дебнеше на прага. От две години бяхме неизменно заедно, поддържахме непрекъсната връзка, но повярвайте, никога не съм го чул да се оплаква. Стоически понасяше жестокостите на съдбата. За човека Начко Михайлов може да се говори много. С него бе удоволствие да се общува.

Разговорите се превръщаха в празник. Можеше с часове да говори за любимия футбол. Вълнуваха го и общочовешки теми, бе рядко интелигентен, духовно извисен човек. Вярваше в Бога, всяка неделя ходеше на църква. Четеше Библията, тя стоеше до леглото му. “Аз не знам дали има Бог, не знам как се нарича тази висша сила, която управлява съдбата ни, но вярвам в нея. Длъжен съм да живея праведно, да спазвам правилата, ми каза веднъж, когато го попитах вярва ли в Бог. – Ти бъди честен към себе си, в отношенията си към хората, пък Бог няма да те остави. Ей така, запали една свещичка в храма, тя ще огрее и душата ти.” Начко беше мъдрец, сладкодумец и омайник. Често съм се чудил откъде извира силата, която притежаваше.

Просто бе магнит за събеседниците, завладяваше с лекота хората. Безкрайно честните му сини очи издаваха всичко. Той не бе способен да излъже никого. Не лъжеше и себе си. Казваше: “Кажи си истината, пък да става каквото ще”. Рядко допускаше някой близо до себе си, но направеше ли го, човекът ставаше негов другар завинаги. Неповторим шегаджия със специфично чувство за хумор. Веднага ставаше душата на всяка компания. Не обичаше ласкателствата. “Като футболист съм получавал много хвалби. Аз обаче знам едно – потупат ли те по рамото, пази се от дископатия”, твърдеше легендата.

Човекът от улица “Съзнание”
Беше предан на футбола до такова безумие, че никога не взе нещо от страхотната си популярност, която му отваряше всички врати. Неговият интерес не бе материалното, а онова духовно богатство, което Левски наричаше “народното благо”. Неземен футболист и рядко човечен приятел и баща. Знаеше го цяла Европа, а у нас го обичаха запалянковците на всички отбори. Не се приемаше за голяма звезда. “Имало е и по-големи футболисти от мене. А и какво значи звезда? Те са на небето. Нали всички сме хора на тоя свят, всички отиваме на едно и също място, независимо бедни ли сме, или богати, черни или бели, умни или глупави. Уважавай хората, за да ти се отвръща със същото”, повтаряше Бате Начко. Улицата, на която живееше в кв. “Орландовци”, се казва “Съзнание”. Каква ирония на съдбата!

Харизматична личност. Оригинален, неповторим, откровен и смел. Бе като магнит за масите. Помагаше му и рядък талант – обикновенните хора го приемаха за един от тях. Странно усещане -очакваш да видиш звездата, а срещу теб е един чаровник без капчица надуване и преструвка. Не се страхуваше да казва истината в очите. Винаги се бореше се срещу неправдата в живота и футбола. Възмущаваше се от лошите политици, от тежкото положение на народа. Страдаше от корупцията във футбола, с всички сили се опитваше да изгони навлеците от най-красивата игра. “Място за нефутболни хора няма. Няма да се оправим, докато не ги изхвърлим от там”, често ми казваше.

Голямата болка
Най-голямата му и любов и болка беше Локомотив…Можеше да играе в най- големите отбори в света, но до сетния си дъх остана верен на любимия си, на единствения си клуб. На няколко пъти му идваше да крещи от болка заради отношението от страна на някои шефове в “Надежда”. През последните 2-3 години съвсем го бяха изолирали, той се чувстваше излишен. Уж беше главен селекционер, а пък за нищо не го питаха. Пращаха го да гледа футболисти, но взимаха други. Бавеха заплатата му по 7-8 месеца. Имаше моменти, в които нямаше и 20 лв. в джоба. Изобщо не му се ходеше до стадиона. Може би най-големият футболист в историята на Локомотив се чувстваше непотребен. Тъжно, престъпно и обидно. Животът му бе непрекъсната поредица от бляскави победи. Бе художник на терена, артист в живота. Спечели безброй мачове, но загуби най-тежкият – със смъртта.

Преди около година (есента на 2005 г. – б.а.) му отидох на свиждане в “Пирогов”. Няколко дни по-рано бяха му извадили бъбрека. Заварих го на леглото, на рамката на което бе омотал бинт, с помощта на който се изправяше. Тогава за пръв път видях в очите му отчаяние и частица досада. Бе доста отслабнал и измъчен. Сам. З броени дни болестта го бе изпила. «Виж ме на кво приличам, посрещна ме той. – Като некоя стара баба съм, а?”. Унинието обаче не го държеше дълго. “Носиш ли програмка на “Еврофутбол”? Дай да видя кои са мачовете”. Разговорихме се, той си пусна мач от английското първенство по телевизията. На тръгване ми вика: “И няма да се предаваме, нали!”. Все едно аз бях болният, а не той. След това рядко излизаше, съвсем се затвори в себе си. Чувахме се през ден по работа (в продължение на 2 г. бе специален коментатор на “Телеграф”), но повече, за да си говорим. Разговорът, общуването за него бяха жизненоважни, не можеше без хора. Никога обаче не долових нотки на отчаяние у него. “Никога не допускай криза на духа. Допуснеш ли той да страда, свършено е с теб”, бе една от максимите му.

Водеше непосилна битка с коварната болест. Имаше проблеми с пикочния мехур и с черния дроб, дишаше трудно. Преди около две седмици поисках да го видя. На срещата изпрати сина си Виктор. Всичко ми стана ясно, но не исках да повярвам. Още по-жесток бе разказът на Вики. “Към кого ли не се обърнахме за помощ. Навсякъде отказват да го приемат. Положението е неспасяемо. Болестта е в напреднал стадий и нищо не може да се направи”. Сякаш буца заседна в гърлото ми. Та той дори веднъж не чии е казвал, че е болен от рак.

Спомена ми само, че преди операцията е имало съмнения за злокачествен тумор, но той е отстранен. Семейството му опита всичко, за да го спаси. Водиха в “Орландовци” и народен лечител и екстрасенс. После отиде на процедури в “Пирогов”. “Ще поседя 2 седмици да ме закрепят малко”, ми обясни той. Всичко остана напразно. Обаждам му се в петък (22.09). Той ми вика “От 30 минути чакам да дойде сестрата да ми смени системата, но нея я няма”. Звучеше ми по-добре. Имаше дори сили да се шегува. Чухме се и в неделя. За моя изненада си беше у дома. “Избягах малко гарнизонна отпуска”, опита се да се засмее. В понеделник обаче вече ми звучеше много зле. Едва говореше. “Как си, бате Начко?”, го питам. “Абе, положението не отива на добре”, успя да отрони големият футболист. Не успях да го видя за последно и да си взема сбогом.

Много често съм се питал защо той, който проявяваше истинска човечност към всеки страдащ, страда толкова много, защо готините хора умират млади. Казват, че Господ ги прибирал, защото ги обича. Не знам дали това е истина. Не знам дали има живот след смъртта. Сигурен съм, обаче, че ако има Рай, Начко Михайлов е там. Много страдаше по Гунди и Котков, наричаше ги “Моите братя”. Сега се събра пак с тях, Бате Начко, и май пак играете този пусти футбол в небесния отбор. И тримата сега ни гледат отгоре. Древните римляни казват, че световната слава отминава бързо. И най-големите герои в историята, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените.
Ти обаче завинаги ще останеш жив в нашите сърца. Защото легендите не умират!
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив София" Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum