Денят е четвъртък 07 март. Часът е 23:00 ч. Допива се последната бира.
И тръгваме. Още преди границата ни спират. Полицейски автомобил без светлини, просто кара плътно зад нас. Решавам да спра за малка нужда.
И тогава вече господата полицаи пускат буркана. Проверка. "Абе, къде се намерихте Вие, бе? Един от Дружба, един от Младост, един от Люлин, друг от Иван Вазов, трети от Надежда? Накъде сте тръгнали?". Отговарям му: "Към Виена." Държат ни още 20 мин. Пикаем, пушим, полицаите ни гледат налудничаво. Няма обаче за какво да се заядат. И ни пускат.
Границата я минаваме сравнително бързо, след като сърбите се интересуват колко "троши" колата и как сме се напъхали 7 души вътре.
Минава 2 посред нощ и вече се вижда Ниш. Спираме за кафе, пушим. В Сърбия се пуши навсякъде, няма такъв кеф, чувстваш се като бял човек. Някои вече позаспиват. Оставам съсредоточен макар да няма никакви коли на пътя.
Граница с Унгария. Минаваме сравнително бързо. Стигаме околовръстното за Будапеща, вече чувствам умора и ме сменят зад волана. Събуждам се, хубаво време, казват ми че сме в Австрия вече. Сменям шофьора. Обяд е. Спираме да хапнем сандвичи и да починем за малко.
Най-накрая - Виена!
1-вия ден преминава в разглеждане на града, макар на някои от нас това да не беше сефте.
На следващия ден е мача. Играят Атлетик Фаворитен. Клуб срещу Виктория Виена, 5-ия срещу 1-вия на четвърта австрийска дивизия. Какво дерби, а?
Събираме се на стадиона на Фаворитен. Клуб с над 100 годишна история и традиции в австрийския футбол. С школа, дала не едно и две имена на австрийския футбол. Школа, продължаваща да произвежда футболисти и сега. През 1992 година клубът изпада в тежка финансова криза и изпада от 1-вите нива на първенствата, за да стигне чак до шеста дивизия. Със собствени средства и изцяло играчи от собствената школа успяват да се стабилизират. Вече финансите не са проблем, но за четвърто ниво на футбола в Австрия. Знаят: "Не можем да отидем по-нагоре, но няма да се дадем да изпаднем и по-надолу". Малко като Локомотив София. Имаме чувството че гледаме към бъдещето. Това ни чака и нас, като се разкара най-накрая Николайчо Гигов.
Но тук обстановката е друга. Започват да се събират фенове на стадиона. Виктория, опонентът налива здраво средства, за да се качи в професионалния футбол. Спонсор е Ред Бул, а мениджър е Тони Полстер, голмайстор от близкото минало. Изправят се два клуба един срещу друг. Този на парите, на комерса срещу този на традицията и собствената школа. И фенове верни до гроб!
Предварително сме уговорили да съберем ултраси от цяла Европа, за да покажем, че нашата кауза няма граници. Хмм. Май не се изразих добре. Не само граници. Идват хора от Инсбрук, Грац, Залцбург, фенове на Рапид и Аустрия (да, точно така, войната между тях не им пречи да подкрепят Фаворитен, малкия клуб от Виена, но изградил ги като личности, а и като приятели), фенове на унгарския Шопрон (който реално вече не съществува, а създаден на негово място някакво измислено отборче, което феновете не приемат), фенове на Бате Борисов, разбира се и още фенове на Фаворитен.
Вече ставаме към 30 души - скинари, националисти, пънкари... немци, австрийци, българи, беларуси, унгарци... католици, протестанти, православни... Целта ни е да основем нова организация. За целта сме поръчали шапки и шалове, както си му е редът. Mastiffs, решаваме така да се кръстим. Затова че всеки от нас се е доказал, че е верен, някои имат над 400 мача зад гърба си и други преживявания, които няма как да споделя с повече подробности, но да се обединим в името на ултрас културата и против модерния футбол. И да докажем, че любовта към отбора и приятелството между Фаворитен и Локомотив София, и между останалите отбори е по-силна от религията ни, от националността ни, от етикетите ,които обществото ни лепва.
И така. Тръгваме към стадиона на Виктория като огласяме с песните си Виена. Стигаме. На стадиона няма полиция и е пълен до дупка, около 500 души. Никой не те проверява за нищо. Виктория също имат агитка. Но няма обиди, няма заяждания, всеки си подкрепя отбора. Разбира се ние сме по-гръмогласни и не спираме да лаеме през целия мач, въпреки че Фаворитен губи тежко с 2-7. Продава се бира, вкарваш си без проблем пиро, всичко е Ок, мача свършва и сядаме за по бира.
Футболен празник. Хората ни се радват, а ние се прибираме към стадиона на Фаворитен, защото имаме важни въпроси да решаваме. Създадена е нова организация и тя трябва да начертае своите цели. Като начало кога да се организираме за следващия мач?
Решаваме по пътя да се отбием в кръчмата на футболен клуб ФАК, за който е играл Трифон Иванов. Собствениците на заведението в началото се шашват, след като виждат 30 души как нахлуват в заведението. След като разбират, че сме българи ни казват, че първата бира е от заведението. Време е за снимки, размяна на координати и десетки наздравици! Така до малките часове на нощта Ultras mastiffs крояха своите планове.
Накрая завършваме на стадиона на Фаворитен и слава Богу метрото във Виена е денонощно и ни дава възможност да се придвижим до хотела, да поспим и да поемем по обратния път за България.
Разгледайте снимки от Поклоненията на Начко и Радо и от мачовете срещу ЦСКА-София, Черно море, Берое, Спартак Плевен, Арда, Витоша Бистрица, Ботев Враца, Хебър, Славия, Спартак Варна, Лудогорец и Левски
Снимки от прекрасните графити пред сектор А на ст. "Локомотив", срещите срещу Нефтохимик, Добруджа, Септември, Миньор, Локомотив Горна Оряховица и Литекс.
